BgCanada

Здравейте
видях в bizimi.com 4е има бг ресторант в Монреал знае ли някои дали
работи защото там е даден един телефон
на който звънях но е изклu4ен

Ресторанта на плацата стоеше затворен дълго време, наскоро минах оттам и няма и помен от ресторант. Мисля че само бистрото е останало. Другия ресторант мои познати го затвориха преди доста години като бизнес с почти нулева печалба. Българите в Монреал се оказа че нямат нужда от ресторант. Всички опити за бг ресторанти се оказаха неуспешни. Може би нямат нужда и от църква.

Какво ли би казал Вуте,когато някой сънародник отвори ресторант-Айде бе,не стига,че отворил ресторант,та и да ходя да му ям,че и да му плащам!И отива на индийски.

Българите в Монреал се оказа че нямат нужда от ресторант. Всички опити за бг ресторанти се оказаха неуспешни. Може би нямат нужда и от църква.

то ние българите от какво ли имаме нужда - нямаме вестници, не ни трябва български ресторант, българските магазини са на м.... си, плюят все по църквата, по попа.


Абе АГАТИ НАЦИЯТА сме
ТОВА Е МНОГООО ЖАЛКО, МНОГОО

И сега какво - всички сме длъжни да бъдем религиозни и нямаме право да си печем плакиите у дома, а трябва да ги ядем в ресторанта

Ако имаше български квартал в Монреал, щяха да вървят повече и бг бизнесите. Фктът, че сме се пръснали горе-долу навсякъде, е достатъчно красноречив.

JennyAnyDots написа:И сега какво - всички сме длъжни да бъдем религиозни и нямаме право да си печем плакиите у дома, а трябва да ги ядем в ресторанта

Никой не говори за всички. Но двама души средно в ресторанта и 20 в църквата на неделните служби са по-малко от 0.001% от българите в Монреал, което буквално означава че няма нужда от това. По твойта логика и ресторантите в България трябваше да са фалирали, но не са.

Има огромна разлика.
Българите в Канада в повечето случаи се борят да наваксат огромната разлика до нивото на местните. Те нямат времето и безгрижието на средния българин в България, или канадец в Канада. Летвата е все още високо за тях.
А децата им (ако можем да ги наречем изобщо българи) едва ли се интересуват от редовно посещение на български кръчми и църкви.

yahoo написа:...Мисля че само бистрото е останало...Всички опити за бг ресторанти се оказаха неуспешни.

Да беше споменал адреса ли?

ablood написа:
А децата им (ако можем да ги наречем изобщо българи) едва ли се интересуват от редовно посещение на български кръчми и църкви.

Интересно как можем да наречем децата, родени от българи - сигурно кебекари/канадци
Това, че не им говориш на български не променя по никакъв начин факта, че родители те им са българи и те също са българи. Виж може би техните деца, родени най-вероятно от смесени бракова може и да не са българи, но за това ще трябва да почакаш.

А не че ме интересува, но какво му е толкова специалното на българксия ресторант ? Шкембе чобата, кебапчетата, шницела по виенски или забравих, шопската салата ?
За църквата съвсем няма да коментирам - там изобщо ме няма, но видимо и не само мен

ablood е абсолютно прав, че дългите разстояния и постоянното пестене на време са фактори, които много помагат за непосещаемостта на ресторанти, магазини, църкви и други такива от български произход. Аз нямам проблеми с това да седна в заведение на свой сънародник и да си платя после консумацията.
Колкото до децата, не знам честно какви са. Моите са родени в България. Говорят и разбират български, обичат българската кухня и им харесва когато си ходим до България, но дотам!
Ще дам пример с моята дъщеря. В училището, в което учи от тази година има и едно момиче - българче. Шкафчетата са им едно до друго и се познават, макар че не са в един клас. Когато я попитах: "На какъв език си общувате?" Тя ми отговори: "На френски." Да не уточнявам също, че по подобен начин общува и с брат си, също и с нас. Не мога да воювам с децата си и да им насаждам някакво национално (българско) самосъзнание при положение, че живеем в чужда страна и те са приели вече ценностите и. Те просто не искат да са различни. Искат да ги приемат като равни и т.н. и т.н.
Българи са да, но само по произход (паспорт) и това се задълбочава все повече с напредването на времето.

pumpy написа:

ablood написа:
А децата им (ако можем да ги наречем изобщо българи) едва ли се интересуват от редовно посещение на български кръчми и църкви.

Интересно как можем да наречем децата, родени от българи - сигурно кебекари/канадци
Това, че не им говориш на български не променя по никакъв начин факта, че родители те им са българи и те също са българи. Виж може би техните деца, родени най-вероятно от смесени бракова може и да не са българи, но за това ще трябва да почакаш.

А не че ме интересува, но какво му е толкова специалното на българксия ресторант ? Шкембе чобата, кебапчетата, шницела по виенски или забравих, шопската салата ?
За църквата съвсем няма да коментирам - там изобщо ме няма, но видимо и не само мен

В Атина има една механа "Балкан". Като влезеш вътре веднага те обгръща бгобстановката- карирани покривки, посуда от едно време по стените, сервира се в традиционните писани чинии, има боб, пълнени чушки, дроб сърма, ракия, бгвино, кебапчета и др. Все неща, които в местни заведения не можеш да ги намериш. Само музиката им е кофти-некакъв тв фолк сателитен канал. Аз си ходех редовно там, ако има и тук нещо такова, бих ходил с кеф. Често сме се събирали да гледаме и мачове, ама това тука нема как да стане, с тая разлика в часа...

В Гърция може би.Нашата кухня все пак не трябва да се забравя, че е много близка до гръцката, а и има много българи там. Тук обаче, ако не предлагаш нещо, което се яде от по-широката публика - бързо фалираш. Това важи за всякакъв вид ресторанти - не само български.

В Атина има една механа "Балкан". Като влезеш вътре веднага те обгръща бгобстановката- карирани покривки, посуда от едно време по стените, сервира се в традиционните писани чинии, има боб, пълнени чушки, дроб сърма, ракия, бгвино, кебапчета и др. Все неща, които в местни заведения не можеш да ги намериш.

дай Боже и в канада да доживеем да има БГ рестрант с такава обстановка.Нека не забравяме откъде идваме, но все пак ние си оставяме БЪЛГАРИ.Защо да ни си празнувате там нова година, празник по свой избор или просто да отидете да вечеряте.

pumpy написа:Интересно как можем да наречем децата, родени от българи - сигурно кебекари/канадци

ООооооооо... Хайде стига с тоя хъшовски синдром!

Има една малка държавица в източна Европа, чиито жители с право се наричат 100% българи.

Ние сме българи-емигранти, приели чиждо гостоприемство, език, гражданство, паспорт и всичко. Сигурен съм, че ако някога двойното гражданство отпадне, всички псевдо-патриоти тутакси ще се отрекат писмено от скъпата си родина. Толкова ми е писнало от такива, че направо ми се иска този ден да дойде, за да мога да им се изсмея подигравателно.

Децата ни са от български произход, но израстват в канадска среда, с канадски приятели, следват канадската система, ще имат канадски семейства....

Когато в чужбина попитаха синът ми от къде е, той без колебание отговори "from Canada", въпреки, че знае, че е роден в БГ и дори е ходил на екскурзия там. За мен обаче казва, че съм българин. Не мога да не се съглася с него.

ablood написа:Децата ни са от български произход, но израстват в канадска среда, с канадски приятели, следват канадската система, ще имат канадски семейства....

Когато в чужбина попитаха синът ми от къде е, той без колебание отговори "from Canada", въпреки, че знае, че е роден в БГ и дори е ходил на екскурзия там. За мен обаче казва, че съм българин. Не мога да не се съглася с него.

Поведение на дребни душици....
Преди години в поликлиниката дойде нов колега. За жена му знаехме, че си е от Радомир момичето и един ден го питаме той от къде е ? Отговора беше: "последните 10 години съм живял в София" По-късно се разбра, че момчето е от някакво погранично селце с Турция, но го беше срам да си признае......
Една от колежките в програмата има руско име. Руско та дрънка, но като я питах първия път от къде е тя ми отговори: "от Флорида"....И тя е толкова от Флорида, колкото колегата е от София и колкото аз съм от Монреал.
Когато днес пациенти ме питат аз от къде съм, аз им давам простия отговорр "зависи" и им обяснявам, че съм българин, но преди години сме избрали да живеем във френска Канада, а след това сме се преместили в Денвър за да ходим на училище.
Твоя син може да е канадец, моите и двамата са българи (ако и малкия да е роден в Монреал) и ако трябва да избираме гражданство ще се откажа от българското, но това ще е администратично решение, което няма да ме направи по-малко българин. Тях още по-малко. Аз не се срамувам от това, което съм и не виждам защо трябва да се правя на нещо, което не съм......