Nursing във федерална Канада

[Doktora]

Сървайвър,моя опит относно френската провинция е натрупан само и изцяло вашите писания за нея.Оревахте орталъка/нямам предвид теб/ и после се засягате когато някой каже нещо недотам добро относно избора ви на местоживеене.
А като средно интелигентен човек и сам мога да преценя сегашното състояние на бившите френски и английски колонии.Където е стъпнал френският ботуш си е пълна мизерия в момента.За испанските пък да не говорим....
Интересно защо ли не е така и с английския ботуш.
А...и изрично подчертах по-горе,че това което казвам е през призмата на краткото ми пребиваване тук-което не трябва да се счита за съвсем точно!
Док...........

[Клечка За Чистене На Уши]

Докторе, за всичко си има обяснение. Ако погледнеш в управленските науки, ще забележиш, че англосаксонските школи са водещи там. Льо Бон, социален психолог, който е французин, сам заявява в труда си "Психология на тълпите", че по отношение на управлението неговите сънародници са доста по-назад от англичаните. Абе кво очакваш от французи. Погледни континенталноевропейските икономики и бюрократичния им подход, който се съсредоточава върху самата система и нейните механизми, за разлика от англосаксонския подход, който подчинява структурата на системата на целите, които са поставени. Обратното изражда идеята заради която системата е създадена и като резултат имаме тромави бюрокрации, чиято цел в един момент се оказва не първоначалната, а запазването на статуквото и поддържането на една все по-усложнена структура, чиято цел е да съществува сама по себе си, а не да решава ефективно проблемите, заради които е създадена.
Впрочем разликата в тези нагласи между англосаксонците и континенталноевпропейските народи личи и от позициите на страните в ЕС по отношение на икономическата политика. Най-пресният пример е спорът между Англия и Франция по отношение на бюджета - в основата бяха различия по отношение на приоритетите в управлението на икономиката. Тоя спор така удобно вдигна курса на паунда спрямо еврото за известно време Та тогава за пореден път англичаните застанаха на страната на дългосрочното целево развитие като искаха приоритет на бюджетите да бъдат високите технологии като фактор за висок бъдещ растеж. Французите от своя страна тропнаха с крак и запяха старата песен за повече администрация в икономиката и субсидии. Без коментар.

пп - Абе Докторе, кво стана с оная история за оня облог с твоите приятели дето я почна пък май не я завърши. Или аз поне не си спомням да съм и чел края. Целият съм в зрение, искам да видя кво е станало накрая.

[Doktora]

Прав си отново Клечка!
Дано някои хора те разберат.
Историята я довърших.Знаеш къде да я намериш.
Док............

[IRA]

Защо във всяка тема трябва да се води спор къде се живее по добре

[Doktora]

Защо във всяка тема трябва да се води спор къде се живее по добре

Сигурно кой знае защо, пък и това не е много сигурно.

Док..........

[kerkelov]

хмммм интересна тема пак сте захванали .
аз имам един колега на работата(Уеб дизайнер) който ба4ка с работна виза и е французин от Париж.4овека само ми обобщи с няколко изре4ения а вие каквото си искате плямпайте след това.

1.Ванкувър пове4е му харесва от Париж
2.Според него тук има по голяма възможност за реализация и правене на пари.
3.Посещявал е няколко пъти френска канада и все още се 4уди какво толкова я харесват.
3.никога не би живял там.Квебекарите според него били доста извратени
4. Ще се опита със вси4ки сили да остане в британска колумбия

аз естествено не останах шокиран защото имам една друга колежка която е имигрирала от Париж преди десет години тя ми каза ,4е изобщо не смята да се връща в Европа а да не говорим да ходи да живее в Квебек.
също 4е изобщо не си мисли 4е Франция е по добро място от Канада или (Ванкувър).
Същото ми го каза един много близък приятел (Австралиец) който заминава да живее след два месеца в Япония.Той ми вика "влад ти си супер късметлия ,4е оставаш на това страхотно място(Ванкувър)."
Това са мнения на хора които не са Българи и имат разли4на гледна то4ка.

[Таратор]

Същото ми го каза един много близък приятел (Австралиец) който заминава да живее след два месеца в Япония.Той ми вика "влад ти си супер късметлия ,4е оставаш на това страхотно място(Ванкувър)."
Това са мнения на хора които не са Българи и имат разли4на гледна то4ка.

Като поживее малко в Япония друга песен ще запее.

[survivor]

Много ти е кратък опитът, Док, за да правиш каквито и да било обобщения...

Брей, много му бил малък опита на Доктара.
Ще ми обясните ли уважаеми какъв е тогава "опита" на JOY във федерална Канада? Ааааа, извинете, как можах да забравя - канада.ру, ето това вече е експириънс. :beer2:

MrGeek, az izkazvanija kato tezi na Joy ne sam pravila. Za men i dumite na Bateto za Vancouver, pri uslovie che e zhivjal edin mesec tam, sa pribarzani, zashtoto precenjavam, che edin mesec e malko vreme. Obache ne moga da priema che e normalno chovek, kojto ne e stapval na edno mjasto, da objavjava che tam nishto ne e nared. Ti kakvo, ne si li saglasen?

[bbb]

хмммм интересна тема пак сте захванали .
аз имам един колега на работата(Уеб дизайнер) който ба4ка с работна виза и е французин от Париж.4овека само ми обобщи с няколко изре4ения а вие каквото си искате плямпайте след това.

1.Ванкувър пове4е му харесва от Париж
2.Според него тук има по голяма възможност за реализация и правене на пари.
3.Посещявал е няколко пъти френска канада и все още се 4уди какво толкова я харесват.
3.никога не би живял там.Квебекарите според него били доста извратени
4. Ще се опита със вси4ки сили да остане в британска колумбия

аз естествено не останах шокиран защото имам една друга колежка която е имигрирала от Париж преди десет години тя ми каза ,4е изобщо не смята да се връща в Европа а да не говорим да ходи да живее в Квебек.
също 4е изобщо не си мисли 4е Франция е по добро място от Канада или (Ванкувър).
Същото ми го каза един много близък приятел (Австралиец) който заминава да живее след два месеца в Япония.Той ми вика "влад ти си супер късметлия ,4е оставаш на това страхотно място(Ванкувър)."
Това са мнения на хора които не са Българи и имат разли4на гледна то4ка.

Sigurno 6te se nameriat oshte tolkova ne bulgari koito 6te sa na razli4no mnenie, za vazmojnostite na Evropa pred BC i za predimstvata na Quebec primerno...
Vseki izbira spored li4nite si razbirania i predpo4itania ,kade e po-dobre za nego. Sporovete sa glupavi, oshte pove4e 4e temata be6e za kolegialna programa.

[Joy]

Брей, много му бил малък опита на Доктара.
Ще ми обясните ли уважаеми какъв е тогава "опита" на JOY във федерална Канада? Ааааа, извинете, как можах да забравя - канада.ру, ето това вече е експириънс.

Моите обобщения са майтап, бе, Уоли! А Доки си приема много на сериозно мнението. Няма нищо лошо. Човек винаги трябва да е убеден,че е избрал най-доброто, само дето...подобни субективни изказвания са обидни за много, които не по-малко са убедени в това, че по-добра провинция от Квебек няма.

А колкото до канада.ру, чета им понякога темите и се хващам за главата. Жал ми е често и за торонтовчани и за ванкуверци...Но всеки сам си прави избора.

[bgmontreal]

в САЩ, а доколкото си спомням и в БК, в колежите се взима точно бак.

да завършиш някой колеж към UCLA, MIT е милион пъти по-престижно отколкото Док в някой световно неизвестен франкофонски унив в Квебек

[todoto]

Клечка поздравление за 1000-ния постинг . Много високо производителен си, а аз едва кретам на опашката.

Льо Бон, социален психолог, който е французин, сам заявява в труда си "Психология на тълпите", че по отношение на управлението неговите сънародници са доста по-назад от англичаните.

Това ако можеш ми го посочи точно къде в тая книга го пише Льо Бон, признавам си без бой, че съм я чел два пъти цялостно(и много повече пъти само отчасти) на български (с превод от френски) но не на английски. И нямам спомени за такъв пасаж
.

Ето ти линк за улеснение http://etext.lib.virginia.edu/toc/moden ... nCrow.html

Ето ти един не по малко интригуваш цитат от друг психолог, казва се Маслоу , сигурно си чел Котлър, та той там в главата в която разказва как фунционират потребителските пазари, знаеш какво мнение има за него и пирамидата на потребностите :

"Западната култура общо взето почива на юдейско-християнската теология. В Съединените щати по-специално господстват пуританският и прагматичният дух, които поставят ударението върху, труда, борбата и стремежа, трезвостта и настойчивостта и преди всичко - върху целеустемеността. Както всяка друга институция, науката въобще и по-специално психологията, не са освободени от този културен климат и атмосфера. По своя характер американската психология е свръх прагматична, свръхпуританска и свръхцеленасочена. Това е видно не само от нейните резултати и изповядвани цели, но също от пропуските й, от пренебрегваните от нея теми. В нито един учебник няма глава за веселието и забавата, за свободното време и медитацията, за безделието и мотаенето, за безцелните, безполезни и нецеленасочени дейности, за художественото творчество и преживяване или за немотивираната дейност. С други думи, американската психология енергично се занимава само с половината живот, като пренебрегва другата, може би
по-важната половина!
От гледна точка на ценностите, това може да се опише като прекалена грижа за средствата и никаква грижа за за целите. ...
Поради това, че съвременната психология е прекалено прагматична, тя абдикира от някои области, които би трябвало много да я занимават. Погълната от практически резултати, от технология и средства, тя има печално малко да каже например за красотата, изкуството, забавлението, играта, почудата, преклонението, радостта, обичта, щастието и други "безполезни" реакции и самоцелни изживявания. ... Казаното е равносилно на обвинение срещу психологията, че тя предлага малко на съвременния човек, който има най-отчаяна потребност от естествено историческа или хуманстична система на крайните цели или ценности."

цитата е от българския превод на най-голямото му произведение "Мотивация и личност" http://www.amazon.com/exec/obidos/tg/de ... 2?v=glance

[bis]

Въпрос към JOY

Вярно ли е че за год. и седем месеца в колеж CDI се става мед сестра и се влиза ДИРЕКТНО в ордера на мед. сестрите.

Така твърдят мои познати дето са го почнали ама на мен не ми се вярва.

[MrGeek]

MrGeek, az izkazvanija kato tezi na Joy ne sam pravila. Za men i dumite na Bateto za Vancouver, pri uslovie che e zhivjal edin mesec tam, sa pribarzani, zashtoto precenjavam, che edin mesec e malko vreme. Obache ne moga da priema che e normalno chovek, kojto ne e stapval na edno mjasto, da objavjava che tam nishto ne e nared. Ti kakvo, ne si li saglasen?

Проблема е, че не схванахте английския хумор на Док (предизвикан от невероятния експириънс на JOY) и му се нахвърлихте, взимайки нещата твърде насериозно.
Що се отнася до Батето, аз винаги съм казвал, че неговите изказвания ми доставят огромно забавление - без него форума щеше да е далеч по-скучен и еднообразен.

[Клечка За Чистене На Уши]

Това ако можеш ми го посочи точно къде в тая книга го пише Льо Бон, признавам си без бой, че съм я чел два пъти цялостно(и много повече пъти само отчасти) на български (с превод от френски) но не на английски. И нямам спомени за такъв пасаж

Ами ти може и 10 пъти да си я чел и пак да не си си направил някои изводи понеже да речем си гледал в друга посока - случвало се е и на мен. Прочети в книга втора глава първа там където се говори за образованието и се прави сравнителен преглед между френското и англосаксонското образование и виж какво заявява авторът относно възпитаниците на френското образование, което в по-широк аспект той нарича "латинско". В същата глава малко по-рано се въвежда и терминът "латински тълпи". Също погледни и началото на главата за институциите. Аре ще ти цитирам -

The idea that institutions can remedy the defects of societies, that national progress is the consequence of the improvement of institutions and governments, and that social changes can be effected by decrees -- this idea, I say, is still generally accepted. It was the starting-point of the French Revolution, and the social theories of the present day are based upon it.
The most continuous experience has been unsuccessful in shaking this grave delusion. Philosophers and historians have endeavoured in vain to prove its absurdity, but yet they have had no difficulty in demonstrating that institutions are the outcome of ideas, sentiments, and customs, and that ideas, sentiments, and customs are not to be recast by recasting legislative codes. A nation does not choose its institutions at will any more than it chooses the colour of its hair or its eyes. Institutions and governments are the product of the race.

Сега свържи това с главата посветена на образованието и мисля, че можеш да си направиш изводи относно позицията на автора относно това. И на различни други места в книгата се дават подобни примери, споменати в по едно изречение.

I have myself shown, in a work published some time ago, that the French system of education transforms the majority of those who have undergone it into enemies of society, and recruits numerous disciples for the worst forms of socialism. The primary danger of this system of education -- very properly qualified as Latin -- consists in the fact that it is based on the fundamental psychological error that the intelligence is developed by the learning by heart of text-books. Adopting this view, the endeavour has been made to enforce a knowledge of as many hand-books as possible. From the primary school till he leaves the university a young man does nothing but acquire books by heart without his judgment or personal initiative being ever called into play. Education consists for him in reciting by heart and obeying.

The working man no longer wishes to remain a working man, or the peasant to continue a peasant, while the most humble members of the middle classes admit of no possible career for their sons except that of State-paid functionaries. Instead of preparing men for life French schools solely prepare them to occupy public functions, in which success can be attained without any necessity for self-direction or the exhibition of the least glimmer of personal initiative. At the bottom of the social ladder the system creates an army of proletarians discontented with their lot and always ready to revolt, while at the summit it brings into being a frivolous bourgeoisie, at once sceptical and credulous, having a superstitious confidence in the State, whom it regards as a sort of Providence, but without forgetting to display towards it a ceaseless hostility, always laying its own faults to the door of the Government, and incapable of the least enterprise without the intervention of the authorities.

A useful comparison may be made between Taine's pages and the observations on American education recently made by M. Paul Bourget in his excellent book, "Outre-Mer." He, too, after having noted that our education merely produces narrow-minded bourgeois, lacking in initiative and will-power, or anarchists -- "those two equally harmful types of the civilised man, who degenerates into impotent platitude or insane destructiveness" -- he too, I say, draws a comparison that cannot be the object of too much reflection between our French lycées (public schools), those factories of degeneration, and the American schools, which prepare a man admirably for life. The gulf existing between truly democratic nations and those who have democracy in their speeches, but in no wise in their thoughts, is clearly brought out in this comparison.

In the hospital, the mine, the factory, in the architect's or the lawyer's office, the student, who makes a start while very young, goes through his apprenticeship, stage by stage, much as does with us a law clerk in his office, or an artist in his studio. Previously, and before making a practical beginning, he has had an opportunity of following some general and summary course of instruction, so as to have a framework ready prepared in which to store the observations he is shortly to make. Furthermore he is able, as a rule, to avail himself of sundry technical courses which he can follow in his leisure hours, so as to co-ordinate step by step the daily experience he is gathering. Under such a system the practical capabilities increase and develop of themselves in exact proportion to the faculties of the student, and in the direction requisite for his future task and the special work for which from now onwards he desires to fit himself. By this means in England or the United States a young man is quickly in a position to develop his capacity to the utmost. At twenty-five years of age, and much sooner if the material and the parts are there, he is not merely a useful performer, he is capable also of spontaneous enterprise; he is not only a part of a machine, but also a motor. In France, where the contrary system prevails -- in France, which with each succeeding generation is falling more and more into line with China -- the sum total of the wasted forces is enormous

И т.н. - не смятам да пействам цялата глава, но мисля, че пасажите говорят сами за себе си.

Относно Котлър - според мнения на български маркетолози приложимостта на постановките му в общество като българското е силно ограничена. Що се отнася до Маслоу, пирамидата на потребностите е критикувана от негови колеги и по-специално горните нива. Твърди се, че при източни общества, които са колективистични, т.нар. "себереализация" не е водещ фактор. Но както и да е. Можем да си дрънкаме и до утре така.
Абе аз ти казах, че нещо съм ти любим още преди, виждам наблюдаваш форума и при някое подходящо мое изказване излизаш от сянката, скачаш в темата и ме засипваш с копия на текстове отнякъде, като обикновено ми опонираш Не че има нещо лошо де, ама понякога ме мързи да си чеша езика. Както сега ми трясна тоя линк с книгата и полуимперативно под предлог че било "за улеснение" ме накара да ти вадя пасажи.