Имам виза от декември 2005 и никога не сам се чувствал по добре. През последната година обиколих цяла България и ми беше много забавно. Работата не я възприемах много на сериозно, то и шефа много не разчиташе на мен
. Връзките ми с българия са прекъснати в смисъл че плановете ми са свързани с Канада. Каквото и да правя, гледам или чета, винаги е с мисълта че след септември 2006 няма да съм тук.Споделих всичко това със старото си другарче, и той ми разказа неговата история. Когато те преди 12 години получили канадските визи, продали всичко, къщата и колата, и цялото семейство временно се преместило при неговите родители. Обаче на жена му толкова и харесало при свекъра и свекървата (пу, пу, пу, опазил господ
) че почнала да бие спирачки за оставане. Тогава той я смъмрил и и обяснил че усещането е фалшиво заради напускането на страната, и че тяхното бъдеще е свързано с Канада.Напускайки една страна, в действителност напускаш и проблемите и задълженията които си имал там и последните месеци може да се появи едно усещане че си на една дълга почивка.
Споделете имали ли сте подобно усещане?
И аз се чувствам по същия начин - в смисъл странно щастлива в България както никога досега не съм била, но не съм съвсем сигурна дали защото визата значи в известен смисъл сбогуване с българските ни проблеми или защото когато има избор човек по-осезателно разбира, че в тази игра с еми- / имиграцията, човек за да спечели нов живот, губи стария си такъв и в известен смисъл се сбогува с част от себе си. Сякаш сетивата му се изострят да възприеме по-друг, по-положителен начин живота в БГ 
