Му, ти се изказваш без да имаш съгласието на водещият те на оперативен отчет, това е грубо нарушение.Нямаш право да правиш такива своеволия
Ако не ми вярвш ще ти кажа какви са за теб последствията
Инак не е до тук проблема, много е по жесток, това което знаете е страшно но по страшната част е скрита.
Някой спомена "Дунав мост"- филма, най сериозно Ви казвам, че филма е бледо копие на действителността тогава, няма никаква хипербула, напротив, напротив.........
След това време процесите се доразвиха и той изглежда в моите очи смешен а събитията още по страшни.Мисля, че трабва да знаят хората и съжалявам, че не съм способен да ги опиша.Аз си говоря спокойно, защото имам някаква относителна независимост, знам и как летят буздоганите та не е лесно и да ме прасне някой от тях, а съвеста ми ме епрогонила далеч от възможностите да лапам с цената на компромиси от баничката.
Аре момчета спрете се малко ,извадете комплексите си от шибаните си задници и стига сте ревали като вдовициза за ...сладолед.
Въртите я сучете я и все една песен ви е в главите ,как някой ви бил виновен,системата ,комунистите ,педерастите ,Гулак ,седесето,бати бойко,азис.
Тука едно момче бе откровен с нас и се опита да говори като човек с човеци,па макар и бил от незнам си кви ешалони,май бяха от тия дето по мое убеждение аз бих ги гръмнал с минохвъргачката от упор,но това не ме кара да мразя нито него ,нито вас.
По спокойно,ако не сте бъркали в меда поне сте яли хляб там от където произлизате,както и тук не бъркате в меда ,а ходите да разкарвате пици или да оправяте развалени компютри,кой квото може.
Ей ви и един пример-една наша видна съфорумничка,дейна другарка и участничка във форума се оказва с 16 висше или по малко висше образования придобити от Крокозъбия за които нито баща и нито тя,нито вуйчо и владика са си напънали задниците да платят и един шибан лев да се изучи девойчето,за разлика от реалния свят тук дето сиренето е с пари.
аз ,да не ме разберете погрешно ,нищо нямам против девойчето,даже ми е симпатична и виртуално я обичам ,просто ми дойде за пример.
bateto написа:Аре момчета спрете се малко ,извадете комплексите си от шибаните си задници и стига сте ревали като вдовициза за ...сладолед.
Въртите я сучете я и все една песен ви е в главите ,как някой ви бил виновен,системата ,комунистите ,педерастите ,Гулак ,седесето,бати бойко,азис.
Тука едно момче бе откровен с нас и се опита да говори като човек с човеци,па макар и бил от незнам си кви ешалони,май бяха от тия дето по мое убеждение аз бих ги гръмнал с минохвъргачката от упор,но това не ме кара да мразя нито него ,нито вас.
По спокойно,ако не сте бъркали в меда поне сте яли хляб там от където произлизате,както и тук не бъркате в меда ,а ходите да разкарвате пици или да оправяте развалени компютри,кой квото може.
Ей ви и един пример-една наша видна съфорумничка,дейна другарка и участничка във форума се оказва с 16 висше или по малко висше образования придобити от Крокозъбия за които нито баща и нито тя,нито вуйчо и владика са си напънали задниците да платят и един шибан лев да се изучи девойчето,за разлика от реалния свят тук дето сиренето е с пари.
аз ,да не ме разберете погрешно ,нищо нямам против девойчето,даже ми е симпатична и виртуално я обичам ,просто ми дойде за пример.
Che koi my e zabranil da govori?:))) :nenam:
Batka ,vseki pravi kakvoto moje ,a na 9 septemvri 44 ovcharite hvarliha gegite i stanaha nachalnici:))
Koi kolkoto si shte obrazovania da ima ne moje da my se promeni mantaliteta
Na edna vrata pishelo ''Ne razbivai, ne vlizai ,niama nishto za kradene '' a ot doly pishelo
'' nie sme dlajni da proverim '' !!!
Cherna Kosmata Raka se e spysnala nad foryma
bateto написа:не знам ,ти ш кажеш кви си ги дялкал тогава ,аз на 9.44а си пиех мартинито с лед.
Shto ne pocherpi ?:) :beer2:
Na edna vrata pishelo ''Ne razbivai, ne vlizai ,niama nishto za kradene '' a ot doly pishelo
'' nie sme dlajni da proverim '' !!!
Cherna Kosmata Raka se e spysnala nad foryma
Лаодзъ казва:
Опъни лъка до край,
и ще искат да си спрял навреме.
ЗАЩОТО ЛЪКЪТ ще се счупи. Опъни го докрай -можел е да ти служи дълго време, ако си бил малко по-внимателен. Никога не опъвай лъка напълно, защото пълното винаги означава смърт. Животът не понася нищо, което е съвършено, защото съвършенството спира развитието.
Съвършенството е смърт; несъвършенството е живот. Животът обича несъвършенството. Стани съвършен, и ще си безполезен - животът ще те захвърли на боклука, ти вече няма да си нужен. Остани несъвършен и ще си жив, и животът ще те поддържа по всякакъв начин. Затова не съвършенството е целта на Лаодзъ или на мен - а тоталността.
Можеш да бъдеш цялостен, без да си съвършен и можещ да бъдеш съвършен, без да си цялостен. Всъщност, можеш да си съвършен, само ако не си цялостен, защото съвършенството ще избере или дясното, или лявото; тогава се превръщаш в съвършен "десничар" или в съвършен "левичар" - или се превръщаш в съвършен "центрист". Обаче съвършенството означава, че си фиксиран; съвършенството означава, че в теб не стават никакви промени; съвършенството означава, че си замръзнал, не течеш. И съвършенството винаги е едностранчиво.
Най-великите хора никога не са били съвършени, били са тотални. Тоталността означава, че са притежавали всичко в себе си, но не са просто обща сума от всичко. Те са нещо повече от тази обща сума. В себе си те имат всичко, и тогава възниква хармония, която е отвъд, която се издига над всичко, което те притежават. Те не са просто една аритметична обща сума, те са една артистична обща сума. Стихотворението е нещо повече от всички думи, които съдържа - трябва да бъде, иначе ще е просто думи. Картината е нещо повече от съдържащите се в нея цветове - трябва да бъде, иначе каква картина ще е?
Един американец желаел да има портрет, нарисуван от Пикасо. Знаел, че Пикасо ще поиска фантастична цена, но той можел да си я позволи, притежавал достатъчно пари. Затова в началото те не отворили дума за парите. Той поискал и Пикасо му нарисувал портрета. Когато станал готов, Пикасо наистина поискал невероятна цена. Дори американецът не можел да повярва, че за такъв малък портрет, някакво парче плат с няколко мацвания по него - десет хиляди долара?
Американецът казал:
- Струва ми се малко височка, дори и за мен. Какво толкова има тук, че да струва десет хиляди долара?
Пикасо попитал:
- Какво виждаш тук?
Онзи отговорил:
- Виждам парче платно и няколко багри. Пикасо казал:
- Добре. Дай ми десет хиляди долара или колкото ти решиш.
Той казал:
- Ще ти дам пет хиляди долара.
Когато донесъл петте хиляди долара, Пикасо му дал не портрета, а парче платно и няколко туби с боя. И казал:
- Вземи. Това е всичко, което желаеш.
Един портрет е нещо повече от парчето плат, повече от боите по него - защото той е хармония. А когато Пикасо рисува нещо, това е велика хармония. Цената не е за плата и цветовете, цената е за хармонията, която е внесена в боите и плата - нещо, което е над тях.
Когато човек е тотален, той е всичко - ляво, дясно, среда - и всички останали позиции между тях. Притежава всичко, целият спектър. Той е като дъга. Целият спектър от цветове е в него, но той е нещо повече от този спектър -той е тяхната хармония. Тази хармония е непрекъснато променящо се явление; трябва да я постигаш отново, отново и отново. В това се състои и нейната красота, защото тя никога не остарява, никога не омръзва, никога не писва, никога не е досадна. Във всеки момент се появява от нищото; във всеки момент е свежа като капка утринна роса. Тя е вечно свежа.
Лаодзъ живее в постоянна свежест, във вечна зеленина. Ако е постигнал нещо, постигнал го е завинаги, със сигурност, тогава става банален. Тогава върху него ще се натрупа прах, тогава върху него ще се натрупа миналото и рано или късно той ще се отегчи от него и ще е принуден да го захвърли. Дори просветлението, ако не го постигаш отново и отново, ще се превърне в нещо досадно - все едно и също. Ще се отегчиш от него.
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме.
Не опъвай лъка докрай. Ако се смееш, по-добре е да се усмихваш, защото усмивката никога не предизвиква сълзи, само смехът го прави. Или, ако се смееш, поддържай равновесието. Не изпадай в крайност. Остани на равна почва, в противен случай рано или късно ще бъдеш захвърлен в другата крайност и ще страдаш. Когато си щастлив, запази контрол; недей да бъдеш прекалено щастлив. Не е необходимо. Усмихвай се в щастието си, не се смей; остани безмълвен по отношение на него и тогава щастието може да продължи по-дълго. Ако владееш чалъма за това, то може да продължи завинаги.
Усмивката може да остане завинаги - не и смехът. Затова можеш да видиш Буда да се усмихва, но не и да се смее. Той познава изкуството как да поддържа равновесието. Обичай, храни се от любовта, храни другия човек с любов, изживявай екстаза, но не ставай луд. Иначе рано или късно ще приключиш с всичко. Рано или късно всичко това ще се превърне в омраза. Влюбените много лесно могат да се превърнат във врагове; всъщност, как можеш да направиш някого свой враг, ако преди това не си го направил свой приятел? И колкото по-дълбоко е приятелството, толкова по-силна ще е враждата, ако тя се появи. Не можеш да направиш някого свой враг, ако преди това не ти е бил приятел. Приятелството е първото изискване.
Ако се приближиш твърде много, ако станеш прекалено близък, ще създадеш враждебност. Никога не се приближавай твърде много. Винаги запазвай известна дистанция. Халил Джибран в своята чудесна книга "Пророкът" казва, че влюбените трябва да са като колоните на храм -поддържащи един и същи покрив, но не прекалено близо елин до друг. Като колоните... Ако се приближат прекалено много, целият храм ще се срути; ако се отдалечат твърде много, тогава храмът пак ще се срути. Не могат да се приближат прекалено много; не могат да се отдалечат един от друг прекалено много. Трябва да са като колоните на храма, поддържащи един и същи покрив.
Това е изкуството, чалъмът. Ако желаеш любовта ти да е вечна, не се приближавай прекалено много, защото ако го направиш, тогава възниква нуждата да се отдалечиш. Ако се приближиш прекалено много, тогава нарушаваш свободата на другия - а всеки се нуждае от свое собствено пространство. Любовта е красива, когато съществува съвместно с твоето пространство; ако започне да навлиза в твоето пространство, тогава се превръща в отрова. А влюбените винаги се държат тъпо и глупаво. Когато са влюбени, не се вслушват в нищо; опитват се да се сближат прекалено много, и по този начин разрушават своята любов. Ако бяха малко по-умни, нямаше да се приближават толкова много един към друг и щяха да останат близо завинаги.
Бърнард Шоу е казал някъде, че докато човек помъдрее в любовта, животът му вече е минал. Много старите хора поумняват за любовта, но възможността за любов си е отишла. Бърнард Шоу казва: Винаги съм се чудил, защо Бог прахосва младостта за младите хора. Тя трябва да се дава на старите, които са по-мъдри, които са живели, разбрали и постигнали баланс - но Бог продължава да пилее младостта за младите.
Това трябва да бъде златно правило за всяко нещо: винаги поддържай равновесието. Неуравновесеното същество не може да съществува в живота; животът не допуска неравновесие. Колкото по-уравновесен си, толкова повече ги дава животът; колкото си по-неуравновесен - превръщаш се в просяк по собствено желание, животът не може да ти дава.
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме.
Преди няколко дена четох един германски поет. В своя увод, тон пише: Ако Хитлер познаваш тази мисъл на Лаодзъ...
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме.
Хитлер е постигнал успех, но не е познавал Лаодзъ. Хора като Хитлер никога не успяват.
Опъни лъка...
Сега Индира е опънала лъка прекалено много. Недей да успяваш твърде много, иначе ще се провалиш. Слушал си пословицата, че нищо не проваля така, както неуспехът; това не е вярно. Аз ще ти кажа вярната поговорка: Нищо не проваля така, както успехът.
Ако непрекъснато постигаш успехи, задължително ще претърпиш провал. Всяко нещо си има граница. Ако непрекъснато успяваш, внезапно ще настъпи момент - неуспех -и всичко излиза от твоя контрол. Отнасяй се към всичко с мярка. Ако постигаш успех, не бързай и не отивай до самия край, защото след успеха не остава нищо, само провал.
Приемай винаги всичко в хомеопатични дози. Алопатията е добра, но големите дози не са добри. И внимавай: не отиваш ли до самата граница на нещата? Ако отиваш до техния лимит, в действителност отиваш в противоположното.
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме...
... защото ще го счупиш.
Наточи меча твърде много,
И острието няма да издържи дълго.
Единствено равновесието трае, и нищо друго, а равновесието е най-трудното нещо в живота, в съществуването, защото равновесието се нуждае от огромна мъдрост.
Ученикът на Лаодзъ, Джуандзъ, живял в един град много години. Един ден, неочаквано, казал на учениците си:
- Напускаме. Те казали:
- Какво се случи, че заминаваме? Не виждаме никакъв смисъл. Защо трябва да отиваме в друг град? Всичко е наред, всичко е установено, удобно. Всъщност, сега сме си изградили всички удобства, а ти искаш да заминаваме. Какво се е случило?
Джуандзъ казал:
- Сега хората започнаха да ме познават, славата ми се разпространи. А когато се появи слава, човек трябва да е нащрек, защото много скоро същите тези хора ще ме хулят. Преди да започнат да ме хулят, трябва да напусна града.
Настъпва един момент, когато славата се превръща в хула, когато успехът се превръща в неуспех. Винаги помни да оставаш по средата. Необходимо е непрекъснато да си нащрек, защото склонността на ума е да мисли, че когато постигне успех, защо да не успее още малко? Умът казва: Когато успяваш, защо да не се опиташ да успееш още малко? Виждаш, че пътят е чист и никой не ти стои на пътя -защо да не се опиташ още малко? Умът продължава; умът се вманиачава. Каквото и да придобие, той се вманиачава но него. Ако е луд по успеха, преследва го манията да успява, той е завладян изцяло от мисълта за успеха - докато не се провали. Докато не претърпи неуспех, не спира. Това продължава безспир.
Опитай се да разбереш природата на ума: той е мания. Ако правиш нещо, умът не спира да го прави двадесет и Четири часа, няма да ти даде минута покой. Той е като демон - няма да ти позволи да си починеш. А почивката е необходима. .
Прави, но не прави прекалено много, иначе същата енергия ще се превърне в неправене.
Наточи меча твърде много,
И острието няма да издържи дълго.
Когато залата е пълна със злато и нефрит, Няма да можеш да ги опазиш.
Когато всяко нещо е прекалено, задължително ще ти бъде отнет».
Веднъж един последовател на Лаодзъ бил назначен за съдия. Първото дело, което гледал в съда, било за един крадец. Крадецът си признал, че е откраднал. Случаят бил ясен крадецът си признал, нещата били намерени - но последователят на Лаодзъ подходил много, много странно към този случай. Осъдил на шест месеца затвор крадеца, както и човека, от когото той бил откраднал.
Разбира се, богаташът не можел да го повярва. Каква тъпотия! Него го окрали, а той бил осъден - за какво?
Ученикът на Лаодзъ казал:
- Защото си натрупал твърде много. Ако потърся корена на проблема, ти си предизвикал този човек да открадне В цялото село хората са бедни, почти гладуват, а ти продължаваш да трупаш богатство. Всяко нещо си има граница. Ако се замисля: кой е истинският престъпник? - в такъв случай ти си действителният престъпник. Ти първи си започнал всичко това. Този крадец е само една жертва. Знам, че той не може да контролира себе си, това е неговата вина. Но ти си натрупал прекалено много, а когато се натрупа прекалено голямо богатство в един човек, обществото не може да остане нравствено, не може да остане нравствено, Ще се нароят крадци, ще започнат да стават кражби, ще започнат убийства, Всякакъв вид безнравственост ще се появи - задължително ще се появи.
Никой не се вслушал. Съдията бил отстранен от своя пост. Императорът казал:
- Това е прекалено. Този човек е опасен. Някой ден ще ме затвори, защото ако се спусне още по-дълбоко към корените, ще открие мен. Този човек трябва да бъде отстранен.
Но Лаодзъ трябва да бъде чут. Той се докосва до самия нерв на заболяването: ако натрупаш прекалено много, то ще бъде откраднато, не може да бъде съхранено.
Остани в границите, остани балансиран. Прекалената бедност е нещо лошо, прекаленото богатство е нещо лошо прекаленото е нещо лошо. Всъщност, за Лаодзъ прекаленото е единственият грях. Недей да правиш прекалено много, недей да прекаляваш и тогава животът тече. И животът е нравствен.
Да си горд заради богатството и почитта
Значи да сееш семената на собственото си падение.
Това се случва всеки ден, но ти си сляп, затова не можеш да го видиш. Случва се всеки ден, навсякъде. Всеки ден гледаш политиците в своята страна - във всяка страна — те са големи егоисти, прекалено много изпълнени със своето его. Тогава започват реакциите. Тогава някой ги замеря с обувка, някой хвърля камък и хората започват да не ги уважават.
Трябва да се постигне равновесие. Ако чувстваш, че егото ти е върховно, тогава задължително трябва да се появи някой отнякъде, за да те свали до нормалния ти размер. Нужен е някой друг - защото самият ти не можеш да се контролираш. А животът винаги създава равновесие, защото неравновесието е болестното състояние на делата. Ако в страната политиците са прекалено егоистични и се стремят към прекалено голямо уважение, скоро ще се появи неуважението. Скоро хората ще се разбунтуват, скоро ще се вдигне революция, скоро всичко ще бъде унищожено. Всички кодекси на морала, уважението, доброто поведение, ще бъдат унищожени.
Политиците не трябва да се стремят към прекалено уважение; те трябва да стъпят на земята, да са в известни граници. Тогава никой, никой няма да хвърля камъни по тях. Защо? Проблемът не съществува. В древността богатите никога не са демонстрирали своето богатство, живеели са като останалите обикновени хора. Дори царете и императорите имали навика да посещават просяците като Буда и Махавира, за да им отдадат почит. Винаги били почитани. Имало баланс. Сега балансът е напълно изгубен. Сега политикът не отдава уважение на никого. Той става върховен, когато дойде на власт. Нарушава границата, и тогава трябва да бъде дръпнат надолу. Тогава някой, някъде другаде, се появява. Това е просто едно равновесие.
Винаги помни: животът никога не е несправедлив. Ако ти изглежда несправедлив, тогава трябва да си направил нещо не както трябва. Някъде си нарушил равновесието; тогава животът ти изглежда несправедлив. Иначе той никога не е несправедлив. И когато чувстваш несправедливостта, по-добре е да се вгледаш в себе си; направил си нещо неправилно и сега си наказван.. Всъщност, от хиляди години хората смятат, че греховете се наказват, но аз ти казвам, че греховете не се наказват. Греховете са наказанието. Когато казваш, че грехът ще бъде наказан, имаш време да чакаш. Може би ще бъдат наказани в следващия живот -кой го е грижа? Ще видим в следващия живот. Можеш да облагаш. Но аз ти казвам, че греховете са наказанието; те няма да бъдат наказвани някъде в бъдещо време.
Греховете носят своето наказание в себе си. Наказанието е вътрешно присъщо на всеки грях. То не е някакъв резултат някъде в бъдещето. Не е като да сееш днес и да жънеш утре - не. Няма интервал от време. Грешиш и незабавно биваш наказван, наказанието започва незабавно. Тук извършваш грях и тук незабавно започва наказанието - чувстваш се грозен, тъжен си, изпитваш вина, напрежение и хаос се появяват в теб, ти си нещастен и си в ада. Адът не се намира някъде в бъдещето, нито пък раят. Всяко действие носи свой собствен ад или рай.
Остани уравновесен, и ти си в рая; загуби баланса, и отиваш в ада - никой друг не създава ада заради теб.
Лаодзъ няма Бог, никакъв Бог, който да наказва хората. Това е дао. Дао е просто закон, универсалният закон. Ако живееш съобразно него, си щастлив, ако живееш в противоречие с него, си нещастен. Всъщност, нещастието е симптом, както и щастието е симптом - симптом за това, как живееш: съобразно дао или в противоречие с дао.
Когато живееш съобразно дао, ти си щастлив, блажен, празнуваш. Всеки момент е радост, наслада. Животът е като поезия. Във всеки момент виждаш нещо да разцъфтява, да се развива; във всеки момент виждаш хиляди неща, за които да си благодарен. Ти си благословен.
Животът е благословия, ако следваш, живееш, съобразно закона. А законът е закон на равновесието. Ако си в противоречие с него, ако тръгнеш против закона, внезапно губиш своето равновесие. Щастието изчезва; ставаш нещастен, ставаш тъжен. Създаваш един ад. Адът е само симптом. Не се опитвай да се бориш с него. Само се опитай да разбереш, къде си тръгнал против закона, това е всичко - и след това се върни обратно, възстанови равновесието. Когато си тъжен, не се опитвай да променяш тъгата си. Не се опитвай да правиш нещо с нея; тъгата е симптом. Тя просто ти сочи, че някъде си тръгнал против закона. Открий отново равновесието. Може би се нуждаеш от смяна на посоката. Може би е нужно да се наклониш малко наляво или надясно, за да се възстанови равновесието. И това трябва да се прави непрекъснато.
Хората идват при мен и казват: "Ако медитираме и постигнем успех, покоят и тишината ще останат ли с нас завинаги?" Задават глупав въпрос. В този случай медитацията ще е нещо мъртво - като камък, а не като цвете. А медитацията не е като камък, не е дори като пластмасово цвете. Тя е истински лотос. Цъфти. Променя се. С изгрева на слънцето се отваря, през нощта се затваря. Съществува непрекъснато равновесие и ти трябва да откриваш равновесието във всеки момент. Медитацията не е нещо, което правиш веднъж и си приключил с него. Тя е нещо като дишането, като циркулацията на кръвта. Не става така: кръвта да циркулира веднъж и след това да спре; след като си дишал, да нямаш вече нужда да дишаш. Не, трябва да дишаш и трябва да продължаваш да медитираш; медитацията ти е необходима във всеки момент.
Постепенно тя ще се превърне в нещо естествено, така е Постепенно ще бъдеш все по малко и по-малко в противоречие със закона. Когато намериш чалъма, в момента, в който тръгнеш против закона, ще видиш ада и ще се върнеш обратно. Ще се върнеш обратно на пътя и няма да се отклоняваш встрани.
Да си горд заради богатството и почитта значи да сееш семената на собственото си падение. Оттегли се, когато работата е свършена. Такъв е Небесният път.
Оттегли се, когато работата е свършена,
КОГАТО ВИДИШ, че работата ти е дала баланс, че си постигнал щастието, не се стреми към повече; когато се чувстваш добре, не искай повече; когато си заобиколен от благополучие, не искай повече. Оттегли се, наслаждавай се. Весели се. Танцувай с него. Не се стреми към повече. Умът винаги иска още.
Умът казва: "Добре, хубаво е, че се чувствам добре, но може още. Затова ще се опитам да постигна още." Тогава изпускаш това, което е било възможно; това, което вече се е превърнало в действителност, го изпускаш. И ако слушаш този ум, който непрекъснато иска все повече и повече, той ще те отведе до края, до крайността. И внезапно падаш в ала, и си нещастен, и страдаш.
Каквото и да постигнеш, нека това да ти бъде критерий: ако се чувстваш добре, ако се чувстваш блажен, спокоен, умиротворен, с някаква наслада около теб, ако в този момент животът се е превърнал в песен - тогава го пей! Не искай повече! Сдъвчи го, погълни го. Недей да се стремиш към повече. Оттегли се... това е смисълът на оттеглянето. Преустанови по-нататъшните си усилия - достатъчно! постигнал си го - сега го остави да бъде, радвай му се. Изживей го! И тогава ще видиш: в твоето същество се появява едно друго измерение.
Съществуват две измерения. Едното е хоризонтално... .още, още, още - това е хоризонталното измерение. Движиш се в една линия. Намираш се на точката А; искаш да отидеш в точка Б. Когато си в точка Б, искаш да си в точка В. Скоро ще достигнеш до ЮЯ. А от Я нататък е адът. Я е вратата към ада. Но ти не можеш да се спреш, умът не спира. Умът казва: "Виж, ти си в точка В, а можеш да отидеш и до Г. Защо да си губиш времето във В, отиди в Г. След това се открива възможността за Д, отиди в Д." Нито миг, за да се радваш, нито миг, за да празнуваш, нито миг,-за да се оттеглиш и да бъдеш. Правене, правене, никога биване... защото да бъдеш, означава, че точката В ти е достатъчна, наслаждавай й се. Днес си изкарал хляба си - оттегли се. Но умът казва: "Ами банковата сметка? Все още е пълна наполовина. Трябва да я напълниш догоре."
В Индия го наричат порочния кръг на деветдесет и деветте. Имат една история.
Един беден бръснар бил много щастлив, извънредно щастлив така, както само бедните понякога могат да бъдат. Той нямал за какво да се тревожи. Бил бръснар на царя; масажирал го, подстригвал косата му, обслужвал го всеки ден.
Дори царят му завиждал и винаги го питал:
- Каква е тайната на твоето щастие? Винаги кипиш от енергия. Като че ли не ходиш по земята, а сякаш летиш. Каква е твоята тайна?
Бедният бръснар казал:
- Не знам. Всъщност, никога преди това не съм чувал думата "тайна". Какво имате предвид? Аз просто съм щастлив. Изкарвам си хляба и това е всичко... след това се оттеглям.
Трябва да е бил лаодзъианец.
След това царят попитал своя везир, своя първи министър - а той имал много знания, бил твърде, твърде ерудиран. Той го попитал:
- Сигурно знаеш тайната на този бръснар. Аз съм могъщ цар. Аз не съм толкова щастлив, а този бедняк, без да има нищо, е толкова щастлив.
Първият министър отговорил:
- Той не знае нищо за затворения кръг на деветдесет и деветте.
Царят попитал:
- Това пък какво е? Везирът се засмял и казал:
- Ти си в него, но не го знаеш. Ще направим следното. Тази нощ ще оставим една чанта с деветдесет и девет рупии в къщата на бръснаря и след това ще наблюдаваме какво ще се случи.
Поставили в къщата чанта с деветдесет и девет рупии.
На следващия ден бръснарят бил като побъркан. Пристигнал много натъжен и разтревожен, всъщност, не бил спал цяла нощ. Броил рупиите в чантата отново и отново - деветдесет и девет. И бил така възбуден - как ще спиш, когато си възбуден? Сърцето му пулсирало, кръвта му бушувала; трябва да е вдигнал кръвното. Мятал се, въртял се в леглото и не можел да заспи. Пак ставал, докосвал тези златни рупии, отново ги броял... нямал навиците да брои пари, а проблемът бил в деветдесет и деветте - защото когато имаш деветдесет и девет, искаш да притежаваш сто. И непрекъснато мислел, какво да направи на другия ден, за да се сдобие с една рупия.
Да спечели цяла златна рупия било трудно за него. Той печелил по няколко петачета и дотогава те му стигали. Как да спечели цяла рупия? Защото една рупия, една златна рупия, означава заплащането му почти за цял месец. Какво ла прави? Обмислял хиляди начини - беднякът, който не бил много наясно с парите, изпаднал в затруднение. Могъл да измисли само едно нещо - един ден да не яде и един ден да яде. По този начин, постепенно, можел да събере една рупия. Сто рупии ще са нещо съвсем друго.
Умът притежава глупостта да завършва нещата. Умът е перфекционист. Деветдесет и девет? Манията го завладява: те трябва да са сто.
Бил тъжен. Пристигнал на следващия ден - не се носел в небето, бил здраво заседнал на земята... и не само на земята, но и с голям товар на гърба, като воденичен камък на врата.
Царят попитал:
- Какво става с теб? Изглеждаш ми много разтревожен.
Той не отговорил, защото не искал да говори за чантата. Но с всеки ден положението се влошавало. Не можел да масажира добре - нямал сила, гладувал.
По едно време царят казал:
- Какво правиш. Сега си съвсем без енергия. И изглеждаш толкова тъжен и нещастен. Какво се е случило?
Един ден трябвало да разкаже на царя; царят много настоявал:
- Разкажи ми, мога да ти помогна. Просто ми кажи какво те мъчи.
Той отговорил:
- Сега просто съм жертва на порочния кръг на деветдесет и деветте.
Когато имаш деветдесет и девет, се създава порочен кръг - искаш те да станат сто. това е хоризонталната линия. И недей да си мислиш, че когато станат сто, нещата ще престанат. Те никога не престават. Умът не знае къде да спре. Той не познава спирането. Затова се проваля. Продължава без спиране, от А към Б, от Б към В и продължава, докато не достигне до Я и не се срути в ада.
Съществува и друг начин на живот: вертикалния; вертикален - не хоризонтален. Не се движиш от А към Б, от Б към В - не. Не се движиш, по една линия, в една и съща плоскост, на едно и също ниво - не. Движиш се от А към А1 към А2, към АЗ по една вертикална линия, в дълбочина. Навлизаш в дълбочината на А. Това, което е налице в момента, ти навлизаш дълбоко в него — не от този момент към следващия, а в самия момент навлизаш толкова дълбоко, колкото е възможно. И тогава дори един единствен момент се превръща във вечност. И твоето щастие нараства, без да знае граници. Блаженството ти расте, без да познава някакви граници. И никога не си в неравновесие. Вертикалният ум винаги е уравновесен, защото вертикалният ум не е повече ум.
todoto написа:Лаодзъ казва:
Опъни лъка до край,
и ще искат да си спрял навреме.
ЗАЩОТО ЛЪКЪТ ще се счупи. Опъни го докрай -можел е да ти служи дълго време, ако си бил малко по-внимателен. Никога не опъвай лъка напълно, защото пълното винаги означава смърт. Животът не понася нищо, което е съвършено, защото съвършенството спира развитието.
Съвършенството е смърт; несъвършенството е живот. Животът обича несъвършенството. Стани съвършен, и ще си безполезен - животът ще те захвърли на боклука, ти вече няма да си нужен. Остани несъвършен и ще си жив, и животът ще те поддържа по всякакъв начин. Затова не съвършенството е целта на Лаодзъ или на мен - а тоталността.
Можеш да бъдеш цялостен, без да си съвършен и можещ да бъдеш съвършен, без да си цялостен. Всъщност, можеш да си съвършен, само ако не си цялостен, защото съвършенството ще избере или дясното, или лявото; тогава се превръщаш в съвършен "десничар" или в съвършен "левичар" - или се превръщаш в съвършен "центрист". Обаче съвършенството означава, че си фиксиран; съвършенството означава, че в теб не стават никакви промени; съвършенството означава, че си замръзнал, не течеш. И съвършенството винаги е едностранчиво.
Най-великите хора никога не са били съвършени, били са тотални. Тоталността означава, че са притежавали всичко в себе си, но не са просто обща сума от всичко. Те са нещо повече от тази обща сума. В себе си те имат всичко, и тогава възниква хармония, която е отвъд, която се издига над всичко, което те притежават. Те не са просто една аритметична обща сума, те са една артистична обща сума. Стихотворението е нещо повече от всички думи, които съдържа - трябва да бъде, иначе ще е просто думи. Картината е нещо повече от съдържащите се в нея цветове - трябва да бъде, иначе каква картина ще е?
Един американец желаел да има портрет, нарисуван от Пикасо. Знаел, че Пикасо ще поиска фантастична цена, но той можел да си я позволи, притежавал достатъчно пари. Затова в началото те не отворили дума за парите. Той поискал и Пикасо му нарисувал портрета. Когато станал готов, Пикасо наистина поискал невероятна цена. Дори американецът не можел да повярва, че за такъв малък портрет, някакво парче плат с няколко мацвания по него - десет хиляди долара?
Американецът казал:
- Струва ми се малко височка, дори и за мен. Какво толкова има тук, че да струва десет хиляди долара?
Пикасо попитал:
- Какво виждаш тук?
Онзи отговорил:
- Виждам парче платно и няколко багри. Пикасо казал:
- Добре. Дай ми десет хиляди долара или колкото ти решиш.
Той казал:
- Ще ти дам пет хиляди долара.
Когато донесъл петте хиляди долара, Пикасо му дал не портрета, а парче платно и няколко туби с боя. И казал:
- Вземи. Това е всичко, което желаеш.
Един портрет е нещо повече от парчето плат, повече от боите по него - защото той е хармония. А когато Пикасо рисува нещо, това е велика хармония. Цената не е за плата и цветовете, цената е за хармонията, която е внесена в боите и плата - нещо, което е над тях.
Когато човек е тотален, той е всичко - ляво, дясно, среда - и всички останали позиции между тях. Притежава всичко, целият спектър. Той е като дъга. Целият спектър от цветове е в него, но той е нещо повече от този спектър -той е тяхната хармония. Тази хармония е непрекъснато променящо се явление; трябва да я постигаш отново, отново и отново. В това се състои и нейната красота, защото тя никога не остарява, никога не омръзва, никога не писва, никога не е досадна. Във всеки момент се появява от нищото; във всеки момент е свежа като капка утринна роса. Тя е вечно свежа.
Лаодзъ живее в постоянна свежест, във вечна зеленина. Ако е постигнал нещо, постигнал го е завинаги, със сигурност, тогава става банален. Тогава върху него ще се натрупа прах, тогава върху него ще се натрупа миналото и рано или късно той ще се отегчи от него и ще е принуден да го захвърли. Дори просветлението, ако не го постигаш отново и отново, ще се превърне в нещо досадно - все едно и също. Ще се отегчиш от него.
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме.
Не опъвай лъка докрай. Ако се смееш, по-добре е да се усмихваш, защото усмивката никога не предизвиква сълзи, само смехът го прави. Или, ако се смееш, поддържай равновесието. Не изпадай в крайност. Остани на равна почва, в противен случай рано или късно ще бъдеш захвърлен в другата крайност и ще страдаш. Когато си щастлив, запази контрол; недей да бъдеш прекалено щастлив. Не е необходимо. Усмихвай се в щастието си, не се смей; остани безмълвен по отношение на него и тогава щастието може да продължи по-дълго. Ако владееш чалъма за това, то може да продължи завинаги.
Усмивката може да остане завинаги - не и смехът. Затова можеш да видиш Буда да се усмихва, но не и да се смее. Той познава изкуството как да поддържа равновесието. Обичай, храни се от любовта, храни другия човек с любов, изживявай екстаза, но не ставай луд. Иначе рано или късно ще приключиш с всичко. Рано или късно всичко това ще се превърне в омраза. Влюбените много лесно могат да се превърнат във врагове; всъщност, как можеш да направиш някого свой враг, ако преди това не си го направил свой приятел? И колкото по-дълбоко е приятелството, толкова по-силна ще е враждата, ако тя се появи. Не можеш да направиш някого свой враг, ако преди това не ти е бил приятел. Приятелството е първото изискване.
Ако се приближиш твърде много, ако станеш прекалено близък, ще създадеш враждебност. Никога не се приближавай твърде много. Винаги запазвай известна дистанция. Халил Джибран в своята чудесна книга "Пророкът" казва, че влюбените трябва да са като колоните на храм -поддържащи един и същи покрив, но не прекалено близо елин до друг. Като колоните... Ако се приближат прекалено много, целият храм ще се срути; ако се отдалечат твърде много, тогава храмът пак ще се срути. Не могат да се приближат прекалено много; не могат да се отдалечат един от друг прекалено много. Трябва да са като колоните на храма, поддържащи един и същи покрив.
Това е изкуството, чалъмът. Ако желаеш любовта ти да е вечна, не се приближавай прекалено много, защото ако го направиш, тогава възниква нуждата да се отдалечиш. Ако се приближиш прекалено много, тогава нарушаваш свободата на другия - а всеки се нуждае от свое собствено пространство. Любовта е красива, когато съществува съвместно с твоето пространство; ако започне да навлиза в твоето пространство, тогава се превръща в отрова. А влюбените винаги се държат тъпо и глупаво. Когато са влюбени, не се вслушват в нищо; опитват се да се сближат прекалено много, и по този начин разрушават своята любов. Ако бяха малко по-умни, нямаше да се приближават толкова много един към друг и щяха да останат близо завинаги.
Бърнард Шоу е казал някъде, че докато човек помъдрее в любовта, животът му вече е минал. Много старите хора поумняват за любовта, но възможността за любов си е отишла. Бърнард Шоу казва: Винаги съм се чудил, защо Бог прахосва младостта за младите хора. Тя трябва да се дава на старите, които са по-мъдри, които са живели, разбрали и постигнали баланс - но Бог продължава да пилее младостта за младите.
Това трябва да бъде златно правило за всяко нещо: винаги поддържай равновесието. Неуравновесеното същество не може да съществува в живота; животът не допуска неравновесие. Колкото по-уравновесен си, толкова повече ги дава животът; колкото си по-неуравновесен - превръщаш се в просяк по собствено желание, животът не може да ти дава.
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме.
Преди няколко дена четох един германски поет. В своя увод, тон пише: Ако Хитлер познаваш тази мисъл на Лаодзъ...
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме.
Хитлер е постигнал успех, но не е познавал Лаодзъ. Хора като Хитлер никога не успяват.
Опъни лъка...
Сега Индира е опънала лъка прекалено много. Недей да успяваш твърде много, иначе ще се провалиш. Слушал си пословицата, че нищо не проваля така, както неуспехът; това не е вярно. Аз ще ти кажа вярната поговорка: Нищо не проваля така, както успехът.
Ако непрекъснато постигаш успехи, задължително ще претърпиш провал. Всяко нещо си има граница. Ако непрекъснато успяваш, внезапно ще настъпи момент - неуспех -и всичко излиза от твоя контрол. Отнасяй се към всичко с мярка. Ако постигаш успех, не бързай и не отивай до самия край, защото след успеха не остава нищо, само провал.
Приемай винаги всичко в хомеопатични дози. Алопатията е добра, но големите дози не са добри. И внимавай: не отиваш ли до самата граница на нещата? Ако отиваш до техния лимит, в действителност отиваш в противоположното.
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме...
... защото ще го счупиш.
Наточи меча твърде много,
И острието няма да издържи дълго.
Единствено равновесието трае, и нищо друго, а равновесието е най-трудното нещо в живота, в съществуването, защото равновесието се нуждае от огромна мъдрост.
Ученикът на Лаодзъ, Джуандзъ, живял в един град много години. Един ден, неочаквано, казал на учениците си:
- Напускаме. Те казали:
- Какво се случи, че заминаваме? Не виждаме никакъв смисъл. Защо трябва да отиваме в друг град? Всичко е наред, всичко е установено, удобно. Всъщност, сега сме си изградили всички удобства, а ти искаш да заминаваме. Какво се е случило?
Джуандзъ казал:
- Сега хората започнаха да ме познават, славата ми се разпространи. А когато се появи слава, човек трябва да е нащрек, защото много скоро същите тези хора ще ме хулят. Преди да започнат да ме хулят, трябва да напусна града.
Настъпва един момент, когато славата се превръща в хула, когато успехът се превръща в неуспех. Винаги помни да оставаш по средата. Необходимо е непрекъснато да си нащрек, защото склонността на ума е да мисли, че когато постигне успех, защо да не успее още малко? Умът казва: Когато успяваш, защо да не се опиташ да успееш още малко? Виждаш, че пътят е чист и никой не ти стои на пътя -защо да не се опиташ още малко? Умът продължава; умът се вманиачава. Каквото и да придобие, той се вманиачава но него. Ако е луд по успеха, преследва го манията да успява, той е завладян изцяло от мисълта за успеха - докато не се провали. Докато не претърпи неуспех, не спира. Това продължава безспир.
Опитай се да разбереш природата на ума: той е мания. Ако правиш нещо, умът не спира да го прави двадесет и Четири часа, няма да ти даде минута покой. Той е като демон - няма да ти позволи да си починеш. А почивката е необходима. .
Прави, но не прави прекалено много, иначе същата енергия ще се превърне в неправене.
Наточи меча твърде много,
И острието няма да издържи дълго.
Когато залата е пълна със злато и нефрит, Няма да можеш да ги опазиш.
Когато всяко нещо е прекалено, задължително ще ти бъде отнет».
Веднъж един последовател на Лаодзъ бил назначен за съдия. Първото дело, което гледал в съда, било за един крадец. Крадецът си признал, че е откраднал. Случаят бил ясен крадецът си признал, нещата били намерени - но последователят на Лаодзъ подходил много, много странно към този случай. Осъдил на шест месеца затвор крадеца, както и човека, от когото той бил откраднал.
Разбира се, богаташът не можел да го повярва. Каква тъпотия! Него го окрали, а той бил осъден - за какво?
Ученикът на Лаодзъ казал:
- Защото си натрупал твърде много. Ако потърся корена на проблема, ти си предизвикал този човек да открадне В цялото село хората са бедни, почти гладуват, а ти продължаваш да трупаш богатство. Всяко нещо си има граница. Ако се замисля: кой е истинският престъпник? - в такъв случай ти си действителният престъпник. Ти първи си започнал всичко това. Този крадец е само една жертва. Знам, че той не може да контролира себе си, това е неговата вина. Но ти си натрупал прекалено много, а когато се натрупа прекалено голямо богатство в един човек, обществото не може да остане нравствено, не може да остане нравствено, Ще се нароят крадци, ще започнат да стават кражби, ще започнат убийства, Всякакъв вид безнравственост ще се появи - задължително ще се появи.
Никой не се вслушал. Съдията бил отстранен от своя пост. Императорът казал:
- Това е прекалено. Този човек е опасен. Някой ден ще ме затвори, защото ако се спусне още по-дълбоко към корените, ще открие мен. Този човек трябва да бъде отстранен.
Но Лаодзъ трябва да бъде чут. Той се докосва до самия нерв на заболяването: ако натрупаш прекалено много, то ще бъде откраднато, не може да бъде съхранено.
Остани в границите, остани балансиран. Прекалената бедност е нещо лошо, прекаленото богатство е нещо лошо прекаленото е нещо лошо. Всъщност, за Лаодзъ прекаленото е единственият грях. Недей да правиш прекалено много, недей да прекаляваш и тогава животът тече. И животът е нравствен.
Да си горд заради богатството и почитта
Значи да сееш семената на собственото си падение.
Това се случва всеки ден, но ти си сляп, затова не можеш да го видиш. Случва се всеки ден, навсякъде. Всеки ден гледаш политиците в своята страна - във всяка страна — те са големи егоисти, прекалено много изпълнени със своето его. Тогава започват реакциите. Тогава някой ги замеря с обувка, някой хвърля камък и хората започват да не ги уважават.
Трябва да се постигне равновесие. Ако чувстваш, че егото ти е върховно, тогава задължително трябва да се появи някой отнякъде, за да те свали до нормалния ти размер. Нужен е някой друг - защото самият ти не можеш да се контролираш. А животът винаги създава равновесие, защото неравновесието е болестното състояние на делата. Ако в страната политиците са прекалено егоистични и се стремят към прекалено голямо уважение, скоро ще се появи неуважението. Скоро хората ще се разбунтуват, скоро ще се вдигне революция, скоро всичко ще бъде унищожено. Всички кодекси на морала, уважението, доброто поведение, ще бъдат унищожени.
Политиците не трябва да се стремят към прекалено уважение; те трябва да стъпят на земята, да са в известни граници. Тогава никой, никой няма да хвърля камъни по тях. Защо? Проблемът не съществува. В древността богатите никога не са демонстрирали своето богатство, живеели са като останалите обикновени хора. Дори царете и императорите имали навика да посещават просяците като Буда и Махавира, за да им отдадат почит. Винаги били почитани. Имало баланс. Сега балансът е напълно изгубен. Сега политикът не отдава уважение на никого. Той става върховен, когато дойде на власт. Нарушава границата, и тогава трябва да бъде дръпнат надолу. Тогава някой, някъде другаде, се появява. Това е просто едно равновесие.
Винаги помни: животът никога не е несправедлив. Ако ти изглежда несправедлив, тогава трябва да си направил нещо не както трябва. Някъде си нарушил равновесието; тогава животът ти изглежда несправедлив. Иначе той никога не е несправедлив. И когато чувстваш несправедливостта, по-добре е да се вгледаш в себе си; направил си нещо неправилно и сега си наказван.. Всъщност, от хиляди години хората смятат, че греховете се наказват, но аз ти казвам, че греховете не се наказват. Греховете са наказанието. Когато казваш, че грехът ще бъде наказан, имаш време да чакаш. Може би ще бъдат наказани в следващия живот -кой го е грижа? Ще видим в следващия живот. Можеш да облагаш. Но аз ти казвам, че греховете са наказанието; те няма да бъдат наказвани някъде в бъдещо време.
Греховете носят своето наказание в себе си. Наказанието е вътрешно присъщо на всеки грях. То не е някакъв резултат някъде в бъдещето. Не е като да сееш днес и да жънеш утре - не. Няма интервал от време. Грешиш и незабавно биваш наказван, наказанието започва незабавно. Тук извършваш грях и тук незабавно започва наказанието - чувстваш се грозен, тъжен си, изпитваш вина, напрежение и хаос се появяват в теб, ти си нещастен и си в ада. Адът не се намира някъде в бъдещето, нито пък раят. Всяко действие носи свой собствен ад или рай.
Остани уравновесен, и ти си в рая; загуби баланса, и отиваш в ада - никой друг не създава ада заради теб.
Лаодзъ няма Бог, никакъв Бог, който да наказва хората. Това е дао. Дао е просто закон, универсалният закон. Ако живееш съобразно него, си щастлив, ако живееш в противоречие с него, си нещастен. Всъщност, нещастието е симптом, както и щастието е симптом - симптом за това, как живееш: съобразно дао или в противоречие с дао.
Когато живееш съобразно дао, ти си щастлив, блажен, празнуваш. Всеки момент е радост, наслада. Животът е като поезия. Във всеки момент виждаш нещо да разцъфтява, да се развива; във всеки момент виждаш хиляди неща, за които да си благодарен. Ти си благословен.
Животът е благословия, ако следваш, живееш, съобразно закона. А законът е закон на равновесието. Ако си в противоречие с него, ако тръгнеш против закона, внезапно губиш своето равновесие. Щастието изчезва; ставаш нещастен, ставаш тъжен. Създаваш един ад. Адът е само симптом. Не се опитвай да се бориш с него. Само се опитай да разбереш, къде си тръгнал против закона, това е всичко - и след това се върни обратно, възстанови равновесието. Когато си тъжен, не се опитвай да променяш тъгата си. Не се опитвай да правиш нещо с нея; тъгата е симптом. Тя просто ти сочи, че някъде си тръгнал против закона. Открий отново равновесието. Може би се нуждаеш от смяна на посоката. Може би е нужно да се наклониш малко наляво или надясно, за да се възстанови равновесието. И това трябва да се прави непрекъснато.
Хората идват при мен и казват: "Ако медитираме и постигнем успех, покоят и тишината ще останат ли с нас завинаги?" Задават глупав въпрос. В този случай медитацията ще е нещо мъртво - като камък, а не като цвете. А медитацията не е като камък, не е дори като пластмасово цвете. Тя е истински лотос. Цъфти. Променя се. С изгрева на слънцето се отваря, през нощта се затваря. Съществува непрекъснато равновесие и ти трябва да откриваш равновесието във всеки момент. Медитацията не е нещо, което правиш веднъж и си приключил с него. Тя е нещо като дишането, като циркулацията на кръвта. Не става така: кръвта да циркулира веднъж и след това да спре; след като си дишал, да нямаш вече нужда да дишаш. Не, трябва да дишаш и трябва да продължаваш да медитираш; медитацията ти е необходима във всеки момент.
Постепенно тя ще се превърне в нещо естествено, така е Постепенно ще бъдеш все по малко и по-малко в противоречие със закона. Когато намериш чалъма, в момента, в който тръгнеш против закона, ще видиш ада и ще се върнеш обратно. Ще се върнеш обратно на пътя и няма да се отклоняваш встрани.
Да си горд заради богатството и почитта значи да сееш семената на собственото си падение. Оттегли се, когато работата е свършена. Такъв е Небесният път.
Оттегли се, когато работата е свършена,
КОГАТО ВИДИШ, че работата ти е дала баланс, че си постигнал щастието, не се стреми към повече; когато се чувстваш добре, не искай повече; когато си заобиколен от благополучие, не искай повече. Оттегли се, наслаждавай се. Весели се. Танцувай с него. Не се стреми към повече. Умът винаги иска още.
Умът казва: "Добре, хубаво е, че се чувствам добре, но може още. Затова ще се опитам да постигна още." Тогава изпускаш това, което е било възможно; това, което вече се е превърнало в действителност, го изпускаш. И ако слушаш този ум, който непрекъснато иска все повече и повече, той ще те отведе до края, до крайността. И внезапно падаш в ала, и си нещастен, и страдаш.
Каквото и да постигнеш, нека това да ти бъде критерий: ако се чувстваш добре, ако се чувстваш блажен, спокоен, умиротворен, с някаква наслада около теб, ако в този момент животът се е превърнал в песен - тогава го пей! Не искай повече! Сдъвчи го, погълни го. Недей да се стремиш към повече. Оттегли се... това е смисълът на оттеглянето. Преустанови по-нататъшните си усилия - достатъчно! постигнал си го - сега го остави да бъде, радвай му се. Изживей го! И тогава ще видиш: в твоето същество се появява едно друго измерение.
Съществуват две измерения. Едното е хоризонтално... .още, още, още - това е хоризонталното измерение. Движиш се в една линия. Намираш се на точката А; искаш да отидеш в точка Б. Когато си в точка Б, искаш да си в точка В. Скоро ще достигнеш до ЮЯ. А от Я нататък е адът. Я е вратата към ада. Но ти не можеш да се спреш, умът не спира. Умът казва: "Виж, ти си в точка В, а можеш да отидеш и до Г. Защо да си губиш времето във В, отиди в Г. След това се открива възможността за Д, отиди в Д." Нито миг, за да се радваш, нито миг, за да празнуваш, нито миг,-за да се оттеглиш и да бъдеш. Правене, правене, никога биване... защото да бъдеш, означава, че точката В ти е достатъчна, наслаждавай й се. Днес си изкарал хляба си - оттегли се. Но умът казва: "Ами банковата сметка? Все още е пълна наполовина. Трябва да я напълниш догоре."
В Индия го наричат порочния кръг на деветдесет и деветте. Имат една история.
Един беден бръснар бил много щастлив, извънредно щастлив така, както само бедните понякога могат да бъдат. Той нямал за какво да се тревожи. Бил бръснар на царя; масажирал го, подстригвал косата му, обслужвал го всеки ден.
Дори царят му завиждал и винаги го питал:
- Каква е тайната на твоето щастие? Винаги кипиш от енергия. Като че ли не ходиш по земята, а сякаш летиш. Каква е твоята тайна?
Бедният бръснар казал:
- Не знам. Всъщност, никога преди това не съм чувал думата "тайна". Какво имате предвид? Аз просто съм щастлив. Изкарвам си хляба и това е всичко... след това се оттеглям.
Трябва да е бил лаодзъианец.
След това царят попитал своя везир, своя първи министър - а той имал много знания, бил твърде, твърде ерудиран. Той го попитал:
- Сигурно знаеш тайната на този бръснар. Аз съм могъщ цар. Аз не съм толкова щастлив, а този бедняк, без да има нищо, е толкова щастлив.
Първият министър отговорил:
- Той не знае нищо за затворения кръг на деветдесет и деветте.
Царят попитал:
- Това пък какво е? Везирът се засмял и казал:
- Ти си в него, но не го знаеш. Ще направим следното. Тази нощ ще оставим една чанта с деветдесет и девет рупии в къщата на бръснаря и след това ще наблюдаваме какво ще се случи.
Поставили в къщата чанта с деветдесет и девет рупии.
На следващия ден бръснарят бил като побъркан. Пристигнал много натъжен и разтревожен, всъщност, не бил спал цяла нощ. Броил рупиите в чантата отново и отново - деветдесет и девет. И бил така възбуден - как ще спиш, когато си възбуден? Сърцето му пулсирало, кръвта му бушувала; трябва да е вдигнал кръвното. Мятал се, въртял се в леглото и не можел да заспи. Пак ставал, докосвал тези златни рупии, отново ги броял... нямал навиците да брои пари, а проблемът бил в деветдесет и деветте - защото когато имаш деветдесет и девет, искаш да притежаваш сто. И непрекъснато мислел, какво да направи на другия ден, за да се сдобие с една рупия.
Да спечели цяла златна рупия било трудно за него. Той печелил по няколко петачета и дотогава те му стигали. Как да спечели цяла рупия? Защото една рупия, една златна рупия, означава заплащането му почти за цял месец. Какво ла прави? Обмислял хиляди начини - беднякът, който не бил много наясно с парите, изпаднал в затруднение. Могъл да измисли само едно нещо - един ден да не яде и един ден да яде. По този начин, постепенно, можел да събере една рупия. Сто рупии ще са нещо съвсем друго.
Умът притежава глупостта да завършва нещата. Умът е перфекционист. Деветдесет и девет? Манията го завладява: те трябва да са сто.
Бил тъжен. Пристигнал на следващия ден - не се носел в небето, бил здраво заседнал на земята... и не само на земята, но и с голям товар на гърба, като воденичен камък на врата.
Царят попитал:
- Какво става с теб? Изглеждаш ми много разтревожен.
Той не отговорил, защото не искал да говори за чантата. Но с всеки ден положението се влошавало. Не можел да масажира добре - нямал сила, гладувал.
По едно време царят казал:
- Какво правиш. Сега си съвсем без енергия. И изглеждаш толкова тъжен и нещастен. Какво се е случило?
Един ден трябвало да разкаже на царя; царят много настоявал:
- Разкажи ми, мога да ти помогна. Просто ми кажи какво те мъчи.
Той отговорил:
- Сега просто съм жертва на порочния кръг на деветдесет и деветте.
Когато имаш деветдесет и девет, се създава порочен кръг - искаш те да станат сто. това е хоризонталната линия. И недей да си мислиш, че когато станат сто, нещата ще престанат. Те никога не престават. Умът не знае къде да спре. Той не познава спирането. Затова се проваля. Продължава без спиране, от А към Б, от Б към В и продължава, докато не достигне до Я и не се срути в ада.
Съществува и друг начин на живот: вертикалния; вертикален - не хоризонтален. Не се движиш от А към Б, от Б към В - не. Не се движиш, по една линия, в една и съща плоскост, на едно и също ниво - не. Движиш се от А към А1 към А2, към АЗ по една вертикална линия, в дълбочина. Навлизаш в дълбочината на А. Това, което е налице в момента, ти навлизаш дълбоко в него — не от този момент към следващия, а в самия момент навлизаш толкова дълбоко, колкото е възможно. И тогава дори един единствен момент се превръща във вечност. И твоето щастие нараства, без да знае граници. Блаженството ти расте, без да познава някакви граници. И никога не си в неравновесие. Вертикалният ум винаги е уравновесен, защото вертикалният ум не е повече ум.
E dobre de nai mnogo LAKAT da se SCHYPI !!!:)))
Na edna vrata pishelo ''Ne razbivai, ne vlizai ,niama nishto za kradene '' a ot doly pishelo
'' nie sme dlajni da proverim '' !!!
Cherna Kosmata Raka se e spysnala nad foryma
Аз пък си мисля, че Джованчо ни дължи разумно обяснение на парадокса какво аджеба търси в Канада. Но без да изпада в трогателни противоречия, като някои видни съфорумници, щото тези жабета сме ги ручали вече. Ако наистина стои зад всичко, което е писал - тряба немедленно да се изнесе към две определени посоки: "Острова на свободата" на другаря "Ил Команданте" Фидел или в най-лошия случай в царството на Любимия Ръководител, другаря Ким Чен Ир. Там душевните му терзания ще намерят покой, сред масите от честни, достойни и неопетнени комунисти, изграждащи светлото бъдеще, въпреки зверската съпротива на ретроградните империалистически сили от всички краища на света. Иначе няма как да оправдаем ревностното му желание за придържане към фактите.
Абе не е "тоа мач" а е друг мач ама не го гледах щото много посредствени играчите .
Иначе текста за който се говори по-горе е само няколко реда. Обаче сигурно понеже "ного" сме нахитрели та се нуждаем от такива обстоятелствени пояснения .
"9
Който взема препълнен съд,
по - добре да не го взема.
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.
Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да опази.
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.
Завършиш ли своето дело,
(колкото и да е велико), оттегли се.
MrGeek написа:Аз пък си мисля, че Джованчо ни дължи разумно обяснение на парадокса какво аджеба търси в Канада. Но без да изпада в трогателни противоречия, като някои видни съфорумници, щото тези жабета сме ги ручали вече. Ако наистина стои зад всичко, което е писал - тряба немедленно да се изнесе към две определени посоки: "Острова на свободата" на другаря "Ил Команданте" Фидел или в най-лошия случай в царството на Любимия Ръководител, другаря Ким Чен Ир. Там душевните му терзания ще намерят покой, сред масите от честни, достойни и неопетнени комунисти, изграждащи светлото бъдеще, въпреки зверската съпротива на ретроградните империалистически сили от всички краища на света. Иначе няма как да оправдаем ревностното му желание за придържане към фактите.
Мухата обаче чете не пропуска
за мене вече не е ту мач ами двойно или нищо
Ooo cheta PolyuX ,ne sam li prav za izvoda ????
Na edna vrata pishelo ''Ne razbivai, ne vlizai ,niama nishto za kradene '' a ot doly pishelo
'' nie sme dlajni da proverim '' !!!
Cherna Kosmata Raka se e spysnala nad foryma
Prilicha mi na sanatorium za dushevno bolni-izbivashti kompleksi.Kat gledam sega tuka vsichki golemi disidenti ste sega......Akvo li e bilo naistina..........
.