Незабравимият Георги Калоянчев ни напусна...

[martatabs]

С болка на сърцето ви съобщавам тъжната новина, че Калата ни напусна на 87 години, завинаги. Думите не стигат да опишат болката и празнината в сърцата на всички негови почитатели и последователи. Отиде си един велик Българин и Бургазлия. Поклон и пак поклон.

[Nick(olov)]

Вечна му памет

[ivanko13]

Бог да го прости... Голяма празнина отвори Калата... Трудно сдържам сълзите...

[apple]

R.I.P

РЕЧТА НА ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ - КАЛАТА
от БУРГАСКИ ВЕЧЕРИ на 30 ноември 2011 г. в 03:56 ·

“Безбройни са световните повратности, които човек среща през своя си живот.

Докато е малък човек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва човек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и подвизи…

Кога мравката срещне мравка, тя я докосва с краченца, за да й каже къде има зрънце, тревичка и сладко коренче.

Когато се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят къде има повече цвете и прашец.

А ние, людете, уж умни и разумни, все тичаме някъде, все не ни остава време за човешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбиране и топлина.

А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тази непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства …, ако си спомним, че тичащият човек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори влюбените, когато се целуват, се спират на място.

Лъжовен е този свят, господа, лъжовен, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то човека да се захласне във въздуха, във влюбени очи, лунен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите…

Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен! Нищо подобно, млади хора! В мене няма боязън, в тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и на края последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек.



Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ! Ние, твоите чеда, където и да се намираме далеч извън България, на тази граница митничари няма. На тази граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тези, които са били преди нас и люлките на тези, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!



Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба …”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържите двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича.

Млади хора, дано във вашите спомени звънне понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко или веселичко, си спомните за оня стар господин, който в късните дни на есента на своя живот дойде..."

[Omega3]

Вечна му памет. Велик бьлгарин.

[ivandaman]

Добър актьор беше..

Да почива в мир.

[Bistra]

Лека му пръст.

[Icoman]

Голям човек, артист, българин и бургазлия! Вечна му памет!