Мое интервю по RFI

[Гост]

Не така, imalizna4enie, и ние имаме близки и приятели в България. Няма всички да се изнесат в Канада.

[imalizna4enie]

Opa vzimam si dumite nazad! Sled kato rodninite na imigrantite se iznesat, ako 6te i potop!



Drugite, na koito tam im haresva i za koito nie sme edva li ne durjavni izmennici, da gasiat lampite :idea:

[Blue Passion]

...

[titi]

Ей, Ив, станал си известен, виждам!

Хубаво си отговорил на провокацията на Николай Василев.

Тези хора вярват ли си, че ще могат да спрат изтичането на мозъци или пък да върнат хилядите млади българи, които отдавна са емигрирали вече в чужбина и са се устройли много по-добре там, отколкото в милата им родина.

Действително никога не забравям и няма да забравя, че съм българка, но не мога да се съглася и да приема жалката действителност и реалност, която цари в България, липсата на какъвто и да било стандарт и най-лошото липса на добро бъдеще за младите, кадърни и здравомислещи млади хора. Това за мен е най-жалкото и най-страшното!

И докато тази действителност не се промени, никога няма да има връщане назад на млади хора, които са емигрирали навън, както и ще продължава да се увеличава потокът на желаещи да емигрират все повече и повече българи към Северна Америка, Канада, Европа или някъде другаде по света.

[IvHaydu]

Мисля си, че може би трябва да изоставим за малко емоционалния подход към темата за емиграцията, и да поразсъждаваме по-рационално, по-прагматично.
Лицето X, родено в село Y, завършва там основното си образование. Средното си образование завършва в град Z - близкия голям град. След това следва висше образование в София, и като го завършва, остава да живее и работи в нея.
Това е нещо нормално, вътрешнодържавна миграция, свързана с нивото на жизнения стандарт, възможностите за професионална реализация и т.н.
Тогава защо да не приемем за нещо нормално и международната миграция? Разликата е само в мащаба... Без да обясняваме дали обичаме или мразим България, просто правим избор да отидем на място, където бихме могли да се реализираме по-добре и да осигурим едно по-добро бъдеще на семейството си.
Както се казва, нищо лично...

[Joy]

Тогава защо да не приемем за нещо нормално и международната миграция? Разликата е само в мащаба... Без да обясняваме дали обичаме или мразим България, просто правим избор да отидем на място, където бихме могли да се реализираме по-добре и да осигурим едно по-добро бъдеще на семейството си.
Както се казва, нищо лично...

Мисля,че на всеки му се иска да погледне на това само като на разлика в мащаба,но не е точно така...Доста примитивно е да се разсъждава,че да се изнесеш от България е същото като да се изнесеш от провинцията в София.Разлика в културата,в образованието,в психиката,в мирогледа и менталитета като цяло...Разликите са толкова много,че не е възможно да се изброят...Чужди езици,които вероятно никога няма да станат достатъчно перфектни като свой и начин на живот,който също много трудно ще бъде възприет...Това е като да изтръгнеш детето от майка му.
Не може Иване да няма емоционален подход или озлобеност към системата,която ни изгони!Майката ни Родина не ни иска и е по-зла от мащеха...Не са и нужни умни хора,нито работещи.Нужна и е евтина работна ръка,която да не роптае много,че иначе ще стане по-зле...Нужна и е сива маса,подвила опашка,прегърбила се,наплашена,не смееща да гъкне...Който не може да работи тежък труд за жълти стотинки,да върви майната си или да измира(многобройните пенсионери живеещи на студ с изключено парно,даващи последните си стотинки за хляб и мляко)Това е положението!Скоро в тази страна ще останат мафиоти,цигани и измиращи пенсионери!

[Joy]

И като стана дума за пенсионери,се върнах в жестоката реалност...Не си ги виждал тези хора как умират-в мъки,самота и абсолютна нищета...Бивши професори,научни работници,интелигенцията на нацията или честни труженици работили за тази държава,която не може да им предостави нито нормални старини,нито дори достойна смърт...С това се сблъсквах ежедневно в работата си.Мизерията и нищетата,която съм виждала по домовете им са неописуеми.Не можеш да си представиш дори подобно нещо.Умират сами,изоставени,в собствените си изпражнения и червеи.Съжалявам-може за някой да е много неприятно да слуша подобни неща,но това не си го измислям.Това са многобройни случаи,които са се врязали дълбоко в съзнанието ми и които ежечасно ми напомняха,че никога,никога не искам да изживея старините си в собствената си страна и че съм длъжна да направя всичко възможно моите родители да не го изживяват.

[Гост]

Така изглежда живота, Поля - жестоко е, но е истина. За нещастие не е само у нас така. И хората умират не само сред цветя и рози.

[Joy]

За нещастие не е само у нас така. И хората умират не само сред цветя и рози.

Ако това е намек,че и тук е така,недей! Всички сме наясно,че няма нищо подобно.Нито старините са им същите,нито смъртта е същата...Цяла една система е създадена за помощ на възрастните и тези,които не са в състояние да се обслужват сами.Нито условията,нито оборудването,нито отношението е и близко сравнимо.То няма и с какво да е сравнимо,защото малкото старчески домове в България приличат по-скоро на затвор...Била съм в този в Дървеница и мога да кажа,че мястото е по-ужасно от най-западналата психиатрия.Опашката от чакащи за място там е огромна и хората чакат с години за да си набутат там ненужните възрастни роднини...Колко ужасно,но и това е част от менталитета ни.
Хората умират навсякъде,но не навсякъде еднакво.
Колкото до финансовото положение на тукашните пенсионери,това май не подлежи въобще на обсъждане...Първото нещо,което прави впечатление на един новопристигнал емигрант,това са възрастните хора-техния външен вид и дух.Това е достатъчен показател.

[Гост]

Принципно съм съгласна с теб. Обаче помисли над факта, че Квебек е 2-рия в света, след Япония, по броя на самоубийствата. А те са на най-високо ниво при възрастните хора. Това не е от "несамотни" старини.

[shnorhela]

Ivane ti me razbi, otkakto izleze tazi tema si misleh che e porednoto specheleno intervu i ne se zachitah v zaglavieto. Samo moga da kaja,"bahti i nagliarite deto sa tezi politici". Kato go cheta mi se vdiga kruvnoto i az, kato Joy iskam da mu frasna edin na mrusnia politik ili da glasuvam za nego s neshto po-tejko v malkata mu glava.
Drugoto, koeto silno me interesuva e kak te nameriha.

За да спре изтичането на мозъци правителството организира срещи с емигранти.

Kak tia nagliari namirat imigrantite, che na vsichkoto otgore imat naglosta na sreshti da gi vikat, kogato sa se reshili veche napravili sa vsichki postuplenia hvurlili pari i t.n. i sa na izhoda, a tia marsoli "Chakaj cahkaj malko, ia pomisli pak", hubavo che na men ne mi se sluchvat takiva raboti be mamicata im mrusna, to tova prehvurlia i onzi viz za super nahalstvoto.

[shnorhela]

Ami da i dvete mesta sa s dosta goliama produljitelnost na jivota (90 sa neshto normalno), a v takiva mesta sred gradovete , horata sviknali da jiveiat v centura na haosa izvednuj triabva da zajiveiat v sredata na spokojstvieto za okolo 40, ama na niakoi im pisva.

[anicata]

'Velikdenchetata' izliazoha dosta nagli,ne che sam ochakvala neshto dobro ot tiah. AZ iskam samo sega da vi citiram po pamet kakvo chetoh v v-k 'sedem' po tehen adres. Znachi Milen Velchev tolkova mnogo se izlojil dokato bil ministar na finansite /spored amer. pravit./ che s dneshna data niamal nito 1 predlojenie za rabota sled kato mu izteche mandata. Spored sashtia v-k veche otdavna bilo vreme da ima takiva ,a i oshte poveche che toi /a i drugite kato nego doshli ot chujbina da stavat ministri i zam. ministri/ samo zaradi tova e tuk- da si obogati CV-to i razbirase ako moje da kupi niakoi imot bez pari ili da preprati neshto kam svoiata si bankova smetka-neobvagaemo. Ta tolkova bil nekadaren ,che 2-mata mu zam. ministri veche se naredili v iaki zapadni banki a nashia chovek -nishto. To v statiata beshe kazano tochno i zaradi kakvo se e izlojil ,no niama da vi angajiram s tova. A Nikito Vasilev/vikali mu Niki Potar/ sled kato go mahnaha kato ministar na ikonomikata ,i se vidialo che i toi niama rabota v chujbina ,se nalojilo da se pomoli da mu nameriat drug post tuk v BG. Za tezi koito ne ste tuk samo da vi kaja ,che Niki Potar vse 1 go niama tozi chovek,toi e bezglasna bukva veche ,nito TV ,nito puk niakakvi seriozni intervuita dava .A poneje ponastoiashtem e min. na saobshteniata ,ta go 'sledia ' ot blizo taka da se kaje- i figurant ne e daje. Prosto e pliosnat tam i e 'napalno nezavisim'-demek nishto ne zavisi ot nego!

Bog da ni pazi i vas tam i nas tuk ! Ne sajaliavaite che napusnahte v tozi moment BG .Az oshte nemoga da razbera -v momenta Tuk dali se vrashtame nazad ili tapchem na 1 miasto?

Aide sas zdrave!

[IvHaydu]

Тогава защо да не приемем за нещо нормално и международната миграция? Разликата е само в мащаба... Без да обясняваме дали обичаме или мразим България, просто правим избор да отидем на място, където бихме могли да се реализираме по-добре и да осигурим едно по-добро бъдеще на семейството си.
Както се казва, нищо лично...

Мисля,че на всеки му се иска да погледне на това само като на разлика в мащаба,но не е точно така...Доста примитивно е да се разсъждава,че да се изнесеш от България е същото като да се изнесеш от провинцията в София.Разлика в културата,в образованието,в психиката,в мирогледа и менталитета като цяло...Разликите са толкова много,че не е възможно да се изброят...Чужди езици,които вероятно никога няма да станат достатъчно перфектни като свой и начин на живот,който също много трудно ще бъде възприет...Това е като да изтръгнеш детето от майка му.
Не може Иване да няма емоционален подход или озлобеност към системата,която ни изгони!Майката ни Родина не ни иска и е по-зла от мащеха...Не са и нужни умни хора,нито работещи.Нужна и е евтина работна ръка,която да не роптае много,че иначе ще стане по-зле...Нужна и е сива маса,подвила опашка,прегърбила се,наплашена,не смееща да гъкне...Който не може да работи тежък труд за жълти стотинки,да върви майната си или да измира(многобройните пенсионери живеещи на студ с изключено парно,даващи последните си стотинки за хляб и мляко)Това е положението!Скоро в тази страна ще останат мафиоти,цигани и измиращи пенсионери!

Всичко идва от мащабите! Нима между живота на село и живота в София няма разлика в културата,в образованието,в психиката,в мирогледа и менталитета като цяло ? Има я, как да няма!
Е, разликата между разликата на живота на село и живота в София и между живота в България и живота в Канада е много голяма, това е така, но пак нещата опират в мащабите.
При едно по-глобално мислене, и при приемане на реалностите на живота би трябвало адаптирането да не е ужасно трудно...
Опитвам се да изчистя нещата от емоции... отиваме да живеем в Канада, тъй като сме достигнали до дадени, свои си истини за положението тук и проектоположението в Канада.
Моят път засега води към Канада...Трябва да вървя по него, защото сам съм си избрал посоката. Може да се окаже, че пътят е грешен, че Канада въобще не е това, за което си мисля...и тогава вината ще е изцяло моя.
Искам, ако се осера (с извинение), да знам, че аз съм си се осрал. Не искам Ники Василев, Сергрй Станишев, Доган, Клюна и др. да ми пълнят гащите.
А Родината... Днес, във века на глобални комуникации, аз не се ограничавам с територии и площи...
Родината, моят дом е мястото, където аз и семейството ми сме добре, живеем достойно, сигурно и щастливо...
Някога, преди около 70 години, дядо ми е пасъл биволи по полетата край Септември с книга в ръка... По-късно баща му продава бурета с вино, за да го издържа като студент в Държавната политехника... Години по-късно бившето биволарче става професор и обикаля цял свят (включително и Канада - бил е в Отава)... Искало се е много смелост, за да тръгнеш със селските цървули по софийските павета... Носталгията по родния край е била голяма... Но това е цената, която човек трябва да плати, ако иска да постигне нещо...
Днес пътя Монреал-София е толкова дълъг, колкото в началото на 20 век е бил София-Варна...
И поне толкова труден...
Но ние, тръгнали по него, няма да се обръщаме назад... Може вечер тайничко да си поплачем и да потръпваме от страх...Но на сутринта, с бодра и решителна крачка, трябва да продължим напред...
Трябва ни смелост, за да тръгнем по пътя, сили, за да го извървим докрай, и разум, за да оценим какво има в края му.
Айде стига съм писал...

[Plamen]

Иване, просто незнам какво друго да кажа...толкова е истинско че направо се сетих за едни позобни думе на баща ми...как навремето дядо ми ходел "в командировка" до Благоевград с каруцата...за няколко дни стигал до там...
А аз сега знам какво е станало в БГ 7-8 часа по-късно...май наистина е въпрос на мащаби.
Един колега италианец ми разказваше как те са заминали 45-та с кораб...и са им пуснали на пристанището "Ариведерчи Рома". И как е мислел че вижда Италия за последно...знае ли човек...може след 30-ина години нашите деца така да имигрират към Луната, Марс или даже на други звездни системи...въпрос на мащаб....