




Тъжно е, но нямаше друг начин




ОБИЧАМ България (тя е красива, нали и ..ни е Родина, макар че...), ОБИЧАМ роднините и приятелите ни, които остават тук, ОБИЧАХ хубавото ни апартаментче, ГОРДЕЯ СЕ с това, което постигнахме тук(и което едва ли някога ще постигнем в Канада), НО ИСКАМ децата ми да израснат на по-спокойно и сигурно място. ЗНАМ че това място не е България и се НАДЯВАМ Канада да не ни разочарова!
Не ми остава нищо друго, освен да се поотърся от обзелата ме вече носталгия (малко ми е раничко, а

Е, хайде



Нека пием за бъдещето!
Нека се радваме на настоящето!
Нека не забравяме миналото!
И най-важното: да бъдем здрави и да се обичаме!!!


