Какво се случва в България?

[jovani]

Може ли да ми дадете линковете на цитатите, Мр. Гийк?
Защото цитата който сте ми дали го намерих на страницата на "Фейсбук".

[jovani]

По мое време, в края на 80-те години подобно нещо нямаше в нито една елитна Софийска гимназия или техникум. Сигурен ли си, че това е било така или си въобразяваш? Има ли друг, който може да го потвърди?

Аве ти наистина ли се правиш на ударен с мокър парцал или що?
До края на 80-те съществуваше РАБФАК и имаше запазени места за синове и дъщери на АБПФК във ВУЗ.
Септември 1944 е имало 1700 разбойници, а после се оказаха няколко стотин хиляди.
Популярен виц тогава казваше, че още продължават да слизат от Балкана 40 хгодини след окупацията от СССР.

Съжалявам, но никога не съм чувал за "РАБФАК". Гугъл също не ми дава резултати, дето да имат връзка с темата.
Мога да ти гарантирам, че в София през 1986 и нататък се влизаше с приемен изпит, който се държеше от всички, но Марто твърди, че през 1981 е имало бройки, които не са държали изпит. Може ли някой от съфорумците да потвърди подобно нещо? Тук има доста потребители и не вярвам всички от тях да са били приети по описаният начин, че да не искат да си признаят.

Ето ти за Рабфак (работнически факултет - негова рожба е Тетка Тачева председател на НС, вкарана в него като метреса на окръжен партиен феодал)


http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=59792"


А това е за привилегиите на АБПФК и децата им - от любимия ти източник.
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%90% ... 0%BC%D0%B0"

От вторият линк на Иван1007:
" След 1990 г. малка част от децата на АБПФК са назначени за капиталисти, като огромни държавни активи са им прехвърлени като часта собственост. Подбрани са главно по признака извършители на стопански престъпления по времето на зрелия социализъм."
Звучи ми доста аматьорски написано, от "интелигенцията" - да бяха се постарали малко.

[Ivan1007]

По мое време, в края на 80-те години подобно нещо нямаше в нито една елитна Софийска гимназия или техникум. Сигурен ли си, че това е било така или си въобразяваш? Има ли друг, който може да го потвърди?

Аве ти наистина ли се правиш на ударен с мокър парцал или що?
До края на 80-те съществуваше РАБФАК и имаше запазени места за синове и дъщери на АБПФК във ВУЗ.
Септември 1944 е имало 1700 разбойници, а после се оказаха няколко стотин хиляди.
Популярен виц тогава казваше, че още продължават да слизат от Балкана 40 хгодини след окупацията от СССР.

Съжалявам, но никога не съм чувал за "РАБФАК". Гугъл също не ми дава резултати, дето да имат връзка с темата.
Мога да ти гарантирам, че в София през 1986 и нататък се влизаше с приемен изпит, който се държеше от всички, но Марто твърди, че през 1981 е имало бройки, които не са държали изпит. Може ли някой от съфорумците да потвърди подобно нещо? Тук има доста потребители и не вярвам всички от тях да са били приети по описаният начин, че да не искат да си признаят.

Ето ти за Рабфак (работнически факултет - негова рожба е Тетка Тачева председател на НС, вкарана в него като метреса на окръжен партиен феодал)


http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=59792"


А това е за привилегиите на АБПФК и децата им - от любимия ти източник.
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%90% ... 0%BC%D0%B0"

От вторият линк на Иван1007:
" След 1990 г. малка част от децата на АБПФК са назначени за капиталисти, като огромни държавни активи са им прехвърлени като часта собственост. Подбрани са главно по признака извършители на стопански престъпления по времето на зрелия социализъм."
Звучи ми доста аматьорски написано, от "интелигенцията" - да бяха се постарали малко.

Така звучи, но е абсолютно точно:)

[jovani]

Ето ти за Рабфак (работнически факултет - негова рожба е Тетка Тачева председател на НС, вкарана в него като метреса на окръжен партиен феодал)


http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=59792"


А това е за привилегиите на АБПФК и децата им - от любимия ти източник.
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%90% ... 0%BC%D0%B0"

От вторият линк на Иван1007:
" След 1990 г. малка част от децата на АБПФК са назначени за капиталисти, като огромни държавни активи са им прехвърлени като часта собственост. Подбрани са главно по признака извършители на стопански престъпления по времето на зрелия социализъм."
Звучи ми доста аматьорски написано, от "интелигенцията" - да бяха се постарали малко.

Така звучи, но е абсолютно точно:)

Има и продължение, копирам по-дълъг цитат:
"След 1990 г. малка част от децата на АБПФК са назначени за капиталисти, като огромни държавни активи са им прехвърлени като часта собственост. Подбрани са главно по признака извършители на стопански престъпления по времето на зрелия социализъм.По-голямата част обаче оформя специална прослойка от хора, които са получили висше образование по буква "Ж", но не може да си намери работа, поради отнетите привилегии и поради липса на качества. Част от тези бивши носители на привилегии работи в службите за чистота, но повечето са трайно безработни и живеят, като продават части отимущество, придобито с привилегии, или от наеми от придобитите с привилегии жилища. "
С такива "аргументи" и "източници" е трудно да се спори...

[MrGeek]

Може ли да ми дадете линковете на цитатите, Мр. Гийк?

Обади се в редакцията на Дума да ти изпратят копие на оригиналния брой от онова време, предполагам специално на теб няма да откажат.


По въпроса за "безкористната" борба за идеала на крадците на мандри, която другаря джовани храбро защитава на барикадата с голи гърди е най-добре да се обърнем към документите от полицейските досиета преди преврата и най-вече личните свидетелства на изтъкнати "борци" като другарката Цола Драгойчева (единствения български комунист два пъти герой на СССР) от разпитите й в полицейското управление (цитирам цялата статия поради фундаменталното й значение):

Цола: Нелегалните комунисти бяха на заплата (от Масква, бел. моя)

ДОЗНАНИЕ*

“Именувам се Цола Нинчева Драгойчева (Соня), 26-годишна. В качеството си на искрена комунистка и революционерка аз преценявам досегашната ми дейност в партията така:

Първо: Дейността на нелегалната компартия след Септемврийските събития (работническо-селското въстание през 1923 г.) се изрази не в просветна дейност сред масите, а в бърза военна подготовка. На някои места в страната поради гористата местност и близост до границата тази дейност даваше вид на най-подходяща. А социалните условия идеха да насърчат една авантюристична тактика. Второ: Зачестилите убийства както от наша страна, така и от тая на властимащите внесоха в борбата разярение, помрачиха разума. Капка морал в борбата не остана, дори се стигна до взаимно изтребление. Трето: Понятието за революцията изгуби своята чистота поради изнасилването на събитията и преголямото желание на земеделците в единния ни фронт да завземат час по-скоро властта. Четвърто: С нашата тактика ние заздравихме позициите на противника. Пето: Четническото ни движение има големи отрицателни черти. В неговите среди често се вмъкваха криминални престъпници и вършеха деяния, които подриваха авторитета на партията. Шесто: Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да се опълчи на буржоазния. Ето защо досега следваният път от Партията е пагубен за работничеството и нацията. Да се кара по този път е безумие от политическо гледище.”

Това са първите редове от един протокол за разпит, останал скрит в архивите на МВР досега. Пожълтелите страници, изписани на машина, са 48 на брой и носят датата 17 май 1925 г. Цола Драгойчева току-що е арестувана по обвинение, че е член на пловдивското ръководство на БКП, което готви въоръжен преврат. Неочаквано пред военния полеви следовател тя прави пълни самопризнания, разкайва се и посочва поименно другарите си, паролите, явките. Изследователи на биографията й изтъкват, че тя е била бременна тогава. След 7-8 месеца на 25 декември 1925 г. в затвора се ражда синът й Миро, прекръстен после на Чавдар. Може би мисълта за детето, което носи под сърцето си, я е подтикнала към равносметка или пък просто я е накарала да направи опит с предателство да се спаси от смъртно наказание.

Ето какво разказва тя, като осъжда политиката на своята партия и издава съратниците си:

“Родом съм от Бяла Слатина, завърших гимназия във Враца и Педагогически курс в София. Учителствах 2 г. Септемврийските събития ме свариха директорка на училище в с. Соколаре. Имаше нареждане всички взели участие в преврата да бъдат уволнени. Същото сториха и с мен. И ме задържаха. От затвора излязох през април 1924 г. като амнистирана. У дома стоях до юли и по покана на другарката ми Вела Пискова й отидох на гости. Поканата се оказа претекст да бъда ангажирана в партийна работа. Вела ме изпрати с парола при Боян Българанов, който ме посрещна на гарата в Пловдив. Той ми обясни в какво се състои моята работа и тая на другите в областния щаб на БКП. Аз бях изпървом куриерка до центъра, а после станах заведущ връзките. Длъжността ми се изразяваше в това да уредя явки, кореспонденция и да намеря квартири за постоянно живеещите в областта комунистически функционери и за куриерите.

Най-лесно си уредих връзки с центъра в София. Знаех адреса на явката: Рафаел Юлзари, ул. “Три уши” № 16. Друга явка: Книжарница на Петко Напетов до Централната поща с парола:“Много здраве от Николинка”, отговор “Николова ли?”

В Пловдив наредихме явка при д-р В. Костов с парола “Страдам от менингит”,отговор “Епидемически ли?”

Явката за окръзите бе: Колониален магазин “Петров-Бояджиев” с парола “Много здраве от Паун”, отговор “Говедаров ли?”

Аз и Жорж - Неделчо Димитров, който дойде с мен от Центъра в Пловдив, се срещнахме със старозагорския окръжен Стефанов. Той ни остави 15 хил. лева и замина зад граница... Адресът за писма беше до Господин Папазов, кръчмар от Ст. Загора. Него го арестуваха. Ниес Жорж поехме работата в Пловдив, областният Христо Гюлеметов бил подгонен. Него го убиха.

Изпратиха ни от Стара Загора миноподривник. Казваше се Маслинков. Явката в Ст. Загора беше: Паун Канев, кв. “Гебран”, парола: “ Как вървят хамсиите?” - “Горе-долу.”

За Хасково ми казаха да пиша писма до обущарница “Идеал”. Заведущ връзките там е Васил Хаджитанев, парола: “Тука ли е Васко?” - “Ще го намерим.”

В Пловдив заведущ връзките беше Иван Сербезов. Той правеше опущения, ето защо Стефан Казаков пое тая работа. До Центъра ходеше куриерката Мара Душева, а по окръзите - Сербезов. Куриери намерих посредством Сербезов - неподозирани от властта лица.”

В протокола от разпита следват имена на куриери - Мара Русева, Георги Иванов... След като ги изрежда, Цола разкрива пред военния следовател тайнописа на нелегалите.

“Закритият текст в писмата се пише с особено мастило между редовете на срещната чиста страница. За да се изгуби смисълът в писмото, се вмъкват шифровани думи. Шифърът е следният: вместо Б пишем А, вместо В - Б, вместо Г - В. Например София я пишем Рнузю.”

Цола изрежда за протокола също така щатовете в областните и окръжните организации на БКП и назначените на тях хора.

“Пловдив: Областен шеф на щаба - Христо Михайлов, пом. областен - Христо Иванов, заведущ въоръжение - Неделчо Димитров. Ст. Загора: Гарасим Папазов е окръжен военен ръководител. Хасково: Заведущ връзки - Васил Хаджитанев...”

По онова време страната е разделена на 5 революционни области - Софийска, Плавдивска, Варненска, Врачанска, Бургаска. Всеки от тях си има разузнаване, разкрива Цола: “Разузнаването има 3 подразделения: военно, политическо и контраразузнаване. Военното има цел да разбере във всеки населен пункт каква войска има. Политическото - да се проучат другите партии и настроението в редовете им. А контраразведката да влезе във връзки с Обществената безопасност и правителствени организации, да вербува хора в тях.”

Цола успяла да вербува агент от Обществената безопасност - страшилището за комунистите. Но се усъмнила, че той е провокатор, и скъсала с него. Тъй или инак тя го издава:

“Ганчо Георгиев ми каза, че имал приятел в Обществената безопасност - агента Донов. Предложихме на Донов да ни даде списъка на другите агенти и да ни предупреждава за арести. Той отговори, че списъкът е заключен, а второто не обещавал, че към него се отнасяли недоверчиво. Помислих, че не е искрен, защото иска парично възнаграждение, затова му предложих, но той отказа. Прекалено полюбопитства за нашите работи. А веднъж ни предупреди, че едно лице на длъжност в софийската нелегална организация е усилено търсено от властта. Запитах има ли такъв функционер, отговориха ми с “не”. Тогава изолирахме агента.”

Относно комунистическите чети, въоръжението и терористичната им дейност Цола е пестелива на думи при разпита. Може би защото знае, че признанието за съпричастие към тях би й донесло по-тежко наказание.

“Предназначението на четите бе да всяват смут у противника. Бразиговската чета избяга в чужбина. Стрелчанската сега е около Ихтиман. Хасковската не ни е търсила и ние нея...

За терористичната дейност получихме окръжно, че всеки окръг трябва да има от 3 до 6 души терористи - за пречистване на нашите среди от провокатори и избиване на по-видните личности от средите на управляващите. С тая работа беше натоварен Жорж, завеждащият въоръжението. Аз зная само, че поиска суми за издръжката на трима терористи. Жорж ще каже какво е свършил... Минноподривното дело имаше цел да се разрушат мостове и сгради. Но аз не съм уреждала канали за оръжие и взривове. Жорж го правеше... Ние получавахме нареждания от военния отдел на ЦК да почнем системен терор в дните, когато се разплиташе нашата организация. А партийният отдел ни пращаше окръжни внимателно да организираме работниците. От една страна, терор, от друга - внимателност. Имаше явен конфликт в ЦК.”

Цола завеждала финансите на комунистическите организации в Пловдивско, Старазагорско и Хасковско. Многозначителен е разказът й за тях:

“Имах месечен бюджет. За Пловдивска област - по 3000 лв. за 4 души от областния щаб, 2000 куриерски, 3000 квартирни и 10 000 непредвидени. (Виж ти! А със заповед от 25 май 1925 г. суперполицаят Никола Гешев е назначен в Обществената безопасност с 80 лв. дневно възнаграждение, т.е. с около 2000 лв. месечно! - бел. авт.). За Пловдивски окръг, Ст. Загора и Хасково имах по 9000 за щаба плюс куриерски и квартирни. За организационни тройки се даваха по 1000 лв. на човек. Хасково имаше 4 тройки - 12 000 лв., Стара Загора - 4 тройки, пак 12 000 лв. Тези суми редовно ни се даваха и като имаше извънредна работа искахме допълнително пари.”

А 45 г. ни уверяваха, че комунистите били безкористни идеалисти!

Ето оценката на Цола за тях: “Аз се взирам в делата си и тези на другарите ми и си казвам: Защо бе всичко това? Нима ние тръгнахме по пътя на неравната борба, като жадувахме потоци кръв? Не. Ние започнахме с крепката вяра, че ще задържам напуканата ръка на работника и с нея ще изградим утрешен ден. Но уви. Изгревът на работничеството не дойде. И ако още мислим, че сме на прав път, още потоци кръв ще изцедим от народа. С авантюристичните наклонности на няколко луди глави!... Аз чувствах, че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили изтощихме. Мнозина мислеха като мен, но изпълняваха безпрекословно едно безумие. Върхът му беше атентатът в “Света Неделя”! Аз прогледнах... Какво сме криви ние, слепите идеалисти, да плащаме греховете на безумни атентатори?... Аз не пиша това да оплаквам своята участ. Пиша го за ония, на които обещавахме щастие, а ги тласнахме към мизерия. За ония бащи и братя, които от сляпо доверие към някаква магическа сила се хвърлиха във вихъра на борбата. Моята последна дума е, че за стореното от мен е недостойно да прося милост. Чакам присъда, каквато ми се полага като престъпница спрямо буржоазната държава.”

За терористичната си дейност Цола Драгойчева е осъдена на смърт чрез обесване. Изпълнението на присъдата й се отлага, защото е бременна. По-късно, след като ражда в затвора син, тя е помилвана от цар Борис.

________________
* Документите са цитирани със съкращения, които не променят смисъла.

ПП. В рамките на майтапа, от свидетелствата се вижда ясно, че комунетата са използвали идиотски елементарен шифър, познайте защо.

[jovani]

Не знам какво да ти кажа Мр. Гийк. Нищо чудно написаното да е вярно, а може и да не е - защо ли този документ не е намерен по-рано, а е трябвало 26 години докато го намерят? Или защо не е бил унищожен от хората, които са го пазили така зорко? При всички случаи звучи сензационно и би увеличил тиража на медията.
Търсейки по име попаднах на следната статия: http://www.168chasa.bg/Article/2537099 - и в този случай не знам до колко е достоверна, просто я цитирам тук.
Дори и да е имало хора на заплата в "организацията" то със сигурност е имало и други, които са били ръководени от съвестта и разбиранията си.

[MrGeek]

Другарю джовани, ти съвсем се оплете като пате в кълчища, в опита си да защитаваш "вярата, за която няма бронебойни патрони открити". Линкът, който си дал представя още повече злепоставящи пикантерии в историята на задунайските терористи. Освен това тия документи, дето се цитират много лесно се проверяват за автентичност, още повече самата документация е изпълнена с подписи и ръкописни бележки, които лесно се поддават на графологична експертиза. Бай дъ вей, би ли обяснил от каква "съвест" и какви "разбирания" са се ръководили терористите в най-значимия атентат В СВЕТА по онова време, българския 9/11 или взривяването на църквата Света Неделя в София на 16 април 1925? Принципно не съм по класациите, но този терористичен акт на българските комунета е поставен на 21 място в списъка на най-жестоките атентати в историята на човечеството (на първо място разбира се е 9/11). Или може би и това е преекспонирано, как мислиш, какво ти говори "вярата" ти в светлото дело по въпроса?
Иначе за документацията от онова време щяхме да знаем още повече неща и подробности, ако съветските ботуши не бяха отмъкнали голяма част от архива от онези времена, за да го държат в кремълските подземия и до ден днешен.

[jovani]

Другарю джовани, ти съвсем се оплете като пате в кълчища, в опита си да защитаваш "вярата, за която няма бронебойни патрони открити". Линкът, който си дал представя още повече злепоставящи пикантерии в историята на задунайските терористи. Освен това тия документи, дето се цитират много лесно се проверяват за автентичност, още повече самата документация е изпълнена с подписи и ръкописни бележки, които лесно се поддават на графологична експертиза. Бай дъ вей, би ли обяснил от каква "съвест" и какви "разбирания" са се ръководили терористите в най-значимия атентат В СВЕТА по онова време, българския 9/11 или взривяването на църквата Света Неделя в София на 16 април 1925? Принципно не съм по класациите, но този терористичен акт на българските комунета е поставен на 21 място в списъка на най-жестоките атентати в историята на човечеството (на първо място разбира се е 9/11). Или може би и това е преекспонирано, как мислиш, какво ти говори "вярата" ти в светлото дело по въпроса?
Иначе за документацията от онова време щяхме да знаем още повече неща и подробности, ако съветските ботуши не бяха отмъкнали голяма част от архива от онези времена, за да го държат в кремълските подземия и до ден днешен.

Но явно са пропуснали някои "важни документи"...
По времето на атентата дядо ми е бил на 14 години.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1 ... F%E2%80%9C
"След провала на Септемврийското въстание през 1923 година БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена Специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков, със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на БКП.[1]

През декември 1924 година група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“. Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от Станке Димитров, секретар на ЦК, който в началото на 1925 година я излага в срещи с Георги Димитров и Васил Коларов, по това време генерален секретар на Коминтерна. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.[1]

Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На 11 февруари е арестуван, изтезаван и убит влиятелния функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов, а малко след това на улицата са застреляни комунистическите депутати Тодор Страшимиров и Харалампи Стоянов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите – смъртна присъда се полага не само за дейците на нелегалната БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към Военната организация на комунистическата партия.[1]"

[pumpy]

По времето на атентата дядо ми е бил на 14 години.

А моята баба е имала взе още баня и е била в църквата, въпреки забраната на баща й да присъства - за щастие и двамата оцеляват по време на това варварство.
Интересно нещо е живота и как едни и същи събития се виждат по ТОТАЛНО различен начин.....

[MrGeek]

Но явно са пропуснали някои "важни документи"...

Какво съм пропуснал, нещо съвсем отнесено почна да ми звучиш? Да не искаш да кажеш, че не е трябвало да се трепят терористите (особено като гърмят срещу теб)? Я дай да чуем какъв план имаш за справяне със съвременните терористи като ИДИЛ? Да спрем да ги бомбим и да почнем да ги замеряме с локуми и фъстъци? Нещо почна съвсем да издишаш и ставаш тотално безинтересен за какъвто и да било спор.

[Ivan1007]

По времето на атентата дядо ми е бил на 14 години.

Моят на 21. Негов първи братовчед, който е студент по това време загива при атентата.

Джовани,

Това че ти не познаваш историята на България е обяснимо. ако си внук на АБПФК - те я фалшидицираха и е нормално да са ти промили мозъка.

Тъжното е, че престъъпленията на този режим и тази партия, не се изучават от децата сега в училище, за да знаят, че е престъпен както фашизма и националсоциализма.

[jovani]

Но явно са пропуснали някои "важни документи"...

Какво съм пропуснал, нещо съвсем отнесено почна да ми звучиш? Да не искаш да кажеш, че не е трябвало да се трепят терористите (особено като гърмят срещу теб)? Я дай да чуем какъв план имаш за справяне със съвременните терористи като ИДИЛ? Да спрем да ги бомбим и да почнем да ги замеряме с локуми и фъстъци? Нещо почна съвсем да издишаш и ставаш тотално безинтересен за какъвто и да било спор.

Пропуснали са уличителните документи за Цола Драгойчева от предишното ти мнение... за да ги намери някой друг 26 години след 10 ноември.

Виж сега, от това което се вижда става ясно че има въоръжена борба м/у едните и другите. Депутати комунисти са застреляни на улицата, други са изтезавани, някой е решил да отвърне на удара и въпреки несъгласието на Георги Димитров извършват това деяние.

Какво има да се обяснявам - ти например нямаш нищо против терористите, които въоръжени от чужди държави воюват със законно избраното правителство на "Сатрапа Асад", би следвало да разбереш комунистите по онова време, които са имали подобни мотиви. Според мен са виновни и двете страни в този конфликт, защото не са търсили дипломатично разрешаване на проблемите. Поне се опитай да мериш с един аршин - нещо, което видимо не ти се отдава.

[jovani]

По времето на атентата дядо ми е бил на 14 години.

А моята баба е имала взе още баня и е била в църквата, въпреки забраната на баща й да присъства - за щастие и двамата оцеляват по време на това варварство.
Интересно нещо е живота и как едни и същи събития се виждат по ТОТАЛНО различен начин.....

Баба ти е късметлия, била е на този атентат, бомбата над къщата не е избухнала...
Между другото и ти си Софиянец - абе да си чувал как се е влизало в езикова гимназия без изпит? Все някой случай трябва да познаваш, ако е имало такъв.
Започвам да си мисля, че в София е имало някаква дисциплина, а по другите градове е било разпасана работа....

[pumpy]

Между другото и ти си Софиянец - абе да си чувал как се е влизало в езикова гимназия без изпит? Все някой случай трябва да познаваш, ако е имало такъв.

Познавам лично:

- Елица Коларова - съученичка от Д клас на френската, випуск 1994 година;

За себе си лично вярвах, че ако не си изкарам изпита пак ще ме приемат. Другата ми баба беше АБПФК. В крайна сметка ме приеха с бал от 28.52 - бях доста в края на листата, но си "влязох" сам във френската. Малко след това станаха промените и даже не можах да вляза в Комсомола
А с "активната" ми баба така се и разделихме - няколко дни преди изборите през 1997 се скарах с нея, защото отказах да я водя да гласува за любимата партия. За съжаление това ми беше последния разговор с нея - никога повече не я чух, а тя милата получи инсулт на 17 Април и почина на 19 - в деня в който БСП загуби, но тя и това не разбра

[jovani]

По времето на атентата дядо ми е бил на 14 години.

Моят на 21. Негов първи братовчед, който е студент по това време загива при атентата.

Джовани,

Това че ти не познаваш историята на България е обяснимо. ако си внук на АБПФК - те я фалшидицираха и е нормално да са ти промили мозъка.

Тъжното е, че престъъпленията на този режим и тази партия, не се изучават от децата сега в училище, за да знаят, че е престъпен както фашизма и националсоциализма.

Много престъпления са извършени на този свят - от идването на прабългарите по тези земи и войните с Византия, до колонизирането на Северна Америка и изтребването на индианците, че и преди това.

Интересното е, че хората не търсят кооперация, ако са в позицията на по-силни, а са готови да отговорят с конфронтация. А според мен дори по-силната страна би спечелила от една кооперация наместо да разчита на сила, от която обикновенно губят и двете страни в конфликта.