Хехе Анджи, Пирин и Рила зад къщата ти да са случайно

?
Снощи се разходинме с хлапето да видим откриването на новата сграда на Роял Онтарио Музея, сори че светкавицата ми биеше все в една табела, не станаха хубави снимки. Времето беше прекрасно, имаше много хора, пред музея имаше концерт и пееха оперни певци. Въздуха около Блур и Кимбърленд беше напоен с различни скъпи парфюми, нещастни алергични хора покашляха и кихаха отврене-навреме. Ресторантите и кафетата бяха пълни, разминавахме се с доста жени в официални рокли, с шалчета и наметки през ръка. Поршета и ламборджинита кръстосваха, доста харлита също. Най-хубавото беше че всички са спокойни и усмихнати, приветливи и добронамерени, няма я нервността и неприазънта с която сме свикнали от БГ, няма позьорщина, надменност, комплекси и претенции. Поне аз мисля така. Не знам защо спора се изроди до модели и марки парцали ... Дрипавите и раздърпани дрехи ако искате да знаете, са по-скъпи от останалите даже, моля ви се, мъжа ми си купи панталон от Абъркомби и Финч дето изглежда толкова зле, все едно е свален от удавник

, с дупки, избелял и протъркан, това е сърфистки стил другари, влезте в час

. Но думата беше за друго, никой не трябва да тръгва за някъде защото ще взима еди колко си пенсия след време или защото детските са намси колко си или защото всички ще се носят по последна мода из квартала

.
Погледнете по-глобално, стила на живот и удобствата са несравнимо повече и по-добре поддържани. Държавата е семейно ориентирана, вярно е че на нощния живот не се акцентира особено, но барове и дискотеки има достатъчно, който иска може да ходи всяка нощ, пълни са и са супер

. В Торонто има 30-тина барове с джаз и блуз музика, безброй рок кафета, италианска и гръцка махали с безброй кафенета, магазини с всякакви моди.
За мен най-важното е че съм със семейството ми и имаме всичко което ни е необходимо и работим по въпроса за всичко за което сме мечтали

, а и за 6 години никой не успя да ми вдигне нервите особено, унижи, ядоса, накара ме да се чувствам безпомощно и оставена на произвола на съдбата. Това ми се случваше често в бг.
Разбира се, ако си сам, на някакъв житейски кръстопът, може всичко да ти се стори черно, мръсно, грозно и от зле по-зле. Затова си мисля че на семейните хора им е много по-лесно, когато имаш подкрепа е по-лесно да се справиш. Канада е трудно и скъпо място за ергенуване, затуй някои не издържат и се прибират

. След 5 и кусур години в ужасната месомелачка Канада

... И започват легендите

.