Радвай се ти, ама то хич не е за радване...
Забелязвали ли сте по какъв идиотски начин разсъждава кебекуато? Много случаи имам, даже прекалено много, но така или иначе като става дума за системата и мигрена, ето ви я ситуацията.
Значи, става дума за учебна ситуация. Твърди се че е измислена и нереална, но да ви кажа, имам чувството че просто се копират от нечии досиета, прекалено реалистично барабар с грешките си изглеждат.

Може да се доукрасяват, но явно не им стига логическото мислене да спестят медицинските грешки.
Ситуацията е описана на 4 страници. Целта е да даде писта за разбор за логическо клинично мислене по медицинската патология.
Става въпрос за млада жена Карол на 24 год. По време на визита за подновяване на рецепта за орални контрацептиви се оплаква от главоболие в областта на челото, замайване и слабост. Мед. сестра азпълва въпросника и преглежда Карол. Тя и казва че на някаква вечеринка била яла нещо старичко, но нямала стомашни оплаквания. Била натоварена в работата, имала нови отговорности. Прегледа не установява нищо особено. Сестрата и дава съвет да вземе Тиленол, да пие течности и да си почива. Ако симптомите се засилят, да отиде в юржанс.
Карол се обажда в работата че няма да отиде на другия ден и си ляга да си почива. На сутринта плаче от болка. Мигрената и е много силна, гади и се и очите и чувствителни на светлина. Отиват в спешното. Там и е трудно да говори, мъжа и обяснява. Запълвайки документацията сестрата установява че правела често синузити и чакала назначеното си рандеву при УНГ. Обичайния преглед установява висока температура. После следват множество тестове и изследвания, а състоянието и се влошава много. Приемат я в реанимация с диагноза менингит. Менингитът става на сепсис и накрая септичен шок. На 4 страници в ситуацията се борят за живота на Карол.
Та така...темата е ясна, но аз нали съм си Мара подробната, не могат да ми убягнат подробности...

Защо аджаба трябва да се стига до животоспасяващи мерки като можеше ситуацията да бъде предупредена. Ако първата сестра си беше свършила работата като хората и ако Карол не беше чакала толкова време рандевуто си при УНГ.
От 50 човека никой не обърна внимание, че сестрата прави диагностична грешка. Ако я е прегледала както трябва, няма начин да не попита за проблеми със синусите. А когато Карол и каже, щеше да я прати при лекар за рентген и антибиотик евентуално и нямаше да се стигне до менингити. Дори да предположим че огнището на инфекцията не е от синусите, при проф. подход на сестрата въпросът и евентуално изследване трябваше да фигурира. Да ама не. И от 50 човека на никой не му прави впечатление. Макар и измислена историята, това не освобождава никого от мислене...
Обръщам се към преподавателя и питам може ли да се разценят действията на сестрата като диагностична грешка. И какво получавам...НЕЕЕЕЕ.......

В никакъв случай. Ама как така? Тя си я е прегледала и нищо и нямало.
Ами...какво да кажеш...кон с капак нищо не можеш да му докажеш. При нормален преглед в тази ситуация, НЕ Е ВЪЗМОЖНО да не се усъмни в синузит. За мен е очевидно, но не и за кебекуа.
Това е една нереална история, но тя показва, че от 50 човека на никого не му светва лампичката и в реална ситуация също няма да светне. Защото не мислят нормално тези хора. Имат изчанчен начин на разсъждение. Праволинеен.