BgCanada

krimon написа:Доста българи вече познам, които говорят по препоръка на логопедите на децата си или на английски, или на френски, за да могат да се справят с говорните смущения.

А аз познавам доста българи които говорят на децата си на развален английски, щото толко си могат, но ако му говорят на български детето се муси и не им отговаря, а нали сме много демократични, няма да го насилваме я. Родители дето говорят на (малките) деца на български са сигурно под 1 на 20 семейства. Извинете за лиричното отклонение.

За логопедите не разбрах - то ще излезе че е гъкано с логопеди и деца имащи нужда от тях ? Едно време ние имахме зъболекар в училище, но логопед не сме имали. И не помня някой да е имал нужда. Ще излезе че сега някаква лого- епидемия е плъзнала ?

Логопедите ходят по училищата 1 седмично и са на хонорар към училищните комисии. Не са толкова много, но и моите впечатления са, че все повече деца/имигранти имат нужда от логопед. Натрапва се в разговорите с имигранти (не само българи), особено когато няма някакъв физически дефект по рождение.

Освен, че им говорят на чужд език, много българи оставят децата от едно семейство да говорят помежду си на френски/английски (щото така по-лесно). Прави ми впечатление, че даже има някаква особена "гордост" при родители, които са учили езика специално за емиграция и не го познават добре. Също и коментари от вида, че децата им говорят перефктно и трите езика ... или самодоволство, че не им пълнят главиците с ненужни/непотребни езици като българския. Имам възможност да наблюдавам от години вече такива деца, които с възрастта развиват доста ниска езикова култура и на новия език/ици. И малко гадничко, като родителите им говорят нещо на български, а те отговарят на френски/английски питащи ги какво искат да кажат или че не са разбрали. Представям си как общуват с роднините си в България.

Аз на моите си им говоря на български от самото начало. Те винаги са ми отговаряли на френски. Чак преди 2-3 години почнаха да се отпускат на майчиния си език. Не помня да са имали нужда от логопед. Виж на български, може би, ама ние не сме в България все пак, така че няма страшно. И без това там се мазнят на чужденците.

optics написа: За логопедите не разбрах - то ще излезе че е гъкано с логопеди и деца имащи нужда от тях ? ... Ще излезе че сега някаква лого- епидемия е плъзнала ?

Чак "епидемия" не може да се нарече, по-скоро има нараснало търсене (да внесем малко маркетингова нотка, а?)
Специалистите (практикуващи и изследователи) смятат че поради нарастващата важност на вербалните комуникации на всички нива (в ежедневието, образованието, професионалните изяви) съвременните родителите си дават сметка все по-рано за евентуалните затруднения на децата си, в резултат на което все повече се търсят консултации със специалист по речта.
Сиреч, нашите родители, хеле на нашите родители техните родители последна грижа им е бил езика, затуй не са го бръснали за слива.

krimon написа:Логопедите ходят по училищата 1 седмично...

Всяко училище ангажира логопеда според нуждите си, респективно броя деца които имат нужда от него. Кварталното ни училище разполага с логопед 4 дни в седмицата, съседното такова го "ползва" 2 дни, и пр.

krimon написа:...но и моите впечатления са, че все повече деца/имигранти имат нужда от логопед. Натрапва се в разговорите с имигранти (не само българи), особено когато няма някакъв физически дефект по рождение...

Последната терапия на син ми (преди започване на maternelle) беше проведена в група от 10 деца. Имигрантските деца бяха категорично малцинство - 4, срещу 6 местни, всичките ексклузивно едноезични (франкофонски).
Моите 5 с'тинки по темата!

ablood написа:

krimon написа:В училищата има отделни/допълнителни занимания по френски език, не с логопед, за децата, които не са франкофони.

Като написах "логопед", имах впредвид "логопед". Или поне лица, представящи се за "логопед".
И за двете ми големи деца. В различни училища.

Аман от "компетентността" ти.

Едната даже ме привика на среща, преслуша ме на френски и английски и ме помоли да говоря само английски с дъщеря си, че съм и прецаквал квебекарския акцент.

Аблоод,спри се бе човек ,че сте ме умориш от смях!
След форсирането в преспите,обявяването за псориазиса за заболяване с фатален край и още колко други възвишени полети на мисълта,то днес направи на пух и прах цялата логопедична наука.Интересно ми е как се лекуват сигматизъм,ротацизъм,полиморфна дислексия,ламбдацизъм и т.н. речеви смущения със спрягане на глаголите etre,voir .....
Логопед и филолог са две коренно различи професии.Дъщеря ми не можеше да произнася звука Р по-тоцно тотално лисваше,но след няколко логопедични упражнения а не спрягане на глаголи или разговори с нея на френски или английски, звука си дойде на мястото.

Едната даже ме привика на среща, преслуша ме на френски и английски и ме помоли да говоря само английски с дъщеря си, че съм и прецаквал квебекарския акцент.

Ти нали говореше с децата си само на френски,за да им дадеш правилен старт в живота.Сега на английски ли ще продължаваш.
Е ,аз на мойто съкровище правилен старт в живота не съм му давал-говорил съм му само на български и съм го поправял и разяснявал когато греши-затова сега чете,пише и говори перфектно на 3 езика.

Може, Чушка, нещата да се променили. Моят опит е от преди близо 10 години на южния бряг.

Да споделя и аз малко опит с многоезичност.

У нас се говори само на български. Ако трябва да говоря по телефона с разни институции, отивам в друга стая. От друга страна детето от самото начало посещава двуезична градина. Когато проговори, речниковия запас беше предимно френски с български примеси и английски вметки за вкус. В момента има добре развит речник и на трите езика, като превключва между тях според контекста.

Проговарянето беше трудно и мъчително, с лошо произношение и препоръки от педиатър да се започне говорна терапия. Година и половина по-късно детето вече говори с добро произношение на три езика без да се е стигало до логопед.

Мисля, че при нас важна роля изигра факта, че почти никога не ни е чувала да говорим английски или френски. Сега, когато вече има основа на български, си позволявам да чета книжки И на френски/английски и да водя разговор с нея на съответния език. Например в книжка за кончета на френски се говори за конюшня, аз съответно обяснявам какво е това пак на френски. Или в книжка на английски има картинка на тигър в джунглата, ние правим преразказ по картинка пак на английски. В семейството обаче всички ежедневни разговори се водят винаги на български.

При нас този подход работи, понеже аз имам добър френски и английски. Не го препоръчвам на семейства, в които нито един родител не говори добре поне единия чужд език.

krimon написа:Логопедите ходят по училищата 1 седмично.

Невярно.

Guinness написа:Ти нали говореше с децата си само на френски,за да им дадеш правилен старт в живота.Сега на английски ли ще продължаваш.

Да? Проблем ли имаш?

Смешен си

Люта чушка ® написа:

krimon написа:Тукашните логопеди смятат, че правоговорните смущения идват от многото чужди езици

Ето това вече е тотално невярно! Изрично сме питали всеки един от логопедите с които сме работили какво е мнението им по въпроса за присъствието на повече от един основен език извън семейството, и дали вторият (третият) език има нещо общо с говорните проблеми, и отговора е "Не!"

На мен също ми отговориха, че броя на езиците не е проблем.Тукашен логопред, както и българка.
Въпреки,че аз съм склонна да смятам ,че повечето езици оказват влияние, все пак вкъщи говорим български, в училище е на френски, а лятото на английски лагер.
Както и да е , идеята да спомена логопед е че при нужда в държавното училище ще имаш на разположение такъв, а в частното всичко се плаща допълнително.

сигурно си зависи от проблема: на нас ни казаха, преди време, че е от различните езици (къщи - български, детска градина - английски, матернел -френски) и тукашните ортофонисти след 1 година/1 седмично ни посъветваха да работим с български логопед, който се справи с проблема на детето за 6 месеца (по скайп)

krimon написа:сигурно си зависи от проблема: на нас ни казаха, преди време, че...

И на базата на такава информация изтипостна редица неверни твърдения. Дори спореше.

Доколкото разбирам за 5-годишните има 2 опции: да си продължат в детската градина или да започнат предучилищна. Според вас кое е по-добре за децата?