apple написа:От двете страни на океана нещата изглеждат различно.
Само дето тази мисъл не ти идваше на ум докато беше оттатък океана и нападаше със същата ожесточеност и язвителност всеки един, който се опитваше да ти го каже. Тогава беше също толкова уверена в своята лична преценка.
Днес отново отказваш да приемеш, че нещата може да изглеждат различно и на самото място поради различен социален стаус, различни идеали и т.н. И тази Канада, която ти виждаш сега, може и да не е онази Канда, която виждам аз или някой друг.
И какво? След време като ти се промени виждането ще обявиш отново: "Ами сбърках, в началото нещата изглеждат различно. Поне си го признавам, а не като други..."
Смешна и дразнеща е тъпата ти упоритост да не приемаш чуждото мнение докато не дойде момента собствената ти глава да "уври". След което следва признанието за грешка и край. Всичко е решено, пито-платено.
Но къде остават всичките ти злостни нападки, цялата ти язвителност и обидите към твоите опоненти от времето на "узряването"? Дали твоето "сбърках" е в състояние да изтрие всичко това?