Бъдещи емигранти в Квебек (може би) !?

[yahoo]

Обърнете внимание, че един 40-годишен имигрант има 25 (двадесет и пет) години кариера пред себе си.

Подкрепям. Както вече се спомена нямат толкова значение годините колкото всичко около личната мотивация за успех. Шефа ми (чех) за който работех тук преди години е дошъл в Канада на възраст 65г, без френски и с много слаб английски, създал е фирма, продукти, патенти и е работил успешно до възраст над 80г като е бил отговорен за издръжката на още над 50 човека персонал. Годините могат да служат само като оправдание когато липсва мотивация и не е нужно да си гениален за да използваш безбройните възможности за реализация на този континент.

[yahoo]

Щом в България си бил зле и в Канада ще си същия, всичко си е до човека, и спрете моляжви се с тези клишета, ми не сте най умните ,най работните и от най оправните, даже напротив много сте зле, и това го разбирате като се слеете с другите 120 нации от света

Точно клишетата са, че само най-умните и най-работливите могат да успеят да живеят нормално, а другите щяли само да мизеруват. Моите наблюдения са, че по-приспособимите към различните условия имат повече шанс. Когато по-добрия ум и повечето работа не са насочени в "правилната" посока и не се използват "правилно" предоставените възможности резултатите могат да си останат посредствени.

[Bistra]

Щом в България си бил зле и в Канада ще си същия, всичко си е до човека, и спрете моляжви се с тези клишета, ми не сте най умните ,най работните и от най оправните, даже напротив много сте зле, и това го разбирате като се слеете с другите 120 нации от света

А ти като четеш, разбираш ли въобще това, което четеш? Той не казва, че в България е бил зле.

[myhata II]

Щом в България си бил зле и в Канада ще си същия, всичко си е до човека, и спрете моляжви се с тези клишета, ми не сте най умните ,най работните и от най оправните, даже напротив много сте зле, и това го разбирате като се слеете с другите 120 нации от света

А ти като четеш, разбираш ли въобще това, което четеш? Той не казва, че в България е бил зле.

Явно ти не си у час , не е той а тя, и се мисли за по умна и знаеща френски от директорката на училището в град Квебек !

[Bistra]

Явно ти не си у час , не е той а тя, и се мисли за по умна и знаеща френски от директорката на училището в град Квебек !

Я стига си гледал в чуждите канчета, ами кажи, изучи ли го счетоводството или не ти се отдава, както всичко останало?

[myhata II]

Явно ти не си у час , не е той а тя, и се мисли за по умна и знаеща френски от директорката на училището в град Квебек !

Я стига си гледал в чуждите канчета, ами кажи, изучи ли го счетоводството или не ти се отдава, както всичко останало?

не се прави на ударена , и ти си същата, даже и по зле от колежката !

[Bistra]

Не се оплаквам от живота си (за разлика от теб)...И най-важното! Не съм си губила време за учене.
Абе ти знаеш ли какво правят колегите ти тук в Монреал? Хващат се и работят 6 месеца в някой склад. После се сецват в кръста и се почват едни курсове по масаж и.... счетоводство за да си продължат шомажа до 3 години. На един от познатите на баща ми жена му беше направила точно това...Та затова и питам, дали не е твоят случай?

[myhata II]

За разлика от теб и твоите колеги, аз подарявам, а не продавам, а кой за какво е учил си е негова работа, но както виждам си пълна с номера и може би ще ни просветлиш в някоя твоя тайна, като примерно как се кандидатства за моргидж със фалшиви пейстабове и пр.

[Bistra]

Aз не продавам, нито подарявам, а направо изхвърлям. Като гледам колко ти е празна главата, смятам че учебниците ти ги е дал някой друг, та да се правиш на "благодетел".
За моргича не съм кандидатствала само аз, ами двамата с Щерю. Неговите пък, ако видиш, направо ще паднеш!
Абе фалшификатори сме си от класа!

[Pavel M]

И аз, барабар Петко с мъжете, да се включа. Ние сме от Варна, дойдохме тук през зимата на 2013. Не сме от старите, от 10 години имигранти, нито първа младост. Все още сме далеч от реализацията на проектите, които имаме. Причината да заминем също не беше икономическа. Дали сгрешихме или не, не мога да кажа все още. Компромисите, които направихме, не бяха никак малко, тези, които правим, също. Всичко е въпрос на това колко си готов да платиш и да понесеш. За краткото време прекарано тук, за мен най-важното, което трябва да споделя с потенциалните имигранти, е че тук се работи. Има хора успели, по-малко или повече, но никой не е получил нищо на готово. В България има хора, доста при това, които не са свикнали да работят и когато дойдат тук им се струва непоносимо. Аз бях от онези, глупавите, дето все работеха, получаваха по-малко от протежетата на шефа, и ситуацията тук не ме притеснява. Та, ако сте от галениците, горещо ви съветвам, стойте си у нас.
Що се отнася до нивото, което може евентуално да постигнете, разбрах едно, средна класа в България е едно, средна класа тук, съвсем друго нещо. Никога не бих съпоставяла, изчислявала спрямо курса на тази или онази валута. Това, че къщата ти струва 300000$, не е кой знае какво, и това, че е в предградията е лично за мен плюс, не недостатък. Само дето в предградията, къщите не струват толкова, а доста повече. Ще се опитам да ви дам конкретен пример, Евксиноград е в предградията на Варна. Намирате ли го за компромис, ако живеете там?
Ние се установихме не в Монреал, а в Квебек сити. Има забрадки, да. Има и черни, но преобладават местните. На голяма част от тях им е трудно да ни приемат. Били сме третирани под общ знаменател с рефюджиетата от Непал, което за мен е най-унизително, защото при тях първото поколение имигранти никога не се интегрира. Но когато им обясниш, покажеш, че не е така, бързо разбират разликата. Мен лично това ме ядосва най-много. В къщи все се шегувам по темата като казвам на моя мъж, че ще си татуирам на челото текста ''аз не съм идиот, а имигрант''. В началото, директорката на детската градина, в която ходеше дъщеря ни, ми говореше както се говори на глухите, но скоро разбра, че няма нужда да се напъва.
Що се отнася до работата, всичко е въпрос на късмет и гледна точка. Аз лично познавам хора, които са си доста добре реализирани без да са учили нищо тук. Има и такива, като мен например, които са прекарали, прекарват и ще прекарват години в учене, защото така са избрали. Най-ценното е, че си избираш. Усещането, че животът ти зависи от теб самия, е нещото, което си заслужава да усетиш. Защото прекрасно знам какво е, да ходиш на работа, на която нямаш право на претенции, защото за твоето място чакат куп некадърници, готови да бачкат за една трета от твоята заплата, понеже мама и тати от село пращат всяка седмица бурканите по пощата. Примери подобни мога да изреждам с дни.
Другият аспект, уважавам много хората, които споделят мнения и съвети тук, но... Извинете, ама има огромна разлика между това да дойдеш на 20 или 25 тук и да си живял десет години, и това да подадеш документи на 40 и да рестартираш с ясното съзнание, че имаш малко време да наредиш живота си. Да речем, че във втория случай ще си по-малко склонен да си губиш времето с работа на черно, посещаване на долнопробни училища, които няма да те научат на френски, а просто ще те използват, за да си субсидират заплатите и ще си малко по-узрял да прецениш колко и какви възможности имаш.
С риск да повторя предходните, обмислете го добре. Имиграцията е нещо, което иска сериозни усилия, компромиси, търпение. Наличието или липсата на материални придобивки не бива да са основния критерий. Имиграцията не е само за хора под наем или живеещи две поколения в двустаен апартамент....
Звучи тъпо, но докато не скочиш, няма как да разбереш какво е.
Желая ви успех!
Благодаря предварително на ''старите кучета'' за въздържането от коментари тип ''чешем си езиците'', базирани на мои реплики, извадени от контекста.

А бихте ли споделила какви точно компромиси с живота си се очаква да направи един нов емигрант.
Вие какви точно компромиси напраихте.Икономичен бюджет с ограничение в изхранването,спрени радиатори с цел пестене на разходи за отопление,отказ от алкохол и цигари,отказ от забавления като например,кини,театър,кафене,ресторант.
Такива чисто във физическия смисъл ли или и психологически компромиси като например смяната ви на социалния ви статус от хора с професии,кариера ,уважавани и ценени в работата ви,хора със самочувствие,че въпреки трудностите в България се борят и успешно се справят с предизвикателствата на живота със статус на най ниското социално стъпало в Канада упражняващи неквалифицирани и ниско платени професии,хора който за нищо никой не ги забелязва,гледани с насмешка и прикрито отношение на превъзходство от страна на вече установените местни жители за които сте поредната порция евтино човешко месо мизерно платени черноработници .

Кой от двата вида компромиси визирани от мен направихте или и дата.
мерси.

[Bistra]

Извинете, ама има огромна разлика между това да дойдеш на 20 или 25 тук и да си живял десет години, и това да подадеш документи на 40 и да рестартираш с ясното съзнание, че имаш малко време да наредиш живота си. Да речем, че във втория случай ще си по-малко склонен да си губиш времето с работа на черно, посещаване на долнопробни училища, които няма да те научат на френски, а просто ще те използват, за да си субсидират заплатите и ще си малко по-узрял да прецениш колко и какви възможности имаш.

А ето, това е много важно! Ама много! Нямате време за учене, освен ако професията ви е абсолютно залупена или не ви признават образованието от България и трябва да се повтори отначало. Всеки си преценява сам.
Езиците са важни - да, но не е тук мястото, където трябва тепърва да почнете да ги учите!

[pumpy]

А бихте ли споделила какви точно компромиси с живота си се очаква да направи един нов емигрант.
Вие какви точно компромиси напраихте.Икономичен бюджет с ограничение в изхранването,спрени радиатори с цел пестене на разходи за отопление,отказ от алкохол и цигари,отказ от забавления като например,кини,театър,кафене,ресторант.
Такива чисто във физическия смисъл ли или и психологически компромиси като например смяната ви на социалния ви статус от хора с професии,кариера ,уважавани и ценени в работата ви,хора със самочувствие,че въпреки трудностите в България се борят и успешно се справят с предизвикателствата на живота със статус на най ниското социално стъпало в Канада упражняващи неквалифицирани и ниско платени професии,хора който за нищо никой не ги забелязва,гледани с насмешка и прикрито отношение на превъзходство от страна на вече установените местни жители за които сте поредната порция евтино човешко месо мизерно платени черноработници .

Кой от двата вида компромиси визирани от мен направихте или и дата.
мерси.

Всичко започва от главата:
Аз съм правил от първите компромиси: идвайки от страна, където правех 10 пъти средната заплата на месец, се озовах в страна, където първия месец направих по-малко от наема си. Още го помня - плащах 710 на месец за 3 и половина, а първия ми чек за месеца беше за 695 чисто. Не ми е пукало, защото ЗНАЕХ, че е временно и защото пари се правят и харчат все едно в един или друг период от живота;

Втория тип компромис не съм правил никога, просто защото моето самочувствие зависи единствено и само от мен, затова се казва "самочувствие". Какво си мислят група чужди хора не ме интересува особено. Аз знам за себе си кой съм и на какво съм способен. Близките ми вярват в мен и ме подкрепят, какво друго ми трябва ? Мнението на разни "тарамбуки" били те виртуални или реални - не мерси

[Bistra]

Yes!
Виртуалните, пък и невиртуалните...по оплакванията ще ги познаете!
Тях все са ги прекарали ... застрахователите, жена им, съседите, канадците, ...феминистките.
Не са си намерили мястото явно. То за някои така и не се намира такова, ама какво да правиш!

[DDT]

Аз не съм съгласен, че няма време за учене или пък, че е загуба на време. В България съм инвестирал повече от половината си съзнателен живот, за да изуча и усъвършенствам една професия. Не говоря за следването само, но и за сума ти курсове, семинари, уъркшопове, журнали и т.н. Живот и здраве да стигнем и ние до Кебек, съм намислил да отделя още 4-5 години и 70-100К кредит, за да имам право да работя и в Северна Америка. После ще ми останат 20+ години до пенсия и да работя това, което искам и мога най-добре

[myhata II]

ихаа, как си го изчислил, всичко до секундата като швейцарски часовник !