Илюзии или реалност
Публикувано на: Пет Май 16, 2008 1:23 pm
Не разправям това за да мотивирам някого или да го отказвам...просто една реална история. Всичко това е сработило за мен, дали съм изключение или правило не знам, но знам че става...
Всяка прилика с лица и събития(с изключение на моето семейство) е случайна.
Преди 4 години и 2 месеца. Визите бяха вече в паспортите, билетите купени, кабинета обявен за продан, аха заминавахме. Един хубав следобед отидох на гости на майка ми, където неин познат щеше да ми разказва за Канада. Той бил живял там 10 години, в Монреал, та да ми каже това онова. Бил е тука с осигурена работа, контракт още от Бг, но не издържал на простотията и духовната нищета на местните, изолирания наяин на живот и се върнал. Между другото е работел в операта, нещо по декорите. Сядаме ние, майка ми сипва кафето и онзи(кретен) започва:
- там е много голяма простотия;
- никога няма да си намери работа свързана със специалността ти;
- цял живот ще върти парцала;
- на 6-я месец ще се разведе;
- само забравих от кой мост трябваше да се самоубия, тогава имената им не ми говореха нищо.
Никога няма да забравя – майка ми се разплака. Аз наежено го наругах едно хубаво, станах и си тръгнах. Забравих за случката, все пак бях пред заминаване и нищо не можеше да се промени, не че имах и най-малко съмнение след въпросния монолог.
Какво се случи, погледнато от днес – 4 години и 2 месеца по-късно:
- на 5-я ден от кацането ми в Монреал започнах работа, която сам си намерих на място по обява на www.emploiquebec.net
- на 2-я месец казах на работодателя си, че заминавам за БГ, за една седмица, за да доведа семейството си. Казах и го в 8 часа сутринта на деня, в който летях – не ме уволниха и 7 дни по-късно пак си работех на същото място.
- на 6-я месец си намерих нова работа – “на тръстиката” синдикализиран, с платени почивки, осигурена храна и облекло, безплатна медицинска и зъбна застраховки.
- на 10-я месец започнах да уча, тоест да посещавам колеж, защото трудно може да се нарече учене за мен курса за дентален хигиенист. Продължих да си работя на синдикализираната работа, а даже взех да карам и вестници по заместване.
- 3 години след кацането ми си взех тапията за хигиенист и започнах работа, много близка до специалността ми.
Днес мога да каза, че нищо от предсказаното от кретена до днес не се сбъдна. Онзи кретен все още не се е извинил на майка ми и сигурно никога няма да го направи.....
На мен лично не ми пука, какво мислят Иван и Драган. Аз лично нямам нужда от чужда оценка за да живея. Съжалявам за всичките глупости, които се изписана по-надолу, осъзнавайки, че имам принос за това. Това е и причината да ги изтрия. Те все едно не казваха нищо смислено. В очите на "кретена" сигурно и тези редове не казват нишо смислено, но това си е негово мнение.
Може би бъркам, като го пиша, защото подвеждам хората, че тук е лесно и нещата стават. Може би тази тема е за професионален форум, където хората знаят за какво става дума в професията ни.
Иво
Всяка прилика с лица и събития(с изключение на моето семейство) е случайна.
Преди 4 години и 2 месеца. Визите бяха вече в паспортите, билетите купени, кабинета обявен за продан, аха заминавахме. Един хубав следобед отидох на гости на майка ми, където неин познат щеше да ми разказва за Канада. Той бил живял там 10 години, в Монреал, та да ми каже това онова. Бил е тука с осигурена работа, контракт още от Бг, но не издържал на простотията и духовната нищета на местните, изолирания наяин на живот и се върнал. Между другото е работел в операта, нещо по декорите. Сядаме ние, майка ми сипва кафето и онзи(кретен) започва:
- там е много голяма простотия;
- никога няма да си намери работа свързана със специалността ти;
- цял живот ще върти парцала;
- на 6-я месец ще се разведе;
- само забравих от кой мост трябваше да се самоубия, тогава имената им не ми говореха нищо.
Никога няма да забравя – майка ми се разплака. Аз наежено го наругах едно хубаво, станах и си тръгнах. Забравих за случката, все пак бях пред заминаване и нищо не можеше да се промени, не че имах и най-малко съмнение след въпросния монолог.
Какво се случи, погледнато от днес – 4 години и 2 месеца по-късно:
- на 5-я ден от кацането ми в Монреал започнах работа, която сам си намерих на място по обява на www.emploiquebec.net
- на 2-я месец казах на работодателя си, че заминавам за БГ, за една седмица, за да доведа семейството си. Казах и го в 8 часа сутринта на деня, в който летях – не ме уволниха и 7 дни по-късно пак си работех на същото място.
- на 6-я месец си намерих нова работа – “на тръстиката” синдикализиран, с платени почивки, осигурена храна и облекло, безплатна медицинска и зъбна застраховки.
- на 10-я месец започнах да уча, тоест да посещавам колеж, защото трудно може да се нарече учене за мен курса за дентален хигиенист. Продължих да си работя на синдикализираната работа, а даже взех да карам и вестници по заместване.
- 3 години след кацането ми си взех тапията за хигиенист и започнах работа, много близка до специалността ми.
Днес мога да каза, че нищо от предсказаното от кретена до днес не се сбъдна. Онзи кретен все още не се е извинил на майка ми и сигурно никога няма да го направи.....
На мен лично не ми пука, какво мислят Иван и Драган. Аз лично нямам нужда от чужда оценка за да живея. Съжалявам за всичките глупости, които се изписана по-надолу, осъзнавайки, че имам принос за това. Това е и причината да ги изтрия. Те все едно не казваха нищо смислено. В очите на "кретена" сигурно и тези редове не казват нишо смислено, но това си е негово мнение.
Може би бъркам, като го пиша, защото подвеждам хората, че тук е лесно и нещата стават. Може би тази тема е за професионален форум, където хората знаят за какво става дума в професията ни.
Иво
Тя вероятно мисли,че хигиениста мете пода 
