BgCanada

pumpy написа: - И това е разликата: аз се чуствам канадец. Американец - не, но канадец - ДА. И това го разбирам, това е причина да не живеете в Канада и е напълно разбираемо. Но това не го казвате по-горе. Говорим за банки, за робуване, за бунгала, а не за носталгия и несъвместимост с местния начин на живот. В това лошо няма и нека хората, които ще имигрират да знаят, че и това се случва, а не само бунгалото и банката, та банката......

Абе ти говориш голями приказки ...
Америка може да се фашизира и да върви по погрешен път откакто хазарите взеха контрол през 1965, но има две неща за които им свалям шапка - първото е "the American dream" (които се случва все по-рядко) и второто е, че който и да попиташ там - бял, черен, кафяв, жълт - всеки ще ти отговори "I,m American and proud to be!". И то се вижда от тези, които отиват в армията и които умират там, за своята родина - независимо че болшинството не осъзнава, че не защитава американските интереси, а на едни хазари...

Канада от друга страна е една изкуствено създадена държава, която с погрешната политика на мултикултурализма върви по много грешен път. Всяка канадска провинция е по-заинтересувана от създаването и задълбочаването на икономически връзки със съседа си от юг (кооперация север-юг), отколкото с другите "канадски" провинции (кооперация изток-запад).
Да се мисли за общо-канадска стратегия или цели са някакви глупости - всеки в неговия си двор, неговата кошничка... и дотам!
А когато попиташ хоратa тук какви са, с огромна изненада ще установиш че те са italian-canadians, french-canadians, greek-canadians, etc.. Е, на круиз или на някое летище в Европа ще чуеш и видиш, че различните там индиици, пакистанци и т.н се наричат "canadians", ама те такa си повдигат престижа. Oт друга страна тези "видими канадци" са практически невидими в армията, но пък се изпопребиват да осъществят "Canadian dream" - да се докопаш до държавна работа... и после да се пенсионираш на 55-60, като междувременно си довел едни 15-20 човека рода, с които много често се живее в къща, нормално предназначена за едно семеиство с две деца!

Е, щом искаш, остани си със здраве "канадец" - ама не дай си боже някой да тръгне да напада тази страна - ще ги видиш "канадците" тогава. А когато децата ти пораснат и бъдат дискриминирани, защото са бели в държавата в която са родени, и почнат да се самоубиват, хвърлят от мостовете или дрогират - белким се сетиш за този пост, когато премисляш миналото си, хубавият живот тук и светлото бъдеще на децата ти, което уж ги е чакало тук!!!

Panem et Circenses написа:

pumpy написа: - И това е разликата: аз се чуствам канадец. Американец - не, но канадец - ДА. И това го разбирам, това е причина да не живеете в Канада и е напълно разбираемо. Но това не го казвате по-горе. Говорим за банки, за робуване, за бунгала, а не за носталгия и несъвместимост с местния начин на живот. В това лошо няма и нека хората, които ще имигрират да знаят, че и това се случва, а не само бунгалото и банката, та банката......

Абе ти говориш голями приказки ...
Америка може да се фашизира и да върви по погрешен път откакто хазарите взеха контрол през 1965, но има две неща за които им свалям шапка - първото е "the American dream" (които се случва все по-рядко) и второто е, че който и да попиташ там - бял, черен, кафяв, жълт - всеки ще ти отговори "I,m American and proud to be!". И то се вижда от тези, които отиват в армията и които умират там, за своята родина - независимо че болшинството не осъзнава, че не защитава американските интереси, а на едни хазари...

Канада от друга страна е една изкуствено създадена държава, която с погрешната политика на мултикултурализма върви по много грешен път. Всяка канадска провинция е по-заинтересувана от създаването и задълбочаването на икономически връзки със съседа си от юг (кооперация север-юг), отколкото с другите "канадски" провинции (кооперация изток-запад).
Да се мисли за общо-канадска стратегия или цели са някакви глупости - всеки в неговия си двор, неговата кошничка... и дотам!
А когато попиташ хоратa тук какви са, с огромна изненада ще установиш че те са italian-canadians, french-canadians, greek-canadians, etc.. Е, на круиз или на някое летище в Европа ще чуеш и видиш, че различните там индиици, пакистанци и т.н се наричат "canadians", ама те такa си повдигат престижа. Oт друга страна тези "видими канадци" са практически невидими в армията, но пък се изпопребиват да осъществят "Canadian dream" - да се докопаш до държавна работа... и после да се пенсионираш на 55-60, като междувременно си довел едни 15-20 човека рода, с които много често се живее в къща, нормално предназначена за едно семеиство с две деца!

Е, щом искаш, остани си със здраве "канадец" - ама не дай си боже някой да тръгне да напада тази страна - ще ги видиш "канадците" тогава. А когато децата ти пораснат и бъдат дискриминирани, защото са бели в държавата в която са родени, и почнат да се самоубиват, хвърлят от мостовете или дрогират - белким се сетиш за този пост, когато премисляш миналото си, хубавият живот тук и светлото бъдеще на децата ти, което уж ги е чакало тук!!!

Болшинство е руска дума, на български се казва мнозинство
Ясно ми е за кого пееш, ама бегай се скрий някъде.
То не бяха граждански войни в щатите, размирици и т.н.
Не мога да ви разбера - като не ви харесва системата в Северна Америка, къв го дървите още тука?

Panem et Circenses написа:[ А когато децата ти пораснат и бъдат дискриминирани, защото са бели в държавата в която са родени, и почнат да се самоубиват, хвърлят от мостовете или дрогират - белким се сетиш за този пост, когато премисляш миналото си, хубавият живот тук и светлото бъдеще на децата ти, което уж ги е чакало тук!!!

???
Ако някой се самоубива, това аз го наричам "естествен подбор"
Аз не съм тук заради "светлото бъдеще" на децата ми, а заради своето настояще.
И за каква дискриминация става дума - аз тук от 12 години не съм усетил никаква такава. Защо да ги дискриминират тях един ден ?

Те един ден ще станат големи хора и ще могат да избират, точно какво аз съм избирал. И точно както моите родители не ми казаха как да си живея живота, така и аз няма да кажа на моите деца как да си живеят своя. Ако не могат да намерят сили да продължат напред и изберат да се замоубият, не мога да го променя. Най-добрия ми приятел в училище беше убит в България на 19 години, на друг добър приятел от ранното ми детство брат му умря от свръхдоза на 21, леля ми беше застреляна в Сомалия, това се СЛУЧВА, несависимо къде живееш. Баба ми, което беше лекар се самодиагностицира с микроинсулт и не каза на никого, защото знаеше, че "редовния" инсулт ще дойде след няколко дни, както се и случи и ще може да си "отиде" от този свят, което тя и искаше. Случи й се 3 дни по-късно. Ние разбрахме след смърта й, когато разчетохме дневника й. Аз самия "умирам" от ужас когато летя и въпреки това го правя всеки две седмици, това е моя избор. Когато някой около теб си отиде трябва да намериш сили да станеш и да продължиш напред. От няколко месеца давам от времето си да ходя и лекувам по старчески домове в Денвър и съм твърдо убеден, че ако и когато един моя ред дойде да съм на такова място ще се самоубия, защото има неща, за които няма смисъл да се живее. Въпрос на гледна точка.

Хубавото на Канада е че можеш да живееш ДНЕС И СЕГА, а не утре или вчера. А каквото дойде утре, дойде, аз там колнтрол нямам. Преди няколко години на Йом Кипук един от членовете на общността след като прекара 25 часа в Синагогата да се моли за "добра година" и излизайки от там го удари гръм на паркинка отпред - явно това е трябвало да се случи......

Когато моя "грум ме удари" ще го приема и няма да виня Канада, България, космоса или каквото и да било за него - въпрос на избор на философия.

pumpy написа: Ако някой се самоубива, това аз го наричам "естествен подбор"

Пумпи, това не е естествен подбор. А и самоубийството е грях според християнството. Ти си евреин, предполагам сефарад, но май и според юдеизма самоубийството е грях. Защо ги пишеш тези неща

Те един ден ще станат големи хора и ще могат да избират, точно какво аз съм избирал. И точно както моите родители не ми казаха как да си живея живота, така и аз няма да кажа на моите деца как да си живеят своя. Ако не могат да намерят сили да продължат напред и изберат да се замоубият, не мога да го променя. Най-добрия ми приятел в училище беше убит в България на 19 години, на друг добър приятел от ранното ми детство брат му умря от свръхдоза на 21, леля ми беше застреляна в Сомалия, това се СЛУЧВА, несависимо къде живееш. Баба ми, което беше лекар се самодиагностицира с микроинсулт и не каза на никого, защото знаеше, че "редовния" инсулт ще дойде след няколко дни, както се и случи и ще може да си "отиде" от този свят, което тя и искаше. Случи й се 3 дни по-късно. Ние разбрахме след смърта й, когато разчетохме дневника й. Аз самия "умирам" от ужас когато летя и въпреки това го правя всеки две седмици, това е моя избор. Когато някой около теб си отиде трябва да намериш сили да станеш и да продължиш напред. От няколко месеца давам от времето си да ходя и лекувам по старчески домове в Денвър и съм твърдо убеден, че ако и когато един моя ред дойде да съм на такова място ще се самоубия, защото има неща, за които няма смисъл да се живее. Въпрос на гледна точка.

Хубавото на Канада е че можеш да живееш ДНЕС И СЕГА, а не утре или вчера. А каквото дойде утре, дойде, аз там колнтрол нямам. Преди няколко години на Йом Кипук един от членовете на общността след като прекара 25 часа в Синагогата да се моли за "добра година" и излизайки от там го удари гръм на паркинка отпред - явно това е трябвало да се случи......

Когато моя "грум ме удари" ще го приема и няма да виня Канада, България, космоса или каквото и да било за него - въпрос на избор на философия.

sunrise16 написа:

pumpy написа: Ако някой се самоубива, това аз го наричам "естествен подбор"

Пумпи, това не е естествен подбор. А и самоубийството е грях според християнството. Ти си евреин, предполагам сефарад, но май и според юдеизма самоубийството е грях. Защо ги пишеш тези неща

май накрая ще излезне че не е евреин а нещо като кръстоска между евреин и българин , или по нашенски еврейски помак
носи еврейско име ,ама не спазва еврейските ценности и се тъпче с луканка

pumpy написа: Хубавото на Канада е че можеш да живееш ДНЕС И СЕГА, а не утре или вчера. А каквото дойде утре, дойде, аз там колнтрол нямам. Преди няколко години на Йом Кипук един от членовете на общността след като прекара 25 часа в Синагогата да се моли за "добра година" и излизайки от там го удари гръм на паркинка отпред - явно това е трябвало да се случи......

Когато моя "грум ме удари" ще го приема и няма да виня Канада, България, космоса или каквото и да било за него - въпрос на избор на философия.

Ето го и моето сутрешно включване:
Пумпи, уважавам те за някои твои мнения, например когато споменаваш "Канада е страната на лъжата", както и смятам, че в много случаи си откровен и прям човек - качества, които аз споделям.
Но специално в това ти мнение не си прав и понеже искаше някой да ти посочи къде точно лъжеш (може и да го наречем самозаблуда, а не лъжа) ще ти напиша една мисъл, която я чух от друг човек, не е моя, но много ми хареса: "Има страни в които хората живеят в миналото, страни в които хората живеят в настоящето и страни в които хората живеят за бъдещето".
В Италия и много други Европейски страни хората живеят в настоящето, наслаждават се на момента, на мига, на усещането в тази минута или секунда ако щеш. Не случайно отделят огромно по североамериканските стандарти време за обяд, не бързат, търсят усещането от едно хубаво кафе или вино, срещата с приятели.
В други страни хората живеят в миналото - например в близкият изток, отсланяйки се на славата на едни отдавна отминали времена и религия.
В Северна Америка хората живеят за бъдешето, не за момента, не днес и сега, те инвестират своето време жертвайки и изпускайки много други мигове, за да успеят да просперират в някакъв бъдещ момент, ти самият си един добър пример в това отношение - многото лишения, които си направил и правиш в момента за да постигнеш това, което си, и не си само ти или аз, всички горе-долу живеят така - принципа на "deferred gratification" както го наричат тук. Това не е непременно нещо лошо, подобен начин на мислене ти позволява да постигнеш много повече, отколкото ако би си "хабил" времето в дребните моментни удоволствия. До някъде и този начин на мислене или поведение е способствал за икономическото развитие на този континент.

Това го пиша, за да ти покажа, че и ти грешиш (няма да кажа заблуждаваш) в съветите си към другите. Ако някой търси да "живее ДНЕС И СЕГА" аз лично не бих посочил Канада или САЩ като мясото, което най-подхожда за това изискване.

jovani написа:Това го пиша, за да ти покажа, че и ти грешиш (няма да кажа заблуждаваш) в съветите си към другите. Ако някой търси да "живее ДНЕС И СЕГА" аз лично не бих посочил Канада или САЩ като мясото, което най-подхожда за това изискване.

Не се ли замисляш, че и ти може да се самозаблуждаваш като взаимно изключваш неща, които напълно е възможно да съществуват балансирано - инвестицията за по-добро бъдеще и сравнително спокойно настояще. Напълно постижимо е обаче изцяло зависи от самия човек дали ще може да удържи баланса когато доходите значително нарастнат в резултат на положените усилия. Особено в случая със собствен бизнес когато вече може да си достигнал ниво "осигурен доживот", но да не можеш или да не искаш да се спреш. Инерцията трудно се преодолява.

И двете последни мнения /преди моето/ имат своят чар.
А защо пренебрегваме Япония, Тайван? Там също живеят за момента съзерцавайки с часове цъфналите вишни...
А пък в Китай направо живеят за минутата и секундите в минутата и са хем в настоящето, хем в бъдещето.

yahoo написа:

jovani написа:Това го пиша, за да ти покажа, че и ти грешиш (няма да кажа заблуждаваш) в съветите си към другите. Ако някой търси да "живее ДНЕС И СЕГА" аз лично не бих посочил Канада или САЩ като мясото, което най-подхожда за това изискване.

Не се ли замисляш, че и ти може да се самозаблуждаваш като взаимно изключваш неща, които напълно е възможно да съществуват балансирано - инвестицията за по-добро бъдеще и сравнително спокойно настояще. Напълно постижимо е обаче изцяло зависи от самия човек дали ще може да удържи баланса когато доходите значително нарастнат в резултат на положените усилия. Особено в случая със собствен бизнес когато вече може да си достигнал ниво "осигурен доживот", но да не можеш или да не искаш да се спреш. Инерцията трудно се преодолява.

Факт е, че както аз, така и Пумпи продължаваме да живеем за бъдещето. Съмнявам се, че той може да си позволи да обядва по 2 часа, да излиза всяка вечер със семейството си (най-малкото заради това, че не живеят заедно през част от времето), да се наслаждава на чаша вино с приятели всяка седмица, разсъждавайки по философски въпроси.
В Монтреал нещата са по-различни, моето мнение е, че Монтреал (и може би Квебек като цяло) е някакво средно положение м/у живота в Европа и живота в Северна Америка.
И това го правим не защото сме алчни, а защото конкуренцията не спи и постоянно ни натиска (поне в моят случай) и се налага буквално да ги мачкам, за да оцелея аз. Това е моята реалност, както и реалността на много хора, които познавам в Торонто - в Монтреал или някъде другаде може и да е по-различно.

Моите първоначални представи за Торонто са, супер голям и готин град. Започваш работа на 2-рия месец. Запознаваш се с местните. Правиш си бързи контакти. Всеки Петък излизате на заведение. Ходите по трипчета. Пътувате из Северна Америка заедно. Спортувате заедно...ходите на фитнес. Мацките са супер лесни. Българките в това отношение са супер дървета. Искат нон-стоп внимание и са с мега високото самочувствие. По Европата като съм бил на почи

Така си ги представях аз нещата. ка ми се струва, че флирта е по-истински. И по-лесно стават нещата.

Мидлех си, че приятелствата и контактите отвъд Атлантика са по-силни и истински.

Поне с такова впечатление съм останал от приказките на моите познати. За разлика от Европата, където всичко е сиво.

jovani написа:

yahoo написа:

jovani написа:Това го пиша, за да ти покажа, че и ти грешиш (няма да кажа заблуждаваш) в съветите си към другите. Ако някой търси да "живее ДНЕС И СЕГА" аз лично не бих посочил Канада или САЩ като мясото, което най-подхожда за това изискване.

Не се ли замисляш, че и ти може да се самозаблуждаваш като взаимно изключваш неща, които напълно е възможно да съществуват балансирано - инвестицията за по-добро бъдеще и сравнително спокойно настояще. Напълно постижимо е обаче изцяло зависи от самия човек дали ще може да удържи баланса когато доходите значително нарастнат в резултат на положените усилия. Особено в случая със собствен бизнес когато вече може да си достигнал ниво "осигурен доживот", но да не можеш или да не искаш да се спреш. Инерцията трудно се преодолява.

Факт е, че както аз, така и Пумпи продължаваме да живеем за бъдещето. Съмнявам се, че той може да си позволи да обядва по 2 часа, да излиза всяка вечер със семейството си (най-малкото заради това, че не живеят заедно през част от времето), да се наслаждава на чаша вино с приятели всяка седмица, разсъждавайки по философски въпроси.
В Монтреал нещата са по-различни, моето мнение е, че Монтреал (и може би Квебек като цяло) е някакво средно положение м/у живота в Европа и живота в Северна Америка.
И това го правим не защото сме алчни, а защото конкуренцията не спи и постоянно ни натиска (поне в моят случай) и се налага буквално да ги мачкам, за да оцелея аз. Това е моята реалност, както и реалността на много хора, които познавам в Торонто - в Монтреал или някъде другаде може и да е по-различно.

Края на 2009 пакет от 12 пилешки кренвирши в Maxi бе на редовна цена $1.29.
Същите сега, на същото място са $1.99.

2009 излязох на социал, ходех на курс по францизация, бях съквартирант, нямах автомобил и ходех пеша едно 20 мин. до унито.
Сега работя за себе си (и над себе си ), плащам ипотека, която не ме притеснява, имам автомобил, който ме удовлетворява, и ходя пеша за удоволствие (и за здраве).

Jovani, прав си, че Монреал не е Канада. Начина на живот тук е и причината, поради която, ако зависи само от мен, аз от Монреал не мърдам.
Аз познавам хора, "роби на бъдещето" не само в Торонто, не само в Монреал, но и в София.
Такива (навярно) има на всякъде.

Ttorontoo написа:Моите първоначални представи за Торонто са, супер голям и готин град. Започваш работа на 2-рия месец. Запознаваш се с местните. Правиш си бързи контакти. Всеки Петък излизате на заведение. Ходите по трипчета. Пътувате из Северна Америка заедно. Спортувате заедно...ходите на фитнес. Мацките са супер лесни. Българките в това отношение са супер дървета. Искат нон-стоп внимание и са с мега високото самочувствие. По Европата като съм бил на почи

Така си ги представях аз нещата. ка ми се струва, че флирта е по-истински. И по-лесно стават нещата.

Мидлех си, че приятелствата и контактите отвъд Атлантика са по-силни и истински.

Поне с такова впечатление съм останал от приказките на моите познати. За разлика от Европата, където всичко е сиво.

Това сарказъм ли беше или аз нещо не вдявам?!

Не. Това реално очаквах в началото. Казаха ми моите познати, че в Северна Америка работата се намира по-лесно, по-лесно те приемат, тъй като всички са емигранти. Бизнес средата е на високо ниво. Та затова се и запалих.

На болното ми е, че не успях поради здравословен проблем да ида на бригада в Щатите 2 курс. После имаше други неща и пак не успях. Болно ми е малко.

Ttorontoo написа:Казаха ми моите познати, че в Северна Америка работата се намира по-лесно...

Ttorontoo написа:Започваш работа на 2-рия месец.

Работа можеш да започнеш и първия ден. Зависи какво и за колко продаваш.