Аз писах на Озо че като продаваш къща почти винаги оставаш с нещо, а като се изнесеш от наем - с нищо, но той удобно си го пропусна покрай ушите. В Канада съм живял в 5 жилища.miteto написа:Струва ми се че приемаш вноската по ипотеката за 100% разход, ама това не е така. Тази вноска в обшия случай е по-голяма от наема за еквивалентно жилище, но тя е = главница + лихва. Само лихвата е разход, главницата остава за теб.agent Ozo написа:Мите, каквото и да си говорим, разходите при живеене в жилище под нем са винаги по-малки от тези в собствено такова. И дали ще платя още 1, 2 или дори 3 наема, когато имам проблем, или също толкова вноски по ипотеката плюс другите такси и разходи, не е едно и също.
По-големи разходи - да, но и по-голяма печалба в бъдещето (заради главница + увеличение на оценката с годините). При наема е винаги 100% разход.
Т.е., ако това е усещането това означава че твоето семейство никога няма дом? Винаги безлични и чужди квартири? Щото дори жилище по наем може да е "семеен дом". Това ми се вижда много странно, все едно да не искаш никога да се ожениш, щото ако ти умре партньора чуството от загубата ще е винаги по-голямо, отколкото ако си джиткал само с временни гаджета.agent Ozo написа:И когато го напускаш наетото жилище, то е просто смяна на една квартира с друга. А не е загуба на дома си, каквотото е чувството във втория случай. Просто няма как усещането да е абсолютно еднакво.
Също като митето, не смятам, че тия дето са под наем са лузъри. На предпоследното място (под наем) имахме комшия руснак. Той още е там и колата му е по-хубава. Въпрос на приоритети може би.
Относно Митето дето писал че обикновено вноската за ипотека е по-голяма - моята вече не малко години - не е по-голяма! Сравнено с последния наем за еквивалентно жилище. Въпросното еквивалентно жилище нямаше гараж и двора беше в пъти по-малък, а в уикендите слушахме през стената корейското съседче как се упражнява на цигулка. Като ми се скапа душа трябваше да чакам да го оправят, а призивите ми да му вдигнат тръбите че инак ми стига до рамото останаха глас в пустиня. Не смеех да забия гвоздей в стената, да не говорим за рязане и местене на стени, смяна на мокета с хардууд, обновления по кухнята и т.н.
