Напълно съм съгласна с аргументите, изброени от теб против кондоминиумите. За мое съжаление, защото грижата за двор не ми е сред приятните неща.
Бих искала да добавя още един щтрих в картината. Това не съм си го измислила аз, а го чух от икономист-урбанолог. Има е един феномен, който не съществува в историята и не може да се види как действа. Това са бейбибумърите. Тези, които сега ще започват да излизат в пенсия. Само че тези, които скоро ще излизат в пенсия, са първите от тяхното поколение. Пикът им още си работи и не мисли за пенсия. Тези хора по принцип са добре материално и живеят в къщи. Докато още са млади пенсионери вероятно ще продължат да живеят в къщите си. А какво ще стане като остареят и не са в състояние да поддържат къщите си? Има различни варианти. За това как обществото може да се справи с проблема с масовото остаряване на бейбибумърите се мисли много и още нищо не е измислено. Между другото влиянието им върху пазара за недвижими имоти е най-малката възможна беля. Някои възрастни хора предпочитат да си останат докрая в къщите, дори да не са в състояние да се грижат за тях. Други предпочитат да отидат в "старчески домове", където да се грижат за тях. От всичко това много зависи какъв ще бъде пазарът на недвижимите имоти след двайсетина години. Много е възможно цените на къщите да се сринат когато бейбибумърите започнат масово да продават или да предават богу дух. Ако бейбибумърите предпочетат като им напредне възрастта да се преместят в кондота, пък може като вземат да измират цените на кондотата да паднат. Абе батакът е пълен. Съветът на този икономист беше да се инвестира в сравнително малко кондо в града. Това с продположението че точно това ще се търси от бейбибумърите след време и съответно цената му ще е голяма. Само че си е направо футуристика да се предполага какво може да стане. И в крайна сметка според мен човек трябва да си живее живота така че да му е добре. И да живее за настоящия момент, а не само да гони Михаля. А за младо семейство с деца малко кондо май не е най-добрият избор
