BgCanada

ablood написа:Викаш друго си е квартал с кооперации, подходящи за емигранти.

Майната им на спокойните предградия.

А за оценката ти на пазара....

Цитираните от мен предградия категорично не са от спокойните, във Франция има една колониална поговорка която гласи, че вързан апабин дупе дава, но отвърържеш ли няма го иска две. Та в този ред на мисли защо не се огледаш какви са ти комшиите - табарнаци (англо или франко), араби и печки ..... Категорично аз не мога да живея там и ако трябва ще работя 24/24 но няма да допусна семейството ми да е в такова обкръжение. По огледай се за качеството на училищата в района .....
Пич имам работа, а и за разлика от теб аз нямам работодател когото да лъжа, че работя а аз да си драскам по форумите, напротив има хора за които тряба да погрижа за имат превод в банковата си сметка на 15 число.
Замисли се ако всеки ден в работно време висиш 2 часа във форума - това прави мин. 40 часа месечно за твоят работодател или иначе казано ти крадеш от него всеки месец мин. 400$. - пак българска работа, а?

Всъщност работя предимно за себе си. Във форума поглеждам в телефона, през почивките. Сега например чакам един прашен облак да се слегне и сърбам кафе.

Изобщо много си наясно с "твоята реалност" ама в чуждата по-добре не се бъркай!

Да видим какво казва Ева. 1 година в университет ознавава приблизително 10 000 $ дълг.
Леко уточнение-аз бях в унито 3 години за тая сума, а мъж ми почти 6(учи счетоводство-нещо напълно ново и непознато за него-провери си пазара на труда, видя кои професии имат реализация близо до 100% след завършване и за кое образование ще му стугнат силите и скочи с рогата напред).
Градините за 7 кинта-има и не-лоши-с баткото преслушахме 2-2та беше доста добра, а дребното е в 1 семейна за 7 и съм страшно доволна,само дето затваря много рано и е голямо търчане да я приберем на време. И при нас жената я гледа безупречно( на нейните си бая се кара, нашето бебе го глези) и дребо ходи с невероятно удоволствие.

analgin написа:Рално в периода 2000 -2008 къщите по южния бряг и Лавал струваха в порядъка 100 - 150К .

Пообъркал си нещо...Не знам периода ли, цената ли, ама не съм съвсем съгласна с теб?!
Ама няма страшно, той и баща ми викаше, когато си търсехме къща: "Имаше по 75К"...
"Кога това, бре?"..."Ами преди 20 години."
A и още нещо друго да добавя...Всяка банка (не точно всяка, дори и при готов каш, ама както и да е) ти отпуска заем при лихвен процент 7-8%, да не и повече.

eva-vet-eva написа:Леко уточнение-аз бях в унито 3 години за тая сума, а мъж ми почти 6

Благодаря за уточнението! Нашият опит е малко по-горчив.

Излиза, че сте учили общо 9 години и дължите $32 000. Не ми звучи никак зле.
Някой знае ли колко пари връщат лекарите за почти същото време?

analgin написа:Пич имам работа, а и за разлика от теб аз нямам работодател когото да лъжа, че работя а аз да си драскам по форумите, напротив има хора за които тряба да погрижа за имат превод в банковата си сметка на 15 число.
Замисли се ако всеки ден в работно време висиш 2 часа във форума - това прави мин. 40 часа месечно за твоят работодател или иначе казано ти крадеш от него всеки месец мин. 400$. - пак българска работа, а?

Ха, а да не се окаже, че щом работодателя продължава да ни държи на работа, че той краде от нас, а не ние от него въпреки, че висим в форума!
Кой, кого краде неможеш да кажеш така лесно.

Bistra написа:

analgin написа:Рално в периода 2000 -2008 къщите по южния бряг и Лавал струваха в порядъка 100 - 150К .

Пообъркал си нещо...Не знам периода ли, цената ли, ама не съм съвсем съгласна с теб

Всъщност съществуват такива къщи, но говорим за доста окаяни имоти в окаяно състояние и мизерни размери. Преди 2 месеца се пазарих за една къща на съседната улица, която накрая се продаде за $125'000, но тя категорично не ставаше за живеене, а за тотална реновация -бизнес проект.

Нормалните къщурки се продават за 200-350'000.

Следя цените на имотите в района и мога да кажа, че за 6 години поскъпването не е по-различно от инфлацията.

Не само, че не стават за живеене, ами са си за тотално разрушаване.
Освен това са и малки, без гараж.
Ние нашата я купихме 2006 година и баща ми беше изумен, че струвала почти колкото първият му билдинг (към датата на закупуването му), който е с 25 апартамента. По това време той все още живееше под наем. Първата си къща купи 1 година след нас.

Сега по-сериозно за мечтите. Когато се изнасяхме насам всичко ни беше доста мъгляво. 90-те години още не бяха свършили, беше ни писнало от хиляди проблеми и неуредици в България. Простотията също си оказва влияние, ама аз не съм толкова чувствителен, че да не мога да се оправя – не се махнахме заради това. Знаехме и че Канада е в Америка. Общо взето си бяхме икономически емигранти. Как точно щяхме да се оправяме не беше много ясно - подготовката ми се свеждаше до това да знам, че това, на което в България му викаха CV, там се казва резюме и в него не се пише на колко си години.
Мислехме да имаме деца, но то това едва ли е само канадска мечта. Къща? Не ми е и идвало на ум. И без това цял живот съм бил в апартамент. Кола? В Канада явно всички караха коли, така, че няма какво да мечтаем. Битови работи.

Никой не ме пита дали имам канадски опит, въпреки, че познати ме убеждават, че това ще е вторият въпрос след How you doin'. То е ясно, че нямам, де. Но не ми искат и приравнени дипломи. Дори не искат и да ги видят, обаче ме разпитват какво точно съм правил и какво бих могъл да правя в бъдеще. Странни хора - вярват ли ми или само се преструват? После какво - първа работа, след доста търсене. $30к - за Торонто доста зле. Жена ми още по малко. Малък апартамент, но в прилично кварталче. Я, то не било толкова зле. Парите са малко - нова работа. И за двамата. Торонто засипано със сняг. 40 см. Кметът вика армията да помага. Торонто става подигравката на Канада. Сняг, през зимата. А бе тия знаят ли какво става в Люлин 6 като паднат 5 см?

После деца. Апартаментът не става вече, големи апартаменти има ама наемът висок. Я и този познат си взел къща. Дай да видим и ние. Колко пари?!? Тия луди ли са? Това не можем да го платим за 20 години...

Всъщност дай поне да погледнем . Хммм, има повечко място, слънчево дворче. Тази камина изглежда уютно, с чаша винце вечерта. Имаме спестени малко парички, може да почакаме и да съберем още. Я стига, няма да живеем сто години. Ето ти къща. Деца ходят боси по тревата. Книжка в ръка с изпотена чаша бира под сянката. Барбекюта, съседи с които всъщност може да се говори и да се пошегува човек, а те не се оплакват, че са им надписали парното. И за политика не се говори. Трябва ни почивка – тропици, палми, това го бях виждал само по телевизията. Пък и хората до нас не са някакви милионери - същите като наша милост. Дай да видим и Европата. На времето не можахме. Да сме живи и здрави пари ще изкарваме. Дотук го докарваме 3 пъти над средното канадско семейство. И почти не остават. Театри и концерти има, но не успяваме да ходим често, щото разкарваме деца тук и там. За мечти не остава време.

Поздравявам те, че си решил да се разпишеш, на нещо което ще изплатиш след 20 години.
Аз си презнавам не мога да издържа на този стрес. Дори сега другата седмица като се разпиша на моргич който ще изплатя за към 2 години със сегашния ми темп на спестяване, тоест 1-но годишната ми заплата. И пак малко ме боли сърцето, пък за вас не ви знам как издържате.
Честно ви казвам - прекланям ви се.
Но аз съм си такъв де като цяло хич не обичам рисковете, падам си по премерените рискове, а това за изплащането на нещо 10-15 години и повечето за мен не е премерен риск...

Ако я нямаше жената и 3-4 деца в сметката дето ги искам, съвсем спокойно на 40-45 ще имам странични доходи почти колкото заплатата която получавам сега.
Но имам странното усещане в гърлото, че жена, няколко деца и семейството като цяло ще разбъркат на мишмаш моя финансов план в живота.

За мечти не остава време.

Е това е най-съкратения вариант да се опише канадската действителност. За добро или за лошо, за мечти не остава време.
Човек или работи, или учи, или се забавлява, или се вижда с приятели и тн. Но време никога няма.
Особено пък в стил "българско кафене", където всеки разправя каква "голяяяма" риба си има, имал, ще има (или си е намерил на далавера, или ще си има някой ден ако спечели от тотото)

Всеки има различни разбирания за живота. Някои хора искат да се пенсионират с много пари. Аз искам да живея сега. Времето ми е запълнено. Жената и децата не смятам за пречка на финансовите ми планове, а по скоро за тяхната цел. Като се пенсионирам едва ли ще ми се ходи много насам-натам. Артрити, склерози - предпочитам да си използвам ставите и главата докато мога.

speedy написа:Всеки има различни разбирания за живота. Някои хора искат да се пенсионират с много пари. Аз искам да живея сега. Времето ми е запълнено. Жената и децата не смятам за пречка на финансовите ми планове, а по скоро за тяхната цел. Като се пенсионирам едва ли ще ми се ходи много насам-натам. Артрити, склерози - предпочитам да си използвам ставите и главата докато мога.

Ами аз не живея ли сега? Въобще не гледам цените на нищо в магазина, е 1500скф къща в наистина хубав квартал обаче. Не е голяма ама като за първа къща става. Иначе плана е след 2 години жената като дойде и ако имаме деца до тогава искам нещо разточително и голямо.
3-3,5хил ск фита с големи колони и въобще тежка Тексаска къща. Също и една Тесла, защото съм и фен. Вчера в моята компания беше шефа на Спейс-Х и ме вдъхнови за Теслата.
Абе незнам от моя поглед вие не живеете сега - там отвъд границата с моргичите за по 10-30години...не аз, но както и да е, въпрос на виждане.
Поздрави на всички.

Californian написа:Абе незнам от моя поглед вие не живеете сега - там отвъд границата с моргичите за по 10-30години...не аз, но както и да е, въпрос на виждане.
Поздрави на всички.

Ами да, мен например тежки тексаски къщи и Тесла не ме интересуват. Не че има нещо лошо в тях. Колата ми не е голяма или скъпа. Къщата дори не я знам колко е голяма. Достатъчно е.

Виж, цените в магазина ги гледам. Мога и да пазарувам в Уолмарт, ако там има това, което ми трябва, и не се притеснявам, че някой ще ме види.

speedy написа:

Californian написа:Абе незнам от моя поглед вие не живеете сега - там отвъд границата с моргичите за по 10-30години...не аз, но както и да е, въпрос на виждане.
Поздрави на всички.

Ами да, мен например тежки тексаски къщи и Тесла не ме интересуват. Не че има нещо лошо в тях. Колата ми не е голяма или скъпа. Къщата дори не я знам колко е голяма. Достатъчно е.

Виж, цените в магазина ги гледам. Мога и да пазарувам в Уолмарт, ако там има това, което ми трябва, и не се притеснявам, че някой ще ме види.

Е тогава защо си се преместил от апартамента в къщата с дворчето и каминката, нали не харесваш лукс.
Нещо нещо.... Хаххха Както и да е, кой разбрал разбрал, който не не.

Много сте ми симпатични, обичам ви всичките