Independent написа:... няма как да я подмина...!
apple написа:... Каква е тази нова частична цензура? ... а му припомням целите, с които е тръгнал и какво е постигнал до момента от тях след колко години бяха? Та айде по-скромно с канадските прелести, че човек като е тук много добре ги вижда...
apple, мисля, че има няколко съществени разлики между мен и теб.
Първата, естествено, е пола. Не, че има някакво значение, но все пак, си е разлика.
Втората е, че аз не се крия зад ник, а пиша с името си (фамилно)
И още (
не визирам теб) е, че аз нито за миг не съжалявам, че дойдох в Канада.
Въпреки, че това, което съм оставил в БГ
навярно (за да няма излишни спорове)
е в пъти по-голямо, от загърбеното от много списващи тук.
Видях с очите си не малко.
Преживях на собствен гръб не малко.
Но никога, дори и за миг не съм съжалявал за идването си в Канада.
А сега, малко история:
Знаеш ли, че след създаването му, някои от създателите на този Форум го напускат?
Лично съм говорил с някои от тях.
Една от причините, които изтъкнаха бе, че не могли да се примирят с някои,
които само плюели по Канада и се опитвали да внушат, че идването тук е огромна грешка.
Има някои, списващи тук, които не дават дума да се каже срещу БГ.
Има други, които използват всеки удобен случай, за да плюят срещу БГ.
Има някои, списващи тук, които не дават дума да се каже срещу Канада.
Има други, които използват всеки удобен случай, за да плюят срещу Канада.
Аз се стремя да бъда обективен ... от моята си камбанария.
Ето защо съм пуснал оная тема, за разлайването на кучетата.
Имаше и втора (потъна в Кофата, щото някои люде не успяха да си сдържат емоциите),
за след получаването на PR картата.
Винаги съм се стремял, да покажа нещата такива, каквито АЗ ги виждам, без да влагам излишни емоции.
ДА, в Канада е трудно.
ДА, в Канада е много трудно.
ДА, в Канада е изключително трудно.
НО, ако знаеш какво те очаква, можеш да се подготвиш (поне психически) за трудностите.
И тогава няма да ти се налага да злобееш и да плюеш по Канада.
И понеже ме попита, а аз се опитвам винаги да отговарям (дори и на ЛС, ако си спомняш):
Аз не съм икономически емигрант - тръгнах от БГ, без да имам и стотинка заем, а това, което ЗАГЪРБИХ, не бе никак малко.
Забележи, загърбих, защото за мен обратият път ВЕЧЕ е излишен - аз избрах Канада.
Колкото до периода на "мълчание" - това не бе времето, през което е имало от какво да се срамувам.
Това бе времето, когато все още се колебаех къде да се установя.
И нямаше никакъв смисъл да занимавам аудиторията със собствените си колебания.
Ако би трябвало да се срамувам от нещо, то в сега: Аз сега съм на социална помощ и аз сега мизерствам.
Както не веднъж съм писал, аз реших да уча, без да подработвам на черно.
Ето защо мизерствам.
Това ли те плаши? От това ли би следвало да се срамуввам?
Пак казвам, аз не съжалям за избора си.
Аз използвах тези две години и половина на социал, за да уча.
И сега му дойде времето, "да бера плодовете".
Сега му дойде времето "за спиране на социала".
Днес съм на интервю за работа, чакам насроване на час за още две интервюта.
А все още не знам резултата от OIQ - дали вече съм, или все още не съм младши инженер в Кебек.
А и фирма имам (за инфо, ако фирмата няма доходи, това не пречи на социала)
и се надявам да мога да правя отново това, което желая ... и носи пари.
Та така,
apple, трудно е в Канада.
Не всички сме с "летящ старт".
Но когато знаеш, какво искаш,
когато знаеш, към какво се стремиш,
когато имаш идея, как да го пистигнеш,
тогава не е чак толкова трудно.
BTW, аз избрах Кебек и се надявам и той "да ме е избрал".
Ще бъде жалко, след всичкото време и пари, вложени от Кебек в мен,
да се наложи да си търся късмета другаде из Канада.
Нечий подпис гласеше
(по памет), че ако си постигнал нещо в Кебек,
може да се гордееш, че си го постигнал по възможно най-трудния начин.
Има не малко истина в това и се надявам, след време, да мога да "ви информирам" за постигнатото от мен в Кебек, Канада.
PS Получи се дълго, но дано има някой да го прое и осмисли.
И то да е един само всъщност... И в заключение да добавя много зависи кой за какво е дошъл тук и доколко това съвпада с целите му и възможността да води начина на живот, от който има нужда. Познавам хора тук, за които пълния хладилник и възможността да си плащат текущите сметки е напълно достатъчно да ги удовлетвори. От тази гледна точка съм съгласна, че са попаднали на правилното място. Колкото хора, толкова и гледни точки. Истината е обаче, че българина уважава само по материални постижение и тук и там. Я вижте темата "Българи в Канада достойни за уважение" - ПРАЗНА! Не е ли показателен този факт? Никой никого не уважава и от ничии постижения не се впечатлява... Това ли трябва да е извода? 
