Дали трябва или не трябва да се учи тук, всеки сам си решава. Има професии обаче, за които е задължително - лекари, медицински сестри, адвокати...
Други професии (електротехници, електромеханици, водопроводчици и др.), изискващи наличието на разрешително за практикуване, могат да бъдат практикувани без местна диплома, но пък има условия за отработването на определен брой часове като помощник, за да се придобие разрешителното. В тези случаи е по-добре да се учи - реализацията определено ще е по-бърза. Например за електротехник се учи 1800 часа, а без диплома трябва да се отработят 8 000. И то ако се намери при кой.
Има и професии - ИТ специалисти, счетоводители, финансисти и др. , при които не е необходимо да се притежава местна диплома или сертификат, за да се упражняват.
Моят личен опит е следния (предполагам ще е интересно за счетоводителите): винаги съм била на мнение, че трябва да изкарам местна тапия. Идвайки тук твърдо бях решила, че трябва да уча АЕС.
По професия съм счетоводител (самоук

- магостратурата по счетоводство в бг я изкарах заради 6-те точки по процедурата след 12 години стаж като главен счетоводител), но успоредно се занимавах 10 години с дистрибуция, внедряване и поддръжка на счетоводен и бизнес софтуер (в ИТ сферата - отново на приципа проба-грешка и самообучение).
Първоначално колебанията ми бяха дали да запиша Информатика (намирам работата за доста по-забавна) или Счетоводство. Тук решението дойде бързо - избрах по-малкото съпротивление и реших, че ще ми е достатъчно трудно с езика, че да се мъча и с нова материя.
После почнаха други колебания (допуснах да ме убедят, че трябва да карам сертификат в университета - за членство в ордера) - колеж или университет. Въпреки, че знаех че със сертификата от университета и магистратурата от бг ще съм свръхквалифицирана, както обичат да се изразяват тук, бях в дилема 2 месеца. Тя приключи бързо, благодарение на промените миналата година - навлизат международните стандарти и се сливат 3-те ордера. От ордера обявиха, че първата програма по новите изисквания ще започне септември 2014-та, а първия изпит за професионална компетентност ще е през 2016-та. И така всичко се отложи във времето. Ако не ми се порменят плановете след като започна работа по специалността (щото това, което бачкам в момента е в сферата на финансите, но е за временно ползване), ще запиша сертификат в университета, докато си трупам изискуемия стаж за членство в ордера.
И така - записах сертификат в колеж поради следните причини:
1/ скоростно научаване на 9-те разлики

между счетоводството в бг и тук;
2/ запознаване с нормативната база;
3/ запознаване с местния манталитет в сферата;
4/ разучаване и придобиване на опит в местните счетоводни софруери;
5/ осигуряване на време за подобряване на езиковите нива;
6/ осигуряване на стаж (с идеята, че ще остана на работа след това в избраната от мен фирма)
7/ осигуряване на финансиране докато приключа с точки от 1 до 6.
8/ по-лесен достъп до пазара на труда (в моето СВ известно време няма да има магистратури, а само едно полувисше от бг и един сертификат от тук; благодарение на това, че го поразчистих от дипломи и сертификати и че се представих като прост счетоводител на по-ниско ниво, си намерих настоящата работа).
Та така - реших да отделя 1 година време сега, отколкото да съм отново самоука в местния начин на работа и законодателство (аз съм на мнение, че практическото самообучение е по-добро от което и да е образование, но отнема и доста повече време). Още повече, че не мога да отида на интервю и да заявя, че всичко ми е ясно и всичко знам, мислейки си че не би трябвало да има кой знае какви разлики в счетоводството.
Относно качеството на местното образование - аз съм хипер доволна и го оценявам като доста добро от гледна точка на това, че е изцяло практически насочено. В бг за 2 магистратури изучих толкова много простотии, дето никога няма да ми потрябват, и сега съм много доволна, че не ме занимават с глупости, а само с това, което ми е необходимо да знам, че да си практикувам професията тук. При мъжа ми в професионалното училище е същото - практически насочено и полезно обучение.
За бг нямам думи за качеството на образованието - за последните 10 години е до долу. Казвам го от личен опит - карах магистратура по счетоводство 2010-та и смятам, че от 400-те човека, които завършиха тогава, по-малко от 10 % са тези, които знаят за какво става въпрос. На интервютата за работа, които съм провеждала през последните 10 години, съм се чудела да плача или да се смея на отговорите на елементарните въпроси в теста, който съм давала.
По-интересното е, че всичките 400 човека в бг завършиха с отличен успех. А в моята група само за една сесия отпаднаха 5 човека (от 30). И то не заради езика - 2-ма са кебекари, а защото не стават.
Надявам се да съм била полезна. И нека всеки сам си прецени струва ли си да се учи тук. Разни амбиции, разни идеали и различни възможности.
