Темата е за ирационалния (или за някои рационалния) страх от даването на децата някаква свобода. Как отглеждате децата си - спрямо съвременните разбирания за "безопасност" или спрямо личните си виждания?
Ето едно мнение на майка, която оставила детето си на 12 г. да се прибира сам през даунтаун Торонто. Бил е прибран от полицията с обяснението:“Well ma’am, we picked him up at Yonge and Adelaide” he says, looking all strong and concerned. “Yes, I said, he was walking home, is that a problem?”. “He was walking.... alone...... downtown..........!!!” the officer gritted his teeth at my stupidity and spat out. “He’s 12”
Темата е за забрани за бой със снежни топки, пързаляне със шейни, каране на колело с каска, невъзможност да излизаш сам, страх от отвличания, секс афендърс и др.
Хубаво е, че се грижат за децата, да! Отглеждам децата си според личните си виждания, които са доста по-разкрепостени, отколкото тези на моите родители примерно. Едно време в България беше относително безопасно, но мен не ме пускаха почти никъде сама. Предполагам, че е било за тяхно удобство и спокойна съвест. Аз ги пускам, но ги карам до мястото (предварително проверено и охраняемо) и съответно след това ги прибирам. В случая е имало преекспониране, но технически полицаите са прави. Не можеш да оставяш непълнолетният си син да се шляе на свечеряване по улиците на даунтаун. Всякакви бъмове се навъртат.
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата")
Нашия даунтаун бих казал си е спокоен, има предостатъчно полицейско присъствие и точно по причина надрусаните зомбита. Въпроса е да не попаднеш в зоните където са концентрирани бъмовете, проститутките и наркоманите, там е опасно.
Една вечер бях хванал за врата един бъм дето ми правеше едни зулуми, а той пищи: Leave me alone, leave me alone, I'll call the cops, fuck you, you are fuckin russian.
Наложи се да го пусна преди наистина да бяха дошли полицаите.
А за момченцето правилно са постъпили полицаите, колкото и да е сейфти града не се знае дали това дете няма да попадне на някоя кофти улица или back alley.
roumensp написа:Ей точно това имам впредвид, говориш все едно си вдовица или разведена, в единствено число. Та и при нас така ...
Ама ние на практика сме си един човек. Няма разлика във вижданията. Като се има предвид, че баща им ги кара на повечето места и най-важното не му тежи, какво значение има някакъв си изказ?
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата")
Moeто виждане, че е необходимо да им се дава малко повече свобода, но с жена ми не сме на едно мнение.
Синът ми сигурно вече е почнал да онанира, а жена ми иска да го водим на всякъде. През зимата е доволен, че личните му шофьори (баба и дядо) са на юг, а мен понякога ме мързи и му разрешавам да се придвижва сам, от което е много горд. Забелязвам, че има много добро чувство за ориентация което трябва да се стимулира.
Дъщерята предпочита да бъде закарана и ако колата не е предварително подгрята се мръщи...
PS. И каква е тази "демокрация" в училищата тук? - Да навлизат в личното пространство на децата и да ми изпращат имел, че синът ми пропуснал някакъв период. Аз съм горд, че го прави (стига да е в разумни граници) и не е по-различен от баща си. Ако знаеше какво беше във Френската гимназия .... ще му разказвам по-късно.
По един от телевизионните канали често пускат клип, който предупреждава, че в провинция Квебек годишно изчезват 5000 деца. Това си е населението на един малък град.
Аз предпочитам когато е навън детето ни да се движи в компания с други деца, а не сам. Например да се прибира заедно след училище със съученици. Важно е и да се обясни на детето как и от какво да се пази.
‘You can’t control what happens in life, but you can control the way you respond’
dea написа:По един от телевизионните канали често пускат клип, който предупреждава, че в провинция Квебек годишно изчезват 5000 деца. Това си е населението на един малък град.
Аз предпочитам когато е навън детето ни да се движи в компания с други деца, а не сам. Например да се прибира заедно след училище със съученици. Важно е и да се обясни на детето как и от какво да се пази.
В Канада истински отвличания има 1-2 годишно. Истински означава непознат да отвлече случайно дете. Останалите 4999 случая са - разведени родители не "доставят" детето на време, избягали тийнейджъри, закъснял от училище, и.т.н вскички такива случаи влизат в графата missing. Замисли се- ако отвличаха по 5000 деца годишно, само това щяха да дават по новините.
В Лавал за 7 години изчезнаха 2 деца, едното от които от двора крайбрежен имот.
Адвокатът на черната, която арестуваха, защото оставила 9 годишния си син сам на площадката извади статистика, че едно дете трябва да стои по цял ден на улицата в продължение на 750 години, за да бъде отвлечено.
Това, дето е Квебек годишно изчезват 5000 деца е точно толкова вярно, колкото, че съседските цигари ти причиняват рак. Стадото обаче рупа.
Ако нямате аргументи срещу мнението ми, моля не подхващайте личността ми.
Over protection си вид психоза, хоби, или просто извинение за да стават някои неща така, както искаме.
Хранене:
Първото дете – всичко се стерилизира.
Второто дете – от време на време се измива и се следи да не яде от чинийката на котката.
Третото дете – ако изяде котешката храна, това си е проблем на котката.
Дрехи:
Първото дете – купуваш си дрехи за бременни ден след като си видяла двете чертички.
Второто дете – носиш си ежедневните дрехи, докато не ти отеснеят.
Третото дете – дрехите за бременни са твоето ежедневно облекло от години.
Обличане на детето:
Първото дете – переш, изваряваш и подреждаш в гардеробчето по цветове.
Второто дете – переш само дрехите с видими петна.
Третото дете – „Голяма работа, че момче носи розова блуза, нали?“.
Плачът:
Първото дете – само да изкриви устичка, и вече си го взела на ръце.
Второто дете – вземаш го на ръце само ако има опасност виковете му да разбудят първото дете.
Третото дете – учиш първото дете да приспива третото.
Ако биберонът падне:
Първото дете – ще го получи само след изваряване.
Второто дете – измиваш биберона с вода.
Третото дете – избърсваш биберона в полата си и го връщаш на детето.
Памперсите:
Първото дете – сменяш памперса на всеки час, независимо от нуждата.
Второто дете – сменяш на 2-3 часа, и то ако е необходимо.
Третото дете – сменяш, когато околните започнат да се оплакват от миризмата.
Когато детето глътне монета:
Първото дете – втурваш се към спешното и изискваш незабавна рентгенова снимка.
Второто дете – следиш изпражненията, за да видиш кога ще излезе монетата.
Третото дете – удържаш му съответната сума от джобните пари.
Твоето време с децата:
Първото дете – почти непрекъснато се занимаваш с него и следиш неговото развитие.
Второто дете – всеки ден отделяш известно време, за да наблюдаваш голямото дете да не блъска/бие/скубе малкото.
Третото дете – всеки ден отделяш известно време в издирване на тайно ъгълче в дома, в което можеш да се скриеш от децата.
Ако нямате аргументи срещу мнението ми, моля не подхващайте личността ми.
Изненадите идват от всякъде. Моята съпруга също е overprotective когато става дума за френски език. Миналата седмица дъщерята се връща от училище с някакъв лист на който е разказана приказка на "френски" език. Трябвало да я прочете е къщи и да я преразкаже в училище. Стилът, правописа и изказа са на абсолютен кебекарски език. Жената толкова запали моторетката, че на другият ден се изтърси в училището. Директора се е извинявал дълго, а учителката по френски на диалект и заявила, че всичко е нормално и така трябвало да се говори в Квебек. Написала е множество комплейни вкличително до министерството и езиковата полиция. За сега няма отговор.
Проверявате ли какво учат вашите деца? От тази седмица в къщи на децата е забранено да четат каквато и да е литература/книга на френски ако е издадена в Квебек.
analgin написа:Изненадите идват от всякъде. Моята съпруга също е overprotective когато става дума за френски език. Миналата седмица дъщерята се връща от училище с някакъв лист на който е разказана приказка на "френски" език. Трябвало да я прочете е къщи и да я преразкаже в училище. Стилът, правописа и изказа са на абсолютен кебекарски език. Жената толкова запали моторетката, че на другият ден се изтърси в училището. Директора се е извинявал дълго, а учителката по френски на диалект и заявила, че всичко е нормално и така трябвало да се говори в Квебек. Написала е множество комплейни вкличително до министерството и езиковата полиция. За сега няма отговор.
Проверявате ли какво учат вашите деца? От тази седмица в къщи на децата е забранено да четат каквато и да е литература/книга на френски ако е издадена в Квебек.
Ами решението е ясно - френско училище (Stanislas за тези, които още не са го разбрали:)
Много благодаря че плюете по мненията ми за Станислас, все пак това повдига темата и се надявам да помага на някои родители да прогледнат!
