joro написа:7George написа:
Проблема на манталитета е, че откакто влязохме в ЕС, нищо не ще да произвежда, а само да усвоява еврофондове. И се обляга върху вилиците, все едно са още ония, от (до)военното производство.
.
БВП на човек в България е 3 пъти по-висок от този в Китай. Понеже нищо не произвеждаме?
Жоре, аз бях в Китай преди 15 години за една седмица и мога да ти обадя кое как.
Включително се заврях в интернет клуб в такива зачукани улички дето почти никой турист не би. Клуба беше в обелена, скърцаща къща дето се чудиш дали няма секи момент да рухне. Стълбите бяха дървени и доста протрити.
Общо приликите и разликите надали много са се променили оттогава. В Бейджин по улиците беше горе-долу толкова мръсно колкото и у нас. Таксиджии и разни други хора с които имах досег бяха същите далавераджии като у нас. Прецакай чужденеца, той има много пари, муха го ухапала. В хотел 4 звезди, климатика ми не топлеше достатъчно и ми препоръчаха да се завия с още един юрган. Въздуха беше може би по-мръсен от Софийския. Изобилие от небостъргачи. Кат ти казвам изобилие - тия няколко дето се появиха в София след това са едно нищо. Огромни пространства, огромни улици на ширина и дължина а на прословутия площад се чувстваш малко като Гъливер в страната на великаните, само дето великаните ги няма.
В същото време - бедни хора с окъсани дрехи и каращи допотопни велосипеди. Сиреч - много по-големи контрасти от българските. Такситата имаха две тарифи - в зависимост дали колата е китайска или вносна. Отношенията водачи-пешеходци - горе долу същите. Много яко бибиткане. (може би повече отколкото в София). Като цяло Китай е с много по-грандиозна история, наука и култура от българската. И като цяло всички прилики са в резултат от злощастното наследство на социализма. Ако интелигентен българин комуникира с интелигентен китаец културните особености се явяват по-скоро предимство, бих казал че по-лесно се намира общ лаф отколкото примерно с канадец, американец и т.н.
Ех, мили спомени - как пеехме с един китаец на една рускиня в мойта кола след 800км без зареждане и без да знаем точно къде сме и кога ще заредим. Аз пеех на български, китаеца пееше на китайски, действието става в Япония. Рускинята отказа да пее, стори й се тъпа идеята.