Вече кацнахме в Квебек!

[seeker]

...виетнамката ми плащаше и ми писна да ме опъва непрекъснато...

Е, това, просто, не е живот! Не ти ли даваше почивка между опъванията?

[ablood]

..Плюс това един имигрант може да ми тегли една майна утре и да си отиде от където е дошъл, докато местния Джон ще опъва каиша ще не ще, защото от малък е научен да живее от чек до чек и няма избор.....

Всъщност е точно обратното.

Джон може да те направи на маймуна, да се принудиш да го уволнищ, ще те съди и даже и да не ти вземе пари ще остане поне 6 месеца на държавна издръжка. Ако родителите и познатите му не намерят друга сладка работа до тогава може да свие разходите и да поживее в мазето на майка си.

Новопристигналият емигрант ако има и семейство (по системата за селекция обикновенно имат) ако си загуби работата става страховито.

[tanyatais]

..Плюс това един имигрант може да ми тегли една майна утре и да си отиде от където е дошъл, докато местния Джон ще опъва каиша ще не ще, защото от малък е научен да живее от чек до чек и няма избор.....

Всъщност е точно обратното.

Джон може да те направи на маймуна, да се принудиш да го уволнищ, ще те съди и даже и да не ти вземе пари ще остане поне 6 месеца на държавна издръжка. Ако родителите и познатите му не намерят друга сладка работа до тогава може да свие разходите и да поживее в мазето на майка си.

Новопристигналият емигрант ако има и семейство (по системата за селекция обикновенно имат) ако си загуби работата става страховито.

Съгласна съм с това, но няма как да забравя как точно тук ми се обясни неколкократно как с опит и образование от Англия, да не сме си правили кой знае какви планове за добра работа поне няколко години.

[pumpy]

..Плюс това един имигрант може да ми тегли една майна утре и да си отиде от където е дошъл, докато местния Джон ще опъва каиша ще не ще, защото от малък е научен да живее от чек до чек и няма избор.....

Всъщност е точно обратното.

Джон може да те направи на маймуна, да се принудиш да го уволнищ, ще те съди и даже и да не ти вземе пари ще остане поне 6 месеца на държавна издръжка. Ако родителите и познатите му не намерят друга сладка работа до тогава може да свие разходите и да поживее в мазето на майка си.

Новопристигналият емигрант ако има и семейство (по системата за селекция обикновенно имат) ако си загуби работата става страховито.

Е явно имаме много различни местни познати. Моите живеят от чек до чек и няма родители и приятели, които да ги подслонят. И моргиджа си тече и какво ли още не. Докато един имигрант дошъл с парите, които изисква процедурата няма проблем да остане месец два без работа. Мен затова не ми и пукаше за кирливите 11 кинта на виетнамката, защото можех да си го позволя. Е имах и втора работа по това време, но всеки си прави сметката, нали.
Ениуей всичко това не е по темата и аз спирам тук. Въпроса беше защо аз не бих наел човек без местен опит, когато имам избор да взема някой "трениран на тръстиката". Това последното ала батето

[emili_vn]

Joya, sudju4e, emili_vn и Ninushevi, днес се навършва една година, от както кацнахте в Канада. Честито!
Ако може с две три изречения да обобщите, как се чувствате.

п.п Бях забравил за това събитие, добре че ме подсетиха .

Мерси. Аз лично, както и семейството ми, се чувстваме добре тук. Времето лети - не съм усетила кога мина 1 година, но от друга гледна точка имам чувството, че отдавна живея тук. Все още не сме имали проблеми с носталгията, което на някои хора сигурно ще прозвучи странно. Даже не смятаме скоро да си ходим до България.
В момента точно се чувствам като новопристигнал имигрант . Сменихме квартира този месец - купувахме мебели, електроуреди, смяна на адрес по всички институции, мъкнахме багажи и т.н.
Както и преди да пристигна, смятам, че тук има възможности и всичко зависи от човека.
Децата ми са много доволни, имат много приятели и се чувстват много добре. Говорят и двата езика и мисля, че тук имат бъдеще за разлика от бг. То това основно бе и целта на занятието - да живеят в нормална държава.

Дам. Може също така да кажете, на фона на тази изминала година, как ви се виждат емоциите по чакане на медицински, визи и интервюта в България.
Или вече не си спомняте за тях?

Естествено, че си спомняме. Мога да споделя за себе си - когато се оказа, че няма да я има сесията, която чакахме (есента на 2010-та), емоциите ме подминаха - казах си, че всяко зло е за добро. После имаше емоции в деня на интервюто около 2-3 седмици след него покрай подаването на документите за Букурещ. Но мога да кажа, че най-силните емоции бяха около резултатите от медицинските и чакането на поканите за визи.
След като пристигнахме, нямаше кой знае какви емоции, освен умерени и приятни - поне за мен - толкова много инфо бях събрала след 2 години четене и комуникация с разни хора, че нямаше какво да ме учуди и изуми тук, или пък да ме разочарова (както се случва с доста хора).
Накратко какво направихме за една година тук: Още първите 2 дни оправихме документациите и почнахме да се обзавеждаме. 2 седмици след пристигането бяхме приключили с всичко, включително и с покупката на кола и почнахме френския, а малкия - училище. 4 месеца по-късно започнах работа, а също така и да уча в колеж. В момента съм преполовила обучението, имам почти 8 месеца стаж, даже ползвах 5 дни платен отпуск миналата седмица. При мен нещата бяха предварително планирани и само съпругът ми "сбърка" първоначалната планировка - беше казал, че няма да учи, а вече мина първата му половин година в професионално училище.

Пожелавам много приятни изживявания и емоции на всички. Следвайте плановете и мечтите си и нещата ще се случват.

Добре дошли и успешно начало на новопристигналите с полета в неделя. И поздравления за организацията, разбрах, че групата бие рекорда по брой пътуващи.

[newcomer]

Joya, sudju4e, emili_vn и Ninushevi, днес се навършва една година, от както кацнахте в Канада. Честито!
Ако може с две три изречения да обобщите, как се чувствате.

п.п Бях забравил за това събитие, добре че ме подсетиха .

Мерси. Аз лично, както и семейството ми, се чувстваме добре тук. Времето лети - не съм усетила кога мина 1 година, но от друга гледна точка имам чувството, че отдавна живея тук. Все още не сме имали проблеми с носталгията, което на някои хора сигурно ще прозвучи странно. Даже не смятаме скоро да си ходим до България.
В момента точно се чувствам като новопристигнал имигрант . Сменихме квартира този месец - купувахме мебели, електроуреди, смяна на адрес по всички институции, мъкнахме багажи и т.н.
Както и преди да пристигна, смятам, че тук има възможности и всичко зависи от човека.
Децата ми са много доволни, имат много приятели и се чувстват много добре. Говорят и двата езика и мисля, че тук имат бъдеще за разлика от бг. То това основно бе и целта на занятието - да живеят в нормална държава.

Дам. Може също така да кажете, на фона на тази изминала година, как ви се виждат емоциите по чакане на медицински, визи и интервюта в България.
Или вече не си спомняте за тях?

Естествено, че си спомняме. Мога да споделя за себе си - когато се оказа, че няма да я има сесията, която чакахме (есента на 2010-та), емоциите ме подминаха - казах си, че всяко зло е за добро. После имаше емоции в деня на интервюто около 2-3 седмици след него покрай подаването на документите за Букурещ. Но мога да кажа, че най-силните емоции бяха около резултатите от медицинските и чакането на поканите за визи.
След като пристигнахме, нямаше кой знае какви емоции, освен умерени и приятни - поне за мен - толкова много инфо бях събрала след 2 години четене и комуникация с разни хора, че нямаше какво да ме учуди и изуми тук, или пък да ме разочарова (както се случва с доста хора).
Накратко какво направихме за една година тук: Още първите 2 дни оправихме документациите и почнахме да се обзавеждаме. 2 седмици след пристигането бяхме приключили с всичко, включително и с покупката на кола и почнахме френския, а малкия - училище. 4 месеца по-късно започнах работа, а също така и да уча в колеж. В момента съм преполовила обучението, имам почти 8 месеца стаж, даже ползвах 5 дни платен отпуск миналата седмица. При мен нещата бяха предварително планирани и само съпругът ми "сбърка" първоначалната планировка - беше казал, че няма да учи, а вече мина първата му половин година в професионално училище.

Пожелавам много приятни изживявания и емоции на всички. Следвайте плановете и мечтите си и нещата ще се случват.

Добре дошли и успешно начало на новопристигналите с полета в неделя. И поздравления за организацията, разбрах, че групата бие рекорда по брой пътуващи.

кой е тоя хубав квартал в който се преместихте и каква работа работиш
предварително благодаря за отговора

[agent Ozo]

кой е тоя хубав квартал в който се преместихте и каква работа работиш
предварително благодаря за отговора

Въпросите са провокативни и каквито и да са отговорите, ще последва присмех и подигравки, личи си отдалеч.
Никъде не е казано, че е сменен каварталът, а че е сменена квартирата. Може новата квартира да е в нов квартал, но може и да е в същия, та дори и в същия билдинг.
Относно работата. След като е започната на 4-ия месец след пристигането и върви едновременно с колежа, е пределно ясно че на нея се гледа като на нещо временно т.е. не става дума за позицията президент или изп. директор със секретарка, служебна кола, телефон и т.н.

Но и всичко това няма никакво значение за зрителите и особено за зевзеците и разочарованите от Канада и върналинали се обратно след 8-годишно пребиваване "нюкомъри".
Квартирата те си я харесват, не е задължително да харесва и на целият останал свят, кварталът и работата също.

[Chockey]

Заявявам предварително, че въпросите ми не са провокация. Ние скоро минахме интервю и за мен е важно да чуя гледната точка на "новите" имигранти за квартали, работа и т.н.
Имам и друг въпрос, ако опитът ми от БГ не е в международна фирма, но сме партньори с международни такива, смятате ли че това би бил "доказуем" опит. Няколко пъти намирам в различни теми, че ако си работил в компания в БГ с утвърдени парктики, опитът ти ще бъде признат. Има ли смисъл да искам референции от партньори на фирмата?
Изобщо всякакви съвети за това, как да убедя един потенциален работодател в Монреал, че имам добра трудова дисциплина, опитът ми е реален и имат адекватен и надежден човек срещу себе си.

Много благодаря

[agent Ozo]

Както вече казах, провокативните въпроси си личат отдалеч, Chockey, твоите не са такива.
Опитът се доказва по общоизвестните начини и най-вече с референции от бивши работодатели с посочени телефони и други начини за връзка с тях.
Никой и никъде не е казвал, че опитът в малка фирма е "недоказуем", а че е нормално кандидатите от фирмите с известни и утвърдени на международния пазар имена да са по-предпочитани.
Колкото до убеждаването на евентуалния работодател в притежаваните от теб знания, умения и лични качества, това е комплексен въпрос и нещата не зависят само от името на фирмата, в която си работил. Има значение и това как ще си напишеш CV-то и мотивационното писмо, как ще се представиш при евентуален разговор по телефона или по време на интервю, какво ще каже за теб твоят бивш работодател, ако му се обадят да го питат, и т.н. и т.н.

[newcomer]

кой е тоя хубав квартал в който се преместихте и каква работа работиш
предварително благодаря за отговора

Въпросите са провокативни и каквито и да са отговорите, ще последва присмех и подигравки, личи си отдалеч.
Никъде не е казано, че е сменен каварталът, а че е сменена квартирата. Може новата квартира да е в нов квартал, но може и да е в същия, та дори и в същия билдинг.
Относно работата. След като е започната на 4-ия месец след пристигането и върви едновременно с колежа, е пределно ясно че на нея се гледа като на нещо временно т.е. не става дума за позицията президент или изп. директор със секретарка, служебна кола, телефон и т.н.

Но и всичко това няма никакво значение за зрителите и особено за зевзеците и разочарованите от Канада и върналинали се обратно след 8-годишно пребиваване "нюкомъри".
Квартирата те си я харесват, не е задължително да харесва и на целият останал свят, кварталът и работата също.

агенте,кой е казал,че нюкомър е разочарован от престоя си в канада,даже напротив чувства се доста удовлетворен

относно питането ми за квартала какво провокативно намираш в него
просто някъде прочетох ,че живее в хамстед ,ти ходил ли си някога в тоя квартал,хубав квартал,богат квартал,квартал на милионери с къщи за милиони,та ми стана малко странно,как един новопристигнал може да се уреди на такова место,е освен ако не си идва и той с милионите

ако не си ходил в този квартал ето тука можеш да се поразходиш виртуално


http://maps.google.bg/maps?hl=fr&ll=45. ... 6,,0,10.02"