BgCanada

Здравейте на всички!
Казвам се Боряна и вече от една седмица съм в Монреал.Майка ми дойде тук преди 2 години, а сега и ние с брат ми се присъединихме
Въпросът ми е колко време ви отне да се аклиматизирате? Питам, защото вече седем дни се опитвам да свържа няколко думи в смислено изречение, ама не се получава А знам и френски, и английски..Даже на френски имам взето ниво Б2...Обаче като дойдох тук и просто все едно всичко ми изчезна от ума.А искам да си намеря работа в скоро време, защото не желая майка да ме издържа вечно.

Споко ще свикнеш!Просто ще ти трябва време,нали си от една седмица в Монреал?Езика се учи като се практикува.Аз свикнах бързо,още като кацнах в Монреал осещането ми беше като чели още съм си в Б-я и до ден днешен е така.Искам да кажа,че се чуствам като у дома си.

Търси хубавите неща в Монреал и ще се чувстваш добре аз така направих и се чувствам супер

mwanza, всъщност, в Монреал всичко ми харесва засега.Не мога да се оплача - квартала, в които живеем е спокоен; хората са много дружелюбни и усмихнати...Само разстоянията са малко дългички Това, което ми направи впечатление още като пристигнах на летището, беше че който ни видеше с брат ми, си предлагаше помощта (то и ние бяхме "много умни" и тръгнахме към изхода от летището без количка за багажите )

kapitan, надявам се да свикна бързо, майка се опитва да ми помага като ми говори само на френски и ме запознава с франкофони..Засега без особен успех, но има време

Утре ми предстои първото интервю за работа и се подготвям психически за него от тази вечер...Дано да не се изложа..много

*hazelnut* написа:mwanza, всъщност, в Монреал всичко ми харесва засега.Не мога да се оплача - квартала, в които живеем е спокоен; хората са много дружелюбни и усмихнати...Само разстоянията са малко дългички Това, което ми направи впечатление още като пристигнах на летището, беше че който ни видеше с брат ми, си предлагаше помощта (то и ние бяхме "много умни" и тръгнахме към изхода от летището без количка за багажите )

kapitan, надявам се да свикна бързо, майка се опитва да ми помага като ми говори само на френски и ме запознава с франкофони..Засега без особен успех, но има време

Утре ми предстои първото интервю за работа и се подготвям психически за него от тази вечер...Дано да не се изложа..много

Стискам ти палци за работата утре! Успех!

Човек като е млад много по бързо се приспособява сякаш. От друга страна като одъртее гледа философски на нещата и доста от тях не го дразнят. Извода е че трябва постоянство! Ще се оправиш не се притеснявай.

*hazelnut* написа:
Утре ми предстои първото интервю за работа и се подготвям психически за него от тази вечер...Дано да не се изложа..много

Здравей, определено вече си се климатизирала, щом само една седмица след пристигането ти вече си на интервю за работа. Поздравления и успех във всичко.

От друга страна като одъртее гледа философски на нещата и доста от тях не го дразнят.

Мдааа. Аз бих си взел първо всички полагащи ми се отпуски, един вид за адаптация, 3 месеца в моя случай бяха. Още повече - маминка черпи и подслонява. Не знам що толкова бързате да работите.

А за езика е много индивидуално, добре е че сте млади. А, и в типичния случай, от "владеем перфектно езиците" до "нищо не им фащам на местните говори" има само един презокеански полет. Нямайте грижа - времето е ваше!

7George написа:...А, и в типичния случай, от "владеем перфектно езиците" до "нищо не им фащам на местните говори" има само един презокеански полет...

Яко! Аз често си мисля дали и мен не ме чака същото.... Ще видим....

7George написа: Мдааа. Аз бих си взел първо всички полагащи ми се отпуски, един вид за адаптация, 3 месеца в моя случай бяха. Още повече - маминка черпи и подслонява. Не знам що толкова бързате да работитe

Въобще не бързам да работя...Въпросът е, че искам да помагам по някакъв начин.Като се сетя колко пари отидоха по цялата процедура и се замислям, че докато все още оглеждам специалностите и си търся колеж, мога да свърша нещо полезно, вместо да бездействам(не че ми е неприятно и това да си правя )
Anna_R и kill_u, благодаря за съветите и пожеланията

*hazelnut* написа:Здравейте на всички!
Казвам се Боряна и вече от една седмица съм в Монреал.Майка ми дойде тук преди 2 години, а сега и ние с брат ми се присъединихме
Въпросът ми е колко време ви отне да се аклиматизирате? Питам, защото вече седем дни се опитвам да свържа няколко думи в смислено изречение, ама не се получава А знам и френски, и английски..Даже на френски имам взето ниво Б2...Обаче като дойдох тук и просто все едно всичко ми изчезна от ума.А искам да си намеря работа в скоро време, защото не желая майка да ме издържа вечно.

Добре дошла .Свиква се ,на някой му трябва повече време ,на друг по-малко,а има и една категория дето не могат да свикнат и грабват куфарите обратно (надявам се ти да не си от тях).За да се отпуснеш да говориш е важно да не се притесняваш,дори и да правиш грешки .Успех!!!

Само мисли позитивно и гледай напред ,след още 2 седмици ще почнеш да чуваш по добре

kralimarko написа:Само мисли позитивно и гледай напред ,след още 2 седмици ще почнеш да чуваш по добре

А след някой и друг месец може дори да прогледнеш

filipne написа:

kralimarko написа:Само мисли позитивно и гледай напред ,след още 2 седмици ще почнеш да чуваш по добре

А след някой и друг месец може дори да прогледнеш

Пък като прогледнеш- да не хукнеш да бягаш от Квебек...

*hazelnut* написа:Здравейте на всички!
Казвам се Боряна и вече от една седмица съм в Монреал.Майка ми дойде тук преди 2 години, а сега и ние с брат ми се присъединихме
Въпросът ми е колко време ви отне да се аклиматизирате? Питам, защото вече седем дни се опитвам да свържа няколко думи в смислено изречение, ама не се получава А знам и френски, и английски..Даже на френски имам взето ниво Б2...Обаче като дойдох тук и просто все едно всичко ми изчезна от ума.А искам да си намеря работа в скоро време, защото не желая майка да ме издържа вечно.

Здравей! Аз лично много бързо свикнах в Канада. Относно езика, като бях за първи път в Щатите и аз бях като теб - въпреки че съм завършила английска гимназия, първите дни нищо не разбирах какво ми говорят. Това е заради акцента, начина на изразяване и по-различните думи, които използват, а ние тях не сме ги учили. Ще свикнеш лесно като комуникираш с хората. Това за възрастта също е вярно - колко си по-малък, толкова по-лесно свикваш с всичко. Така че не се притеснявай и успех!