I. На Летище София
Тъй като полета ни беше за 7:00, ние бяхме на летището в 5:00 ч. В залата за заминаващи има електронни табла, където са изписани направленията, авиокомпаниите и на кое гише трябва да се „чекира” багажа. Там проверяват паспортите с визите и самолетните билети, късат част от билета и дават бордните карти с номерата на местата. На багажа слагат лепенки и го пускат по лентите (предварително е желателно да си го опаковате на една от двете опаковъчни машини, защото ние не го опаковахме и в Монтреал нашите сакове бяха доста пострадали). Обикновено не правят проблем за превишаване на допустимото тегло с 2-3 кг, а размерите изобщо не ги гледат – стига да могат да минат по лентата. Като стане време за тръгване към изхода за самолета (пак се указва на табло), минаваме с ръчния багаж през скенер и след това се минава през митницата, ако имате нещо за деклариране. Ние нищо не декларирахме и на нас само ни провериха паспортите и бордните карти. От там – на автобусчето и към самолета. В зависимост от местата се качвате от предната или задната стълба.
На борда дават малка закуска: хлебче, масло, шунка и бекон, кашкавал и сирене, пай, плодов десерт, кафе, чай, сокове. Летяхме на 10 000 м, като минахме над Сърбия, Австрия, Унгария, Германия и Холандия, но от такава височина се виждат само облаци. Обикновено самолетите излитат с малко закъснение (10-15 мин), но кацат навреме. Кацнахме без проблеми на Шипхол – Амстердам.
II. На Летище Шипхол - Амсердам
От самолета – на автобусче и към „аерогарата”. Само че Шипхол в сравнение с Летище София е като Боеинг спрямо делтапланер. Нещо огромно – с много магазини, ресторанти, детски кътове. Има още места за релаксация, кресла за спане, барове, където шотландци с полички се надпиваха с бира, бизнес-салон с всякаква офис-техника, която се ползва срещу подобаващо заплащане (напр. 15 мин. Интернет = 3.00 €). Между другото има много автомати, от които с карта или с монети може да говорите или да сърфирате из интернет, тъй като са нещо като компютър. Има още игрални зали за хазарт, бутици, магазини за електроника – абе с една дума всичко. Като влязохме в летището, пак проверка на ръчния багаж – сваляме якета, метални предмети по себе си и по джобовете, а една жена си свали дори обиците! В Шипхол има много и големи указателни електронни табла, където са указани всички полети с часовете на излитане и кацане и „ръкавите” от където трябва да се качат пътниците. Естествено върнахме часовниците с 1 час назад според местното време. След това 5 часа размотаване, а там хора от цял свят. Между другото има и т.н. ускорителни пътеки, където се върви по лента в посока на движението й и спрямо останалите хора, все едно че тичаш. Тук, а после и в Канада, навсякъде и до всичко има достъп за хора-инвалиди: специални пътеки, рампи, автоматични врати и т.н. Като наближи времето (около час преди полета ни), отидохме до определения ръкав, провериха ни паспортите, дадоха ни бордните карти и ни събраха в нещо като чакалня. Там бяхме около 150 човека и си помислих, че има хора и за други полети, но се оказа, че всички сме за Монтреал. После по ръкава и хоп – в самолета.
DC-11, в който се качихме е 2-3 пъти по-голям от Boeing 737, с който летяхме от България. В самолета всички стюарди и стюардеси са усмихнати и често се шегуват с пътниците – просто предразполагат за по-приятно пътуване. На мониторите при самото излитане и периодично по време на полета дават информация за скоростта и височината, на която летим, местното време и колко остава до кацането в Монтреал. По време на полета раздават на всеки слушалки и всеки може да избира каква музика да слуша или като пуснат филм, на какъв език да е дублиран (английски или френски). На децата дават книжки за оцветяване, моливчета и разни други занимавки. Сервират и закуска, която трябва да си я вземете, когато я дават, защото ако откажете, по-късно може да не ви я дадат. Напитки разни и по всяко време без ограничение (за безалкохолните).
III. На Летище Трюдо - Монтреал
След 7 часа полет кацнахме в Монтреал. При кацането от промяната на налягането ушите ми заглъхнаха и едва след няколко часа се чуствах нормално. Преди да кацнем в самолета ни дадоха митнически декларации, които да си попълним и да не губим време на летището. В Монтреал първо минахме през проверка на документите – паспорти и визи, а от там към имиграционните служби. В този отдел една кака ни провери паспортите и документите, които дойдоха заедно с визите. Тя свери данните и се подписахме под тях. Даде ни по един екземпляр, който замества PR-картата до получаването й. Пита ни за адрес, където ще се установим, за да ни пратят картите, но ние не знаехме точния адрес и затова ни дадоха една празна бланка, която да попълним и да им изпратим, след като имаме адрес (така че като се настанихме в Quebec и знаех точния адрес, изпратих им тази бланка по факса и картите ни дойдоха след седмица!!!). Направиха ни снимки и към друг отдел. Там ни питаха къде смятаме да се установим и ни насрочиха среща с Carrefour-а от MRCI в съответния град (при нас на следващия работен ден в Quebec City). Казаха ни как да стигнем до Quebec от летището, т.е. на къде да тръгнем, кой автобус на къде да хванем. Взехме си багажа от една въртяща се лента и с него към митницата. На митницата нищо не проверяваха (може би защото сме имигранти и идваме за пръв път), само документите. От там наляво по коридора, после пак наляво до асансьорите и накрая надясно през изхода и направо на автобусната спирка. На 6-ти сектор се хваща аеробуса (билети си купихме направо до Quebec City от будката до спирката) и след 45 мин. пътуване из Монтреал слязохме на автогарата, от където тръгват автобусите на Orleans Express. На автогарите може да ползвате количка за багажа, но трябва да имате монета от 1 $, за да си я отключите, а после като я върнете, си вземате монетата.
В 19:00 местно време успяхме да хванем автобуса за Quebec City и след 3 часа път бяхме там. В града има две автогари, на които спира автобуса – първата е Gare du St. Foy, а втората е Gare du Palais, тя е в центъра и е по-близо до прословутия Auberge Laurentide. Така може да прецените къде да слезете, ако ще вземате такси (тарифата е около 1.20 $ / км).
Скоро ще дам линк за снимките, които сме правили в Quebec!
