Kupuvane na kashta...mortgages i dr. glavobolia

[KolioBalkanski]

ХЪЛБОЙ - ИНФОРМАЦИЯТА ЗА цената на имота ти при предишните продажби е лесна да получиш от агента си а ако не искаш от него, кметството суъщо го има
аз говорех за съседите ми в този случай ама добре че ме пита за да може да осветлим тази тема с нещо конкретно и полезно.

ТОДОТО - аз си я взех тази книга покера на лъжците - не ме впечатли особенно защото бях чувал подобни работи само ме подсети че съм въшка докато не хвана гората...където аз ще коля и беся....

[VanBC]

А какво става ако си взема къща , почвам да изплащам ама на 6-7 година решавам че не ми харесва в Канада и искам да си ходя. Тогава какви са ми опциите- мога ли да я продам преди да съм я изплатил, и въобще тази къща последно моя ли се води докат я изплащам? Какво става с парите дето съм ги дал вече -примерно 70-80к?

Ествествено, че можеш да я продадеш. От парите които и вземеш, банката автоматично си получава сумата която все още и дължиш, а останалото си е твое. Това дали ще си върнеш парите които вече си дал зависи от конкретните цифри: цена на купуванем, цена на продаване, размер на заема, лихвен процент и т.н

[KolioBalkanski]

ван...малко допълнение, ако си взел ипотека с фиксиран срок, ще ти приспаднат и такса за разваляне ако продаваш преди сорка да е изтекъл.

[KolioBalkanski]

ако искате да купите ефтина къща питайте кметството си за
Municipal Tax Sale
в Торонто - For questions, concerns or more information please call a Customer Service Representative at 416-338-4829.

[bgmontreal]

Zdrasti Kole

Bi li ni kazal na vsichki tuk vav foruma v koi dokument vidja za kolko sa kupili condoto tezi koito sa ti go prodali na teb.

Tazi tsena ne se pokazva v novite dokumenti koito ti izdava advokata ili notariusa. Tam pise tazi kojato ti plastas
.Ne tazi kojato te sa platili njakoga.

Az kato prodavam moja apartament njakoi den i az ste peja pesenta :

Eh kak nisto ne spechelih.
10 god. trjbvase da chakam za da si vzema mote pari koito sam vlozil navremeto.

Pak koito iska neka me slusa, oste poveche da mi vjarva.

Pozdravi

hullboy

може ли аз да отговоря, моля другарко?

дай да те светна и на тая далаверка.

след покупката, всички документи остават в нотариуса, който Е ДЛЪЖЕН да ти предаде пакета след 30 дни.
Пакета с ВСИЧКИ deeds трябва да стои в последния собственик, защото те са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ при новата продажба.
къде да видиш цената в deed-a оставям на теб

[bgmontreal]

хилбой, много ми е чудно, как си купил без да знаеш (поинтересуваш) от цената??? не ме излагай, нали уж си мой човек

значи всяка една сделка с недвижим имот ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се отбелязва в регистрите, от които срещу 5-10 може да вземеш инфо.

Цената е много важна както при пазаренето (моя продавач ме баламосваше, че я купил преди 5 години за $$$$, но бързо го вразумих, че е дефакто 3 години за $$$ и преговорите тръгнаха по друг път), но също така и от данъчна гледна точка, ако това не е основната къща на собственика/продавача.

Абе изобщо най-добре е да работиш с про, че иначе може да изгориш!

[bgmontreal]

тодото, всеки си има своя стратегия, която му приляга на него.

ако следвам Бъфет или който и да е голям акул (мъжка акула) аз ще фалирам след 10 дни.

Та в кратко моето верою е:

- кредит по-малък от 1% от прайм ВЗИМАМ!
- ако имам ипотека, винаги имам част от спестяванията си в ипотечни фондове!
- винаги си пазя кеш-а, на цена до 1% под прайм.
- никога не инвестирам в нещо, което носи повече от 20%.

на кой давам лихва по заеми и ипотеки НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА, щом влиза в нормите на моето верою, значи съм ОК.
От надничане в канчето на евреите, най-много да снанеш кривоглед

[VanBC]

ван...малко допълнение, ако си взел ипотека с фиксиран срок, ще ти приспаднат и такса за разваляне ако продаваш преди сорка да е изтекъл.

Много ясно. Банката винаги си измисля някакви такси, дори и да не ти е заключена ипотеката, агента който ти е продал имота си взема комисионна, и т.н. ...

[hullboy]

Zdraveite

Az pak ne moga da vi razbera zasto vi interesuva za kioko ja e kupil predisnja sobstvenik i kolko mu e pechalbata.
Tova si e negova rabota.
Ne e li vazno che na vas vi haresva, che tsenata za kojato se predlaga vi ustrojva, tazi tsena e po dobra ili ravna na podobni ap. v sastata sgrada ili v sasednata koeto vi pokazva che e konkurentna s drugi podobni ap. na sastata ulitsa da kazem.

Prodavacha moze da e spal s njakoja bogata baba da kazem i tja da mu go e podarila tozi apartament primerno.
Znachi li tova che njama tsena, i trjbva li da vi go dade na polovin tsena ot drugi podobni ap. v sastia sgrada / raion.

Men mnogo ne me valnuva tova, za kolko ja e kupil i kolko e spechelil.
Otdelno tsenite se menjat drastichno za 10 god.
Togava pazarnata tsena e bila da kazem 60 000$

Dnes moze da e 100 000 i vsichki podobni da sa za 100 000$ ne moze da kazes dai mi ja po efvitno zastoto ti si spechelil 40 000 $

V moite dokumenti pise za kolko az ja kupuvam.

Nito sam pital agenta, nito notariusa, nito v obstinata. prosto ne me interesuva.
Na men mi haresva, tsenata e konkurentna po dobro na pazara njamase kogato ja kupuvah.

Pozdravi

Hullboy

[todoto]

БГМонтреал идеята не е да се “гледа в канчето на евреите” а да се учим от тях . Например от Маркс и Енгелс, от Сорос, от Ротшилд и т.н. знайни и незнайни юдейски юнаци. Ако си чел нещо от завета не е небходимо да ти говоря повече.

Иначе в темата пуснах тия редове щот тия дни попаднах на писанките на Чолака(нашего брата емигранта) в един врачански форум. Той обича да пълни цели форуми с писанки. Ама от време на време поства и препечатани бисери. Та по долния бисер поне аз съм го чел преди 4-5 години за първи път. Той е точно на темата за кредита като икономически инструмент и за неговите последици. Хеле пък за дългосрочните кредити като моргиджа да не говорим – по горната картинка от Колю за САЩ е много показателна. За мишлетата говоря не за котараците . Та книгата Чолака я е постнал тук , аз си позволявам само късо цитатче :

“Дайте ми контрол върху националната валута
и аз не ще се интересувам кой прави законите.”
Майер Амшел Ротшилд (1743-1812 год.)

Днешната технология на “тихото оръжие” е продължение на идеята, открита и прилагана от Майер Амшел Ротшилд. Ротшилд открива липсващия пасивен компонент на икономическата теория, известен като икономическа индукция. Разбира се, тогава той не е предполагал за мащабите на своето откритие, но през 20 век, с помощта на математическия анализ, възхода на механиката и електрониката, и накрая с изобретяването на електронния компютър, това изобретение се превръща в ефективно средство за контрол на световната икономика.
...
В икономиката тези три форми на енергията се асоциират с:

1. Икономически капацитет — капитал (пари, стоки, оборудване, недвижима собственост).

2. Икономическа проводимост — движение на стоките (динамика на стоковите потоци).

3. Икономическа индукция — услуги (влияние на заетото население върху индустрията — чрез услугите се индуцира производство).

Математическият апарат, разработен при изследването на енергийните системи (механика, електроника и др.), може да бъде директно приложен при изучаването на всяка друга енергийна система (например икономика).

Откритието на Ротшилд в областта на енергията

Ротшилд открива основния принцип за придобиване на власт, влияние и контрол над обществото, който пряко се прилага в икономиката. Принципът гласи: “Пожелаете ли властта, народът скоро сам ще ви я предостави.”

Ротшилд открива, че парите или депозитните средства притежават необходимата власт, която би могла да бъде приложена за убеждаване на хората (индуктивност на хората, съответстваща на магнитното поле) да отдадат своето реално благосъстояние на заем срещу обещанието за връщане на по-голямо благосъстояние в бъдеще време (вместо реална компенсация). Хората увеличават своето състояние по този начин в резултат обмяната на своите парични средства срещу хартийка с обещание. Ротшилд разбира, че той може да пуска повече ценни книжа, отколкото приема в замяна парични средства за тяхното погасяване, дотогава докато у него съществува някакъв златен запас, служещ му като средство за убеждаване на хората в собствената си надежност.

Ротшилд заема всъщност своите ценни книжа на отделни частни лица и правителства. При тези заемни отношения всъщност клиентите се предоверяват на банката. След това Ротшилд създава дефицит в паричната маса, усилва контрола върху паричната система и реализира печалба чрез съответните договори. Цикълът се повтаря отново и отново. Този паричен натиск може да се използва и за разпалване на война. Тогава той би могъл да контролира наличната парична маса и да предопредели победителя във войната.

Това правителството, което се съгласи да предостави на Ротшилд контрола над своята икономика, получава неговата поддръжка.

А погасяването на дълговете се гарантира от икономическата поддръжка на непосредствения враг на длъжника. Доходът, получен по тази икономическа методика, позволява на Ротшилд да увеличава постоянно своето влияние и богатство. Ротшилд открива, че алчността на обществото му позволява да влияе на правителствата да печатат пари отвъд лимита (инфлация), определен от количеството ценен метал, стоки и услуги, формиращи БНП (Брутния национален продукт).

Мнимият капитал създава
икономическа индукция

В горепоказаната структура, кредитът представлява чист елемент, наречен пари, и има свойството да бъде капитал, но всъщност това е отрицателен капитал. Кредитът има вид на услуга, но фактически това е задължение. Следователно кредитът е по-скоро икономическа индуктивност, отколкото икономически капацитет и ако тази индуктивност не бъде по някакъв начин балансирана с мирни средства, то тя ще бъде балансирана по пътя на войната или геноцида, чрез унищожаване на населението (действителния кредитор). Съвкупното производство на стоки и услуги представляват реалният капитал, наречен брутен национален продукт, и налични пари могат да се печатат само до това равнище, при което те представляват икономически капацитет. Парите, напечатани над това равнище, са със знак “минус” в баланса, те предизвикват икономическа индуктивност и представляват дълг.

Войните, следователно, балансират системата, унищожавайки истинските кредитори (народът, който е бил измамен да замени своите реални ценности срещу инфлационни пари). След войната обществото се възвръща в първоначалното си равновесно положение, базирано на наличните природни ресурси и това, което е останало от реалните ценности.

Ротшилд открива, че парите му дават възможността да променя икономическата структура на обществото за собствена изгода, създавайки икономическа индукция в посока, която засилва нестабилността.
...”

И т.н. книгата е дълга и много поучителна. А иначе това, че ние хората по-често не се интересуваме от дългосрочните последствия на действията си ми напомня на една австралийска птица дето се търси злато с глава в пясъка и е постоянно наведена и незащитена изотзади . Все едно да си производител на оръжие и да не ти пука на кого го продаваш стига да си плаща. Ами нали утре тоя същия може да се върне и с произведеното от теб оръжие да те заплаши ако не си се защитил и да ти вземе парите с които ти е платил .

[hullboy]

Zdrasti Todoto

Cheta I se chudja zasto ne napises edna kniga.
Pises dobre I uvlekatelno.
Sled tova vzemi ja prevedi tazi kniga ispanski i koreiski.
I ja pusni za prodazba v Cuba I Severna Koreja.

Ubeden sam che ste ima goljam uspeh tam.
Losoto e che tova sa edinstvenite pazari na kpjato bi mogal da ja prodades.

Opitvam se da vnikna v tova.
Nesto na revolutsia mi prilicha.

Войните, следователно, балансират системата, унищожавайки истинските кредитори (народът, който е бил измамен да замени своите реални ценности срещу инфлационни пари). След войната обществото се възвръща в първоначалното си равновесно положение,

Ne znam kakvo tochno iskas da kazes za zaema
Mortgiga pak e podinstrument na zaema.

Kakto I da e. Az se radvam che ima zaemi i mortgagi zastoto s tjah pravim biznes, ziveem v kasti za koito inache stjahme da sabirame pari 30 god. dokato gi saberem.

Nali ne iskas tvoeto semeistvo da zivee s roditelite ti prez tezi 30 god. dokato gi saberete tezi sredstva za kasta.
Za biznes pak da ne govorim.

Ili ti haresva varianta s krepostnite seljani koito poneze bili bedni njamli kasti , ziveeli v baraki postroeni ot kralja, no za tova pak ne mozeli da se dvizat svobodno a toi gi kupuval I prodaval kakto mu e kef.
Togava ne e imalo morgigi. Nali taka?.

Sega az ste se opitam da pripomnja opredelenieto za zaemi.

Zaema e prjako zavisim to tarseneto i predlaganeto. ( Njama zaem ako njama tarsene )
Subektite koito imat finansovi sredstva v izlisak biha dali zaem na tezi koito tarsjat da zaemat finansovi sredstva.
( tova e za zaema )

Kato tezi koito davat finansovi sredstva ochakvat da poluchat kompensatsia za tova che sa se lisili ot vazmoznostta te da izpolzvat tezi sredstva za opredelen period ot vreme.

Za riska koito poemat ot nevrastane.
Za administratsia ( otchitane, smjatane ) na plastanjata kogato se plasta dalga na chasti.
( tova pak e za lihvata )


Pozdravi

Hullboy

[KolioBalkanski]

парите са най голямото зло позволило на дребни гърбави човечета да заробят силните.
най голямото зло е възможността им да се натрупват в огромни количества.
хълбой, ако нямаше моргиджи цените на къщите щяха да са много по малки.

[hullboy]

Zdrasti Kole

I tuk ne sam saglasen.

ако нямаше моргиджи цените на къщите щяха да са много по малки.

Tsenata na kastata si e vse sastata ( sebestoinosta na material, plus trud, plus pechalba na stroitelja , plus zenjata )


Da kazem 150 000 $ Tolkova vizda prodavacha ot bankata.
Tolkova vzima v momenta na prodazbata 150 000 $ tova e. tsenata.

Tova che na teb ti struva 250 000 sled 15 god. e drug vapros.
Tova ne e tsenata. Tsenata si e 150 000 $

250 000 $ - 150 000 = 100 000 ( sa interest, lihva ) tezi pari sa otisli v bankata , kojato se e lisila ot tezi 150 000 koito e platila za kastata ti.
Otdelno vseki mesets e upravljavala, smjatala tvoite plastanja, Po postata ti prasta izvlechenja, ima sluziteli tova struva pari. Neinata pechalba ne e 100 000 $

Za neja tezi 100 000 sa dohod.
Za da gi izkara obache ima razhodi, Sgrada, masini, zaplata, tok. Tel, fax. Internet.
Sled tova ima danatsi zastoto dohoda se oblaga.
Sazdava rabotni mesta, moze bi tam raboti tvojata priatelka.


Ako ne ti haresva ima izhod.
Sabiras si 150 000 $ tova e tsenata na kastata I njams razhodi za lihvi.

Pozdravi

Hullboy

[myha]

1 vapros ,ako vzema kashta na izplashtane ,moga li da ia preotstapia na dryg s cel na vzimane na dryga t e po goliama ili po malka

[iliana]

Dokato si plashtash redovno morgidja nikoi ne go interesuva kakvo pravish s kashtata si - mojesh da si jivee6 v neia, da ia preotstapi6 na baba ti, lelia ti, lubovnicata ti, da ia dava6 pod naem ili pak da si ia zaklu4i6 i da si ia darji6 prazna. Ako si izplatil pove4ko ot neia - primerno nad 40-50% moje6 da ia izpolzva6 kato zaloga za vzimaneto na zaem za druga ka6ta.