Докладвам вкратце, защото едва преди минути разговарях по телефона с г-н Трънков и все още ми треперят ръцете… и душата…
Както всички знаете, ние изпратихме документи в Букурещ след интервю през февруари тази година, а през май получихме формуляри и минахме медицинските прегледи. Оттогава чакаме и всеки път като питаме в Букурещ - уж всичко е в ред, но визите ни не идват и не идват, а обявените 9 месеца за обработка на досието ни изтичат след броени дни… (не, че други не са чакали и повече от нас).
Разбрахме, че г-н Трънков пътува за Букурещ тази седмица във вторник. Нашите паспорти отдавна са у него, но и той като нас, пита в посолството и там само му вдигат рамене… без получено писмо за готовността им да издадат визите - не става… Звъннахме му ние в понеделник, отиде Боби до офиса му и му обясни колко време е минало вече и колко сме притеснени… тези неща са ви познати, всеки от вас е тръпнал вече, ако не в същото, то поне в подобно очакване на нашето. Та, Боби помолил г-н Трънков малко по-настоятелно да побутне в Букурещ, да помоли да проверят там какво става, да пробва да ги подсети, че е време и нас да зарадват с визи… Разбрали се, днес - в четвъртък, като се върне г-н Трънков да се чуем. И речено-сторено. Аз звъня в офиса му… За малко да ми се подкосят краката… Да е жив и здрав г-н Трънков, приел е много присърце молбата ни, разговарял със служителите, даже дамата, която обработва документите слязла от горния етаж и директно с нея говорил, успял да задейства нещата (пу, пу!) и да остави паспортите ни за обработка, въпреки че по принцип без получено писмо отказват и сигурно му е коствало бая обяснения и молби. Имаме обещанието на служителката, че до 15 работни дни ще бъдат издадени, най-после, и нашите визи!!! Г-н Трънков каза да му се обадим в началото на декември, когато най-вероятно ще бъдат вече готови и донесени в офиса му…
СТИСКАЙТЕ ПАЛЦИ, ПРИЯТЕЛИ!!!
Нямам думи да ви опиша как се чувствам, хем е голяма радост, хем малко притеснение дали все пак всичко ще мине добре… нали не е по стандартния път… и аз не знам на кой свят съм… А и Боби заекна като му се обадих да споделя хубавата новина
Съжалявам за объркания постинг, още не съм в състояние да си събера мислите и да се успокоя. Но не можах да се сдържа да не ви се похваля веднага!
Още повече, че и други като нас чакат, дай Боже като отворят нашето досие за обработка, да обърнат внимание и на останалите покрай нас!!! И дай Боже да ги поразмърдаме малко! Пожелавам от все сърце скорошни визи на всички чакащи, включително и на нас самите!
Лек ден и много късмет и успехи!!!
Роси
