След 3 месеца си намерих работа, но продължих вечерното учене, все пак съм се хванал на хорото. Сега най-накрая завършвам със зловещи клетви никога вече да не се завръщам на учебната скамейка

Напоследък започнах да си търся нова работа и станах професионален интервюходещ. Един въпрос който ми задават хората на почти всяко интервю е:
"Добре де, ти имаш магистърска степен по инженерство от БГ и опит в индустрията. Тоя МкГил за чий го учиш!?"
На което аз отговарям, че Маг степен не е по компютри и че съм имал нужда от по-формално ИТ обучение - Software Engineering, IT Project Management и пр. С което замазвам случката.
Но това ми се струва интересно - как на хората им е чудно защо съм седнал да уча на дърти години като не би трябвало да имам нужда. Даже ставам леко съмнителен "На тоя какво му куца та си доучва?". Та наблюдението ми е (само за ИТ-хора разбира се, за другите професии сигурно е различно), че опита и може би професионалните сертификати от индустрията (МС*, Цицко и пр.), но най вече опита, са най-важни при търсенето на работата. Познавам хора тук, които не са прекарали и час на учебната скамейка и нямат особени проблеми с намирането на работа, та не знам доколко това е необходимо.
Не че нищо не съм научил за тия 10 курса, научил съм все нещо. Най-малко видял съм какво е да си студент тук. Не че ми е било и особено трудно, защото повечето неща съм ги знаел (от опит, не от училище). Ама като цяло ако сега трябваше да взимам решение дали да уча, не бих почнал.
И м/у другото тази програма, която аз учих, не я препоръчвам, ако искате да учите изберете нещо друго
