Простотията в Монреал си е съвсем реална.
Публикувано на: Нед Дек 05, 2004 3:41 pm
Имаше една приказка, че простотията не ходи по гората, а ходи по хората. Та скъпите съфорумци от Монреал, които твърдят, че не са видяли простаци тук и не са им сърбали от простотията, или наричат тези неща по друг начин, или имат голям късмет. За да е по ясно ето и нашия болезнен пример.
Съседите над нас за кой ли път ни късаха нервите вчера (събота), през целия ден, вечерта, че и през ноща. Те са една млада двойка негри, нагли и нахални простаци, франкофони по всяка верятност родени и/или израснали тук, които не се съобразяват с нищо и никой. Единствените негри в нашия блок. На пръв поглед ако ги срещнеш на улицата ще си кажеш, добре изглеждат, чисти, добре облечени за местните стандарти, усмихнати, говорят местния диалект, но само да не са ти съседи.
Та какво се случи вчера. Дивата черна кранта още след като се събуди на обяд, започна да търчи от стая в стая, да мести мебелите стържейки ги по пода (който се явява нашия дървен таван), да чисти с прахосмукачката, като през цялото време изпуска на пода някакви неща, сякаш ръцете й са навряни в гъза. И така целия следобед. Ние вече си знаем какво следва след това – негърско събиране над главите ни. Така и стана. Събраха се може би общо към 6-7, пуснаха си тяхната НЕГЪРСКА ЧАЛГА, и се започнаха викове, смях и т. н. Към 10 и нещо намалиха малко музиката, но не толкова, че да не можем да я чуваме и ние от долу. Добре, че поне не танцуваха, както предния път, когато имахме чувството, че са се сабрали и подскачат стадо бесни горили. Към 11.30 някои от гостите започнаха да се изнизват. Мислихме, че и нашите чернилки ще излезнат с тях, и ще се върнат кам 4-5 през ноща и ще ни събудят, както обикновено става. Този път последния гостенин си тръгна към 1, но нашите негрота продължиха да се хилят и говорят на висок глас, чак до 2, когато започнаха да тропат, да местят мебелите обратно, да разчистват и да се мотат от от стая в стая. Е тогава вече не издържахме и заблъскахме по тавана с дръжката на бърсалката за пода. Какво мислите, че последва, бясната черна кранта почна да крещи и да скача над главите ни. Ние още по силно продължихме да блъскаме, докато черния не издържа и се изкрещя и крантата спря да скача и след половин час си легнаха като си спят и досега към 15 часа местно монреалско време.
Та това исках да ви напиша сега и да излея яда и нервите които изпитахме. Предварително искам да ви кажа, че сме се оплаквали на консиержите и собственика е запознат с проблема, но без резултат. Те негрите тук са научени, когато някой се опитва да се оплаче от тях, да извъртат нещата така, че все едно това е проява на расова дискриминация и никой не иска да се занимава с тях. То в нашия случай е ясно какво ще стане, ние ще се изнесем, ама това не става толкова лесно и бързо тук, когато си сключил едногодишен договор за наем не можеш да го прекратиш както и когато си искаш без неустойки. То проблема е и къде да отидеш да живееш при тия масови дървено-картонени бараки, а и не се знае отново на какви ще попаднеш.
Съседите над нас за кой ли път ни късаха нервите вчера (събота), през целия ден, вечерта, че и през ноща. Те са една млада двойка негри, нагли и нахални простаци, франкофони по всяка верятност родени и/или израснали тук, които не се съобразяват с нищо и никой. Единствените негри в нашия блок. На пръв поглед ако ги срещнеш на улицата ще си кажеш, добре изглеждат, чисти, добре облечени за местните стандарти, усмихнати, говорят местния диалект, но само да не са ти съседи.
Та какво се случи вчера. Дивата черна кранта още след като се събуди на обяд, започна да търчи от стая в стая, да мести мебелите стържейки ги по пода (който се явява нашия дървен таван), да чисти с прахосмукачката, като през цялото време изпуска на пода някакви неща, сякаш ръцете й са навряни в гъза. И така целия следобед. Ние вече си знаем какво следва след това – негърско събиране над главите ни. Така и стана. Събраха се може би общо към 6-7, пуснаха си тяхната НЕГЪРСКА ЧАЛГА, и се започнаха викове, смях и т. н. Към 10 и нещо намалиха малко музиката, но не толкова, че да не можем да я чуваме и ние от долу. Добре, че поне не танцуваха, както предния път, когато имахме чувството, че са се сабрали и подскачат стадо бесни горили. Към 11.30 някои от гостите започнаха да се изнизват. Мислихме, че и нашите чернилки ще излезнат с тях, и ще се върнат кам 4-5 през ноща и ще ни събудят, както обикновено става. Този път последния гостенин си тръгна към 1, но нашите негрота продължиха да се хилят и говорят на висок глас, чак до 2, когато започнаха да тропат, да местят мебелите обратно, да разчистват и да се мотат от от стая в стая. Е тогава вече не издържахме и заблъскахме по тавана с дръжката на бърсалката за пода. Какво мислите, че последва, бясната черна кранта почна да крещи и да скача над главите ни. Ние още по силно продължихме да блъскаме, докато черния не издържа и се изкрещя и крантата спря да скача и след половин час си легнаха като си спят и досега към 15 часа местно монреалско време.
Та това исках да ви напиша сега и да излея яда и нервите които изпитахме. Предварително искам да ви кажа, че сме се оплаквали на консиержите и собственика е запознат с проблема, но без резултат. Те негрите тук са научени, когато някой се опитва да се оплаче от тях, да извъртат нещата така, че все едно това е проява на расова дискриминация и никой не иска да се занимава с тях. То в нашия случай е ясно какво ще стане, ние ще се изнесем, ама това не става толкова лесно и бързо тук, когато си сключил едногодишен договор за наем не можеш да го прекратиш както и когато си искаш без неустойки. То проблема е и къде да отидеш да живееш при тия масови дървено-картонени бараки, а и не се знае отново на какви ще попаднеш.
! Че тогава може и по-силно да вика 
!
като за начало почват да си сменят имената, също така при тях е много модерно да имаш гадже бял.
На обед синът й пуска Принс, а после Бон Джоуви и пуши марихуана - лошо няма 