Нямам нищо против някой да се прави на духовит, обаче без да лъже и преувеличава на поразия.
1. Софийско жителство.
Да, обаче и нямаше струпване на половин Бг в София – нямаше задръствания и мръсен въздух.
2. Изходна виза. Сега българинът може да пътува навсякъде...
В ЕВРОПА, Мексико и Бразилия. Колко, като С. Паси, могат да си го позволят е друг въпрос.
5. Карта за почивка. За 22 лева или 34 лева хората получаваха карта за почивен дом. Там те прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си, но заедно с техните семейства. По бански. И, разбира се, в компанията на хора, които се грижеха за правилното им поведение и правилните им разговори. Ако не те пуснеха в командировка в чужбина, обясненията, които никой не ти даваше, можеха да бъдат много. Едно от тях можеше да е неправилно държане в почивната станция, изразяващо се в меки политически вицове или скептични коментари към напредъка на строителството на социализма. Разбира се, нямаше как да разбереш каква точно е причината.
Пълен би ес, това с подлушването по почивните станции.
7. Американски филми на Великден.
Отново тотален би ес – редом с неизбежното присъствие на руските филми, се даваха ПОСТОЯННО и западни, вкл. и американски. Даже в т.нар. Студийни кина даваха и много култуви филми, като Фотоувеличение и Забриски пойнт на Антониони. (следващото в to-do list-а на Оптика е да посети Забриски пойнт в Долината на смъртта)
. Истина е, че ги орязваха, но в САЩ по телевизията, с изкл. на HBO, също режат сцени, а блипването е задължително.
8. Панелният блок.
С всичката им грозота, все пак са причината сега 1/3 от градското население да не е бездомно
10. Домоуправител.
Благодарение на него се събираха съвсем безпроблемно пари за чистачката, осветлението и асансьора. Сега никой не иска да се занимава с това, защото хем пари няма да събере, хем могат и да го бият.
12. Играта на топчета. Начин, по който повечето момчета прекарваха поне половината от времето си, докато им дойдеше времето да се закачат с момичетата, които до този момент пък играеха народна топка.
100 пъти по-добре от сегашното висене пред конзолите и никакъв интеракшън с другия пол, после се чудим, защо учениците изперкват и стрелят по училищата.
13. Руските групи. Ако българите не можеха да пътуват в чужбина, руснаците пък съвсем не можеха. Те идваха в България само на групи, обикновено формирани в далечни средноазиатски колхози. С други думи "руски" можеха да бъдат наречени само условно. Руските групи бяха предмет на постоянни подигравки, а понякога на съжаление.
Един български екскурзовод беше подредил веднъж група от 120 руски крайморски туристи, които за първи път виждаха чай в хартиена торбичка, с конец и етикет накрая. Те запитали как се пие този чай и той се изкушил да им каже, че торбичката се слага в устата, конецът и етикетът висят навън, а ти бавно отпиваш гореща вода. Задържаш я в устата си и после преглъщаш. Така 120-те члена на руската група чинно лапнала пакетчетата, пуснали всички конците с етикетчетата навън и засърбали гореща вода. Екскурзоводът си загубил работата, но казвал, че гледката си заслужавала. Не знам доколко е вярно.
Тая елементарна лъжа е достойна да влезе в Музея на лъжите, глупостите и тъпите вицове. Ако трябва да бъдем обективни, руските групи действително бяха за съжаление и се пулеха на нашите барчета и дискотеки, а в ресторанта поръчваха всички еднaкво. Разбира се, че на стрина това и хареса - елементарните шеги се харесват на елементарни хора. No wonder she doesn't get J. Rivers and H. Stern
14. Кореком. Специален магазин, който много напомня на
тягостните what?магазини по летищата. Оттам можеше да си купиш уиски, западни цигари и евтин немски шоколад. Разбира се, всичко това с долари. Как се сдобиваше човек с долари е друга дълга история.
Корекомите продаваха абсолютно качествена и оригинална западна стока и всички японски или немски уредби бяха правени в Япония и Западна Германия, не като сегашната шир-потреба.
16. Късите вълни. На тях се хващаха разни станции, които не беше редно да слушаш – било защото пускаха Бийтълс, било защото говореха за демокрация.
С това авторите се опитват да заблуждават, че по българското радио не са пускали Бйтълс и други западни групи, че не е имало Музикална стълбица, Любопитно петолиние и Пулсиращи ноти, Ана-Мария Тонкова, Тома Спространов или Йордан Георгиев.
17. Свободна Европа (и, разбира се, Гласът на Америка и БиБиСи на български). Това бяха въпросните станции. Най-странно беше радио Люксембург, или "Лаксемберг", по което неспирно течеше поп музика. Хората се деляха на такива, които имаха антена за сръбската и такива, които слушаха радио Лаксемберг. Днес децата на едните гласуват за ГЕРБ, а на другите за Реформаторския блок. (Радио Лаксемберг много пращеше и от думите нищо не се разбираше.)
Ако сме имали представа колко са лъгали, да не сме ги и слушали изобщо.
18. Трудови войски. Ако има
феномен, който да се доближава най-много, и буквално, до определението "турско робство" това са трудовите или строителните военни поделения. Робство, защото хората там работеха по две години без да им се плаща. Турско, защото там пращаха турците.
Така държавата удряше с един куршум два заека - хем имаше задължителна казарма, хем турците (опасен враг, както знаем от "Под игото") нямаха достъп до оръжие. (Тези, които обичат да разсъждават за корените на ДПС, могат да се поровят в този феномен.)
Това сякаш го е измислил нашият завеждащ отдел Пропаганда и Агитация - Гайковера
19. Сладкарница. Това беше особена институция, в която се продаваха пасти, боза и лимонада. Нямаше кафе.
Е, и? Забравили са и закуска „Изсмукано от пръстите“
22. Ударник. Това бяха особен вид трудови герои, които тъчаха на много станове или изливаха много повече бетон от другите. Те получаваха ордени и обикаляха телевизиите, парадите и училищата да говорят за трудовия си героизъм.
И после същите тези герои биваха канени в Събеседник пожелание, където арменеца задаваше страхотни
въпроси – Х. Стърн пасти да яде
25. Кинопреглед. Преди всеки филм се прожектираше кинопреглед. Той траеше по 15 минути.
Щото тук по кината няма реклами на филми по 15 минути.
Работата беше тежка (правят се панели), но аз бях на върха на щастието си, защото бях в родния си град и ако можех да изблъскам 5 дена на 2 смени (доста тежко е), после ме пускаха 9 дена отпуска. Хващах си служебния рейс и след по-малко от час си бях в къщи. Но трудоваците далеч не бяха в подобно положение, между 'бригада' и тяхното имаше огромна разлика, като почнем с това, че аз имах само един офицер, който се мяркаше само за няколко часа на ден през петте работни дена и свършим с редовните отпуски за уикенда (от които можеха да се възползват предимно софиянците), които ти даваха възможност да се изнесеш петък вечер и да се върнеш в понеделник преди 7 сутринта. А последните 2-3 месеца си спях само вкъщи, като пътувах със служебни рейсове два пъти на ден, т.е. вече не бях реално войник, а ходех на работа (но без заплата 
