Не знам какви епитети да използвам по адрес на нашите пощенски служби!!! Ако трябва да запазим добрия тон и сама да се цензурирам, като за телевизията те биха звучали така: пиип, пиип, пиип, пиип пиип пиип, пиип, пиип пиип, …
Поканата за интервюто си получихме в последния ден от срока и за потвърждаване… забавило се писмото… с някакви си 3 седмици… Идеше ми да ги удуша, ама хайде, случва се!
Ама сега това вече на нищо не прилича! Писмото за визите ни е било изпратено от Букурещ на 21 Октомври. Днес е 18 Ноември!!! Получаваме го, след като веднъж вече се е връщало до посолството и е препратено отново… Обяснението на пощенската служителка на въпроса ни как се е получило така, при положение че направихме пътека до пощенската станция и всеки ден по два пъти проверявахме… чак ни беше неудобно, че "тормозим" служителките, 'дето това им е работата… та, обяснението е следното: "Ми то тук адрес няма. Някоя от колежките го е върнала, понеже неправилно е надписано на чужд език и не може да бъде разчетено… ние не можем да знаем всички езици…".
Адресът, драги приятели, който е представлявал невероятна сложност за служителите, се състои от "ROSITSA KIRILOVA, POSTE RESTANTE 1359, SOFIA, BULGARIE".
И питам аз, като обработват писмата тези служителки, не им ли заляга в процеса на обучение да научат основните понятия, необходими им в работата, поне на английски, френски и, не дай боже, немски?! Нима "ДО ПОИСКВАНЕ" е израз, несвързан с работата им и маловажен за изпълнението и като термин?! И нима дори обратните разписки (онези оранжевите), които използват за кореспонденция с чужбина, не са именно на френски език?!!!
И как пък до сега вече толкова писма и обратни разписки до нас, с именно този адрес върху тях, успяха да разчетат в клона, пък точно това - не. Нито е на друг език надписано, нито е като пощата да е много голяма и да не ни научиха вече всички по име, в резултат на ежедневните ни проверки по два пъти дали има нещо за нас. Още като ни видят на вратата се мръщят и клатят главите, че няма нищо, значи името са научили. А чак и се сърдят като ги накараш да погледнат, те знаят, видели са вече, имат ни предвид…
Не съм бясна, а оттатък! Не ми останаха сили да се порадвам на писмото чак…
Този постинг е за всички вас, чакащите и недочакващи писмата си. Не сме само ние, Blue Passion имаше същия проблем с медицинските си. Илиана и тя… Сигурно има и много други, за които не знаем… Та, ако чакате писмо, което по ваши сметки отдавна е трябвало да дойде, имайте предвид, че не само в посолството може да бъде вината. Проверете и в пощенския си клон, дори в момента там да няма нищо за вас, има регистър, в който се вписват всички влезли в клона писма, дори когато са върнати поради проблем на изпращача. Ако писмата ви се бавят, незнайно защо, проверете и тази опция!
Другият вариант е да научим канадските служители да пишат на кирилица
Хайде, аз изчезвам да пиша обяснителен e-mail до Букурещ, понеже нали паспортите ни са вече там… макар и без писмо успяхме да ги "пробутаме"… та да им кажа за разминаването с паспортите и писмото. Пък и да ги питам да им го пращаме ли сега допълнително или вече няма нужда. А и искат пак да посочим ръст и цвят на очите… не че не сме ги посочили на 100 места в документите и върху снимките…
За всички чакащи писма за визи, тази допълнителна информация за "загубеното" ни писмо, може би ще обясни как сме успели да пробием и да дадем паспортите в Букурещ за обработка. Всъщност, решението е било взето и писмото отдавна вече е било изпратено когато са ги приели. Явно затова са склонили.
Поздрави, късмет и успех на всички!
Роси
