Грийнфилд парк е основан от българи
Като доказателство на сградата на общината му стоят три чисто български имена под възпоменателно рисувано пано във връзка с 150 годишнината му. Имената са изписани не от дясната страна отдолу, където художниците се подписват, а от лявата страна в средата, върху пощенската кутия пред някогашното кметство!
Този квартал от край време е известен като англофонска крепост. Освен многото имигранти главно от Румъния, България, Италия, Белгия, Португалия, бившите съветски републики и арабски страни, англофоните са основната част, а кебекуата са съсредоточени в пенсионерските блокове и някои къщи - главно в "новия" Грийнфийлд парк. На публичните места по-често можеш да чуеш да се говори на английски език, отколкото на френски.
От едната страна на квартала минава огромен булевард - най-важната артерия на южния бряг - нарича се Ташро. От другата страна е ограден от булевард Виктория.
Ако имате деца, това е доста добър избор. Тук са две екол интернасионал - основно и средно. В основното се влиза с изпит, но средното училище е общодостъпно за жителите на квартала. Спортните и културните мероприятия са съсредоточени на Арената, където има множество игрища и спортове, които се предлагат на символични цени. Библиотеката е една от най-готините, които съм виждала.
Основното, което трябва да се знае, че ГП се дели на "нов" и "стар" и те са наистина различни ... Новият е доста по-отдалечен от Монреал, т.е. от мостовете Жак Картие и Виктория. От стария ГП Монреал е достъпен с кола за 10 - 30 мин., според задръстванията на мостовете. От стария метро Лонгьой е на 5 - 15 мин., в зависимост от това къде живееш, а от новия можеш да използваш директни автобуси от и към Монреал, които стигат в Даунтаун за 20 - 30 мин. От стария квартал имаш избор да хванеш влак до Мтл - 10 мин. до централна гара /5 мотриси сутрин и 5 следобяд, и по две вечер/.
ГП се намира между две Костко /магазин по подобие на Метро в България, където се пазарува на едро/, в средата на три големи търговски центъра - Dix30, Промнад Сент-Брюно и Мейл Шамплейн.
На главната улица на квартала - Чърчил има "депаньор", който се държи от българи /едни от най-старите бг жители на квартала, с най-личната къща в него/. Има и българска маникюристка/педикюристка. Поне аз знам 10тина български семейства, живеещи в къщи в квартала и още толкова под наем.
Има ли някой снимки?
... така че ГП е номер 1 за мен лично 
