
Пиша ти от "сбъдната мечта"-Канада,Монреал.Най-сетне пристигнахме туй,в земята за която толкова ти говорех и за която, знаеш, толкова силно мечтаех.След два месеца ,най сетне и аз имам Интернет ,отново съм виртуален тъй както и в България.

Пристигнахме в Монреал на 25 февруари ,беше около 17.30 часа.няма да те занимавам със полета,той не е толкова важен,всичко беше Ок,чехите ми харесаха като компания,сериозни са,храната беше хубава,самолетът също.Венета умираше от страх от самото летене,но се успокои след излитането.Да ти кажа ,обаче ,че тия 8 часа от Прага до Монреал ми се видехамножко,направо накрая не си намирах место вече.Бях се схванал като сериозно,добре че самолета беше широк ,та можеше от време на време да се разтъпчеш.
Монреал ни посрещна със едно студено време,вятър и мрачнотия.На летището всичко мина доста бързичко,нямаше проблеми,дадоха ни карта на Монреал,имах възможноста да заговоря на френски,и това не ме уплаши много-много.Нашите приятели ни посрещнаха ,както бяха обещали....за съжаление не ни стигна мястото в колата им та се наложи да вземем такси ...е ,ето първото ни плащане в Канада(бях обменил долари за канадски такива в един чейндж точно на самото летище),та значи от летището до квартирата която приятелите ни бяха намерили в квартала Cote-Des-Neiges,ни взеха 25 $.По пътя от летището до блока ни ,разглеждахме "новия ни град",в който ни предстои да живеем,както и се опитвах да вникна в ломотенето на шофиора ни -негър.За съжаление ,неуспешно.Що се отнася до гледката....ех,братче,как да ти опиша шока който изживях ,когато пред очите ми се разкри един сив,сив град,с големи пътища,огромни пространства,тук-таме някакви фабрики с пушеши комини,грозни постройки,дупки по улиците,в които таксито подскачаше,да не говорим че самото такси е далече от класата на 21-21 в София.
Та ,брат ми,благополучно пристигнахме в квартала,до блока където се очакваше да посрещнем първите си "щастливи мигове"в Канада.Навън режещия вятър ,ме накара бързичко да пренеса куфарите от колата до входа.Обадихме се на консиержа,докато го чакахме,сдържахме с все сили напиращите сълзи,за да не се изложим пред посрещачите ни.а вътре в нас бушуваха смесени емоции,като основната беше-страх,да не се окаже че Канада наистина е толкова грозна ,както ни се стори.Тук е мястото да благодаря на семейството което ни посрещна и всячески се опитаха да смекчат шока ни.До къде стигнах,а да до прекрасния момент в който трябваше да видим апартамента.забравих да ти кажа,че отвън всички блокове които видяхме по пътя ,вкл. и нашия блок,са облицовани с едни червеникави или сиви тухлички,та в първия момент си казах"Чакай сега,за какви дървени блокове ми говорят по форумите?"Оказа се обаче,след като влязохме вътре ,че тухлите отвънка са само облицовка ,а вътре всичко си скърца ...което веднага ти подсказва ,че е дървено.....Отвътре самия блок ни напомни веднага за 30- тте години на миналия век,с някаква скапана боя по стените и миризма на индийски манджи.Апартамента.....даааа,не ми се говори;Стана ми мъчно да гледам как радостното очакване ,гордостта от извършеното прелитане ,плахата надежда за по-добър живот , все емоции изписани на лицето на жена ми, постепенно се сменяха със тих ужас ,отчаяние и мъка,докато стигнат кулминацията -влизането в апартамента,е тогава вече ,на Вени й идеше да стане да хване самолета и да си дойде в София.Скапана стаичка,със скапана печка ,скапан хладилник,закърпен на мста със фолио,скърцащ под,дюшек на пода,скапан телевизор от неква скапана "куча" марка,да не говоря за т.нар "дограма",която по сравнение с нашта у дома ...бе какво сравнение,въобще не може да се мери...Да,като сега си спомням как веднага бяхме решили да си ходиме,нооо.....пак ,благодарности на приятелите ни,които с разумни доводи,успяха да ни убедят да разсъждаваме на сутринта,а не под влияние на емоцията и първоначалния шок.Консиержето ,все пак ни показа и друг апартамент,на горния етаж,който се оказа малко по-сносен,(поне имаше легло и сносна маса)и в който решихме все пак да останем.Сега като седя в хубавия си ,нов апартамент ,в другквартал,пиша ти ,братченце,тези редове и си спомням пак и ми се струва като кошмар,но спокойно....не всичко е толкова лошо както го описах по-горе,само искам да карам поред,а точно тогава се чуствахме и нещата ни изглеждаха точно така ,както ти ги описвам!Сега след 2 месеца,нещата далеч не ми се виждат толкова черни ,но...имай малко търпение ще стигна и до "добрите "емоции.

Братле,ще продъжа писмото ми утре,защото стана късно,нямам вече сили,защото днес бачках около 10 часа ,а ми се иска да ти опиша нещата по-възможно най-точен начин...все пак и ти ще дойдеш рано или късно и трябва да знаеш!Засега ,лека ти нощ,целувки!Поздрави майка и татко!!!Много ми липсвате всички....Ще завърша само с една много важна констатация-ние ,българите правим мнооого голяма грешка като идваме поединично,за разлика от други нации които емигрират цели родове от по 5-6 до 10 човека,всички роднини ,приятели.И така много по-лесно се адаптира чоек в тези първи най-трудни години тука!
Айде,до утре!
