BgCanada

Тангра, мерси за отговора.
Ама ти май не си разбрал точно въпроса Не те питам кой в какво е по-добър, а кой получава по-добра практическа подготовка в училището/университета? Т.е. кой излиза от училище по-готов за определения вид работа?

roumensp написа: Аз не получих никаква практическа подготовка от българските университети. Тука в подобни специалности имат ко-оп по 8 месеца и работят наравно и изкарват все едно са завършили.

Което означава какво? Че професионалната подготовка е на по-високо ниво и съответно "изкарва" хората по-добре подготвени?

fighter написа:

roumensp написа: Аз не получих никаква практическа подготовка от българските университети. Тука в подобни специалности имат ко-оп по 8 месеца и работят наравно и изкарват все едно са завършили.

Което означава какво? Че професионалната подготовка е на по-високо ниво и съответно "изкарва" хората по-добре подготвени?

Това означава, че ми трябваха 7-8 години стаж от БГ (добре че ги имах), за да бъда равностоен на наскоро завършили в Северна Америка. За щастие американците гледаха предимно какво знаеш и можеш, а не къде си учил.

fighter написа:

IRA написа:

fighter написа: Сред колегите ти има завършили български университети, нали? Я кажи честно, кой има по-добра практическа подготовка - ти или те? Ама бъди честен, обективен и обоснован

В моята професия в България получавахме по добра практична подготовка.

По-добра къде? В училище ли? В университет ли? В професионална школа ли? По време на ориентейшън при започване на работа ли?

Ми аз като говоря за професия естественно говоря за университета.
Учила съм в техникум и там също беше достта добра практическата подготовка.
Тук им дай само презентации да правят, като дойдат да робята нищо не знаят и чертежи дори не могат да четата. Просто е фрапиращо .
Аз като дойдох и започнах с нещо в което в Бъллгария не се бях занимавала (това специално не се учи по университетите, но е сходно някой неща който съм правила преди това) за един месец бях по добре от тия с практиката. Говорила съм с други колеги и всичките са на моето мнение.

Ира, не питам кой е по-добър в професията си, а кой е получил по-добра практическа подготовка в училище/университет/професионална школа.
Ти това дето не си се занимавала с него в България, а си го започнала тук, къде го учи? В България или в Канада? Ако е в България, трябваше ли да получиш някакво допълнително обучение в Канада, за да се аджастнеш, или не?

гггг

Аз съм сравнително от скоро в Канада (Квебек), но имам късмета да се докосна до образователната система на ниво основно училище и ниво университет. За средното и колежанско ниво само съм чувала коментари от пишман елитни дипломанти на български пишман елитни училища. Мога да твърдя, че излизайки от средно посредствено училище на малък град, в бг университет по нищо не отстъпвах на топ "елита" от реномираните гимназии, което ме кара да се замислям, колко елитна е бг елитната гимназия, без значение в коя точка на държавата се намира. После, въпреки отличните оценки, когато се озовах на реален терен, открих (колко велико откритие!), че всичките глупости, които трябваше да науча (разбирайте възпроизведа), не служат за абсолютно нищо на практика! Твърдя, съвсем съзнателно, че университетите тук те подготвят милиони пъти по-добре за реалния живот (на работното място) и съм щастлива, че детето ми на 7 години, не е затрупано от домашни, задължения и какви ли не простотии, които са супер важни за бг "образованието". Като цяло оценката ми (като на всеки българин - силно "критична") за местното интелектуално ниво е по-скоро ниска, отколкото средна, и не знам като как тези "ниско интелигентни" хора тук са намерили идеалното решение за училището (което почти никой българин не намира за по-добро), но са успели да мотивират децата да ходят с желание и да не се чувстват смазани от излишна информация.
Моля за извинение всички възпитаници на гореспоменатите елитни гимназии, които ще прочетат този пост и ще се почувстват засегнати, но за мен, в България, езиковите гимназии биха ви дали по-добро ниво на френски от на всички останали и нищо повече, по същият начин и т. нар. "математически" гимназии, сигурно ви научат да смятате по-бързо на ум....Но ... това не ви гарантира по-добра реализация в живота, нито в България, нито където и да е по света. И повярвайте, няма никакво значение в кой клас си взел математиката за 8-ми клас, дали в осми или в десети, надали в реалния живот тази материя ще ти послужи за нещо....
V.

J&V написа:засегнати, но за мен, в България, езиковите гимназии биха ви дали по-добро ниво на френски от на всички останали и нищо повече, по същият начин и т. нар. "математически" гимназии, сигурно ви научат да смятате по-бързо на ум....

Това все едно е взето от холивудските филми.
Там винаги гения се изобразява като смята числа на ум.
Връх на човешката мисъл.

Добре документирано е че аз лично 100% предпочитам Канадската образователна система, но донякъде съм съгласен с мненията че може би не е подходяща за всички..

Тук наистина има тенденция на нещо като "приравняване" на всички под един "знаменател"..

Може би има деца които са по-надарени, амбициозни или имат специфични интереси в специфични области и за тях е възможно да им е скучно...

Също съм забелязал че понякога не е толкова до училището и системата а до учителя.. Ако учителя/учителката имат правилен подход и знаят как да се справят с децата, резултатите естествено са положителни.

Например в едно и също училище моят син имаше две напълно противоположни години.
Първата беше в клас на учителка която знаеше много добре как да извлече най-доброто от него, втората година учителката му беше една такава пасивна.. Не че беше лоша или нещо но просто не и пукаше и малкият забуксува ...

С тези учители е малко като лотария..

fighter написа:Ира, не питам кой е по-добър в професията си, а кой е получил по-добра практическа подготовка в училище/университет/професионална школа.
Ти това дето не си се занимавала с него в България, а си го започнала тук, къде го учи? В България или в Канада? Ако е в България, трябваше ли да получиш някакво допълнително обучение в Канада, за да се аджастнеш, или не?

Аз започнах да правя мастър тук , намерих си работа и се отказах да си губя времето ,като видях какви глупости ги карат да правят в университета. Нищо практично, само презентации.

IRA написа:Аз започнах да правя мастър тук , намерих си работа и се отказах да си губя времето ,като видях какви глупости ги карат да правят в университета. Нищо практично, само презентации.

Ти не беше ли от ВИАС ? За какво ти е тукашен мастър, след като българския е предостатъчен ? Вместо да си губиш времето за тукашен мастър много по-полезно би било да го загубиш за лицензиране в асоциацията.

ПП
Аз познавам доста хора от ВИАС/УАСГ, най-вече в Щатите и никой не е изпитвал нужда да учи и тук, освен за да се лицензира.

IRA написа:

fighter написа:Ира, не питам кой е по-добър в професията си, а кой е получил по-добра практическа подготовка в училище/университет/професионална школа.
Ти това дето не си се занимавала с него в България, а си го започнала тук, къде го учи? В България или в Канада? Ако е в България, трябваше ли да получиш някакво допълнително обучение в Канада, за да се аджастнеш, или не?

Аз започнах да правя мастър тук , намерих си работа и се отказах да си губя времето ,като видях какви глупости ги карат да правят в университета. Нищо практично, само презентации.

Ти си била вече завършен специалист със опит, затова са ти са се сторили глупости.
А можеш ли да обясниш с какво точно практическата подготовка в българския университет е била по-добра от канадския?
Аз ще се опитам да сравня нещо елементарно и масово разпространено в Канада - курсовете за First Aid, с подобни курсове в България. В Канада еднодневен курс протича по следния начин: Теоретична част, в която лектора не само говори наизуст, ами и разполага с най-различни материали, макети и видеоматериали. Тази част минава на принципа "Казвам и показвам". После следва практическа част, в която учениците разиграват сценарии с наученото до момента, като се използват както "чучела" така и хората от класа, и тук НАЙ-ВАЖНИЯТ момент е, че лектора/инструктора обръща индивидуално внимание на всеки един и докато не изпълниш заданието както трябва инструктора не те оставя на мира.
Накрая е изпита и той изобщо не се провежда проформа. Ако не покриеш нужния процент отговори, сори, не получаваш сертификат. Няма значение че си си платил курса.
В България на подобен курс обикновено не ходиш, ами във фирмата в която работиш идва "лектор" който си изпява монотонно песента, показва едно-две малки макетчета, обикновено няма видеоматериали а само снимки. Времето за практически упражнения се скипва и се прекарва в пушене на цигари и люпене на семки. Изпита е само проформа и накрая всеки получава сертификат
Тук хората отдавна са разбрали, че теоретичната част трябва да бъде сведена до минимум, просто човешкия мозък може да приема подобна информация само до един момент. А на всичко отгоре и само след няколко часа тази информация започва да избледнява. Докато тялото има свойството да "помни"- веднъж нещо направено, тялото го е запомнило и всеки следващ става по-лесен.
Та предполагам за колегите ти в канадския университет е било по-полезно да правят презентации (което са си практически занимания), отколкото да слушат по цял ден монотонни лекции.

J&V написа:Аз съм сравнително от скоро в Канада (Квебек), но имам късмета да се докосна до образователната система на ниво основно училище и ниво университет. За средното и колежанско ниво само съм чувала коментари от пишман елитни дипломанти на български пишман елитни училища. Мога да твърдя, че излизайки от средно посредствено училище на малък град, в бг университет по нищо не отстъпвах на топ "елита" от реномираните гимназии, което ме кара да се замислям, колко елитна е бг елитната гимназия, без значение в коя точка на държавата се намира. После, въпреки отличните оценки, когато се озовах на реален терен, открих (колко велико откритие!), че всичките глупости, които трябваше да науча (разбирайте възпроизведа), не служат за абсолютно нищо на практика! Твърдя, съвсем съзнателно, че университетите тук те подготвят милиони пъти по-добре за реалния живот (на работното място) и съм щастлива, че детето ми на 7 години, не е затрупано от домашни, задължения и какви ли не простотии, които са супер важни за бг "образованието". Като цяло оценката ми (като на всеки българин - силно "критична") за местното интелектуално ниво е по-скоро ниска, отколкото средна, и не знам като как тези "ниско интелигентни" хора тук са намерили идеалното решение за училището (което почти никой българин не намира за по-добро), но са успели да мотивират децата да ходят с желание и да не се чувстват смазани от излишна информация.
Моля за извинение всички възпитаници на гореспоменатите елитни гимназии, които ще прочетат този пост и ще се почувстват засегнати, но за мен, в България, езиковите гимназии биха ви дали по-добро ниво на френски от на всички останали и нищо повече, по същият начин и т. нар. "математически" гимназии, сигурно ви научат да смятате по-бързо на ум....Но ... това не ви гарантира по-добра реализация в живота, нито в България, нито където и да е по света. И повярвайте, няма никакво значение в кой клас си взел математиката за 8-ми клас, дали в осми или в десети, надали в реалния живот тази материя ще ти послужи за нещо....
V.

Математическите гимназии от времето, когато аз съм учил в тях не си поставяха за цел да ни научат да смятаме по-бързо наум, а да се научим на аналитично и логическо мислене, което е изключително важно за избралите да продължат образованието си в инженерни вузове или в естествените науки.
Не знам как е сега в България, но предимството на 4 години обучение в такава среда и с такава цел беше определено предимство пред другите сррдни училища в по-нататъшното учение, а и за цял живот след това.
Горното не означава, че всички от математическите гимназии бяха с по-добра подготовка в това отношение от завършилите обикновените гимназии или техникуми в това отношение, но като правило със съответните изключения беше факт.
За хора насочили се към хуманитарни науки макар също подходящи, математическите гимназии не бяха някакво особено предимство и много често дори бяха излишен разход на усилия за нещо, което не им беше по сърце.
Имам представа от средното образование главно в Албърта, но покрай хората с които съм работил и от други части на Канада.
В Албърта има аналог на природо-математическите гимназии в България и това е
International Baccalaureate Program, която развива подобни способности и учи децата, как да учат.
Получаването на IB диплома обикновено гарантира прием в елитните университети по цял свят.
Темата за това доколко образованието след средно дава реална готовност и знания за работа - след като съм обучил няколко десетки завършили в Канада мисля, че е същото като за България в областта на търсене, проучване и добив на нефт и газ, а тоест много малка. Това също е нормално - целта на инженерното обучение е да ти даде теоритична подготовка и да те научи да мислиш, търсиш информация и учиш. За останалото си има training on the job и специализирани вътрешно фирмени училища и курсове.

Ivan1007 написа:В Албърта има аналог на природо-математическите гимназии в България и това е
International Baccalaureate Program, която развива подобни способности и учи децата, как да учат.
Получаването на IB диплома обикновено гарантира прием в елитните университети по цял свят.

И в BC ги има и смятаме нашия именно в такава да се прехвърли, когато му дойде времето.
Евентуално можеш да спестиш доста изпити от първата година на университета (зачитат се кредити от IB).

http://www.ibo.org/university-admission/"

fighter написа:

IRA написа:

fighter написа:Ира, не питам кой е по-добър в професията си, а кой е получил по-добра практическа подготовка в училище/университет/професионална школа.
Ти това дето не си се занимавала с него в България, а си го започнала тук, къде го учи? В България или в Канада? Ако е в България, трябваше ли да получиш някакво допълнително обучение в Канада, за да се аджастнеш, или не?

Аз започнах да правя мастър тук , намерих си работа и се отказах да си губя времето ,като видях какви глупости ги карат да правят в университета. Нищо практично, само презентации.

Ти си била вече завършен специалист със опит, затова са ти са се сторили глупости.
А можеш ли да обясниш с какво точно практическата подготовка в българския университет е била по-добра от канадския?
Аз ще се опитам да сравня нещо елементарно и масово разпространено в Канада - курсовете за First Aid, с подобни курсове в България. В Канада еднодневен курс протича по следния начин: Теоретична част, в която лектора не само говори наизуст, ами и разполага с най-различни материали, макети и видеоматериали. Тази част минава на принципа "Казвам и показвам". После следва практическа част, в която учениците разиграват сценарии с наученото до момента, като се използват както "чучела" така и хората от класа, и тук НАЙ-ВАЖНИЯТ момент е, че лектора/инструктора обръща индивидуално внимание на всеки един и докато не изпълниш заданието както трябва инструктора не те оставя на мира.
Накрая е изпита и той изобщо не се провежда проформа. Ако не покриеш нужния процент отговори, сори, не получаваш сертификат. Няма значение че си си платил курса.
В България на подобен курс обикновено не ходиш, ами във фирмата в която работиш идва "лектор" който си изпява монотонно песента, показва едно-две малки макетчета, обикновено няма видеоматериали а само снимки. Времето за практически упражнения се скипва и се прекарва в пушене на цигари и люпене на семки. Изпита е само проформа и накрая всеки получава сертификат
Тук хората отдавна са разбрали, че теоретичната част трябва да бъде сведена до минимум, просто човешкия мозък може да приема подобна информация само до един момент. А на всичко отгоре и само след няколко часа тази информация започва да избледнява. Докато тялото има свойството да "помни"- веднъж нещо направено, тялото го е запомнило и всеки следващ става по-лесен.
Та предполагам за колегите ти в канадския университет е било по-полезно да правят презентации (което са си практически занимания), отколкото да слушат по цял ден монотонни лекции.

Тоя курс съм го карал 5 пъти вече (подновява се на всеки три години) обикновено в двудневния му вариант (Standard First Aid е два дни, Emergency First Aid е един ден) и другия месец трябва да ходя за шести път. Досега не съм чул някой да е пропаднал на него.
Да не се налага да ти прилагат нещо от него, щото точно той е пример за формално обучение за събиране на пари (работодателя най-често плаща) Цените са от порядъка на 100 за еднодневен и 150 за двудневен при групи от 15-20 човека.
От него след 30 дни мнозинството помнят горе-долу толкоз, колкото аз от курса по палеонтология преди 30 години т.е, че динозаврите са измрели.