И така, нека се съберем този четвъртък отново и нека клубът не загива. Всеки в даден момент има нужда от помощ или съвет, или може да помогне с нещо на някого. Не става дума само за времето преди интервюто и това - как протича, какви въпроси се задават, ... Разбира се, това е най-стресиращият период. Но и след това си има доста тънкости и подробности, за които не е без значение дали има на кого да зададеш въпросите си, а и напрежението макар и по-малко, не е по-леко за понасяне.
Аз съм безкрайно благодарна на хората, които ми помогнаха в началото, на тези, които ме стимулираха да си пусна първите документи - No667; на Жоро, Жио и останалите, които с безкрайният си ентусиазъм ме караха да горя и аз от желание като тях, да стъпя на "обетованата земя"; на безплатната информация, която получавах от тях за всичко, което става във виртуалният клуб или изобщо в посолствата или в Канада, защото аз ходя в нет-зала и нямам постоянен достъп до Интернет и до така полезната на всички ни информация. Искам да кажа едно голямо благодаря на НИКИ, който сега е раздиран от колебания и се чуди по кой път да поеме, но точно той в най-тежкият ми момент, когато точно преди интервюто ме обраха при това трудовата книжка и някои други неща по интервюто, тогава в най-голямото ми отчаяние той ми каза точно какво да направя, за да нямам проблем с книжката на интервюто. Благодаря ти Ники от все сърце. Благодаря и на семейството от София- Таня и Валери, което ме чакаха след интервюто и които ми позволиха да споделя и разтоваря с тях напрежението, щастието и еуфорията след него. Благодаря и на Симеон, който в денят на медицинските ме разкарваше цял ден с колата си напред - назад като пинг - понг между ВИТА и ИСУЛ. И едно огромно благодаря на хората, дали ми телефона на Евгения и най- вече на нея, за безбройните компромиси, които направи с мен. Благодаря и на всички, които ми пишат и отговарят на въпросите ми, понякога доста досадни, и на тези, които искат да ми помогнат. Невероятно е да знаеш че там някъде има някого на когото можеш да разчиташ.
Благодаря и на Форума за цялата информация, която ни предоставя и която при всички положения ни помага.Благодаря ви приятели.
На всички вас едно огромно БЛАГОДАРЯ
Моля, нека никой не се чувства пренебрегнат, ако не съм го споменала поименно, но просто в момента съм толкова развълнувана, че ми бягат доста детайли. И само след секунди се изливат купища спомени със съпътстващите ги чувства и усещания...
Точно сега, преди заминаването ми, не знам как се получи, но покрай сортирането на багажа - това ще взема, това го скатавам в кашони на тавана, това в боклука, това на някой който ще има полза от него... и други такива хубави неща, ме е обхванала някаква особена носталгия и някакво желание да направя преоценка на изминалата година и на "пътят до Канада", както го наричам аз. И си давам реална сметка за всички добри и полезни неща, които другите са направили за мен.
Затова моля ви, съхранете съществуването на клуб "КАНАДА" в Пловдив. Ако не ви е удобно времето и денят - сменете ги, но не прекъсвайте срещите.
И след това "Лирично отклонение", нека ви напомня, че все още се събираме в ЧЕТВЪРТЪК, 19 ч в барчето на Лъки синема през зимата, и в Игуаната през лятото. Сега го таксувам, аз поне, сезон "ЗИМА".
Алина
