BgCanada

Bistra написа:Грозни жени?
Един единствен път съм мервала съпругата на пумпи (когато той самият беше публикувал почетна извадка от завърщващите университет. Предполагам е бил много горд с нея. ) и смея да твърдя, че е голяма красавица. Казвам го без излишна завист, защото самата аз съм жена.

а аз съм ти виждал кафевите прашки
един път им беше публикувала снимки тука

Bistra написа:Грозни жени?
Един единствен път съм мервала съпругата на пумпи (когато той самият беше публикувал почетна извадка от завърщващите университет. Предполагам е бил много горд с нея. ) и смея да твърдя, че е голяма красавица. Казвам го без излишна завист, защото самата аз съм жена.

Коя година това?

Не помня, но беше скоро. Като сметнеш, че те са дошли горе-долу по същото време като нас 2004г + 5 години за учене в университет. Снимката беше от завършването. За жена родила 2 деца и повторила наново следването си...шапка свалям! Дай ми аналогичен пример за жена направила същото в България!
Обикновено там след раждането се превръщат в дропли, а като минат 40-те - в бабички. Затова ме стринкосват и мен, ама простено да им е! Те не знаят какво говорят!

grozdan написа:Боже, колко мъка има по тоя свят ...

Днешната млада българка е копие на Галена и Андреа, яко чалга, к..валък, мене ме е гнус да ги гледам. Това са по-симпатичните. Иначе има и мустакати, дето не знаят как да си обръснат мустака. По-дъртите изглеждат едно поне 5 години по-стари отколкото са. Мъжете също между другото.

Аз тука една не съм видял с косми по лицето. Една да не е поддържана. И стари, и млади. Не че ме интересуват, ама е приятно за окото.

Да ви имам критериите ...

Не знам как да отговоря на това и защо го приемам като лична обида.
Истината е, че аз съм много агресивен, но съм намерил формулата, с която да убия агресията със спорт.
Да кажеш, че днешната българка е копие на чалга певица е клише, което често се използва за довод. Кога престанахме да бъдем българи и как с лека ръка можем да замажем повече от 1300 години история и култура. България не е само поп-фолк и братя Галеви. България не нито правителството, нито корупцията, нито престъпността. От моята позиция тук това е един поглед към миналото пълен с приятни спомени.
Мене ми трепва като чуя Валя Балканска в къщата и в Родопите, а не като посетя кабана а сюкр. Защо не мога да се върна е прекалено личен въпрос свързан с определена за мен опасност, която ме чака там.
10 пъти препрочитам мнението ти. Сигурен съм, че съпругата ти е българка, но не знам как ще оцени тя твоето мнение. Съгласен съм, че има мъка, но явно виждаме светът около с нас с различни очи. Аз все още проблеми с оценките и зрението нямам. Все още съм млад емигрант с много спомени от красивите жени в България. Това е доказано в годините от различни предавания и класации. Не говоря за конкурсите за красота и чалгата в различните и форми. Говоря за това, което няма да го намериш нито в пресата, нито по телевизията. Момента, в който започваш да отброяваш секундите в които погледите ви ще се срещнат на улицата.
С цялото си възпитание и житейски опит заставам зад твърдението си, че жената в Бъгария е много по-чувствена, емоционална и топла.
Винаги съм изразявал лично мнение, но никога не съм нападал агресивно.
Спирам до тук, което е изключително полезно за твоето здраве и цялост.
Още веднъж се извинявам, но лицемер не съм бил и няма да бъда.
Хубава събота и неделя

NightMartini написа:

grozdan написа:Боже, колко мъка има по тоя свят ...

Днешната млада българка е копие на Галена и Андреа, яко чалга, к..валък, мене ме е гнус да ги гледам. Това са по-симпатичните. Иначе има и мустакати, дето не знаят как да си обръснат мустака. По-дъртите изглеждат едно поне 5 години по-стари отколкото са. Мъжете също между другото.

Аз тука една не съм видял с косми по лицето. Една да не е поддържана. И стари, и млади. Не че ме интересуват, ама е приятно за окото.

Да ви имам критериите ...

Не знам как да отговоря на това и защо го приемам като лична обида.
Истината е, че аз съм много агресивен, но съм намерил формулата, с която да убия агресията със спорт.
Да кажеш, че днешната българка е копие на чалга певица е клише, което често се използва за довод. Кога престанахме да бъдем българи и как с лека ръка можем да замажем повече от 1300 години история и култура. България не е само поп-фолк и братя Галеви. България не нито правителството, нито корупцията, нито престъпността. От моята позиция тук това е един поглед към миналото пълен с приятни спомени.
Мене ми трепва като чуя Валя Балканска в къщата и в Родопите, а не като посетя кабана а сюкр. Защо не мога да се върна е прекалено личен въпрос свързан с определена за мен опасност, която ме чака там.
10 пъти препрочитам мнението ти. Сигурен съм, че съпругата ти е българка, но не знам как ще оцени тя твоето мнение. Съгласен съм, че има мъка, но явно виждаме светът около с нас с различни очи. Аз все още проблеми с оценките и зрението нямам. Все още съм млад емигрант с много спомени от красивите жени в България. Това е доказано в годините от различни предавания и класации. Не говоря за конкурсите за красота и чалгата в различните и форми. Говоря за това, което няма да го намериш нито в пресата, нито по телевизията. Момента, в който започваш да отброяваш секундите в които погледите ви ще се срещнат на улицата.
С цялото си възпитание и житейски опит заставам зад твърдението си, че жената в Бъгария е много по-чувствена, емоционална и топла.
Винаги съм изразявал лично мнение, но никога не съм нападал агресивно.
Спирам до тук, което е изключително полезно за твоето здраве и цялост.
Още веднъж се извинявам, но лицемер не съм бил и няма да бъда.
Хубава събота и неделя

още си млад/нов/ в тоя форум и излишно се потиш в/у измислиците на бай гроздана

не хаби нерви.няма смисъл
те повечето от тук пишещите са генетично увредени

и бистрето и аблъда и гроздана
другите да не ги изброявам,те си знаят кои са

Това, батка, бас хващам че "turist" е кан танграта. Мое да е сравнително млад, но нов...

NightMartini написа:От както съм тук ме вълнува още един въпрос.
Българската жена.
Тази, която изглежда на двайсет дори и след тридесет години ежедневна борба с безумни проблеми. Тази, която знае как да открадне време за себе си, да се държи като жена, да вълнува душата ти, да ти дава смисъл и пълнота. Да те обича и да те подкрепя в трудните моменти. Да съчетава в себе си култура, традиции и в същото време да е модерна и развиваща се. Тя ти дава усещането за допир до жената-земя пълна с емоции и колкото повече четеш ти става още по-приятно.
Знам че сега ще направя грешка като се опитам да обобщя. Но всеки ден когато срещам на улицата и в метрото местната „льо-льо” жена се питам - как можа да оставиш всичкото това културно богатство в България и да да дойдеш в родината на жените разхождащите се с чайници, които съвсем преднамерено остават дамската си чанта на земята и имат странно мнение за това, как да се обличат, гримират, къде да си слагат обици и татуировки. Изобщо не искам да споменавам за силната им връзка с телефона или таблета им. Та тази жена съчетана с другота национално богатство тук „климатът” превръща оцеляването в трудно начинание.
Колкото и дебитни и кредитни карти да имаш, ако няма светлинка в прозореца на апартамента ти, когато се прибираш, няма сила, която да те направи спокоен и щастлив.
Мога да подмина всичко тук с пренебрежение. Не не мога да бъда цял на място където жената излъчва само мъжки хормони. Понякога има приятни изключение. Но само понякога.

Здравейте,
Чета ви от известно време и преоткривам в написаното тук своите си мисли, дискусиите, които водим в нас, очарованието и разочарованието да живеем в Канада. От много размишления, оценки и сравнения, стигнах до един извод. Имиграцията не е за всеки.
Първо за жените. Да, те тук са различни, облечени са странно, татуирани са и имат силна връзка с телефона и таблета. Независими са, което е по-важно. Не искам да се заяждам с теб Марто, но ти колко жени си имал в България? С колко си живял поне няколко години, та си си изградил тази представа за българската жена? Защото аз съм такава, българска жена и познавам доста такива, български жени. И повярвай, никоя не е толкова идеална, както в главата ти. Друг въпрос, как прецени каква е местната „льо-льо” жена? С колко от тях си живял? С колко от тях си бил на ниво повече от среща в метрото, та ги преценяваш? Аз не мисля, че българската жена би била по-малко зависима от таблета си и телефона, ако имаше същата материална възможност като местната „льо-льо” жена. Не мисля също, че ако чантата й (жалка реплика на някоя марка) струваше не една трета от заплатата й а много по-малко, щеше да е на различно място от мястото, на което е чантата на местната „льо-льо” жена - на пода в тоалетната. В България съм била свидетел на такъв комерсиализъм от страна на жени, че ти не би могъл да си го представиш. Познавам жени, които са се омъжили заради солидно материално състояние и мъже, които са самотници, поради липсата на това. Ще си позволя да цитирам един колега, който казваше ''ами те сегашните с количка не се лъжат''. Поне едно е сигурно, тази с чайника и с татуировките, ако си падне по теб, то ще е защото си пада по теб, а не по колата ти, портофейла ти, визата в паспорта. В никакъв случай не защитавам местните жени, нито пък калям българките, но не може да се правят генерални заключения само според това, което се вижда на пръв поглед. Хората тук са си различни, имат разлишен манталитет, мислене, отношения. Ние не сме дошли тук да ги съдим, тук сме, за да имаме техния живот. За мен и моето семейство, адаптацията също е трудна, тук сме от година и половина, имала съм моменти, в които съм се питала какво ме докара тук. И на мен ми липсва морето, пролетта, защото тази пролет, която съществува у нас, тук я няма. Но по никакъв начин не бих казала, че няма в какво да се влюбиш (не говоря за мъже и за любовта в онова й измерение, за което ти постоянно намекваш). Природата тук е невероятна. Влюбена съм в парк, в който нито веднъж не ми се случи да настъпя кучешко лайно, даже и в най - затънтените му части. Започнах да уча (тук е момента да благодаря на моя мъж, че е до мен и работи, за да мога да реализирам мечтата си). Никога не бях си представяла как няма да бъде дискриминирана заради това, че съм с 15 години по-дърта от децата, които учат с мен. Когато моят мъж си забрави кредитната карта в магазина, отиде да я потърси след два дни и никой не беше злоупотребил, нито за миг не се притесних. Докато в градския транспорт на Варна стисках чантата си всеки път, когато някоя циганка се качеше. Имах честта и да работя тук. Нито веднъж, никой не си и помисли да ме нагруби или да ме нахока. Докато в БГ това си беше като поздрав.
По повод на дискусиите за пари, стандарт на живот, ипотеки, кредитни карти. Извинявейте, ама много от хората тук преди години са дошли с пари, дето не стигат и за един месец канадски живот. И когато същите тези хора се опитват да ми дават съвети какво да работя, за колко и ме гледат надменно, ми се иска да ги питам кога си изхвърлиха цървулите. Няма значение колко ти е голяма къщата, няма значение колко кредитни карти имаш, на колко почивки ходиш и с какво си плащаш ипотеката. Канада ти позволява да имаш това, в БГ не си го и мечтаеш.
По повод на светлинката в прозореца, не е виновен климата, че я няма. И не съм съгласна, че няма сила, която да я запали. Независимо колко е кофти националното богатство - снега, ако имаш Човек до себе си, деца, няма никакво значение къде живееш. И когато говоря за Човек, нямам предвид жена, която те подкрепя в трудни моменти, защото имаш кредитни карти.
Тя, имиграцията не е за всеки. Народът е казал, от всяко дърво свирка не става. Затова и хората се прибират или остават тук и се нагаждат. Ако постоянно критикуваш, виждаш само мъжки хормони и чайници, по-добре се прибери. Както казва Домино, (няма да цитирам дословно) - по-добре е да дойдеш и да разбереш, отколкото цял живот да си мислиш, че си щял да бъдеш по-добре в Канада, но не си заминал. Аз също се чувствам свободна тук, макар че ми е трудно, но ... всяко нещо си има цена, зависи колко си готов да платиш......

grozdan написа:
Аз тука една не съм видял с косми по лицето. Една да не е поддържана. И стари, и млади. Не че ме интересуват, ама е приятно за окото.

...

Кебекарка и подържана жена..А също така и добре облечена. Да ти имам критериите....Явно по-дългото пребиваване на този континент е занижило до невъзможно ниска степен оценката ти за подържаност и стилно облекло при жените.

J&V написа: Поне едно е сигурно, тази с чайника и с татуировките, ако си падне по теб, то ще е защото си пада по теб, а не по колата ти, портофейла ти, визата в паспорта.
Канада ти позволява да имаш това, в БГ не си го и мечтаеш.
По повод на светлинката в прозореца, не е виновен климата, че я няма. И не съм съгласна, че няма сила, която да я запали.
Аз също се чувствам свободна тук, макар че ми е трудно, но ... всяко нещо си има цена, зависи колко си готов да платиш......

И другото ми хареса, ама ей на тия "генетични увреждания" (пардон извадки) ще наблегна.

J&V написа:

NightMartini написа:От както съм тук ме вълнува още един въпрос.
Българската жена.
Тази, която изглежда на двайсет дори и след тридесет години ежедневна борба с безумни проблеми. Тази, която знае как да открадне време за себе си, да се държи като жена, да вълнува душата ти, да ти дава смисъл и пълнота. Да те обича и да те подкрепя в трудните моменти. Да съчетава в себе си култура, традиции и в същото време да е модерна и развиваща се. Тя ти дава усещането за допир до жената-земя пълна с емоции и колкото повече четеш ти става още по-приятно.
Знам че сега ще направя грешка като се опитам да обобщя. Но всеки ден когато срещам на улицата и в метрото местната „льо-льо” жена се питам - как можа да оставиш всичкото това културно богатство в България и да да дойдеш в родината на жените разхождащите се с чайници, които съвсем преднамерено остават дамската си чанта на земята и имат странно мнение за това, как да се обличат, гримират, къде да си слагат обици и татуировки. Изобщо не искам да споменавам за силната им връзка с телефона или таблета им. Та тази жена съчетана с другота национално богатство тук „климатът” превръща оцеляването в трудно начинание.
Колкото и дебитни и кредитни карти да имаш, ако няма светлинка в прозореца на апартамента ти, когато се прибираш, няма сила, която да те направи спокоен и щастлив.
Мога да подмина всичко тук с пренебрежение. Не не мога да бъда цял на място където жената излъчва само мъжки хормони. Понякога има приятни изключение. Но само понякога.

Здравейте,
Чета ви от известно време и преоткривам в написаното тук своите си мисли, дискусиите, които водим в нас, очарованието и разочарованието да живеем в Канада. От много размишления, оценки и сравнения, стигнах до един извод. Имиграцията не е за всеки.
Първо за жените. Да, те тук са различни, облечени са странно, татуирани са и имат силна връзка с телефона и таблета. Независими са, което е по-важно. Не искам да се заяждам с теб Марто, но ти колко жени си имал в България? С колко си живял поне няколко години, та си си изградил тази представа за българската жена? Защото аз съм такава, българска жена и познавам доста такива, български жени. И повярвай, никоя не е толкова идеална, както в главата ти. Друг въпрос, как прецени каква е местната „льо-льо” жена? С колко от тях си живял? С колко от тях си бил на ниво повече от среща в метрото, та ги преценяваш? Аз не мисля, че българската жена би била по-малко зависима от таблета си и телефона, ако имаше същата материална възможност като местната „льо-льо” жена. Не мисля също, че ако чантата й (жалка реплика на някоя марка) струваше не една трета от заплатата й а много по-малко, щеше да е на различно място от мястото, на което е чантата на местната „льо-льо” жена - на пода в тоалетната. В България съм била свидетел на такъв комерсиализъм от страна на жени, че ти не би могъл да си го представиш. Познавам жени, които са се омъжили заради солидно материално състояние и мъже, които са самотници, поради липсата на това. Ще си позволя да цитирам един колега, който казваше ''ами те сегашните с количка не се лъжат''. Поне едно е сигурно, тази с чайника и с татуировките, ако си падне по теб, то ще е защото си пада по теб, а не по колата ти, портофейла ти, визата в паспорта. В никакъв случай не защитавам местните жени, нито пък калям българките, но не може да се правят генерални заключения само според това, което се вижда на пръв поглед. Хората тук са си различни, имат разлишен манталитет, мислене, отношения. Ние не сме дошли тук да ги съдим, тук сме, за да имаме техния живот. За мен и моето семейство, адаптацията също е трудна, тук сме от година и половина, имала съм моменти, в които съм се питала какво ме докара тук. И на мен ми липсва морето, пролетта, защото тази пролет, която съществува у нас, тук я няма. Но по никакъв начин не бих казала, че няма в какво да се влюбиш (не говоря за мъже и за любовта в онова й измерение, за което ти постоянно намекваш). Природата тук е невероятна. Влюбена съм в парк, в който нито веднъж не ми се случи да настъпя кучешко лайно, даже и в най - затънтените му части. Започнах да уча (тук е момента да благодаря на моя мъж, че е до мен и работи, за да мога да реализирам мечтата си). Никога не бях си представяла как няма да бъде дискриминирана заради това, че съм с 15 години по-дърта от децата, които учат с мен. Когато моят мъж си забрави кредитната карта в магазина, отиде да я потърси след два дни и никой не беше злоупотребил, нито за миг не се притесних. Докато в градския транспорт на Варна стисках чантата си всеки път, когато някоя циганка се качеше. Имах честта и да работя тук. Нито веднъж, никой не си и помисли да ме нагруби или да ме нахока. Докато в БГ това си беше като поздрав.
По повод на дискусиите за пари, стандарт на живот, ипотеки, кредитни карти. Извинявейте, ама много от хората тук преди години са дошли с пари, дето не стигат и за един месец канадски живот. И когато същите тези хора се опитват да ми дават съвети какво да работя, за колко и ме гледат надменно, ми се иска да ги питам кога си изхвърлиха цървулите. Няма значение колко ти е голяма къщата, няма значение колко кредитни карти имаш, на колко почивки ходиш и с какво си плащаш ипотеката. Канада ти позволява да имаш това, в БГ не си го и мечтаеш.
По повод на светлинката в прозореца, не е виновен климата, че я няма. И не съм съгласна, че няма сила, която да я запали. Независимо колко е кофти националното богатство - снега, ако имаш Човек до себе си, деца, няма никакво значение къде живееш. И когато говоря за Човек, нямам предвид жена, която те подкрепя в трудни моменти, защото имаш кредитни карти.
Тя, имиграцията не е за всеки. Народът е казал, от всяко дърво свирка не става. Затова и хората се прибират или остават тук и се нагаждат. Ако постоянно критикуваш, виждаш само мъжки хормони и чайници, по-добре се прибери. Както казва Домино, (няма да цитирам дословно) - по-добре е да дойдеш и да разбереш, отколкото цял живот да си мислиш, че си щял да бъдеш по-добре в Канада, но не си заминал. Аз също се чувствам свободна тук, макар че ми е трудно, но ... всяко нещо си има цена, зависи колко си готов да платиш......

Дарлинг объркала си имената.
Марто към който се обръщаш е стара пушка вряла и кипяла
на теб репликата ти беше към мартини,найтмартини
това са дама различни лирически герои ,първия е вече залязваща звезда на сцената,а втория е току що изгряваща

иначе цялата боза дето я написа ми е пълна глупост,ма ми е ясно .то и преди 15 години не беше нещо по различно

newcomer написа:Кой си е кадърен си е кадърен,не пуска питомното за да ходи да гони дивото.

Батка, преди да се изхвърлиш, се върни във времето, когато аз разлаях кучетата, а ти броеше 800-те дни.

Аз "оставих питомното, та да гоня дивото".

Имах работа, която харесвах.
Наем не плащах за "обширен 5 1/2 с две тоалетни" между Пирогов и Медицинска.
Нямах и стотинка заем.
У дома влизаха чисто над €2'000 на месец.

И зарязах всичко това, за да мизерствам 3 години на социал.
Слава Богу, това вече е в миналото.
Нито за момемт не съжалявам за решението да имигрирам в Канада.

По темата: Да, познавам човек, който се върна в БГ.
От него ми е подарък Lazy Boy.
Чувал съм и за други, познати на познати, които са се върнали.

klisurov написа: По темата: Да, познавам човек, който се върна в БГ.
От него ми е подарък Lazy Boy.

NightMartini написа:. Не не мога да бъда цял на място където жената излъчва само мъжки хормони.

Look at the bright side. Много от мъжете "излъчват" предимно женски хормони.. ако толкова ти липсват.

ivandaman написа:

NightMartini написа:. Не не мога да бъда цял на място където жената излъчва само мъжки хормони.

Look at the bright side. Много от мъжете "излъчват" предимно женски хормони.. ако толкова ти липсват.

Вземи поне гледай поне някое гей порно, тогава обяснявай кой какви хормони излъчвал:

LOL .. Мерси Киро но ще пропусна..



P.S.
Май си немах работа та навлязох в uncharted territories ..