Е как що, то си е обяснено в песента:joro написа:Защо емигрират българите- мнение на един руснак, живеещ в България.
https://m.youtube.com/watch?v=_QHjpQ9m3Y4"
Хороша страна Болгария,
А Россия лучше всех !
Е как що, то си е обяснено в песента:joro написа:Защо емигрират българите- мнение на един руснак, живеещ в България.
https://m.youtube.com/watch?v=_QHjpQ9m3Y4"
Озо, позволявам си да се самоцитирам. Гледай да не те бия по точки.Pyrelight написа:ти имаш богат експириънс в затварянето им...
Защо си спал в часовете по руски?Pyrelight написа: Абе, Жоро, тоя на какъв език говори отгоре? Чух първото, второто изречение и бях дотам.
x
В Торонто фирмата е "Макдоналдс" а в София "Софийска баница".optics написа:Интересен сравнителен куиз:
На летище София ръкавите са изрисувани изключително с реклами на една фирма. Коя е тя?
Същото е положението и в Торонто. Същия въпрос.
Подсказка - фирмите са съвършено различни и от съвършено различни браншове.
поредната жалка случка:Странджата написа:....Кои са господарите на този замък?Потомците на Ричард Груев?
Изнасях инструменти от завода за бай Рачо – преди това дялкаше само с едно ножче, разказва Соня Заварчик Помните ли дървения замък в горичката на кв. “Изгрев”? Мнозина са ходили там като деца и приказката оживяваше пред очите им. Като много други ценности не можахме да опазим и тази. Замъкът, създаден от ръцете на самобитния майстор-дърворезбар Рачо Ангелов, вече покойник, сега е най-скъпоценната част от разкоша на частния замък на Георги Тумпалов до с. Равадиново, Бургаско. Не ги е взел насила и няма как да го виним. Дори минава за меценат – роднините – братята на бай Рачо и племенникът му, помолили Георги Тумпалов да прибере останките от разграбеното в столичния квартал съкровище. Срещу какво ли? Срещу пренасяне и съхранение. И Тумпалов спазва условието. Е, взима пари, разбира се, за атрактивния си морски замък, но това си е в реда на нещата - той е бизнесмен. Въпросът е къде е била държавата в онзи момент. Рачо Ангелов започва да строи своя замък през 70-те години. Самият той пристига в София някъде през 60-те и започва работа в „Кремиковци”, но работата там не го вълнува. Предпочита да заживее като отшелник с таланта си. Не знам какво ядеше и изобщо имаше ли потребност от нещо за бита, казва лечителката Соня Заварчик, която го е познавала отблизо. “Истината е, че когато ни запознаха и видях какво вълшебство излиза изпод ръцете на тоя човек, аз се трогнах от съдбата му. Дялкаше с едно ножче, което като се изтъпи, го наточваше и – пак с него. Аз работех във военния завод – т.нар. Завод 12. Почнах да се оглеждам и, да ме прости Бог, ама изнасях кое-що, за да дам на бай Рачо, да му облекча труда. От друго място му намерих шмиргел и му го занесох. Когато можех, му носех и за ядене. Той знаеше, че и аз имам опити в рисуването, и взе да ме учи на дърворезба. Скъп спомен ми е една дъсчица, която издялках, когато му ходех на гости. Сега е на видно място, до иконата в стаята ми”, разказва Соня. Тя се вълнува, че сега на столовете, които помни, стои “някакъв си бизнесмен”, а на входа на оня дворец на морето взимали 5 лева Държавата не можа да опази нищо – нищо от богатството и труда на хора като бай Рачо, казва тя. Жалко, че малцина вече го помнят. Той беше уникален талант! Рачо Ангелов започва да прави своите уникални творби от дърворезба от дървени отпадъци, които събира от строящи се сгради. Като захваща работа в столичните „Лесопаркове”, почват да му помагат и други хора – окрилени от таланта му. От “Лесото” му дават малко място да си направи постройка за живеене. Вместо нея той създава замъка. Държавата си е затваряла очите, че тоя човек живее като отшелник. Виждала е, че някакъв човек гради нещо на общинска земя, но не предприема нищо – ни добро, ни зло. Рачо умира, както е и живял – тихо и съвсем сам. През 1993 г. от красивия замък остават жалки отломки – всичко се разграбва на части Никой не го стопанисва. Величествеността на Рачовия замък се срива. Държавата абдикира - изоставя земята си и не се грижи за нея. Заговаря се за “неизяснена собственост”. През 2002 г. замъкът е обявен за културно наследство - за негов собственик се счита Министерството на културата, но се намира на общинска земя. Появяват се и непреки наследници на Рачо Ангелов, защото той си отива от тоя свят без собствено семейство. Те, в старанието си да запазят замъка, искат да го оставят за музей, но така и не успяват. Разрешението за преместване на замъка е дадено през 2008 г. Оттогава замъкът е разделен на части и по нищо не напомня за някогашната си прелест. На всичкото отгоре вече е върху частна собственост. От министерството обясняват, че настоящите собственици на замъка полагали грижи и че ще бъде невъзможно всичко да се възстанови в автентичния му вид, защото снимки от Равадиново разкривали, че рамките на дърворезбите са свалени и монтирани на съвсем други места. Никой не знае как ще реагира самият Тумпалов. Това със сигурност би предизвикало потресаващ скандал. В едно от последните си тв интервюта бизнесменът посреща гости, седнал на дърворезбованите “тронове” на бай Рачо. Еми МАРИЯНСКА......
Не и Не, но по отношение на София си на прав път.joro написа:В Торонто фирмата е "Макдоналдс" а в София "Софийска баница".optics написа:Интересен сравнителен куиз:
На летище София ръкавите са изрисувани изключително с реклами на една фирма. Коя е тя?
Същото е положението и в Торонто. Същия въпрос.
Подсказка - фирмите са съвършено различни и от съвършено различни браншове.
HSBC ?optics написа:Не и Не, но по отношение на София си на прав път.joro написа:В Торонто фирмата е "Макдоналдс" а в София "Софийска баница".optics написа:Интересен сравнителен куиз:
На летище София ръкавите са изрисувани изключително с реклами на една фирма. Коя е тя?
Същото е положението и в Торонто. Същия въпрос.
Подсказка - фирмите са съвършено различни и от съвършено различни браншове.
Наградата каква е?optics написа:Имаме участник познал верния отговор за Торонто!
Револвер-играчка, пластмасов, увеличете снимката и се вижда.optics написа:Втория и третия най-съмнителни типове във вагона (Софийското метро) се виждат на снимката.
Ясно личи и револвера запасан в раницата. За секи случай
.