alen vid здравей

не съм имал в предвид с изказването си ,че всички българи не си помагат един други му и мисля си ме разбрал

Както при теб,така и при мен е имало кой да ми помага ,а й сега има.
Тези,които ми помагат винаги са Приятели малко на брой,но и те са достатъчно.За роднините няма какво да кажа,всеедно ги няма...
Аз не слагам всички под общ знаменател,мъкар и понякога да излиза точно обратното.Всъщност тези мой Приятели,които ме познават добре знаят какво съм имал предвид ,когато съм казал нещо.
Ако искаш можеш да ми разкажеш за онази случка,тук или на лично съобщение,както решиш:)
Аз съм роден в Варна,но по стечение на обстоятелствата от 6 годишна възраст заживях в Благоевград със майка ми.Едва,когато звърших там средно-специалното си образование-към 18 годишна възраст,тогава дойдох към Варна при баща ми,дядо ми и баба ми.Преди това всяка ваканция си идвах към варна на море.
Мъкар и да не съм бил сам,имал съм подкрепата на хора вкъщи,които много ме обичаха - но ми беше трудно.
Вярно е ,че още съм се градял,може би слаба воля,слаба психика и т.н.....
Трябваха ми повече от 2 години за да свикна в иначе родния ми град.Никой не ми взимаше на работа,защото нямаше кой да ме препоръча.Но и всъщност нямах знания,умения,опит,стаж.....
Казвам всичко това,защото съм повече от сигурен,че в Канада в началото (което може и да е малко по-дълго) ще е точно,както беше и когато се върнах във Варна преди 13 години.
В друг континент,друга държава,други закони и правила,други нрави, нормално е да е трудно в началото.Да не говорим,че и езика не е родния.
НО,сега вече имам опит,знания ,умения - живота ми поднесе много неща,лоши или добри,но ми даде опит.Няма нещо,което да ме изненада Канада.
Всъщност единственото нещо,което може да ме изненада,ако се окаже,че и там няма закони,правила и повечко човещина

Ако се окаже така,тогава отлитаме за друга "канада"

;)
Обаче връщане назад няма,живота ми замина в милата ми родина....
Нужна е промяна....
Ако решиш ,сподели за този случай,за който пишеш
