niki477 написа:Пускам тази тема с усмивка на уста , но и с малко тъга . Защо българите сме такива екземпляри ?! Не уважаваме мнението на останалите , не се подкрепяме , правим се на такива каквито всъщност не сме , гледаме само мърсотии да си правим един на друг . Преди да дойда в Канада не бях излизал от България , но пък бях слушал какви ги вършим извън нашата родина и как гледаме да си напакостим един на друг , да спориме по между си вместо да се вслушваме един в друг . Много истории бях слушал, все негативни , но все не ми се вярваше, че в действителност е така , виках си - абе много се преувеличава лошотията българска . След 3 години в Канада мога съвсем спокойно да кажа, че историите, които бях слушал преди се оказаха на 99% верни . Ето и един пример : от време на време пиша в този форум , винаги когато пиша по някоя тема за първи път чета първо внимателно какво останалите хора са написали и аз изказвам моето мнение , без да се конфронтирам с никой , но това не важи за останалите. Винаги се намира по някой "СИМПАТЯГА" да ме контрира . Не е ли по -лесно да се изслушваме , да видим кой какво мисли по даденият въпрос , да УВАЖАВАМЕ мнението на другите без да се караме във форумите . Ще ми бъде интересно да прочета какво мислят хората по тази тема .
Първо, бих те посъветвал да погледнеш в тълковният речник значението на думата УВАЖЕНИЕ, след което или да преформулираш въпроса си, или да махнеш префърцунените думи и да попиташ примерно това: ЗАЩО НЕ СЕ СТРАХУВАТЕ ОТ МЕНЕ
optics написа:На мен едни българи ми дадоха 1000 долара след като се познавахме от около месец.
Без въобще да са богати или нещо. Не можех да взема от банката защото именно в банката
трябваше да демонстрирам активи.
Ще го помня тоя жест въпреки че минаха вече 9 години.
Аз парите им ги върнах след месец, но важно беше че ми помогнаха когато трябваше.
И аз съм го правил този жест.....навремето......но вече и на смъртно легло да е некой, и един цент няма да му дам
Linko написа:Дано поне си си взел поука от всяка твоя история, ivandaman, и те да са престанали да ти се случват. Или поне да са започнали да се случват по рядко.
И аз самият съм имал не една и две истории, но като премислям сега станалото, разбирам че сам съм си е бутал между шамарите. Всяка една ситуация би могла да се развие по съвсем друг начин само със съвсем лека промяна на казаното или направеното от мен. Няма нито един случай, за който да мога да кажа, че обстоятелствата са били по-силни и нищо не е зависело от волята ми. Не знам с теб дали е било така, но няма да се изненадам ако е.
И аз съм се чудел дали съм могъл да променя нещо, да си върна паричките примерно.....но като се замисля още по дълбоко, се питам, аз наистина ли искам да имам такива хора за приятели??? Отговорът е ясен от само себе си
Казват, че не трабвало да даваш пари на приятел, защото, ако не ти ги върнел, това щяло да развали приятелството ви.
Звучи ужасно и не мисля, че си струва да задържам такива приятели. По-добре да му ги дам, да изгоря, но да знам, че съм се отървал от лош другар.
Гадното е, когато "приятели" се завличат с внушителни суми. Един колега си заложи апартамента заради приятел, онзи направил дървена сделка с чуждите пари и ги загубил. После каза на моя колега: "Виж сега пич, аз парите няма да мога да ти ги върна, ама това не ни пречи да си останем приятели. Нали?" И тъй като нищо не беше подписвал се отърва без нищо, а моят колега загуби спестяваният 20 години от родителите си апартамент.
Ако нямате аргументи срещу мнението ми, моля не подхващайте личността ми.
