1 година в Канада !
Публикувано на: Съб Ное 11, 2006 8:24 pm
Здравеите всички които сте още в Българя и тези ,които вече сте в Канада!Незнам как да започна моята исторя,защото една година е много дълъг период от време и същевременно един кратък миг.
Точно на днешната дата 12 ноември 2005 година пристигнахме в Монреал аз и още две български семеиства. Времето си спомням,че беше същото като сега,студена есен,само дето нямаше дъжд.Имаше голям шок от всички различни неща които видях в началото, но това нещо изобщо не го осъзнавах .Не бих искала да разказвам с подробности точно какво преживявах ,просто ще отбележа някои факти.Хората които ме посрешнаха ми помогнаха много,естествено колкото може да си в помощ на някой,който гледа като гърмян заек и плаче всяка сутрин в продължение на няколко дни.”Товара” ,който им бях стоварила осъзнах много по късно,когато аз самата трябваше да посрещам човек,може би след около 6 месеца .Интересно ми беше да се видя отстрани как съм изглеждала в началото,защото аз наистина се познах .Същите неадекватни реакции,буденето рано сутрин от часовата разлика,променливото настроение,което в един момент те кара да избухваш в плач а в следващият момент си най -щастливият човек на света.
Искам да кажа че пристигнах с намерението да живея сама, и така стана.Наех под нам един ап.3 и 1/2 близо до посрещачите ми.Нямаше абсолютно никакви мебели.Първата вечер като се нанесох спах на земята на надуваем дюшек с телефона в ръка.Всъшност на такъв дюшек спах около 2 месеца по простата причина,че незнаех дали няма да се върна в Българя.Имаше много несигурност в началото.Моменти в които си виках ,защо си причиних всичко това и защо оставих живота който имах ?????
Работа намерих много бързо и не толкова трудно.Започнах в една детска градина в която съм и до ден днешен.А мечтата ми беше да работя в начално училище.Признаха ми дипломата тук ,което е добре,просто трябва да мина един изпит на френски за да имам право да преподавам в училище.
За самият френски език искам да кажа че когато пристигнах разбирах едва 50%.Но нямах избор да ходиа на КОФИ,защото трябваше да работя.Фактурите със сметките пристигаха и трябваше да се плащат.Не съжалявам че избрах работата.Там аз практикувам по цял ден езика и доста бързо започнах да се отпускам.По късно след 6 месеца се записах в McGill на курсове за осъвършенстване на френски език ,защото реших че все пак трябва да го подобрявам по всякакъв възможен начин.Искам да отбележа че това не са безплатни курсове,нито пък ти дават пари за да ги посещаваш,.а са си доста скъпи, 500 $ за два курса по три месеца заедно с учебниците.
Като цяло ми беше много трудно в началото ,самотата през дългите зимни нощи е ужасно нещо и много се радвам че вече имам човек до себе си.Това е съквартирантката ми.По принцип всеки е самостоятелен,но има огромна разлика когато се прибереш в 10ч премръзнал , цял ден работа и 3 уморителни часа в университета ,а в къщи топло ,уютно, мирише на хубава храна..
Ами мога да пиша много ,но това само ще ви отекчи,затова ще се опитам да обобщя с няколко изреченя постигнатото и преживяното до тук:
Постигнато: 4 пъти за 10 месеца ми увеличават заплатата,явно ние българите сме много кораво племе и доста издръжливо.
Език ,който за една година говоря сякаш съм била 5 години във Франция на бригада, За кебекарския дори неискам да обеснявам , защото е просто друга тема.
Приатели ;Имам много познати от различни националности, много българи,много кебекари,араби,черни,пакистанци, ливанци,алжирци,абе квито се сетиш,но.. истинските приятели ми остават един българин, с който се опитваме да се подкрепяме в трудни моменти и моята съквартирантка,която е винаги до мен.
А за това дали съжалявам че сум тук : искам да кажа че никога по каквато и да е причина небих съжлявала че избрах Канада.За една година видях толкова много,преживях толкова много ,че и за 10 ако си бях стояла в Българя нямаше да го преживея. А ако имам възможност да избирам дали пак бих минала по този път за да стигна до тук бих отговорила с ръка на сърцето НЕ, не бих избрала да мина по този път ако знаех колко трудно ще е!
Искам да честитя първата година на Дани,Тишо и Сиско, на Иво ,Криси и Влади
да им пожелая много щастие, много здраве и още повече упоритост по трудният път. :partytime: :partysmiley: :partytime:
Точно на днешната дата 12 ноември 2005 година пристигнахме в Монреал аз и още две български семеиства. Времето си спомням,че беше същото като сега,студена есен,само дето нямаше дъжд.Имаше голям шок от всички различни неща които видях в началото, но това нещо изобщо не го осъзнавах .Не бих искала да разказвам с подробности точно какво преживявах ,просто ще отбележа някои факти.Хората които ме посрешнаха ми помогнаха много,естествено колкото може да си в помощ на някой,който гледа като гърмян заек и плаче всяка сутрин в продължение на няколко дни.”Товара” ,който им бях стоварила осъзнах много по късно,когато аз самата трябваше да посрещам човек,може би след около 6 месеца .Интересно ми беше да се видя отстрани как съм изглеждала в началото,защото аз наистина се познах .Същите неадекватни реакции,буденето рано сутрин от часовата разлика,променливото настроение,което в един момент те кара да избухваш в плач а в следващият момент си най -щастливият човек на света.
Искам да кажа че пристигнах с намерението да живея сама, и така стана.Наех под нам един ап.3 и 1/2 близо до посрещачите ми.Нямаше абсолютно никакви мебели.Първата вечер като се нанесох спах на земята на надуваем дюшек с телефона в ръка.Всъшност на такъв дюшек спах около 2 месеца по простата причина,че незнаех дали няма да се върна в Българя.Имаше много несигурност в началото.Моменти в които си виках ,защо си причиних всичко това и защо оставих живота който имах ?????
Работа намерих много бързо и не толкова трудно.Започнах в една детска градина в която съм и до ден днешен.А мечтата ми беше да работя в начално училище.Признаха ми дипломата тук ,което е добре,просто трябва да мина един изпит на френски за да имам право да преподавам в училище.
За самият френски език искам да кажа че когато пристигнах разбирах едва 50%.Но нямах избор да ходиа на КОФИ,защото трябваше да работя.Фактурите със сметките пристигаха и трябваше да се плащат.Не съжалявам че избрах работата.Там аз практикувам по цял ден езика и доста бързо започнах да се отпускам.По късно след 6 месеца се записах в McGill на курсове за осъвършенстване на френски език ,защото реших че все пак трябва да го подобрявам по всякакъв възможен начин.Искам да отбележа че това не са безплатни курсове,нито пък ти дават пари за да ги посещаваш,.а са си доста скъпи, 500 $ за два курса по три месеца заедно с учебниците.
Като цяло ми беше много трудно в началото ,самотата през дългите зимни нощи е ужасно нещо и много се радвам че вече имам човек до себе си.Това е съквартирантката ми.По принцип всеки е самостоятелен,но има огромна разлика когато се прибереш в 10ч премръзнал , цял ден работа и 3 уморителни часа в университета ,а в къщи топло ,уютно, мирише на хубава храна..
Ами мога да пиша много ,но това само ще ви отекчи,затова ще се опитам да обобщя с няколко изреченя постигнатото и преживяното до тук:
Постигнато: 4 пъти за 10 месеца ми увеличават заплатата,явно ние българите сме много кораво племе и доста издръжливо.
Език ,който за една година говоря сякаш съм била 5 години във Франция на бригада, За кебекарския дори неискам да обеснявам , защото е просто друга тема.
Приатели ;Имам много познати от различни националности, много българи,много кебекари,араби,черни,пакистанци, ливанци,алжирци,абе квито се сетиш,но.. истинските приятели ми остават един българин, с който се опитваме да се подкрепяме в трудни моменти и моята съквартирантка,която е винаги до мен.
А за това дали съжалявам че сум тук : искам да кажа че никога по каквато и да е причина небих съжлявала че избрах Канада.За една година видях толкова много,преживях толкова много ,че и за 10 ако си бях стояла в Българя нямаше да го преживея. А ако имам възможност да избирам дали пак бих минала по този път за да стигна до тук бих отговорила с ръка на сърцето НЕ, не бих избрала да мина по този път ако знаех колко трудно ще е!
Искам да честитя първата година на Дани,Тишо и Сиско, на Иво ,Криси и Влади
да им пожелая много щастие, много здраве и още повече упоритост по трудният път. :partytime: :partysmiley: :partytime:
:haplio:
