Izviniavam se, ama kakvi ste vie be? Veche 2 sedmici chakam....Normalno li e da chakam vecheeeeeeeeeee 3 sedmici. Ia po-spokoino ve. Che dve sedmici e samo patia na pismata do Viena i obratno... Nie balgarite kato ni pokajat prast i lapame rakata. Vsichki mnogo chakali....veche 1 mesec chakam medicinski....Ami shte chakash oshte 3 pati po edin ako triabva ....
As kato chakah 8 meseca intervu i 3 mes. medicinski, a Rosi i Bobi daje 4 meseca medicinski chakaha....kakvo da kajem...Normalno e razbira se, kak da ne e??? Ti deto chakash veche 3 sedmici vtorite forms, nauchi li si veche frenskia, che sled 4 sedmici veche triabva da te kaniat, che mnogooooo barzash...... Aide po-krotko
Gezata
Abe kakvi ste vie.....
-
Blue Passion
- Расист-ново поколение
- Мнения: 809
- Регистриран на: Вто Юли 29, 2003 3:36 am
Хора всякакви! Едни пърпеливи, други не чак толкова....трети направои ден не магат да чакат....Ама можем ли да се сърдим на който и да е ?Ако всички сме еднакви, колко скучно ще бъде!!!
Те и мъдрите хора си имат приказка за всичко. Едни казват:
Искаш ли яйца, трябва да изтърпиш кудкудякането на кокошката.
Други отговарят: Ако много чакаш, от яйчето ще излезе пиле.
Но едно е вярно:Който чака, ще дочака.
PS Да стискаме всички палци за Роси и Боби.
Те и мъдрите хора си имат приказка за всичко. Едни казват:
Искаш ли яйца, трябва да изтърпиш кудкудякането на кокошката.
Други отговарят: Ако много чакаш, от яйчето ще излезе пиле.
Но едно е вярно:Който чака, ще дочака.
PS Да стискаме всички палци за Роси и Боби.
и аз съм бил нетърпелив, евала на жена ми и детето че ме изтърпяха, защото бях едно кълбо нерви. и аз съм сънувал кошмари за интервюто и т.н. и аз съм споделял, че чакам вечееееее 3 седмици и според мен това е напълно оправдано - това не пречи на никого тук и подтискането на емоциите на хората не допринася за нищо хубаво за останалите. какво те бърка кой какво пише за чакането - хора всякакви и психики всякакви. а за Роси и Боби не съм убеден, че са чакали толкова дълго медицински, защото бяхме заедно на интервю и заедно на медицински и моят интервал не беше четири месеца, а по-малко от три общо. сега им стискам палци и на тях за бързо писмо да си пращат паспортите и евала им че не се нервят в публичното пространство, но не мисля че им е много гот да чакат. Иво
Напълно съм съгласна с мненията, изказани по-горе!!!!!
Да, така е! Има доста нетърпеливи хора в този форум. Но явно са в началото на процедурата и не знаят, че само търпение и огромно спокойствие ще им спести доста главоболия и терзания.
Спокойно бе, хора! Всички в крайна сметка ще получим заветните визи. Някои по-рано, други по-късно. Факторите в случая са разни и разнообразни за евентуалното забавяне. Само трябва да проявим спокойствие и то ще ни бъде възнаградено.
Успех на всички в чакането!!!!!!!!!!
Да, така е! Има доста нетърпеливи хора в този форум. Но явно са в началото на процедурата и не знаят, че само търпение и огромно спокойствие ще им спести доста главоболия и терзания.
Спокойно бе, хора! Всички в крайна сметка ще получим заветните визи. Някои по-рано, други по-късно. Факторите в случая са разни и разнообразни за евентуалното забавяне. Само трябва да проявим спокойствие и то ще ни бъде възнаградено.
Успех на всички в чакането!!!!!!!!!!
.svg.png)
;-)
Kakvo znaete vie za tyrpenie
Pusnati pyrvi dokz october '99
Interview November 2000
Medicinski May 2002
Vizi Jan 2003
Vlizane v Canada May 2003:)
Taka 4e tihu:)
-
Rosi i Bobi
- Мнения: 161
- Регистриран на: Пон Юли 28, 2003 7:45 am
- Местоположение: Montreal
Мерси за подкрепата и пожеланията, приятели! Дано най-после и нашето ЧАКАНЕ свърши!!!
По повод темата сега…
Да уточним:
1. Роси и Боби чакаха медицински точно 3 месеца.
2. Роси и Боби чакат визи след медицинските вече 6-ти месец, тоест 9 месеца след подаване на документите в Букурещ (което всъщност е максималният обявен срок за получаване на визата).
3. Процедурата на Роси и Боби дотук се точи точно 20 месеца от започването и.
И да, наистина е зверски изнервящо и ни идва да вием вече, особено като четем, че хора, минали медицински в края на септември вече имат визи (да са живи и здрави, много им се радваме от сърце!)… воят е заради нашето забавяне, не от завист към тях Ама се държим още. И не се оплакваме. Много мина, малко остана. И това ако не е повод за радост, вместо за изнервяне…
А Gez е прав. Не бива да се глезим толкова! Емоции, ОК. Вълнение, ОК. Ама за по 2-3 седмици чакане да се притесняваме до изгризване на ноктите е много несериозно! И нездравословно. Защото това води не до забързване на процедурата, а до инфаркт на 30 години! Все пак хубавите работи стават бавно… поне в общия случай
Ако нямаме мъдростта и нервите да потърпим и предпочитаме бързите развития на събитията - нелегалното забягване някъде-си сигурно ще е много по-подходящо за нас. Но дали е разумно? А дали е разумно за канадците да ни взимат "на кило" без да ни "губят времето", а и своето, с проверки, оценяване и прочее, които отнемат месеци? Май не, а? И все пак, да не забравяме, че не само нашата собствена процедура тече, има хиляди като нас, чиито документи стоят на бюрата на същите чиновници, обработващи и нашите, във всеки даден момент. Е не може всичко да става за секунди. Все пак, светът не се върти около нас!!! А го има и "човешкият фактор". Само там, където не работят хора, не стават грешки. И на нас ни се случва чат-пат да забутаме някоя папка някъде, нали? Вярно, не е гот, когато някой забута именно твоята папка, а около теб народът масово получава документите, които и ти така трепетно чакаш… Всички се вълнуваме наравно и "не е справедливо". Ама откакто птичките на този свят ядат червейчета, животът всъщност никога не ни е обещавал да е справедлив, нали?! Хванали сме се на едно сериозно хоро. Дайте да го играем сериозно!
- За забавяне между първи и втори документи, повод за тревога и евентуално оплакване, трябва да бъде все пак срок, надвишил поне 3 месеца!
- За забавяне между втори документи и интервю - поне 6 месеца.
- За забавяне между подадени документи в Букурещ и медицински - поне 3 месеца.
- За забавяне между медицински и виза - поне 6 месеца.
… Или поне това е нашето виждане по въпроса, съобразено с обявените срокове и опитът на другите кандидати, рапортуващи сроковете си във форума…
Естествено, когато нещата се закучат, не трябва да ги оставяме така и просто кротко да чакаме. Ако срокът за получаване на вторите ви документи надвиши 3 месеца - пускайте пак първи! Ако другите срокове (когато вече сте влезли в регистрите и си имате досие във Виена или Букурещ) надвишат обявените - питайте в посолството какво става, подсетете за себе си! Лошо няма.
Съвети от нас, едни от "ветераните" към днешна дата в процедурата:
1. Пестете си нервите! И имайте предвид, че параноята не е и не бива да бъде нормално човешко състояние! Ако тя ви мъчи, проблемът е по-скоро във вас, отколкото в имиграционните служители… тогава може би имате нужда от квалифицирана лекарска помощ… Ако пък ви "яде" нормалното и разбираемо човешко притеснение - не е страшно и има какво да се направи по въпроса, а именно:
2. Когато сроковете са в рамките на нормалното, не бързайте да се гризкате отвътре! Вместо това, вложете тази енергия в нещо, което на следващ етап ще ви бъде от полза - било то френски, английски или подготовка в някаква друга област, свързана с конкретния ви случай. Всяко зло за добро - забавянето ви печели време за подготовка. Ами, използвайте го! А я си представете, че процедурата ви мине като с магическа пръчка за два месеца… Хммм, достатъчно подготвени ли ще бъдете за два месеца за изтъпанчването си на Dorval с куфарите и началото на новия си живот отвъд океана?! Надали…
3. Когато сроковете излязат от рамките на нормалното - предприемайте мерки! Гризкането отвътре и тук не помага. Вместо това, вложете енергията в действия, които могат да спомогнат за промяна и забързване на хода на процедурата ви! Обадете се по телефона, пуснете факс, e-mail… Попитайте и напомнете за себе си. Ако срокът наистина е превишил обявения, ще ви обърнат внимание и ще ви отговорят. И сакатлъци стават, но принципно е много вероятно като си потърсите правата да се пораздвижат чиновниците… все пак сте си платили за обработката на досието си… Но хич и да не се размърдат и да имате "mal chance"-а да сте "Марко Тотев"-ците… поне ще ви отговорят със сигурност имате или нямате повод за тревога (проблем с досието) и какво би могло или трябва да се направи по въпроса…
Хайде, късмет и успех на всички! И дайте да я караме по-"easy", че иначе ни е спукана работата! Търпение и кураж… а междувременно си действайте по задачките!!!
По повод темата сега…
Да уточним:
1. Роси и Боби чакаха медицински точно 3 месеца.
2. Роси и Боби чакат визи след медицинските вече 6-ти месец, тоест 9 месеца след подаване на документите в Букурещ (което всъщност е максималният обявен срок за получаване на визата).
3. Процедурата на Роси и Боби дотук се точи точно 20 месеца от започването и.
И да, наистина е зверски изнервящо и ни идва да вием вече, особено като четем, че хора, минали медицински в края на септември вече имат визи (да са живи и здрави, много им се радваме от сърце!)… воят е заради нашето забавяне, не от завист към тях
Ама се държим още. И не се оплакваме. Много мина, малко остана. И това ако не е повод за радост, вместо за изнервяне…А Gez е прав. Не бива да се глезим толкова! Емоции, ОК. Вълнение, ОК. Ама за по 2-3 седмици чакане да се притесняваме до изгризване на ноктите е много несериозно! И нездравословно. Защото това води не до забързване на процедурата, а до инфаркт на 30 години! Все пак хубавите работи стават бавно… поне в общия случай
Ако нямаме мъдростта и нервите да потърпим и предпочитаме бързите развития на събитията - нелегалното забягване някъде-си сигурно ще е много по-подходящо за нас. Но дали е разумно? А дали е разумно за канадците да ни взимат "на кило" без да ни "губят времето", а и своето, с проверки, оценяване и прочее, които отнемат месеци? Май не, а? И все пак, да не забравяме, че не само нашата собствена процедура тече, има хиляди като нас, чиито документи стоят на бюрата на същите чиновници, обработващи и нашите, във всеки даден момент. Е не може всичко да става за секунди. Все пак, светът не се върти около нас!!! А го има и "човешкият фактор". Само там, където не работят хора, не стават грешки. И на нас ни се случва чат-пат да забутаме някоя папка някъде, нали? Вярно, не е гот, когато някой забута именно твоята папка, а около теб народът масово получава документите, които и ти така трепетно чакаш… Всички се вълнуваме наравно и "не е справедливо". Ама откакто птичките на този свят ядат червейчета, животът всъщност никога не ни е обещавал да е справедлив, нали?! Хванали сме се на едно сериозно хоро. Дайте да го играем сериозно!
- За забавяне между първи и втори документи, повод за тревога и евентуално оплакване, трябва да бъде все пак срок, надвишил поне 3 месеца!
- За забавяне между втори документи и интервю - поне 6 месеца.
- За забавяне между подадени документи в Букурещ и медицински - поне 3 месеца.
- За забавяне между медицински и виза - поне 6 месеца.
… Или поне това е нашето виждане по въпроса, съобразено с обявените срокове и опитът на другите кандидати, рапортуващи сроковете си във форума…
Естествено, когато нещата се закучат, не трябва да ги оставяме така и просто кротко да чакаме. Ако срокът за получаване на вторите ви документи надвиши 3 месеца - пускайте пак първи! Ако другите срокове (когато вече сте влезли в регистрите и си имате досие във Виена или Букурещ) надвишат обявените - питайте в посолството какво става, подсетете за себе си! Лошо няма.
Съвети от нас, едни от "ветераните" към днешна дата в процедурата:
1. Пестете си нервите! И имайте предвид, че параноята не е и не бива да бъде нормално човешко състояние! Ако тя ви мъчи, проблемът е по-скоро във вас, отколкото в имиграционните служители… тогава може би имате нужда от квалифицирана лекарска помощ… Ако пък ви "яде" нормалното и разбираемо човешко притеснение - не е страшно и има какво да се направи по въпроса, а именно:
2. Когато сроковете са в рамките на нормалното, не бързайте да се гризкате отвътре! Вместо това, вложете тази енергия в нещо, което на следващ етап ще ви бъде от полза - било то френски, английски или подготовка в някаква друга област, свързана с конкретния ви случай. Всяко зло за добро - забавянето ви печели време за подготовка. Ами, използвайте го! А я си представете, че процедурата ви мине като с магическа пръчка за два месеца… Хммм, достатъчно подготвени ли ще бъдете за два месеца за изтъпанчването си на Dorval с куфарите и началото на новия си живот отвъд океана?! Надали…
3. Когато сроковете излязат от рамките на нормалното - предприемайте мерки! Гризкането отвътре и тук не помага. Вместо това, вложете енергията в действия, които могат да спомогнат за промяна и забързване на хода на процедурата ви! Обадете се по телефона, пуснете факс, e-mail… Попитайте и напомнете за себе си. Ако срокът наистина е превишил обявения, ще ви обърнат внимание и ще ви отговорят. И сакатлъци стават, но принципно е много вероятно като си потърсите правата да се пораздвижат чиновниците… все пак сте си платили за обработката на досието си… Но хич и да не се размърдат и да имате "mal chance"-а да сте "Марко Тотев"-ците… поне ще ви отговорят със сигурност имате или нямате повод за тревога (проблем с досието) и какво би могло или трябва да се направи по въпроса…
Хайде, късмет и успех на всички! И дайте да я караме по-"easy", че иначе ни е спукана работата! Търпение и кураж… а междувременно си действайте по задачките!!!
;-);-)
Maria nikogo ne balamosvam:L)
Byah v Mtrl ot may do avgust. Sega sym si tuk i january pak shte si hodya kym Mtrl:)
Taka 4e nikogo ne balamosvam taka da znaete:P
Prosto spodelih kakvo e 4akane:)
Byah v Mtrl ot may do avgust. Sega sym si tuk i january pak shte si hodya kym Mtrl:)
Taka 4e nikogo ne balamosvam taka da znaete:P
Prosto spodelih kakvo e 4akane:)
;-)
))Drugiya pyt ve4e naistina moje da sym v Mtrl:)
-
Keeper of the 7 keys
- Мнения: 334
- Регистриран на: Пон Юли 28, 2003 12:14 am
- Местоположение: Sofia
- Обратна връзка:
