hadministratora написа:....За да не съм съвсем off-topic ще кажа че смятам непосредствено преди заминаването (ден или два) да си набележа обяви за работа за каквото съм си харесал и за където съм си харесал. Като пристигна почвам да ги атакувам, пък каквото сабя покаже. Дано само успея да уредя въпроса с подслона достатъчно бързо, та да не експирясат обявите....
За да те поканят на едно интервю, трябва да си изпратил най-малко 30-40 резюмета (имам предвид на различни работодатели).
И още нещо - преди да те поканят на интервюта, трябва да ти прочетат резюмето, а не то да попадни в кофата.
Желая ти късмет!
П.П. Това, което е важно, за да получеш хубава позиция в Канада е отличен език, канадски опит и канадска диплома + резюме направено по тукашните стандарти, което си е цял занаят да се научиш как се прави!
Val написа:
Ако искате да общувате с интелигентни канадци, просто сменете средата.
Тва за "ами сменете си средата" е култово.
Ама обяснете им на хората, че тука обществото е със голямо класово разделение и средата (класата) така лесно не се сменя, още повече ако ти се налага да бачкаш каквото и да е да вържеш двата края.
Другото култово е - "ами сменете си квартала" - ами сигурно има обективни причини да има гета и хора живеещи там.
hadministratora написа:
.....Жена ми си е харесала професия, която може да се усвои с относително кратък курс, творческа е така че има перспектива както за развитие, така и за доходи и освен това в България почти не се среща, а в Канада е нормално явление.
Извини ме за любопитството, но за коя професия става въпрос?
Val написа:
Ако искате да общувате с интелигентни канадци, просто сменете средата.
Тва за "ами сменете си средата" е култово.
Ама обяснете им на хората, че тука обществото е със голямо класово разделение и средата (класата) така лесно не се сменя, още повече ако ти се налага да бачкаш каквото и да е да вържеш двата края.
Другото култово е - "ами сменете си квартала" - ами сигурно има обективни причини да има гета и хора живеещи там.
Май днеска си се събудил с лошо настроение. Под "смяна на средата" не разбирам смяна на класата. Къде видя такова нещо?
Средата можеш да смениш, като се преместиш в друг вид фирма и/или на друга позиция, например. Толкова ли е трудно и непостижимо да изкараш някой курс и да се преместиш от warehouse в офис, макар и на стартова позиция? Или да се преместиш от дребна манифактура с персонал 20 души в някоя по-голяма фирма? Това, последното, дори е естествен процес като натрупаш малко канадски опит.
If you take your eyes off your goals, all you see is obstacles.
Моя опит е 6 месеца пица деливери запчнах от първата седмица след пристигането в Канада. След това, като машинен инженер (Mechanical design) без изпращане на нито едно CV, към съответната фирма. Никой не ми е гледал или искал диплома. Сложиха ме на компа за 10 минути да видят какво мога със съответният софтуер и това беше.
Голяма доза късмет, а започнеш ли... познаваш хора от бранша и следващата работа е по-лесна.
Едно много важно нещо обаче, като пица деливери се чувствах СТО ПЪТИ ПО-ДОБРЕ в Канада отколкото, като машинен инженер в България.
Да не говорим, че като инженер в Бг събирах пари от познати за самолетни билети, а като деливери в Канада връщах парите за самолетните билети.
Колкото до това, че Канада не е с лъскава фасада бих казал - СНОБИТЕ вън с риск да си навлека гнева на мнозина.
Единственото, което не харесвам на Канада това е зимата.
А от политическа гледна точка това че праща наемни убийци да убиват за чужда и несправедлива кауза.
Russophrenia - a condition where the sufferer believes Russia is both about to collapse, and take over the world.
Kpetrov написа:Едно много важно нещо обаче, като пица деливери се чувствах СТО ПЪТИ ПО-ДОБРЕ в Канада отколкото, като машинен инженер в България.
Да не говорим, че като инженер в Бг събирах пари от познати за самолетни билети, а като деливери в Канада връщах парите за самолетните билети.
Значи,до всички ,всичко става тук-НО МНОГО БАВНО/системата е тежка и тромава/и още нещо,ще се учудите колко некомпетентни хора работят в дьржавната система !!!
„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“
"Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен."
Стефан Цанев
Kpetrov написа:Едно много важно нещо обаче, като пица деливери се чувствах СТО ПЪТИ ПО-ДОБРЕ в Канада отколкото, като машинен инженер в България.
Да не говорим, че като инженер в Бг събирах пари от познати за самолетни билети, а като деливери в Канада връщах парите за самолетните билети.
Eееее Петров , с тва уби рибата , ,,наемни убийци,, , ако ги няма тях в Мангалистан кво става ...ни библиотеки , ни училища , ни университети , на всеки по една лула опиум и да се клати по цял ден над корана
Ето автобиографията на една наша бивша сьфорумничка,лично тя ме помоли да и я пусна тук,тьй като е много вьзмутена от некой изсказвания!!
Преди точно 3 години пристигнахме със
съпруга ми и сина ми ( дъщерята дойде по-късно - първо искаше да си
завърши 12 клас в БГ ... и не направи лошо, мен ако питаш). Дойдохме и
двамата с много оскъден английски. Kогато решихме да имигрираме (
лятото на 2004) не сме имали кой знае какви езикови постижения. Моят
съпруг успя да изкара само едно начално ниво нa Английски и в деня в
които го пасна, трябваше да започваме курса по френски, за да можем да
дойдем тук. Когато минахме интервюто, може би направихме грешка, че не
записахме нищо наново. А трябваше . Горещо го препоръчвам на хора,
които смятат да идват в англоговоряща среда. За да се започне с една
по-нормална работа трябва поне ниво upper intermediate или lower
advanced. Моят английски беше също толкова зле, че кво да ти кажа. Само
аз си мислех, че го зная. В деня като кацнахме тук се разбра, че нищо
не знам. И много се шориках. Второ, дойдохме с не дотам високи
финансови възможностти. Да, парите си бяха само наши... заеми не сме
теглили и мислехме, че до някъде тези пари ще ни стигнат. Но уви... тук
парите се топят като слaдолед. На втората седмица осъмнахме с
половината си спестявания и още неориентирани. Абе не е като сега...
Сега повечето идващи имат какво да прочетат и видят. Ние имахme
чувството, че попаднахме на едно напълно чуждо място. Само един мой
колега от Университета успя да ми помогне с каквото можеше. Други
българи, живеещи около нас, дори не си мръднаха пръста ( вярно това е
по желание... но аз говоря за човещината тук...) Получихме мебели от
една канадка... можете ли да си представите. Просто жената харесвала
българите. Да и се чудиш защо!!! Но както и да е...бяхме пълни с
оптимизъм. Така, скалъпих едно тъпо резюме ( и тук нямаше кои са ти
каже как да го направиш) и аплайвах чрез обяви от местния вестник. И
бам...една жена ми се обади и ми каза да дойда на интервю. Едвам се
разбрахме по телефона - само това мога да кажа. Отидох на едно място, а
то пълно с полицаи. Викам си : Къде съм попаднала? В някои полицейски
участък ли? А то било Полицейското училице ( college) на BC. Иckаха са
почна работа в техния студенски стол като помощник в кухнята. Даже няма
и представа к'во е това. Съгласих се и шока дойде като зaпочнах... С
ужасен английски... 3 месеца дето се казва не си отварях устата... само
слушах и изпълнявах. Навлякох си куп еkземи по ръцете (докторите в
началото не можаха да кажат к'во ми е точно... лекуваха не за едно, то
се оказа впоследствие друго... предписваха ми разни мехлеми, нищо не
помагаше... ама кой да ти каже, че има БГ доктор, че да отида при него,
за да мога да му обясня на роден език к'во ми е? Никой. ) На третия
месец започнах вечерни курсове по Английски... и нямате си напредстава
колко бързо дърпах напред.. Бяхме страхотна група от различни
националностти, което е добре, 'щото като си само с китайци, те те
дърпат надолу. Още три месеца изкарах в този стол... и край реших, че е
време за нещо друго, ама какво? Почна се едно търсене... пускане на
резюмета ( над 200) и никoй не ти се обажда ( ами то и кво да ти се
обади...то мойто резюме на резюме ли приличаше! Kато си сравнявам
сегашното с онова... разлика от тук до Луната! И един топъл ден ми се
обадиха по телефона ( тоз път поне вдянах за к'во иде реч!!) и ме
поканиха. Отидох и се оказа огромен Дистрибуционен център на една,
както казах и преди, известна местна канадска фирма. Няма да я цитирам,
че да не правя реклама. Искаха ме да работя нещо като inventory клерк.
Аз пак не знаеx к'во е туй, ама се съгласих. Все пак ми даваха 2$
повече. Работата mи се свързваше да раборя с компютър, много
движение... аз почти не се спирах на едно място. Бързо свикнах с нещата
там. Атмосферата беше полу-приятна. Имах един тъп индиец за синиър.
Много от работещите питаха шефа, защо аз не съм техен синиър, ами
той... навличаха си неговия гняв. Този му беше роднина и няма мърдане.
Тази година разбрах, че все пак са го понижили и сега е редови
работник. Можете да си представите как стоят нещата в подобен род
места, където уж не трябва да се назначават роднини, а на практика -
друго се оказва. Имаше и риск в тази работа. На два пъти се контузвах и
бях клейм на WCB of BC (писах за това във темата за Ванкувър). Cлед
почти 16 месеца работа там, се наложи да премина през операционна
намеса на левия ми крак. Всичко мина добре. Тъй като бях full time
работник ползвах доста бенефити. От работата ми дадоха 1 седмица отпуск
по болнични причини. Но тогава вече имах БГ доктор, той ме посъватва на
мина на E.I. - sick бенефити - 16 weeks е мах възможна дължина. Аз се
съгласих. Все пак това означаваше, че ще си стоя в къщи и ще наблягам
здраво на английския. Аз не бях преставала и за минута. След като
започнах новата си работа - работих през деня сутрeшна смяна. Прибирах
се в 15,30 след обед и в 18,30 до 10,00 ходех на Английски. Вие си
правете сметка, колко време съм имала да отделям за готвене, за сина
си... та дори и за мъжа си. Английският ни изяждаше много от времето.
Той също ходеше на работа през деня, и вечер на курс... цели 2,6
години; и дето се вика сега е ок. Първата година работеше за по 6
месеца на две ужасни места. Но после като напредна с английския започна
в тази сфера, за която аз още в БГ бях проверила. Тази му работа му
позволява постоянно да разговаря с мениджери, много контакти с хора.. и
така ден след ден и неговите езикови възможности се подобряваxa. След
моя sick период отидох в фирмата, където работех, но те не можеха да ми
намерят подходящо, което да отговаря на здравословното ми състояние...
отделно ми дадоха да се разбере, че без местна диплома или сертификaт,
нямa да получа нещо по-така. Тогава минах на регулярни бенефити към
Е.I. - цели 45 седмици. През този период търсех подходяща работа, но
уви...нямаше. Тогава с моя case мeнаджер решихме, че ще е добра
възможност, ако изкaрам някъде един професионален курс. Речено -
сторено. Аз през миналата година паснах нива на английски Grade 10 and
11 и ми беше достатъчно, за да запиша някъде да уча. От 3 дена съм
студентка. Уча "Бизнес Администрация" - 9 месечен курс (full time) + 5
седмици практикум. И се надявам горещо, че след като си получа
заветната диплома, ще си намеря и подходящата работа.
Последно промяна от myhata II на Вто Апр 28, 2009 12:26 pm, променено общо 1 път.
„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“
"Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен."
Стефан Цанев
Бекс, ти нали в една друга тема говореше как веднага си започнал да работиш работа по специалността ти от бг - финанси ли, счетоводство ли.
А сега говориш за гета, warehouse- и, и колко трудно било да се смени средата.
Make up your mind!
(реши си какво ще казваш, демек)
едит:
Муха!!!
Твоята позната що не е почнала да учи веднага, ами се е натискала като миячка на чинии!?
Който не учи, няма да сполучи!
И това че сам човек не можело да учи е най-абсурдното нещо, което ползваш за самоизвинение и оправдание.
Точно обратното е - като си сам е най-лесно да се учи, защото никой и нищо не ти тежи на врата.
Ако беше дошъл в някоя по-нормална провинция, таксите щяха да са много по-поносими, да има стипендия и за тебе и да успееш да се изучиш.
Мога да напиша и мойта биография, щото е кратка:
1. Пристигане в Канада
2. 6 мес Кофи + подаване за университет
3. приемане в университет бакалавър, съвсем нова специалност. Прием на базата на дипломата ми от ВИНСА (успех по-малък от 4)
4. Фул тайм в Конкордия - информатика. Подавам писмо за опция - кооп, и съответно съм приет.
5. За 3г и половина завършвам бакалавър по информ. (след 2 дена ми е посл изпит, без майтап ), като в това време съм имал 1г стаж, и съм получил 30 000$ от стажовете, 20 000$ стипендия(социална) и още 15000 безлихвен заем.
Благодарение на стажовете имам познати, връзки, стаж по специалността, познати фирми, към които да се обърна и тн.
Последно промяна от Kan_Tangra на Вто Апр 28, 2009 12:38 pm, променено общо 2 пъти.
pumpy написа:
В момента на стола имам пациент по джапанки - ако щеш....
Температурата навън е минус 12 и вали сняг
ми той на две линии местния нейтив и по шнорхел може да ти седне на стола
Powered by bateto
Kan_Tangra написа:Бекс, ти нали в една друга тема говореше как веднага си започнал да работиш работа по специалността ти от бг - финанси ли, счетоводство ли.
А сега говориш за гета, warehouse- и, и колко трудно било да се смени средата.
Make up your mind!
(реши си какво ще казваш, демек)
едит:
Муха!!!
Твоята позната що не е почнала да учи веднага, ами се е натискала като миячка на чинии!?
Който не учи, няма да сполучи!
.
Кан ,така и не разбрахме ,кога врьткаш деливьрито ,преди или след Салцата !?!?
„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“
"Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен."
Стефан Цанев
