Полети до Монреал - цени, семейни и групови полети и т.нат.

[Ivo_wind]

Ние купихме билети от Луфтханза , двама възрастни детенце на 4г и детенце на 1г. Цена за възрастен 1050лв за по голямото детеце почти същата цена , общо за четеримата 3200лв. Полета е на 15юни , обратния 14 септември. София-Франкфурт-Монреал. Престой във Фракфурт 5 часа. Ако някой му се лети по това време , цената все още е не променена.

[domino]

Тези нощи така и така не мога много да спя та реших да драсна няколко реда за нашето пътуване до Квебек Сити. Текстът е малко суров. Написах го на един дъх и почти не съм го редактирал, така че бъдете снизходителни. Едва ли следващите седмици ще ми остане време да го оправям, та затова го пускам така. Съжалявам, че е малко дълъг, но то историята беше такава - дълга.

Едно пътуване от София до Квебек Сити; 12.02.2014г.

Датата беше 12 ти февруари. Пътуването беше важна част от нашия "проект за емиграция" и на него беше отделено подобаващо внимание. Избрах компанията Lufthansa защото исках всичко да е точно. Нямах право на грешки! Избрах маршрут през Ню Йорк, за да избегна срещите с емиграционните по време на пътуването. Можех да купя билетите онлайн, но избрах да отида до летището в София и да ги купя чрез служител на компанията, за по-сигурно - това ми струваше едни допълнителни около 200 лв. На багажите също беше отделено подобаващо внимание. Беше помислено за всичко до най-малките подробности. Сложих си дори една кутия от любимата лаваца и една кафеварка за да посрещна с любимото кафе първата слънчева сутрин в Канада. Освен багажа изпратих и допълнителни 100 кг с въздушен транспорт. Пратката беше съобразена с нашето пристигане, като имаше толеранс от няколко дни, в които трябваше да купя кола и да отида до Монреал да я взема. В това пътуване виждах само 2 неизвестни - смяната на самолетите в Мюнхен трябваше да стане за 1 час и 15 мин., което ми се струваше малко и второто - пристигането в Квебек беше около полунощ и не знаех дали ще намеря буден емиграционен по това време. И тъй - 12 ти февруари 12:00 летище София. Много роднини дойдоха да ни изпратят, имаше и малко сълзи, като всяко изпращане. Полетът София -> Мюнхен беше нормален. На летището в Мюнхен ни чакаше автобус, който ни взе от самолета. Трябваше само да се качим едно ниво и да отидем в най-крайния gate. Никакви проблеми. Дори имахме половин час да отидем до тоалетна. Полетът Мюнхен -> Ню Йорк също беше без някакви проблеми. Впечатление правеха стюардесите, които си вършеха работата прекрасно. Към края на полета една от тях дойде и предложи да ни даде 4 бурканчета с детска храна. Каза, че те са задължени да я изхвърлят след полета а храната е хубава и ние можем да я задържим. Ние бяхме взели достатъчно храна за бебето за полета, но благодарихме на любезната стюардеса и ги взехме. Кацането в Ню Йорк беше много красиво! Беше тъмна ясна нощ и светлините на Ню Йорк се виждаха толкова ясно! Красота! Гледката напомняше на нощен Кюстендил като слизаш с жигулито от Конявската планина. По време на полета попълнихме митнически декларации. В графата колко пари мислите да похарчите в САЩ, без колебание написах 0.00$ Нищо няма да похарча в Америка. Няма да оставя тук и един цент. Дори американски долари не си бях взел. Кацнахме, взеха ни отпечатъци, снимаха ни - аз се ококорих в камерата за да излезна по-хубав на снимката и тръгнахме да си търсим багажа. В София, като пускахме багажа няколко пъти питах дали ще ни го доставят направо в Квебек или ще трябва да го търсим по летищата. Отговор няколко пъти: "Ще ви го доставим направо в Квебек." Ок, ама понеже престоят в Ню Йорк е по-дълъг багажът го свалиха и ние трябваше да го пренесем от едно място на друго. Всичко хубаво, ама как да стане това? Куфарите ги бях опаковал с фолио и веднага ги видях и свалих от лентата и ... ся кво? Тръгнах да търся колички. Имаше в дъното на залата - да ама бяха с монети а аз нямах. Освен това количките бяха малки и нямаше да поберат четири 150 литрови куфара. Освен това имах още 3 чанти ръчен багаж и количка с бебе. И така както си се въртях и се чудих какво да правя, до мен се доближи един приятен цветнокож мъж и си предложи услугите. Разбира се, че имам нужда от помощ! Леко ме учуди въпросът "До Квебек ли пътувате?" но сега нямах време да мисля за това. Бързо му помогнах да натоварим куфарите и той ни поведе по някакви коридори към мястото, където трябваше да ги пуснем. Пусна ги и дойде при нас. Жена ми го попита дължим ли му нещо, на което той естествено отговори "Да". Колко? Колкото дадете. А не! Аз този отговор толкова го мразим, че ... Не, не моля ви се ориентирайте ме колко е редно да ви дам? На второто питане човекът отговори 10 $. Ок! В този момент бях готов и 50$ да му дам. Нямам американски долари. Имам само канадски. Може ли да ви дам канадски? Да. Ок, извадих и му дадох 20$ . Човекът ни показа накъде да отидем за нашето gate и не след дълго се разделихме с него с широки усмивки.
Качихме се на шатъла, отидохме на терминала и не след дълго вече стояхме пред гейта. Нещата се нареждаха чудесно! Оставаше ни само един кратък полет до Канада и ... О сърце спри да биеш толкова бързо! Както си седях и си чаках полета, погледът ми неволно се спря на една огромна опашка, пред няколко гишета на Юнайтед. Направи ми впечатление, че хората стояха по половин - един час на гишетата и нещо се обясняваха със служителите на Юнайтед. Горките хорица! Каква ли неволя ги е довела до тази опашка! Но мен това въобще не ме вълнува. Мен ми остават само около час до заветният последен полет до Канада. И така както си седяхме и си зяпахме наоколо изведнъж жена ми каза: "Интересно защо на нашия полет пише отменен, и на съседния до Манчестър пише отменен, а срещу този за Отава нищо не пише. Ъъъ ...! Че аз откъде да знам! То си е късничко вече, някой служител може да се е почерпил и да е объркал нещо. Времето беше прекрасно - тихо и ясно. 10 дни преди полета по няколко пъти на ден го проверявах. За 13-ти го даваха снежец но за 12-ти беше едно прекрасно време. И както си стояхме и си се чудехме, човекът на гейта съобщи, че полетът за Квебек се отменя. Каквооо? Как така се отменя бе! Вие луди ли сте! Това ми е последният полет до достигането на мечтата! Още не можех да повярвам на това което чувах. Единствено викът на една група квебекарки близо до нас ме накара да се замисля, че това не е майтап. Докато се чудихме какво да правим хората от гейта се наредиха на онази опашка и тя от 50 души бързо стана около 100. Естествено и аз накрая се наредих на нея - 101 вия. Опашката вървеше ужасно бавно. След около 2 часа чакане дъщеря ми, която стоеше на столовете се измори, почна да плаче и да пита дали можем да се върнем обратно в София. Покъртителен момент от нашето пътуване! До този момент вече бяха минали около 20 часа от тръгването ни от София. След още около час и половина дойде и моят ред. Полетът беше отменен. За 13-ти всички полети са отменени. Летището ще бъде направо затворено. Най-рано може да се качим на самолет за Квебек на 14-ти сутринта. Всички хотели са заети. Не могат да ни настанят на хотел. Но понеже са милостиви "не заради нас а заради децата" ще ни дадат ваучери за храна - 9 бр. по 7$. Това е. Да де, ама къде ще спим ние до 14-ти? Ааа, ми че си спите дето си искате. Потрес! Аз започнах да протестирам. Абе хора, ако съм сам разбирам такова отношение, ама аз съм с две малки деца. Какво да ги правя тях тук? Как ще изкараме нощта на летището? Ние не сме подготвени за това. Ние нямаме ... В този момент чух гласа на жена ми, която спокойно ми казваше на български: "Жоро, него това въобще не го интересува." Погледнах го ... Да, него това въобще не го интересуваше. Нямаше смисъл да говоря. След малко човекът си тръгна да спи на топло при семейството си. Неговото работно време беше свършило. Към този момент - около 12 часа местно време навън започнаха да прехвърчат снежинки, които бързо преминаваха в снежна буря. Къде ще ходим в това време? Служителите си тръгваха един след друг. Тяхното работно време свърши и те си тръгват. Кой го е грижа за нас. Един от служителите преди да си тръгне ни даде 2 бутилки студена минерална вода и ... това е. Какво ще правим сега? Вън започва снежна буря! Полунощ е. Бебето спи в количката и се буди с плач през 20 мин. а дъщеря ми вече беше заспала на един стол от умора. Телефони нямаме. Безплатният Wi Fi се оказа платен. Ок, платихме си, направихме една дълга регистрация, въведохме кредитната карта и накрая ... Еди ква си грешка в еди кой си сървър. На забележката ми към един служител, че тук дори безплатен Wi Fi няма, той учудено отговори: "Че то няма нищо безплатно на този свят!" Да, по-късно разбрахме, че са ни дръпнали 5$ за нета с който така и не успяхме да се свържем, когато ни беше жизнено необходим. След това се оказа, че дори сме се абонирали за тази мрежа и трябваше да се обаждаме по телефона от Канада за да ни заличат акаунта, защото това е единствения начин да ти изтрият акаунта - трябва да се обадиш по телефона. Добре, реших, че в това време, без никаква връзка с никого, никъде не можем да отидем. Ще трябва да спим на летището. С какво разполагаме? Една възглавница и едно одеялце. До нас имаше един чувал с възглавници. Помолих жена ми да вземе още. И сега какво? Разполагахме с едно одеяло и 4 възглавници. И как точно ще спим тук две нощи с бебе на 10 месеца и дете на 4 години? Тук вече ми падна пердето. Отидох при последната останала служителка на Юнайтед и я попитах с не особено учтив тон, какво предлага сега аз да правя с това бебе в количката дето спи ей там и със спящото дете на седалките в полунощ на летището, когато вън започва буря? Ми свободни хотели няма. Тези преди нас са ги заели. Има ама трябва да си платите. Една нощувка струва 110$ без таксите. Абе как няма да си платим бе, казвай бързо в кой хотел има свободни места! Ужас! А ако не се бях развикал и тя щеше да си тръгне и ... Ами има свободни места в хотел Howard Johnson. Можете да направите резервация по телефона. Бързо махнах на жена ми да дойде. Тя беше при децата. Аз в този момент вече бях в пълен потрес и не можех да издържа и една резервация по телефона. Най-големият ми шок беше, че в пътуване, подготвяно от месеци до най-малките детайли, се стигна до ситуация, в която нямах никакъв контрол над събитията и не можех да стигна до задоволително решение. Жена ми дойде и се започна един телефонен разговор с обяснение на пътя, имена, номера на кредитни карти. Добре, че си бях взел две кредитни карти от България! Не ми се мисли какво щеше да стане ако ги нямах. След дълги обяснения резервацията беше направена. Опитах се да се обадя по телефона на един приятел от Канада, който щеше да ни чака на летището но след третия опит се отказах. До нас имаше една германка, която говори много дълго по телефона на немски. По-късно на рецепцията на същия хотел се оказа, че няма резервация. Какво стана с нея не знам. Имаше и една българка с нас - жена на средна възраст, американска гражданка. Остана да спи на летището. На другия ден децата и я взеха с кола. Резервацията беше направена и трябваше да стигнем до хотела. Жена ми знаеше маршрута. Взехме трите тежки сака ръчен багаж, спящата дъщеря, количката със спящия син и тръгнахме. Първо с влакчето да спирка P4, след това с маршрутката на хотела - до хотела. Първото нещо, което ми направи впечатление в хотела беше скелето точно пред входа, което подпираше нещо в козирката на входа. На другия ден видях, че са подпрели изгнилите дървени ферми на козирката. Малко ме беше страх да не падне и тази козирка поради големия сняг тези дни но за щастие това не се случи. След кратък разговор на рецепцията бързо се настанихме в стаята и сложихме децата да спят. Ние също легнахме. Не спирах да си задавам въпросът, как се стигна до тук? За щастие в хотела имаше "безплатен" wi fi и най-накрая успяхме да успокоим близките, че сме добре. Всъщност не знам дали ги успокоихме или ги притеснихме. Следващият ден мина монотонно. Закусихме сутринта. Стояхме в стаята, гледахме прогнозата за времето и се опитвахме да си починем и да се свестим. За съжаление се оказа, че в ръчния багаж има дрехи само на децата и почти няма нищо за нас. Това да ми е проблемът на мен. Вечерта бях заспал. Не знам как се събудих към 19:30. Сутринта трябваше да ставаме рано за полета и гледахме да легнем по-рано. Мъчеше ни часовата разлика с която не можехме все още да свикнем. Реших да проверя полета за утре. Проверявам и ... ооо нов сюрприз! Полетът е отменен! И сега какво? Станах, облякох се и към летището. Наредих се на поредната опашка пред гишетата на Юнайтед и зачаках. Не си спомням колко чаках точно на тази опашка но си спомням ясно служителката. Беше много приятна жена. Доста се потруди и ни намери полет на 15 ти сутринта но трябваше да пътуваме през Монреал. Дреме ми вече през къде ще пътуваме, исках просто по-бързо да стигнем. Служителката беше много отзивчива. Даде ни още 9 ваучера по 7$ за храна. Питах я за ваучер за хотел. Каза, че може да ми даде но само за тази вечер. Е тази вечер ( втората ) аз вече съм го платил. Питах я дали може да ми даде все пак ваучер а аз ще го дам и вероятно ще мога да си върна парите за нощувката. Да разбира се. В кой хотел сте отседнали? В Howard Johnson. О съжалявам, ние нямаме договор с него. Ясно. Ето защо само в него имаше свободни места. Върнах се в хотела и зарадвах жена ми с новината, че ще трябва да останем още един ден и една нощ (трета) в хотела. На другия ден - 14 ти трябваше да отидем отново до летището да вземем бордните карти за полета на 15 ти. Понеже имаше повече от 24 часа до полета, те не можеха да ни издадат бордни карти на 13 ти вечерта. Отидохме. Този път ми се падна една служителка ... абе много беше мила и любезна но май сега се учеше и ... Отне ни около час докато ни издадат бордните карти. Върнахме се в хотела. Храната на бебето вече беше свършила и трябваше спешно да намерим бебешка храна. На летището имаше памперси но нямаше бебешка храна. Откъде сега да купим бебешка храна? Жената на рецепцията предложи да ни извика такси до Walmart. Ок, супер! Мислех, че ще е обикновено такси. Оказа се, че е такси на хотела а после се оказа, че е компания, която предлага такива услуги с която хотелът работи. Отиването до магазина ни струваше 50$ + 20% бакшиш. Купихме памперси, бебешка храна, четки пасти за зъби и разни други неща от първа необходимост. Ооо с какво щастие си измих зъбите! Връщането, което продължи 10 тина минути също ни струва 50 $ но този път + само 15 % бакшиш, понеже шофьорката, младо момиче, през целият път говореше с някого на испански по телефона. Прибрахме се в хотела спокойни, че вече имаме храна за бебето. Спокойствието ни обаче продължи кратко. Установихме, че бебето има температура. И сега какво ще правим? Ние тука сме туристи. Нямаме застраховки, нямаме нищо. Естествено носим какви ли не лекарства, термометри дори инхалатор но всичко е в куфарите. В ръчния багаж нямахме нищо. След половин час наситен с инфарктни емоции разбрахме, че спешно трябва да купим advil или tylenol. Най-добре и двете. Отидох на рецепцията да питам какво да правим и дали имат тези лекарства. Имаме ги тези лекарства но за възрастни. За бебета нямаме нищо. Супер! А какво да правим в тази ситуация. Ами вървете в спешното на най-близката болница, ама първо питайте Юнайтед дали нямате право на медицинска помощ. Със скорост на дива свиня се изстрелях отново към летището. Този път ми се падна една цветнокожа служителка с ледено изражение и излъчване. Обясних, че имаме вече два отменени полета с тяхната компания и синът ни се е разболял. Какво да правим? Ами мога да извикам парамедик за вас. Добре, Ок, ще извикаш, ама кой ще плати? Няма отговор. Да де, да де, парамедик ша ми извикаш ама кой ще плати? Няма отговор. Добре де, да му се не види, кой ще плати масрафа? Е как кой? - Ми вие! Вие сте бащата, вие го викате вие ще плащате. Добре де, ама нали имам някаква застраховка в този билет тя не покрива ли такива случаи? Ама вие какво искате да кажете, че ние сме виновни, че вашият син се е разболял? Да, аз мисля, че се разболя заради вашите отменени полети. Естествено вие не сте виновни за бурята, но ние какво сме виновни също? Ама вие мислите, че ние сме виновни, че сме отменили полетите и вашият син се е разболял. Да така мисля. И още веднъж същия въпрос и същия отговор. (Тук мисля, че не бях прав. В първия полет София -> Мюнхен пътувахме с една роднина с момченце на година и половина. То се разболя по същия начин и болестта премина по същия начин, като на сина ни. Двете деца се бяха заразили с някакъв вирус на първия полет. Това го разбрах по-късно.) Ами господине, продължаваше ледената дама, мога да извикам еди си кой си да се разправяте с него, а не с мене. Пфуууу повръща ми се вече от вас! С никого от вас не искам да говоря! Не искам и да ви виждам вече! Само ви питам, понеже съм тъп и не разбирам. Обърнах се и тръгнах да търся лекарствата. Оказа се, че само на терминал С има една будка в която продават такива лекарства и имаше само advil. Взех го. А термометър имате ли? Не, нямаме. Пфууу какво е това летище! Тук се продава какво ли не, но не може да намериш бебешка храна и най-обикновен термометър. Добре, а да знаете къде тука мога да намеря термометър? Ми не мисля, че на летището може да има някъде. Супер! Върнах се по възможно най-бързия начин в хотела. Температурата на бебето се беше покачила. Дадохме му лекарството. Сега можехме само да се молим да се стабилизира. Aко трябваше щяхме да извикаме и парамедик. Щяхме да му платим. Щяхме да направим всичко за нашия син. Денят беше към края. Проверих отново утрешните полети. Всичко е Ок. Легнахме да спим. Нощта беше ужасна! Бебето се будеше постоянно и плачеше. Температурата се покачваше. Около 4:00 се разбудихме и му дадохме лекарство. Не знам защо но жена ми каза: " Абе, да не вземат да отменят и този полет?" Как ще го отменят бе!? Аз преди няколко часа проверявах и всичко беше ОК. Ама айде, пак ще проверя; то и без това няма сън и тази нощ. Проверявам и .... О не! И този полет е отменен! И сега какво ще правим? Ужас! Е аз не мога да стоя тука като знам, че полетът е отменен. Ще ходя пак на летището. То хубаво ще ходя ама вечерта си бях изпрал единствените долни гащи и чорапи с които тръгнах и които вече няколко дни не бях събувал. Суших ги със сешоара, ама са все още влажни. Айде гащите как да е, те на гъ.а ми бързо ще изсъхнат ама чорапите? С мокри чорапи в тази зима е опасно. Остава и аз да се разболея и тогава ще го закъсаме съвсем. Тогава жена ми казва: "Ами вземи моите...розовите?" Какво? Казвам на жената: "Ти чуваш ли се ще ти обувам розовите чорапи!" Ми добре тогава, вземи черните. Абе стига бе, как ще ти обувам чорапите? Аз мъж ли съм, какво съм?! А по ли е добре да се разболееш? Не, не, ще си обуя моите си чорапи. Обух единия, започнах да обувам другия ... Лелее той пущината много мокър бе! Уффф... Няколко секунди размисъл... Добре, дай черните. Обух черните чорапи на жената, които се оказаха черни само на стъпалото а останалата част беше розово, оранжево, червено и ....и тръгнах пак към летището. В 4:30 бях на поредната опашка пред гишетата на Юнайтед. Тази опашка не беше голяма. Имаше само около 10-15 души но реално работеше само един служител и практически не вървеше. След около три часа дойде и моят ред. Вече имаше повече служители и аз се паднах при един цветнокож добронамерен служител. Казах му че, трети полет ни отменят, синът ми се разболя и трябва спешно да отидем в Канада, където поне имаме здравна застраховка. Човекът проверява, проверява ... и каза, че отива при Air Canada, аз да чакам. Чаках, чаках ама мен вече всичко ме боли. Седнах си там, където чекират багажа, обърнат към огромната вече опашка и зазяпах тъпо към светлото бъдеще. Служителят дойде, продължи да проверява нещо и отново отиде до Air Canadа, а аз отново си седнах. След около час той каза, че има вариант да летим до Монреал днес и след това до Квебек с канадските авиолинии, но трябва да отидем на летището в Ню Йорк. Юнайтед ще плати таксито. Какъв Ню Йорк бе, нали тука сме в Ню Йорк?! Ааа да, да разбира се, това не е Ню Йорк а Ню Джърси ( не сме в София а в Ботунец ) и ние сме на летище Нюарк, а трябва да отидем в Ню Йорк на летище Лагуардия, и да хванем полет на канадските авиолинии. Планът беше прост: от тук към спирка P4 с влакчето, от там с маршрутката до хотела, вземам семейството, връщаме се на летище Нюарк на терминал В, от тук хващаме такси за летище Лагуардия, от там самолет до Монреал и от там самолет до Квебек и воала ние ще сме вкъщи. Имаше само две слаби места в този план. Че всичко това трябваше да го направим с бебе с температура и прогнозата за времето, която даваше нова вълна сняг и какво щяхме да правим на Лагуардия ако и Air Canada отмени полетите? Но това беше единственият план. Благодарих на човека. Бог да го благослови и него и цялото му семейство, че ни прати при Air Canada! Тръгнах към P4. Неволно погледът ми се спря на черните чорапи на жена ми, които всъщност бяха много шарени и ме досмеша, особено когато си представих как съм изглеждал седнал с дигнати крачоли срещу огромната опашна пред гишетата на Юнайтед. Дреме ми на мен за това! Това беше единственият момент в който ме досмеша в този ден. Върнах се в хотела. Те тъкмо се бяха събудили от дългата и трудна нощ. Първият полет ни беше около 18:00 но аз исках да тръгнем колкото се може по-скоро. Часовете прекарани пред гишетата на Юнайтед ми бяха образували вече стрес, че всичко тук се случва убийствено бавно. След момента в който Юнайтед отмени първия полет и останахме сами в празната чакалня това беше вторият ужасно гаден момент в това пътуването. Трябваше да изведем от топлата стая бебе с температура и да тръгнем нанякъде, без да знаем докъде ще стигнем. Бог да ни е на помощ! Тук някъде се сетих и за багажа. Ами с багажа какво правим? С онези четири, големи куфара, в които са ни почти всичките неща, какво правим с тях? Те ще останат в Нюарк! Абе кой го е грижа сега за багажа! Сега най важното е да приберем децата в Канада? Дреме ми за багажа. Събрахме ръчния багаж, взехме бебето и тръгнахме. Шофьорът на маршрутката реши, че точно сега трябва да говори с роднините си в Египет ( или някоя съседна страна ) от започна ужасно силно да вика в маршрутката и бебето се разплака. На няколко пъти го помолих да говори по-тихо но той не ми обърна внимание. Почнах и аз да викам. Той свърши разговора и попита накъде. Към терминал В, при такситата отговори жена ми. Аз дори не го погледнах. Като ни остави каза: "Ами бакшиш?" Има нещо тотално сбъркано в тази страна! Какъв бакшиш? Последните евра ги бях дал за бакшиш в един от многото предните курсове. Бяха ми останали само няколко метални български лева в задния ляв джоб на дънките. Извадих и му дадох един лев. Казах му, че е около един долар. Човекът щеше да повърне. Намерихме стоянката на другите таксита и хванахме такси за Лагуардия. Таксито беше мръсно. Един от уредите на таблото беше изтръгнат и висеше на жиците. По прозорците имаше наполовина отлепени мръсни лепенки. Пфууу все ми е едно вече, само да ни закара до Лагуардия и да намали климатика, който духа точно в болното бебе. Минахме през китайският квартал, минахме и по някакъв мост - забележителности някакви местни. За пръв път съм в Ню Йорк, вероятно трябваше да се впечатля ако не от друго то поне от моста, на който дори не запомних името. Единственото нещо което ме вълнуваше в момента беше усилващият се сняг и сбъдването на най-големите ми кошмари. Човекът направи две обиколки докато намери входът на Air Canada и спря точно отпред с което си заслужи 20 канадски долара бакшиш. Сякаш от момента в който пред нас се появиха канадските знамена пред Air Canada слънцето започна да изгрява и на нашата улица. Опашката тук нямаше нищо общо с тези пред Юнайтед. Бързо дойде нашият ред. Служителката взе да се възмущава, че и нашите бордни карти са объркани, както на всички останали пътници идващи от Юнайтед. Оправи ни бордните карти и ни каза да отиваме на гейта за Монреал и да имаме готовност. Каква готовност? Нашият полет е чак в 6:00 pm. Пред проверката на багажа имаше голяма опашка но като ни видяха с бебе веднага ни препратиха към друг коридор с много по-малко хора. Дъщеря ми не беше яла и беше гладна а последният служител на Юнайтед ми беше дал нови 10 ваучера за храна, който допълваха купчината анулирани бордни карти и останали ваучери от предните дни. Опитах се да и купя нещо за ядене но не успях. Извикаха ни веднага за полета за Монреал. Навън снегът се усилваше, но те намазаха крилата и излетяха. Трудно ми е да опиша мислите и чувствата по време на последните два полета. Трудно ми беше да осъзная, че това е завършекът на една почти четиригодишна сага до визите, и в същото време завършек на едно четиридневно пътуване. От тук нататък всичко беше безпроблемно. Кацнахме в Монреал. Минахме федералните емиграционни. След това минахме и квебекарските. Полетите тази вечер за Квебек бяха много натоварени. Дори обявиха, че ще пуснат два автобуса за да поемат всички пътници. По някакъв начин обаче намериха възможност да ни прехвърлят с няколко полета по-рано и вместо в един часа в полунощ пристигнахме в девет часа в Квебек. В крайна сметка нашият полет беше: София -> Мюнхен -> Ню Джърси - > с такси до -> Ню Йорк -> Монреал -> Квебек и продължи 4 дни. Дори страданието от това ужасно пътуване не беше в състояние да помрачи радостта ми от кацането на канадска земя. Казах за изгубения багаж. Голям плюс беше, че го бях опаковал с фолио и бях сложил бележки с името ми и адресът ни в Квебек. Повечето багажи тук не са опаковани и опакованите много лесно се забелязват и намират. Благодарение на нашите приятели тук в квартирата имахме всичко необходимо. Мислех, че багажът ще се забави 1-2 седмици а той дойде на следващата вечер. Невероятно хубава изненада! Бебето обаче продължи да има температура. На петия ден от вдигането на температурата тотално изгубихме търпение и го заведохме на доктор. Как стигнахме до правилната болница, пеша с количка с бебе с температура и дете на 4 годинки при температура минус не знам си колко си градуса и нещо като снежна буря си е цял отделен разказ. Добре, че се намери една добра жена, която спряхме да питаме за посоката, да закара жена ми и бебето до болницата. След това ние с дъщеря ми ги търсихме из останалите болници на квартала. С едно приложение за намиране на откраднати Ipad-и се опитвах да ги засека къде са... Абе...не е за разправяне просто! Без подготовка, без телефони и без кола в началото и най-лесните неща стават ужасно трудни. И пак добре, че бяха приятелите и в този труден момент да ни помогнат. Чакането на опашката, прегледът и изследвания ни отне 10 часа. Цената беше 800$. Естествено ние си бяхме направили здравна застраховка за първите три месеца и нямахме проблем с прегледа. Оказа се обаче, че застраховката е от типа, първо ти плащаш и след това си търсиш парите от застрахователя, а не застрахователят плаща на болницата. Все още болницата не ми е изтеглила парите от картата. Ще видим как ще завърши и тази история. Оказа се, че бебето е пипнало някакъв безобиден вирус и трябваше да се оправи след 2-3 дни. Така и стана. Бързо сега трябваше да купя кола, че багажът за разлика от нас стигна навреме и вече ме чакаше в Монреал. Набелязах една в Kijiji. Един приятел тук много ми помогна! Вечно ще съм му благодарен. Колата беше читава но собственикът беше един канадец от Конго и малко салонът миришеше на конгоджански манджи. Май докато се наканя да го изпера той ще се измирише. Човекът бързаше да продаде колата, че беше пуснал контейнер до Конго и трябваше бързо да отиде до там и да го освободи. Моят багаж пък ме чакаше на летището в Монреал и аз бързо трябваше да отида до Монреал да го взема. Та така и двамата бързахме и те хубавите работи бързо стават. Купих колата. Леко ме опрашиха с първата застраховка ама здраве да е, и газ към Монреал. Някакви служителки в офиса на Райфайзен не бяха успели да увеличат дневния лимит на една от картите и ние така и не успяхме да поръчаме мебелите от Ikea, които грижливо бяхме избрали още от България. Наложи се освен багажа да взема и малко мебели от Ikea. Няма проблем, колата е голяма има място за всичко. Беше събота. В неделя сглобих масата и столовете и ... ейййй то голям кеф бе братче да не ядеш вече прав до мивката! Започваше новата седмица. Бебето вече беше добре. Вече можехме да тръгнем да оправяме документите. Станахме, закусихме като бели хора на новата маса седнали на новите столове и сега лелеее... леле сага вече всичко е в моите ръце, и сега като ги подхвана: здравни карти, СИН-ове .... Първо здравната карта, че идва края на месеца. Децата и жената да се оправят а аз слизам да загрея малко колата, че бебето ... бебето трябва да се пази. Както си мисля, ся днес какво ще правя вече съм на улицата и ... Ааа? Дей колата бе? Колата я няма! А вън едно такова чисто, хубаво! Улицата като изметена. Направо драго да ти стане. Направо мед да ти закапе на сърцето! Красота! То това хубаво улицата ама къде ми е моята нова стара кола? Ама като гледам и на съседите колите ги няма! Значи тука или като крадат коли, крадат наведнъж колите на целия квартал или са ги вдигнали и са ги закарали нейде си, незнайно къде, защото са чистили. Знам аз, че има едни лампички дето мигат и трябва много внимателно да се следят дали мигат или не мигат (то на новодошлия му е само до лампички да гледа). Те лампичките не мигаха, ама явно докато съм спал са замигали и ... Да е жив и здрав отново нашият приятел, помогна ми и в този много труден момент. Оставили хората колата няколко пресечки от нас в една глуха улица. Както се чудех сега при кой да ходя да се разправям и гледам на чистачките едни листчета. Аааа да! Ми то тука си пише. Какво ша са разправям те хората са си го написал - 126$ ли беше 136$ ли беше. Запалих си колата и айде за здравната карта. Ще трябва тези дни да ходя да ги платя в общината. Тъкмо ще я видя къде е. Сега вече и в Twitter ги следя и Е-mail-и ми пращат къде ще чистят ама тогава ги изтървах. Та такива ми ти работи, по нашето пътуване и първите дни. Малко бяхме поотслабнали ама сега взехме да заглаждаме косъм. Най- важният извод? - Най важният извод е: "Никога не тръгвай на полет без поне един чифт резервни чорапи в ръчния багаж!"

[bgvlado]

domino, чета и немога да повярвам на очите си, какво ви се е случило.

Благодаря за споделената информация. Пожелавам Ви повече да не преживявате такива мъчителни пътувания

[domino]

Даа трудностите са приятни едва когато са минали Дано на никой от вас не му се случва подобно пътуване! Искрено ви желая един скучен, скучен полет и меко кацане на канадска земя.

[pumpy]

...... Сякаш от момента в който пред нас се появиха канадските знамена пред Air Canada слънцето започна да изгрява и на нашата улица. ......

Ей това е
Успех у дома......

[domino]

Благодаря pumpy !

[karelia79]

Домино, направо не е за вярване... Изчетох целия ти разказ, на моменти се смях от чувството за хумор, с което разказваш, макар че на вас ви е било всичко друго, но не и смешно ... Искрено се надявам всички трудности да са останали зад гърба ви!

[tonich]

domino, желая ви успех!
Да сте живи и здрави!

[domino]

Благодаря ви! Благодаря за пожеланията!

[Feel_free]

domino, много трогателна история!
Радвам се, че след като си успял да я разкажеш със завидна доза чувство за хумор, явно щастието да сте на канадска земя, е успяло да притъпи всички перипетии.
Бъдете много здрави и много късмет!

[jasmin_veni]

Лелеее, домино, уникален разказ и много емоционално пътуване!
Продължавай да пишеш в този стил, ама вече без такива неприятни моменти

[Mielle]

Domino Стискаме ви палци!Трогна ни историята ви!Добре разбирам какво сте преживяли!
за огромно съжаление полетите вече не са това,което е било преди време.Закъснява някой от полетите,не всички авиокомпании изчакват за следващият,но напоследък са станали по-толерантни в изчакването .Намаляват лимита на багажа,увеличават цените.
Важното е да се достигне заветната цел!
Интересно пишеш!Не преставай да го правиш!И за добрите ,и за тежките моменти!

[Montre]

domino, и аз благодаря за разказа. Надявам се това да са били последните ужасни преживявания за вашето семейство ! Живи и здрави да сте !

[milly]

баси екшъна.
Благодаря, че сподели с нас. Здрави бъдете! Бон шанс

[Independent]

Домино, голяма грешка сте допуснали! Първо с полета през Ню Йорк - ако бяхте през Монреал, поне влаковете до Квебек са през два часа мисля. И после, изобщо не е трябвало ти да говориш със служителите на летището. В такива случаи се праща жената, която хлипайка и държейки бебето да измоли ваучер за хотел. Вдигането на тон е напълно във ваш ущърб - служителия нито е виновен за бурята, нито има някакъв контрол над хотелите. А женските сълзи, съчетани с едно мръкащо бебе, правят чудеса!