Godis написа:Като чета някои от постингите тук имам усещането че в много семейства подаръците се правят не за да покажат внимание и обич. Като че ли подаряването се превръща в състезание кой "по-по-най" ще подари. Сравнява се кой какво подарил, колко скъпо било и т.н. и т.н.
Много се учудвам и като чета за съответните детските реакции- сълзи, намусвания, отрицателни реакции - ей хора, какво сте направили с децата си???
I az imam sashtoto useshtane i se chudia nashite deca li karat niakakav po-razlichen pubertet ili neshto ne sa v krak s novite teenegerski tendencii za povedenie pri poluchavane na podaraci.
и аз си спомням - първото бижу, което ми подариха ме разрева, за сметка на това пък ако гаджето ми подареше един прът, щях да си го сложа над леглото най-вероятно 
така че, всичко отминава! след време тези бижута си ги подносих с най-голямо удоволствие, защото са ми и скъпи спомени от родителите ми, само че това се случи около 10 години след получаването им 
/. И след като обиколихме магазините за боти и якета/по нейно желание/, си избра яке. 
Как позна че се "чувствам неудобно защото някой подарил ПО-СКЪП подарък"? Не съм казвала нищо подобно. Май не е мое "болно любопитство", а твое "болно въображение" барабар с комплекси. 
Това за твое сведение не е тема за "изповед", а за споделяне на радост. Като не си готов да споделяш, намери си по-забавна тема! Някоя за избиване на комплекси примерно. Ще си допаднете много с Ивет.