:tuut: . Ще ви разказа много на кратко как премина това пътешествие през океана: най-големите проблеми имах само на летището в София!!!!! При написани допустими кг за багаж:2 х 32 кг+ 10 кг ръчен в билета ,рано-рано сутринта на 14.01 на летище София отказваха да приемат толкова багаж на човек!!!!- такова писмо били получили със стара дата от 01.11.2005 г. :confused2: (уточнявам летях с чехите). След 30 мин ЛУД скандал между нас заминаващите (около 50 човека) и представителката на чешкиоте авиолинии бяхме допуснати на борда на самолета,което доведе до 45 минутно закъснение на излитането.Но както и да е..........Тоз пък чешки пилот взе че включи после на 5 скорост и взехме ,че се приземихме в Прага само с 5 мин закъснение. :haplio: .Там имахме 3 часа престой преди самолета за Монтреал,намерихме си едно кафе и си сформирахаме една силна българска групичка на БИРА!!!!! Кат му доде времето се отправихме към нашия изход и хоп -нова изненада!!! При проверката от страна на чешките митничари,ни накараха да си събуем ОБУВКИТЕ и да ходим около 10 мин боси по чорапи!!!Направо ви казвам ШОК и УЖАС!!!!На нашите въпроси защо е това ни беше отговорено с ...............МЪЛЧАНИЕ!!!! Баси тези незнаят ли английски!!!!! Както и да е,качиха ни в самолета,настаняване и пох у облаците!!! А горе....едно слънце греее не е за разправяне---- и така до Монтреал!!!!! И тука да ви кажа беше най-големия цирк::: до мене стоеше един около 60-годишен мъж с който около 5 часа си говорихме на английски!!! И като навлязохме на американски континент ни дадоха да попълваме митническите декларации!!! И започвам аз да пиша ,а тоз се надвесил над мене и гледа!!! :nenam: :nenam: И последва:: абе ти да не си българин!!! Голям майтап беше!!!! И ето ти най-после дългоочакваното летище на Монтреал----- сняг и студ!!! ама в такъв момент човек не го усеща. Кацнахме в 15,20 и аз се юрнах по всичките инстанции които всеки новопристигнал трябва да мине. Минах навсякъде много бързо и лесно и след 45 мин бях във фоаето-и тука.................. баси няма никой от приятелите който уж щяха да ме чакат!!! Ми ся.... кво да правя ся.....Въртях се като обран евреин и чакам ли чакам .......... Мина 1 час, мина 2 час-НЕ И НЕ!!! никой неидва за мене.Ясно реших ,че ще трябва сам да се оправям- оставих аз багажа на количката и се приближих да телефоните да видя какво пише и как да ги използвам. Тогава се приближи до мене един мъж с униформа (неразбрах какъв беше) и ме попита нов ли съм в Канада. След моя утвърдителен отговор човека най-любезно ми даде 2 монети по 25 цента за телефона.грабвам ги аз и набирам телефоните на моите приятели..... и те какво!!! Събрали се значи някъде си и решили ,че аз по-рано от 2 часа няма да изляза и за какво да идват толкова рано.......Както и да е мина!!!!! И тука останах най-изненадан- при момчето където отседнах в началото,се бяха събрали всички и ми направиха невероятно посрещане!!!! Това е засега ,че трябва да излизам защото имам среща с имиграционния офицер,после ще пиша пак!!! :beer2:
и от мен. Как е студа в сравнение със Софийския ? Гледам там -12 feels like -21 
:drink: 