мой ред е да разкажа за наешто интервю !
След доста голяма притеснение ...и това мина...
Сертификати не получихме, но и не ни отказаха ...не ни закриха досието....което е странното...
Но първо да разкажа по традиция за нашето интервю....
Слид всички "страхотии"който чметох....
Интрвюиращия беше много мил и любезен ...усмихнат ..предвдачката също .
Задаваха ни стандартните въпроси...
Представете се!
Спелувайте името си!
От кой град сте?Къде се намира това?!
Къде сте учили?Какво? Кога?Какви предмети?
Разкажете за работата си !
Ккво точно сте вършили?
какво сте работили?
Какво обичате да правите в свободното си време?!
Разкажете за детето си?
Такива общи неща ....но праз цялото време имах усещането ,че са благоразположени и двамата ...понеже съпруга ми е с малко знания по Френски и двамата се надправарваха да му задават пояснителни въпроси..на Френски ръзбира се....за да може да отговори...Най странния въпрос беше Какво мисли детето ви за желанието да емигрирате??!?!?!.. отправен беше към мен!!! каво може да мисли едно 5 годишно дете за това???
Както и да е....след като мъжа ми ..доста се поуплете ...със франсето...
и аз блокирах леко веднъж...и не успях да покажа истинсите си възможности въвъ Френския....Ме емнаха на Английски....Знам го доста добре.Но едва успях да кажа сумата на банковата ни реферинция!!Срам и позор!!След това ме накара до обясна - на Английски какви са качествата на съпруга ми?!
Аз естествено си похвалих"стоката"!
На смешен Френско-Английски.С две думи не се представихме много добре....
В края на интервюто....мусюто започна да ни обяснява ,че са очаквали да покажем по високо ниво на Френски от това, което свме написали...но ние не сме успели/и сама го разбрах..../...започно да обяснява ,че многто съжалява...., тук аз вече се виждах как попълвам новите документи за новата наша кандидатура,..но стана нещо много странно ...както си говореше каза ,че много би искал да ни помогне и да ни даде още един шанс....Не знам защо?!?Може би му направихме добро впечатление ли нещо ни хареса...Нямам идея!...но каза че оставя дзосието ни отворено ..и ще ни се обади потелефона..
/опита какъв ми е мобилния номер..
/..за да си обади и да ни каже дали е намерил начин!!!И какъв е той!Очакваме да ни се обадят до две седмици за да разберем каква ще е нашата съдба!?
Но какъвто и да е отговора ,аз НЯМА да се откажа от мечтата си!
Малко сме разочаровани от себе си...но надежда макар и малка ..има...
ако на някой сее случвало подобно нещо ..нака да пише...и да разкаже...
Искам да благодаря сърдечно за подкрепата на всички От Добрич, които ми се обаждаха и пращаха СмС-и, в знак на подкрепа!!!!
Въпреки неуспеха ни разбрах,колко много хора са били с нас в мислите и сърцата си...и това ме кара да се чувствам много щастлива....БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ!!!СЕПЕР СТЕ!!!
А колкото до Канада...ЗНАМ, че един ден ще живея там!!!
