BgCanada

Здравейте на всички, с жена ми минахме успешно интервюто, сега сме на етап подготовка на документи за Букурещ. Остава ни още време преди да заминем за Монтреал, в тази връзка имам питане към хора които вече са се установили в Монреал, тъй като ние нямаме познати и приятели там, дали има хора които могат да помогнат с необходимата информация там на място и могат да помогнат с необходимите първи стъпки за установяване там.
Благодоря Ви предварително!!!

много ще прочетеш до тогава ,много ще научиш.........................

Хайде почнахме се...

Първо - избора на квартал. Свикнали ли сте с кола, или предпочитате да поживеете някоя друга година в "онези квартали" с уредения транспорт?

Работа, достатъчна за да си плащате сметките може да се намери веднага, но няма нищо общо с каквато и да е квалификация. Само кажете.

Имайте впредвид, че жизнения минимум за монреал е идване с поне $2000, които едва стигат за първи наем, топли дрешки, отваряне на сметки за ток/телефон/нет и първоначално зареждане на хладилника. Някои ще ви кажат, че ви трябват 10'000 за да се чувствате добре, ама всеки си знае своето. Аз ви казвам минимума.

Грозна, но вървяща кола може да се намери за $400-500. Годишния данък и застраховката са отгоре. Бензина е евтин. Картите и билетите са скъпи.

При никакви обстоятелства не вярвайте на "стари емигранти", казващи ви какво трябва да се направи. Възможните пътища тук са толковаа много, че това което за един е земен рай, за другиго е ужасно закопаване. Проучете внимателно всички възможности, преди да изберете работа, социал, колеж, повторна емиграция, или каквото и да е препоръчано ви горещо от някого.

Моето лично мнение - не изпускайте КОФИ-то! Освен, че ви въвежда в местния език, то осигурява един пълен курс по справяне с местния живот.

ablood написа:Моето лично мнение - не изпускайте КОФИ-то! Освен, че ви въвежда в местния език, то осигурява един пълен курс по справяне с местния живот.

И зимаш пари от държавата за това,които не връщаш.Далавера да става.

На въпроса - не, няма такива хора, които да ви "помогнат с необходимата информация там на място и могат да помогнат с необходимите първи стъпки за установяване". Има много организации, които раздават помощи под различна форма, но те няма да ви кажат - ти прави това, ти - онова. Всичко сами ще си решавате. Не е много хубаво, че нямате познати тук, но няма страшно, ще намерите. Българи тук има много. Моето мнение не е толкова крайно, колкото на някои други съфорумци. Послушали сме много съвети на българи и сме останали повече от доволни от резултата. Май кой какъвто опит има. Все още живеем в предимно имигрантски квартал, който много хора смятат за "чумав", но това не ни се е отразило по никакъв начин на развитието. Дошли сме с 4000 долара и първите година и половина буквално сме цепили цента на две, работеше само единия от нас. Тъй като нямахме дете не сме ползвали социал и въпреки това оцеляхме. Съдби много, пътища - също.

Подкрепям съвета за КОФИ. Там ще срещнете други имигранти и ще понаучите доста неща. Като за начало е добре да наемете квартира в квартал, където има и други българи. Не казвам, че всички ще се харесате и прегърнете, но информацията винаги е ценна, независимо от кого и под каква форма идва. С времето ще се научите да я пресявате.

Успех в голямото преместване и интеграцията.

Още на летището имиграционните ще ви дадат списък с местата на които трябва да се обадите, или отидете:
Здравна карта - още на другия ден. Важно!
Социален осигурителен номер.
Агент по интеграция (ако не се лъжа)
Езикови курсове (това може и от агента да се даваше).
Други...

Тези езикови курсове още биват наричани КОФИ, въпреки, че отдавна не се казват така. Държавата плаща в продължение на 9 месеца по $460/мес на човек + детската градина, ако е майката + още някакви дребни. Може да учите 2-мата, или само единия. Такива курсове има както на острова, така и в Лавал, северния и южния бряг. Курсовете започват между 3 и 7 месеца след идването ви, в зависимост от късмета. До тогава и по време на курсовете може да работите. Не се отразява на стипендията (почти), но не стига времето. Курсовете са почти фул-тайм.

Ако искате да минете целия курс на обучение се правете на ТОТАЛНО НЕРАЗБИРАЩИ, когато ви извикат за определяне на нивото. Ще ви задават въпроси, които ужким ги интересуват, но всъщност просто проверяват дали разбирате, за да си спестят парите за първия семестър.

Пак повтарям - тези курсове не са само езикови, но и ще ви учат как да попълвате чек, да се разправяте с наемодателя, по-важните канадски закони, правата на жените и децата...

Съфорумници, поправете ме, ако бъркам или пропускам нещо!

Това може да ви е от полза.

http://www.bgcanada.com/pforum/viewtopi ... 35&t=36556

artiom написа:... имам питане към хора които вече са се установили в Монреал, тъй като ние нямаме познати и приятели там ...

Първата стъпка е да намериш приятели (или познати), на които можеш да се довериш и отседнеш за първите 2-4 седмици ... Ако не успееш да намериш такива, пиши пак след около 6 месеца, как си се справил сам с този етап от установяването ... Всяка погрешна стъпка с първата квартира може да струва скъпо, като време, нерви и пари ...

Обикновено първите стъпки са на летището, освен ако не кацнете направо на ларгото

ablood написа: Имайте впредвид, че жизнения минимум за монреал е идване с поне $2000, които едва стигат за първи наем, топли дрешки, отваряне на сметки за ток/телефон/нет и първоначално зареждане на хладилника. Някои ще ви кажат, че ви трябват 10'000 за да се чувствате добре, ама всеки си знае своето. Аз ви казвам минимума.

Грозна, но вървяща кола може да се намери за $400-500. Годишния данък и застраховката са отгоре. Бензина е евтин. Картите и билетите са скъпи.

При никакви обстоятелства не вярвайте на "стари емигранти", казващи ви какво трябва да се направи. Възможните пътища тук са толковаа много, че това което за един е земен рай, за другиго е ужасно закопаване. Проучете внимателно всички възможности, преди да изберете работа, социал, колеж, повторна емиграция, или каквото и да е препоръчано ви горещо от някого.

Май за първи път срещам конкретно и точно мнение.
За кофито не знам аз никога не съм се възползувал от тези "придобивки", дойдох и почнах работа, и така вече ...n години.

Но лично моя съвет е от първия ден се борете за работа на бяло и се катерете по стълбата всеки следващ ден.
Повярвайте ми работи, и то доста добре, (ако разбира се разбирате от това което работите), но опита го доказва, ако човек иска да работи това за което е учил и наистина си разбира от работата до 1-1,5 год си намира доста добре платена работа. Говоря за наистина добре платена работа.

Иначе другота са локуми и плясканици по форума. (както някой бе писал: не серете на пътеката)

Поздрави Гювенделата

Мими Гювенделата написа:

ablood написа: Имайте впредвид, че жизнения минимум за монреал е идване с поне $2000, ...

Май за първи път срещам конкретно и точно мнение. За кофито не знам аз никога не съм се възползувал от тези "придобивки", дойдох и почнах работа, и така вече ...n години. ...

Мнението наистина е конкретно, но не е пълно, а на твоето липсват първите седмици и месеци.

Лично за мен важен за всеки, който тръгва за Канада е периодът от затваряне на вратата на жилището в България до отваряне на вратата на жилището, където ще бъде първото преспиване в Канада. Този период трябва да бъде планиран от България, но подготвен (или изпълнен) от Канада.

Ако някой, който не е посрещнат и настанен от познати или роднини в Канада, даде описание как е постъпил конкретно в Монреал, може да е от помощ за питащите ...

Мими Гювенделата написа: Но лично моя съвет е от първия ден се борете за работа на бяло и се катерете по стълбата всеки следващ ден.
Повярвайте ми работи, и то доста добре, (ако разбира се разбирате от това което работите), но опита го доказва, ако човек иска да работи това за което е учил и наистина си разбира от работата до 1-1,5 год си намира доста добре платена работа. Говоря за наистина добре платена работа.

Иначе другота са локуми и плясканици по форума. (както някой бе писал: не серете на пътеката)

Поздрави Гювенделата

Аз съм готов да поспоря малко за годинките, но иначе ТОВА Е ИСТИНАТА....

Съгласен съм. На някои им трябват доста повече години, други никога не се уреждат... трети получават почти веднага това, което искат.

poumpy написа:...Аз съм готов да поспоря малко за годинките, но иначе ТОВА Е ИСТИНАТА....

Истината е, че темата е друга, а ти коментираш коментар на коментара ...

Здравейте
Вярно е че началото е най-трудно. Особено яко няmаШ познати.На няс ни бяха наmерили обзаведен апартаmент за 1 mесец. И за това вреmе да си оправиm докуmентите и да се поогледаmе. Както бе писано и по-горе за всекиго истината е различна- зависи с колко пари ( заеmи) е тръгнал, каква mу е професията, колко вреmе mу се учи било език или нещо професионално.И пак подкрепяm по-голе казаното че е добре да се общува mного хора , да се събира и пресява инфорmацията.