Консулски дни във Ванкувър
Bulgarian-Canadian Society of BC
заедно с Консулството в Торонто
подготвят: провеждането на Консулски дни във Ванкувър.
Всички, които имат нужда от смяна на паспорт или друга услуга трябва да се обадят или да изпратят e-mail със следната информация:
Име, телефон, e-mail, от какви услуги се нуждаят (например – паспорт, пълномощно и т.н.)
Телефони:
Ваня Ганашева – 604-318-5435
Венета Иванова – 604-939-0347
Светла Алексиева – 604-321-2985
E-mail: vaniag@shaw.ca
КОНСУЛСКИ УСЛУГИ ИЗИСКВАНИ ДОКУМЕНТИ ЦЕНИ
1. Преиздаване на паспорти чрез Генералното консулство български паспорт;
2 ксерокопия на паспорта;
акт за раждане (само за лица до 18 години);
3 цветни снимки 55 к.д.
(или по-малко)
2. Преиздаване на паспорти чрез пълномощник в Б-я -паспорт;
- 4 цветни снимки;
- ако паспортът е с изтекла валидност, валиден документ за самоличност (може и канадски) 29 к.д.
3. Продължаване на валидността на паспорти паспорт;
1 ксерокопие на паспорта;
акт за раждане (само за лица до 18 години);
1 цветна снимка;
самоадресиран плик за XPRESSPOST 22 к.д.
4. Заверка на подписи в документи валиден документ за самоличност 12 к.д.
5. Легализация на документи документът предварително да е легализиран в канадското външно м-во в Отава 25 к.д.
Забележки:
1. Цените за паспортни услуги са без включен формуляр (1 к.д.)
2. Копия се правят само на първата страница на паспорта – със снимката.
3. Цветните снимки трябва да бьдат с размери 35 мм х 45 мм, пълен анфас, на сив фон. Размер на лицето – между 25 и 35 мм измерено от брадичката до косата (включително).
4. Лица с невалидни български паспорти трябва да представят валидна бьлгарска лична карта или валиден канадски паспорт или driver’s license или permanent resident card.
5. На лица, които не могат да представят българските си паспорти, няма да могат да се извършат паспортни услуги на място, защото наказателните постановления ще се оформят в Торонто.
6. По преписки за българско гражданство ще се легализират документи и заверяват подписи, но крайното оформяне на преписката ще става в Торонто.
7. По-подробна информация: документи във WORD формат:
- Процедура за подаването на заявления за издаване на български документи за самоличност чрез пълномощник в България
- Легализация на документи
- Преиздаване на български документи за самоличност
- Продължаване на срока на валидността на български паспорти
- Заверка на подписи върху документи
За по-подробна информация сайта на Българо - канадското дружество www.bcsbc.ca
Ванкувър-консулски дни
Ванкувър-консулски дни
Частен детектив
Та във вразка с консулските дни потарсих малко инфо -по молба сестра ми и ето на какво се натакнах тук- мисля 4е е полезно:
Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина
На 30 април 2001 г. за Република България влeзe в сила Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г.
Във връзка с прилагането на конвенцията даваме следните разяснения:
1. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение (apostille). По своята същност и съдържание заверката с "апостил" представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Специфичното е това, че снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация (от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят). Неофициален превод на конвенцията е даден в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации".
2. Държавите-страни по конвенцията са посочени в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Подробна информация за издаващите "апостил" органи на всяка държава може да се получи на Интернет-адрес: www.hcch.net/e/status/stat12e.html#ro ( да ама линка не работи)
3. Документите, произхождащи от посочените държави и снабдени с "апостил", няма да се легализират от българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или акредитирани за нея. Те ще се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма "апостил". В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с "апостил", за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата досегашна процедура - да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея.
4. Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави - страни по конвенцията. Органите, компетентни да поставят "апостил" върху българските публични актове, са :
Министерството на правосъдието - за актовете на съдилищата и нотариусите (публични актове по смисъла на чл. 1, букви "а", "б" и "г" от конвенцията) ;
Министерството на външните работи - за всички останали актове (публични актове по смисъла на чл. 1, буква "б" от конвенцията). Такива са: документите за гражданско състояние и адресна регистрация на общините; различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии; документите за образование, придобита квалификация и правоспособност; документи на НОИ, НСИ и други подобни.
5. Важно обстоятелство е, че конвенцията не се прилага и не се снабдяват с "апостил" административните документи, пряко свързани с търговска или митническа операция, както и документите, изготвени от дипломатически или консулски представителства. Такива документи могат да бъдат удостоверени за ползване в чужбина (легализирани) от Министерството на външните работи, когато са оформени съгласно действащите изисквания - да бъдат заверени с оригинален т. нар. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган (виж точка 7) .
6. Важно! В съответствие с новата процедура за удостоверяване на предназначените за чужбина български документи, от 30 април 2001 г. Министерството на външните работи няма да заверява документите, оформени с удостоверение ("апостил") от Министерството на правосъдието. Поради това, когато удостоверените от Министерството на правосъдието документи трябва да се представят в държави, които не са страни по посочената конвенция, тези документи следва да се внесат за следващо легализиране направо в дипломатическото представителство на съответната държава.
7. За да бъдат снабдени с "апостил" от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания - да имат в оригинален вид заверка с т. нар. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.
Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения български документ. Допълнителни разяснения относно преводите се съдържат в т. 11.
8. Снабдените с "апостил" български документи се освобождават и не се нуждаят от следваща легализация от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, в която ще се представя документът. Необходимо е да се има предвид, че снабдените с "апостил" документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията. В редица държави е възможно местните органи да приемат и копие от снабден с "апостил" документ, когато това копие е удостоверено от компетентен местен орган или нотариус, в съответствие с вътрешното право. Това означава, че съществува възможност редица документи, в които не се съдържа срок на валидност, да бъдат използвани многократно в различни държави-страни по конвенцията. Тази възможност поставя въпроса за целесъобразността от снабдяването на документа с превод на определен чужд език. В случаите, когато притежателят на снабден с "апостил " български документ има намерението или необходимостта лично да го представя пред органите на различни държави-страни по конвенцията, той може да извършва преводите във всяка държава, съгласно местните изисквания.
9. Друго важно обстоятелство е, че разпоредбите на конвенцията не променят режима за освобождаване от легализация на документи, установен в подписаните от България двустранни договори за правна помощ. Когато между България и държава-страна по конвенцията има договор за правна помощ, освобождаващ документите от легализация, ще се прилага режимът на двустранния договор, съобразно посочените в него видове документи и начина за тяхното оформяне (обща информация за такива договори е дадена в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации", като "Списък на държавите, с които Р България има сключени договори за правна помощ по граждански дела, предвиждащи освобождаване от легализация на документи").
В същото време няма пречки документите да бъдат снабдени и с "апостил", въпреки облекчения режим по конкретния договор за правна помощ. Такова оформяне е препоръчително, особено за заверявани от местен нотариус документи (пълномощни, декларации, удостоверения), тъй като чрез поставения "апостил" българските органи ще получат съответните гаранции за правомощията на чуждестранния нотариус, извършил удостоверяването върху документа. Това съображение е валидно и по отношение на определени видове документи за чужбина, удостоверявани от български нотариус или друг орган.
10. По отношение на документите, произхождащи от държави или предназначени за държави, които не са страни по посочената конвенция, се прилагат досегашните изисквания и процедура за тяхното удостоверяване (легализиране):
чуждите документи трябва да са удостоверени (заверени) от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българските дипломатически и консулски представителства в тази държава или акредитирани за нея. Когато няма легализация от българското представителство в издаващата държава, такава легализация трябва да направи дипломатическото представителство на издаващата държава, акредитирано за България;
българските документи трябва да притежават "апостил" от оправомощения наш орган или другата форма на удостоверяване (легализация) от Министерството на външните работи, след което се легализират от дипломатическото или консулско представителство на държавата, в която трябва да бъдат представени.
11. За да бъде направено от МВнР удостоверяване (заверка) на подписа на преводача, преводите на български или чужди документи трябва да са извършени само от български преводачески фирми, които имат сключен договор с Министерството на външните работи. Преводите трябва да са оформени в съответствие с изискванията, посочени в този договор. Текстът на договора можете да намерите в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Обръщаме внимание на заинтересованите лица, че е възможно в някои държави да не бъдат признати преводите, извършени от български преводачи, независимо от това, че подписът на преводача е заверен от българското Министерство на външните работи. Необходимо е да бъде поискана предварителна информация от дипломатическото представителство на държавата или от местния орган, където ще се представя документът, дали извършеният и заверен в България превод ще бъде признат. В някои държави тези преводи се признават, след като съответното дипломатическо представителство, акредитирано за нашата страна, удостовери заверката на подписа на преводача, извършена от българското Министерство на външните работи.
12. До приемането на нов нормативен акт, регламентиращ изискванията и процедурата за удостоверяване (легализиране) на документите от и за чужбина, се прилагат разпоредбите на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн. ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., последно изм., ДВ, бр.103 от 25.12.1990 г.) - текстът на правилника е даден в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации".
13. Няма промяна в размера на таксите, които трябва да се заплащат за извършваните от Министерството на външните работи удостоверявания (легализации) на документи и заверки на подписи на преводачи. Валидни са таксите, утвърдени с Тарифа № 3 (обн. ДВ, бр. 30 от 2000 г.) - текстът можете да намерите в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Таблица с размера на различните такси също е дадена в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Внимание! Заплащането на услугата става само чрез държавни таксови марки (не пощенски!), които се залепват върху документа и превода така, че да има достатъчно място да бъдат поставени съответните щемпели за удостоверяване (легализиране) и заверка.
ВАЖНО: Настоящите общи разяснения, както и посочените в тях приложения, могат да бъдат намерени на Интернет-адреса на Министерството на външните работи, раздел "Консулски услуги" - www.mfa.government.bg.
Допълнителна информация относно начина на приемане и оформяне на внасяните за удостоверяване (легализиране) документи от и за чужбина, както и за заверка на подписа на българския преводач можете да получите от сектор "Заверки и легализации" (вътрешни тел. 208, 211, 212 и 214).
Телефонна централа : 946-12-19 / 946-12-20 / 846-84-00 / 846-86-26
Адрес: София - 1504, бул "Евлоги Георгиев" № 117 (най-близката спирка на градския транспорт е на " Орлов мост")
Работно време на сектор "Заверки и легализации":
1. Съгласно заповед № 95-00-8 от 29.03.2001 г. на министъра на външните работи, внасяните за удостоверяване (легализация) и за заверка подписа на преводача документи, ще се приемат на гише № 2 към приемната на МВнР със заявление-образец. Заявлението се попълва и подписва лично от вносителя на документите. ("Заявлението" ще намерите в оригиналния текст )
2. Приемането и регистрирането на заявленията се извършва всеки работен ден от 9.00 до 12,00 часа.
3. Предаването на готовите документи се извършва от 14,00 до 16.00 ч, в зависимост от заявения срок на услугата и стойността на поставените върху документите и/или преводите държавни таксови марки (ДТМ), в съответствие с Тарифа № 3:
"бърза услуга": на следващия работен ден от датата на подаване;
"обикновена услуга": на третия работен ден от датата на подаване.
София, 7 януари 2004 г., МВнР - дирекция "КО"
Сектор "Заверки и легализации"
Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина
На 30 април 2001 г. за Република България влeзe в сила Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г.
Във връзка с прилагането на конвенцията даваме следните разяснения:
1. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение (apostille). По своята същност и съдържание заверката с "апостил" представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Специфичното е това, че снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация (от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят). Неофициален превод на конвенцията е даден в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации".
2. Държавите-страни по конвенцията са посочени в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Подробна информация за издаващите "апостил" органи на всяка държава може да се получи на Интернет-адрес: www.hcch.net/e/status/stat12e.html#ro ( да ама линка не работи)
3. Документите, произхождащи от посочените държави и снабдени с "апостил", няма да се легализират от българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или акредитирани за нея. Те ще се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма "апостил". В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с "апостил", за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата досегашна процедура - да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея.
4. Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави - страни по конвенцията. Органите, компетентни да поставят "апостил" върху българските публични актове, са :
Министерството на правосъдието - за актовете на съдилищата и нотариусите (публични актове по смисъла на чл. 1, букви "а", "б" и "г" от конвенцията) ;
Министерството на външните работи - за всички останали актове (публични актове по смисъла на чл. 1, буква "б" от конвенцията). Такива са: документите за гражданско състояние и адресна регистрация на общините; различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии; документите за образование, придобита квалификация и правоспособност; документи на НОИ, НСИ и други подобни.
5. Важно обстоятелство е, че конвенцията не се прилага и не се снабдяват с "апостил" административните документи, пряко свързани с търговска или митническа операция, както и документите, изготвени от дипломатически или консулски представителства. Такива документи могат да бъдат удостоверени за ползване в чужбина (легализирани) от Министерството на външните работи, когато са оформени съгласно действащите изисквания - да бъдат заверени с оригинален т. нар. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган (виж точка 7) .
6. Важно! В съответствие с новата процедура за удостоверяване на предназначените за чужбина български документи, от 30 април 2001 г. Министерството на външните работи няма да заверява документите, оформени с удостоверение ("апостил") от Министерството на правосъдието. Поради това, когато удостоверените от Министерството на правосъдието документи трябва да се представят в държави, които не са страни по посочената конвенция, тези документи следва да се внесат за следващо легализиране направо в дипломатическото представителство на съответната държава.
7. За да бъдат снабдени с "апостил" от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания - да имат в оригинален вид заверка с т. нар. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.
Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения български документ. Допълнителни разяснения относно преводите се съдържат в т. 11.
8. Снабдените с "апостил" български документи се освобождават и не се нуждаят от следваща легализация от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, в която ще се представя документът. Необходимо е да се има предвид, че снабдените с "апостил" документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията. В редица държави е възможно местните органи да приемат и копие от снабден с "апостил" документ, когато това копие е удостоверено от компетентен местен орган или нотариус, в съответствие с вътрешното право. Това означава, че съществува възможност редица документи, в които не се съдържа срок на валидност, да бъдат използвани многократно в различни държави-страни по конвенцията. Тази възможност поставя въпроса за целесъобразността от снабдяването на документа с превод на определен чужд език. В случаите, когато притежателят на снабден с "апостил " български документ има намерението или необходимостта лично да го представя пред органите на различни държави-страни по конвенцията, той може да извършва преводите във всяка държава, съгласно местните изисквания.
9. Друго важно обстоятелство е, че разпоредбите на конвенцията не променят режима за освобождаване от легализация на документи, установен в подписаните от България двустранни договори за правна помощ. Когато между България и държава-страна по конвенцията има договор за правна помощ, освобождаващ документите от легализация, ще се прилага режимът на двустранния договор, съобразно посочените в него видове документи и начина за тяхното оформяне (обща информация за такива договори е дадена в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации", като "Списък на държавите, с които Р България има сключени договори за правна помощ по граждански дела, предвиждащи освобождаване от легализация на документи").
В същото време няма пречки документите да бъдат снабдени и с "апостил", въпреки облекчения режим по конкретния договор за правна помощ. Такова оформяне е препоръчително, особено за заверявани от местен нотариус документи (пълномощни, декларации, удостоверения), тъй като чрез поставения "апостил" българските органи ще получат съответните гаранции за правомощията на чуждестранния нотариус, извършил удостоверяването върху документа. Това съображение е валидно и по отношение на определени видове документи за чужбина, удостоверявани от български нотариус или друг орган.
10. По отношение на документите, произхождащи от държави или предназначени за държави, които не са страни по посочената конвенция, се прилагат досегашните изисквания и процедура за тяхното удостоверяване (легализиране):
чуждите документи трябва да са удостоверени (заверени) от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българските дипломатически и консулски представителства в тази държава или акредитирани за нея. Когато няма легализация от българското представителство в издаващата държава, такава легализация трябва да направи дипломатическото представителство на издаващата държава, акредитирано за България;
българските документи трябва да притежават "апостил" от оправомощения наш орган или другата форма на удостоверяване (легализация) от Министерството на външните работи, след което се легализират от дипломатическото или консулско представителство на държавата, в която трябва да бъдат представени.
11. За да бъде направено от МВнР удостоверяване (заверка) на подписа на преводача, преводите на български или чужди документи трябва да са извършени само от български преводачески фирми, които имат сключен договор с Министерството на външните работи. Преводите трябва да са оформени в съответствие с изискванията, посочени в този договор. Текстът на договора можете да намерите в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Обръщаме внимание на заинтересованите лица, че е възможно в някои държави да не бъдат признати преводите, извършени от български преводачи, независимо от това, че подписът на преводача е заверен от българското Министерство на външните работи. Необходимо е да бъде поискана предварителна информация от дипломатическото представителство на държавата или от местния орган, където ще се представя документът, дали извършеният и заверен в България превод ще бъде признат. В някои държави тези преводи се признават, след като съответното дипломатическо представителство, акредитирано за нашата страна, удостовери заверката на подписа на преводача, извършена от българското Министерство на външните работи.
12. До приемането на нов нормативен акт, регламентиращ изискванията и процедурата за удостоверяване (легализиране) на документите от и за чужбина, се прилагат разпоредбите на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн. ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., последно изм., ДВ, бр.103 от 25.12.1990 г.) - текстът на правилника е даден в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации".
13. Няма промяна в размера на таксите, които трябва да се заплащат за извършваните от Министерството на външните работи удостоверявания (легализации) на документи и заверки на подписи на преводачи. Валидни са таксите, утвърдени с Тарифа № 3 (обн. ДВ, бр. 30 от 2000 г.) - текстът можете да намерите в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Таблица с размера на различните такси също е дадена в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Внимание! Заплащането на услугата става само чрез държавни таксови марки (не пощенски!), които се залепват върху документа и превода така, че да има достатъчно място да бъдат поставени съответните щемпели за удостоверяване (легализиране) и заверка.
ВАЖНО: Настоящите общи разяснения, както и посочените в тях приложения, могат да бъдат намерени на Интернет-адреса на Министерството на външните работи, раздел "Консулски услуги" - www.mfa.government.bg.
Допълнителна информация относно начина на приемане и оформяне на внасяните за удостоверяване (легализиране) документи от и за чужбина, както и за заверка на подписа на българския преводач можете да получите от сектор "Заверки и легализации" (вътрешни тел. 208, 211, 212 и 214).
Телефонна централа : 946-12-19 / 946-12-20 / 846-84-00 / 846-86-26
Адрес: София - 1504, бул "Евлоги Георгиев" № 117 (най-близката спирка на градския транспорт е на " Орлов мост")
Работно време на сектор "Заверки и легализации":
1. Съгласно заповед № 95-00-8 от 29.03.2001 г. на министъра на външните работи, внасяните за удостоверяване (легализация) и за заверка подписа на преводача документи, ще се приемат на гише № 2 към приемната на МВнР със заявление-образец. Заявлението се попълва и подписва лично от вносителя на документите. ("Заявлението" ще намерите в оригиналния текст )
2. Приемането и регистрирането на заявленията се извършва всеки работен ден от 9.00 до 12,00 часа.
3. Предаването на готовите документи се извършва от 14,00 до 16.00 ч, в зависимост от заявения срок на услугата и стойността на поставените върху документите и/или преводите държавни таксови марки (ДТМ), в съответствие с Тарифа № 3:
"бърза услуга": на следващия работен ден от датата на подаване;
"обикновена услуга": на третия работен ден от датата на подаване.
София, 7 януари 2004 г., МВнР - дирекция "КО"
Сектор "Заверки и легализации"
Последно промяна от bp_de на Сря Ное 23, 2005 2:39 pm, променено общо 1 път.
сори намерих линка -но за сажаление Канада не е в него - и по горния ми пост става малко или пове4е ОФФ топик.
http://hcch.e-vision.nl/index_en.php?ac ... tus&cid=41
http://hcch.e-vision.nl/index_en.php?ac ... tus&cid=41
Walmart, London Drugs и т.н. Обясняваш им предварително какви са изискванията и когато отиваш да си вземаш готовите снимки си носиш линийка. Мериш ги и, ако не отговарят на изискванията, им казваш, че не спазили инструкциите които си има дал/а и ти ги правят наново без пари ... и така, ако трябва няколко пъти, докато ги направят както трябва!nadiaK. написа:Kjete niakoia photo vuv Vancouver kudete praviat tezi prosluvuti snimki???
blagodaria
Obey gravity ... It's the law!
