Мнение за хотели в Куба

[Kpetrov]

Под водни атракции... да не разбираме мис мокра фланелка?!

[ablood]

Нито мокра фланелка, нито гмуркане.

Под водни атракции разбирам пързалки и подобни.

[kiro]

Под водни атракции разбирам пързалки и подобни.

Ами отидете тогава на Canada's Wonderland, няма що да биете път до Карибите за водни пързалки.

Или Atlantis Bahamas, ама там е доста скъпо

[ablood]

Canada's Wonderland е добра идея, но се съмнявам водата да е течна следващите месеци.

[Chomsky]

като гледам канадците и си викам, глей колко хубаво правят хората пък ние не им подражаваме...
Дайте и ние като дойде време сега за пролетната ваканция да се съберем всичките простаци дето се знаем и заедно да идем на някой кубински курорт, ама да го натрещим на 70% с българи.
Купуваме 50 - 60 семейни пакета и то с отстъпка и с цигански оркестър в самолета дан- даг, дан- дага.

[optics]

Пускам пресен пътепис от едно приятелче от Онтарио за почивката им в Куба, тия дни са се върнали.
С негово разрешение разбира се. Навивам го да се регистрира във форума, но де да видим.
Аз лично след като го прочетох си рекох - а, не съм изтървал много, че не съм ходил в Куба.
Може да е от полза на бъдещите мераклии
=================================================================





Пролетарии от всички страни, наздраве!
С Куба Либре.

Дисклеймър: долният текст е на пролетарски теми, с пролетарско съдържание и изцяло пролетаризиран. Тези от вас, които се самоопределят в по-висши класи могат да намерят някои от случките и описанията им дистърбинг. Proceed with great caution.

След като години наред слушахме от приятели омайващи разкази за техните почивки в Куба (а и не само в Куба, ами из целите Кариби) и преглъщахме на сухо, решихме тази година да се насладим на пейзажа, подмамени от евтинията. Дестинацията беше Варадеро, Куба. Витрината на кубинския соц-туризъм. Кубинският "Слънчев бряг" (обидчивите от Варненско могат да кажат, че са билЕ "Златните", нема да спорим тук и сега). Паралелите са много, макар да има и некои пеМпердикуляри, както казваше в 4-ти клас съученикът ми Стенли (не тоя който игра в Астън Вила). Докато за кубинците се счита, че да идеш във Варадеро е лукс, а за много от тях е и невъзможно по една или друга причина, от канадска гледна точка е точно обратното - всеки може да отиде, но хората с пари и/или акъл обикновено ходят на други, много по-хубави места. Тоест във Варадеро се събира цветът на канадския пролетариат или както е известен от футболните форуми - лумпениадата. Цветът на работническата класа и селячеството.

Тук е момента да въведа в повествованието една митична фигура - Пацо от Торонто. За тези, които го познават, разбира се, той е една съвсем реална и авторитетна фигура. Той е моят основен съветник по въпросите на Куба, имайки огромен опит в/със същата. Като обсъждахме как да се избере място, хотел и т.н. той даде доста ценни съвети. Например: "Гледай да има бар на плажа! Аз където няма бар на плажа не ходя. Така или иначе си 18 часа на плажа." Ще дойде време да се убедим в правотата на този му съвет. Сега думата ми беше за басейните. Във всичките тия хотелчета, които са ол-инклузив (важна характеристика и отличителна черта на пролетарските курорти), има басейни. Пацо казва: "Теб това не те интересува, ти си на плажа, във морето, по цял ден!" и след малко замисляне добавя: "Басейна, да, е те там точно са всичките лумпени". Но пролетарството е наистина интернационално. За разлика от Авейро където през юни 2004 г. от самолета на Изи Джет слязоха изключително и само британски пролетарии (и то от бялата раса), на повечето от които не само Кралицата, ами и разширения състав на Кралската Академия на Науките няма да им разбере нито една дума. И то в трезвено състояние! Та, в Куба, пролетариатът е омешан. Разбира се, точно както е предсказал другарят Владимир Илич (който и до днес може да се види в Москва "наживо"), авангардът на световният пролетариат е съвеЦкият такъв. Които не са го учили в училище, скоро ще имат тази ексклузивна възможност като се въведат в БГ курсовете по доограмотяване по руска, съвеЦка и новопуткинска история. В Куба руснаците са множественни, и съвсем изконно руснашки във всичката си руснащина. И се държат, все едно Куба е тяхна. Пак нещо, което предстои и в други градове, предимно в Източна Европа. Но, както е във вица, има нюанси. Оказва се, че руснаците не ходят навсякъде, има си моди, вълни, цели течения. Което ми напомня как един белгийски колега разправяше за албанците, които хлуели в родината му. Вика: "първата вълна бяха дребни обири, тук-таме строшили нещо, втората вълна крадяха коли, техника, а третата вълна - изпразваха цели квартали". Руснаците, оказва се, действали по същия начин, което още легендарният син, а в последствие даже вожд и учител, особенно когато е бивал трезвен, т.е. много рядко, на българския народ, другарА Георги Димитрофф е прозрял, завявайки в Лайпциг че ... но в коя страна руснаците не са диваци и варвари, дорогие таваришчи. Риторичен въпрос. Тьотката, с която се возихме на катамаран, по-точно която въобще успя да се повози на катамаран именно защото аз рачих (дееба пуста русофилия, дееба) да й превеждам като видях че ще крещи само на руски, но все по-силно, на катамаранаджията, а аз съм възрастен и ме боли главата (след седмия коктейл) от крещене на повечето езици. Та, тьотката сподели, че с техните пенЦии, които биле по 300 долара, но Царя Путька давал по още 100 на живеещите в Москва, спокойно се ходело в чужбина по 2-3 пъти на година. Преди, вика, обичахме да ходим в Турция, Кипър. Но сега вече не е модерно. Сега ходим в Тайланд през ноември, а през декември в Куба. А вие ѝ се чудите на Тоца КрокодилЯ. Няма нищо чудно. Интересно какво биха казАли турците за трите вълни руснаци минали през тях. Все пак множеството руснаци бяха млади, някои от тях с гаджета, т.е. жените им са биле толкова зле, че нито са могле да играят тенис, нито ... Интересното е, че доста от тях говореха руския с доста зор, съвсем не както го говореха да речем през 80-те по Останкино. Но то Останкино винаги е било за елита и чужденците. По колхозите ... Третата по численост пролетарска група отново представяше традиционна революционна страна, била се срещу почти всичките си съседи, т.е. бивши собственици - групата на полското землячество в Торонто. Дърпа ме да напиша селячество. А аз познавам доста от полските бриджори в Южно Онтарио и имах по-добри впечатления и от полските студенти, които често пристигат в университета и са от най-умните. На тоя фон българите бяха доста скромна групичка. Отначало трима, после петима, а впоследстиве шестима.

Пацо учи: "Винаги ще намерите други българи!"
Първата добавка биде открита една вечер (май третата вечер) в кенефа. Къде другаде, много се смяхме. Влиза Юлиана, чува други се чудят как може на това да се каже кенеф (после за хигиената), че и възклицават на български. Описано е от Алеко, четете докато не са го иззели.
Веселина от Монреал и майка й Живка, която бидейки на гости в Монреал била доведена на курорт в Куба, но в разговор на бара (на чашка, както се полага) се установи, че знае къде са най-добрите оферти за уиски в София. Аз не мога да се възползвам, но ще ви подшушна на вас - в Кауфланд. Там е далаверата, търчете! Веселина и Живка определено бяха сбъркали класата на курорта и след като установиха, че не е за тях се впуснаха в екскурзии до тук и там. Ние като истински последователи на българските пролетарски традиции, неотклонно следвахме съветите на Пацо: "Какви екскурзии, никакви екскурзии! Ако искате да видите кубински град, идете във всяка циганска махала!" Правилно, ако се изключи факта, че кубинските градове са много по-близко географски, а и на цената на един билет до Филиповци или Столипиново цяла фамилия изкарва цяла седмица в Куба.
Най-интересно беше запознанството с шестия българин. На басейна сме (помните за лумпениадата, нали!?) играем някаква игра. Игри и забавления имаше специално организирани от културно-масовиците на курорта. Млади кубинци и кубинки, специално натоварени с тежката задача да забавляват почиващите. Юлианка много настояваше точно с тях да се забавляваме, та пропуснахме доста плаж (виж какво е казал Пацо за плажа). Мен най-много ме забавляваше как говореха руски. Руснаците се докачаха на чест и не участваха Та, печеля поредната игра, истината е че Юлиана спечели много повече от мен, отивам да си взема наградата - бутилка ром и водещия ми дава микрофона да се представя:
- Васко от Канада.
Ха, ще кажете вие. И ще сте прави. Но, все пак името Марислав Василев, особеННо първата му част беше и си остава непреодолимо за огромното мнозинство българи, та ще занимавам пияната международна лумпениада със собствените си лингвистични комплекси. Васко си е достатъчно пролетарско име, ако не вервате, питайте по-начетените по пролетарските въпроси.
Взимам си аз бутилката, говорим си с Юлиана под чадъра и по едно време се приближава чичка с брада (да не се бърка с Чичката с Мустаците, герой на много други мейлове), подава ръка и вика:
- Васко от Пловдив.
- Марислав от Перник - отговарям аз.
- Ми що Васко?
- Ми, не си ли ходИл в казарма!?
- Аааааааа!
Доцент по ветеринарна медицина. Дошъл на Острова на Свободата директно от БГ. Само за 23 дни. Вика: "То не си струва за по-малко време". Така трябва, може да не можем да се мерим с колхозниците, но 23 дена ни поставя доста пред поляците и канадските канадци. Обясни ми за хубавото кубинско вино (със сигурност не това, което предлагаха в курорта), разказа за Хемингуей, ходил в Пинар дел Рио, гласял се след Варадеро, където щял да остане само 11 дни, да иде в Гуама и оттам щели да го водят на някакви наколни жилища, които били обитаеми. Кубинците и те не са чели Вл. Илич - от наколните жилища, та в комунизЪма. Чшшш, алооо, кой дава така. Или както пееше Маричков: "Тука има си ред!"

За съжаление без ред се е промъкнал Болен, когото ако бехме надушили като нищо щехме да заведем да поплува с рибите, а по-скоро да му преразкажем вица "Плувай, плувай, не е рибка!" който той без съмнение знае.

Ей т'ва е лошата страна на липсата на Интернет и нормални комуникации в Куба, и при комунизЪма в'опще. В Гранма сигурно все още не са писали за високия български гост ... а той вече си замина необезпокояван от никого. Малко ли инциденти стават по курортите, понапие се човек, стъпи накриво. Ей го, цял Митрополит се удави наскоро ...

Говорихме за "Балкантурист". В Куба се казва Кубанакан. Или поне така се казва единият от Балкантуристите им, не мога да се х(а)вана на бас, че е само един. Едно от най-важните неща във всеки ол-инклузив хотел е непрекъснатото напъване да се изцеди и последната стотинка/песо от и без друго бедните и нищи духом жертви, които са затворени и подложени на отстрел. Но, има плурализъм. Фидел съвсем му е отпуснал края. Както е във стария френски класически виц: "Те утре и пури ще вземе да пушат". Та, освен Кубанакан, масичка за продажба на екскурзии има и канадската агенция (нарича се Сънуингс, Слънчеви Криле) и руската "Пегас". "К Пегасам не ходите!" гласеше един от отзивите по канадските туристически сайтове написан грижливо от пунктуална рускиня загрижена за лумпениадата в Торонто, руската такава. Отличителната черта на Балкантурист беше, че имаше няколко неща, които се продаваха на чуждестранния турист - шопска салата, мешЕна скара, национална носия, розово масло и шлагерите на Емил Димитров. Е, те тека точно е и в Куба, само че имената са други. Пак ви казвам, Фидел ги е олабил. В областта на храните имаше плурализъм или по-скоро нихилизъм. Нямаше официално обявявана за такава и натрапвана кубинска храна. Имаше напитка. По-точно напитки: ром, кафе. Пак плурализъм. Прогни тоя соц, та са не видЕ. При рома пак плурализъм - различни коктейли (вервам Балкантурист е държал на Стрейт Гроздише и понеекога само за най-просветлените се е предлагал Шльокавиц, пардон Шливовиц). За пурите да не говорим, там не е плурализъм, там е направо слободия. Мани другото, пуши се и на открито, и на закрито, и в морето, и под водата ... Но като цяло тенденцията е тази. Има един продукт, туристически продукт и той се налага. Най-ярко това беше отразено в танцовите програми. Те се провеждаха всяка вечер в 10 часа на специално построена за целта сцена, лятно кино по БГ терминологията. Заглавията всяка вечер бяха коренно различни, но програмата една и съща. Ние с Юлиана ходихме на ИнтернешънАл Найт-а. Кое му беше ИнтернешънАл-а, ше питате. Ами, декора зад сцената имаше един небостъргач и една железна кула с характерна форма. Сичко останало - гола ръченица. Нооооо, драги зрители. 4-те момичета и 5-те момчета от танцовата трупа показаха такива акробатични, пластични и гимнастически умения, че ако Фидел олаби още мъъъничко (т.е. още доста), много от страните в Арабския свят ще могат да си закупят отбори по гимнастика и други атлетически дисциплини директно от плажовете и кръчмите на Варадеро. В интерес на истината трябва да се каже, че имаше и едно танго (което не може да се определи като изконно кубинско) и едно изпълнение-имитация на Джако, според мен с голяма прецизност.

Да се върнем на продажбата на екскурзии. Предлагат се такива до почти всички близки места. Хавана е на 150-ина километра. Главният град на провинция Матансас, именно Матансас е на 30-ина км, но там няма нищо, има край него некакви пещери, които навремето са си били сухи и кухи, ама сега са пълни с вода и може и там да се плува с рибките, има тръстикови плантации, фабрики за роН и фабрики за пури. Вижте какво е казал Пацо за екскурзиите. Все пак, човек като има малко дете отива да плува с делфините. Делфините са затворени в едно 150 на 150 метра бетонно съоръжение в морето, докъдето туристите ги карат с моторна лодка. Преди това рейс минава по хотелите да събере феновете и после пак да ги извози обратно. Именно в тоя рейс се срещнахме отново с така добре познатото ни от нашия собствен соц явление, наречено гальовно от народа "чука на частно". Шофьорът качи по едно време некакви случайни граждани, т.е. нямащи най-малко общо с екскурзията от която ние се връща(х)ме и спокойно им прибра по 5 песо на калпак. Така де, рейса няма да се изхАби. Дали са му го да го кара. Това, което исках да кажа е, че една екскурзия която (северо)американските туристически оператори биха направили доста по-ефикасна и доста по-краткотрайна, но може би не толкова вълнуваща, тука отнема едва ли не цял ден. Тоест не сме на плажа, а в автобуса.
Да се върнем на делфините. Делфинарят, т.е. треньорът на делфините беше човек със сериозно чувство за хумор и може би най-добрия английски като речников запас от всички срещнати кубинци. Раздаде ни (броне)жилетките, тия червените, мен ме остави последен. Вика: "За тебе, амиго, няма жилетка тука". Влезе си в барачката, порови и триумфално се върна с една, на която всички закопчалки беха дали багажа отдавна, въжетата бяха снадени. Викам му, аз не потъвам така или иначе, отделно мога да плувам. Той настоя: "Ай хев дис уан фор руССиан пипОл - вери биг И вери дрАнк" ))
Едно нещо, което безспорно кефи в испанския език е, че са взаимствали, както и ние българите, думичката И от старомакедонския. Тоест, и най-големия прошляк може да отиде на бара, да се усмихне и да каже: "Куба Либре И водка И Пиня Колада И" ... всеки барман ще го разбере. Докато виждате как е със Стоичков като опитва английски, то не е лЮн, то не е чудо ))
Делфините са обучени на краен брой, но доста впечатляващи номера. Примерно, возят те на корема си, плувайки те самите по гръб. Делфинарят директно си ме предупреди: "Сър, моите нежни душички (и двата делфина бяха женски, единия беше Карла, другия съм го забравил, а Юлиана вече си легна) не могат да издържат добитък като теб!" И след като всички се повозиха на един делфин, делфинарят даде специални инструкции на делфините, допълнителна доза замразена риба и двата делфина ме понесоха плувайки в нормално положение, а аз хванат за гръбните им перки. Първоначалният тласък беше толкова силен, че ако беше в противоположна посока щях отново да търся спешно Оптика. В случая просто гащите/шортите ми търгнаха рязко надолу и аз по случайност успях да ги спра някъде към коленете. В резултат на това почна да ме бие снега/водата между ... очите. Остави се, както казал Лирическия Герой. Вие това няма да го видите на снимките, ама 20 души го видяха наживо, това са 40 деца, 80 внуци ... А делфинчетата дърпат ли дърпат. А си се пуснАл, а ... Разбира се, номера с издигането ми във въздуха от двата делфина беше аут ъф куесчън (и то не заради хлабавината на шортите, а защото за него си трябват два кита), но по-леките, предимно девойки, от групата се повозиха и по тоя начин. Всичко това е илюстрирано добре в материала, който предхождаше този.
На фона на тази екскурзия, последвалото на другия ден "плуване с рибите" беше като за деЦката градина. Закараха ни с катамаран на едно място където има парче коралов риф и рибите се събират. Носи се и стръв. Гнил хляб, който се поставя в бутилка. И това е добре илюстрирано.
Да се върнем на руския пролетариат - авангарда на световния такъв. Кубинците са установили от собствен опит, че руснаците не знаят ни дума на никой друг език. Нито искат да (на)учат. На плажа се обясняваше на испано и англо-говорящите. На руснака се натикваше в муцината табелка, където на специфичен, но все пак разпознаваем руски се обясняваше какво, колко, как, кога и къде, евентуално с/без кого. За руснаците думата "песо" е видимо много трудна, защото в табелите се среща думата "кук". Малко вероятно е кубинците да са чак такива фенове на Висоцки(й) и такива лингвисти, че да схващат тънкостите на песента му за Кук, примерно "Хотели кок-а, но съели Кук-а" Просто CUC е съкращението, аналогично на EUR/USD/CAD/BGN за CUban Convertible Peso. И малките деца знаят, че в Куба има две песА (а колко песове има - не се знае). И така си пишеше на табелките - по двадцать куков с человека. Това затвърди съмненията ми, че не са слушали Висоцки, където се обяснява за "штук по пять на рыло".

Третата ни екскурзия беше самоорганизирана и в пряк разрез с грижливо повтаряните от Пацо наставления да не се напуска под никакъв предлог комплекса и да се пие бира без прекъсване. Решихме да отидем във Варадеро. Има автобуси с открит горен етаж, които както в много световни туристически центрове като Рим, Берлин, Токио и т.н. те возят цял ден за твърда тарифа и може да слизаш и да се качваш на ключови места из града. Понятието град приложено към Варадеро е чисто условно, тъй както и към Броквил. В царството на паланките и селото е град. Има две-три улици, авенидас демек, които са по дължината на полуострова. Мизерията е впечатляваща, макар че ... зависи с какъв аршин се мери. Предполагам, богатите сомалийци биха се фърлили, ако имаше такива грандиозни имоти при тях. Централният площад с паметника на Хосе Марти (кой е Хосе Марти и за какво се е борил - за домашно, че да вържете тройката) би бил смешен в сравнение с центъра пред хоремага на което и да е село в Делиормана. А и да не се отнасяме с пренебрежение към Делиормана, защото техните фуДбалери се представят доста по-добре от тези на селата около София, особено това под @% на Крали Марко. Но истинската същност на ежедневното кубинско житие и битие видяхме, без да сме планирали специално, когато се разходихме по пазарчето със сувенири (илюстрирано богато). Там някаква жена заговори Жени, пренебрегвайки литературния ми испански, и със знаци и жестове се договори на 15 кук-а за сплитане на косата на Юлиана по традиционния за Карибите (а и на други места където живее по-тъмновато население) начин. Предишната оферта беше от масажистката в комплекса, 20 кук-а. Същата на другия ден получи урок по пазарна икономика лично от нас, предвид че вместо верния човек (Костов, той поне има опит) им бехме пратили Болен. Та, влязохме през някакво тясно дворче в някакво помещение. На село им викат "мутвак". Без много прозорци, вместо тях висят мушами, цимент, железа (т.е. решетки). Юлиана бе настанена на един от малкото столове, роднините на майсторката (би следвало да напиша "другите циганки", ама ше има укори към тая ми волност) надонесоха гребени, мъниста, бутилка с пулверизатор и се почна. Имаше зад една по-истинска решетка куче. Изненадваща за тия жеги дългокосместа порода. Кучето яростно устоя на опитите да бъде снимано за вражеските медии, преминавайки от силно заплашително ръмжене в яростен лай и обратно. Като реши, че е дало урок на врага се кротна замалко. После заскимтя, защото му замириса на обяда който се готвеше. Скимтя жално, ние с Жени бършехме едри сълзи, но ... На влизане към стаичката навън беше подготвена за изпържване голяма партида риба, на вид много крехко бяло филе, пиперосано с някаква подправка. Единият от мъжете ни предложи (обяд беше) да обядваме с тях. В предишния си живот и акъл бих приел, но здраво закърмен с вредната пропаганда на империалистическите медии, отказах. После на излизане видяхме, че в дворчето, тясно и издължено се хранят доста хора. Жени предположи, че храната е била приготвяна за продан и са искали да ни я продадат. Много вероятно. Защото на излизане, т.е. на тръгване жената се опита да изврънка от нас още пари, подаръци за бебето (една от по-младите жени в къщата имаше много малко бебе). Тук "Буенос Диас", там "Буенос Диас", все едни такива мазни, все се опитват да изврънкат някой КУК, би казал лирическия герой. Придържайки се строго към силата на духа на образите от българската следосвобожденска класика си тръгнахме. Ся, не е прилично да казвам аз кое е мизерия и кое не е. Може би не съм бил на правилните места в БГ, но съм бил в много села и къщи, на много бригади ... ча па така не е било! Това води до дискусията колко точно е бедна Куба. Въпрос на който е трудно да се отговори преди да се поживее повече и да се научи испански. Но силно ме усъмниха официалните версии, разпространявани по нареждане на Балкантурист, ЦРУ и Интерпол, че повечето хора взимали между 20 и 30 КУК-а на месец. Не мога да си представя кога в БГ на плажа е струвало половин заплата, каква да е заплата, нещо елементарно. От друга страна, Жени, която е много по-наблюдателна от мен, забеляза по време на престоя ни у това мило кубинско семейство, че на двете баби (дядо не видяхме, ромът и пурите са го облаженствили на по-ранна възраст) се падаха десетина, ако не и повече здрави и прави млади хора, в трудоспособна възраст, които не бяха на работа в работен ден. Не е честно така. В БГ по соц-а всеки трябваше да работи, въпреки че файда от това нямаше. Тия имат правото и да не работят. Наистина много нечестно. Как са го търпяли Кастро другарите му от СИВ, не ми го побира главата. Тоест, правилното обяснение било, че тия услуги стрували толкова щото всеки работещ кубинец хранел 10 неработещи. Ех, другарю Кастро, ех! Пак сте спали в часовете по нАучен комунизъм, сънувайки знойни кубинки ...
Отделно, че барманите в комплекса/курорта ни взимаха по 100-ина песо (с лекота) на ден от бакшиши. Като обсъдих това с Пацо, той вика: "Те за един месец зимат колкото ти за една година, майна!"
Като говорим за бакшиши, едно от първите неща, които ти се обясняват, още в автобуса от летището към хотела е колко жизненоважни са бакшишите и колко добри хора са кубинците. Не отказват бакшиши от никакъв размер и деноминация.

А кубинците са наистина добри, добродушни и добронамерени, а най-вече смирени хора. Дали е от Команданте, дали е от католицизма, дали е от рома и пурите, един не чух да се оплаква. Подобен контакт с българи в БГ (а и къде да е в един определен географски район около БГ) би ти напълнил ушите с това колко е кофти, колко сме по-добри от другите, колко сме нещастни. Те не го правят това. Амиго, амиго ...

В хотела имаше магазин за сладки неща, пощенски офис и магазин за цигари и алкохол. Продавачките ги отваряха и изчезваха. Така де, клиентът ако наистина иска да си купи, ще изчака. Ако не, значи не е сериозен, няма морално-волевата закалка и не заслужава. Да ви е познато? От географската ширина ще да е? Не ми се вярва, че в Доминиканската република или Аруба е различно. Обещавам да докладвам като проверя. Пощенският офис продаваше много картички на застинали в миналото неща, около една-четвърт от тях бяха ликовете на брадати, мустакати и звездошапчести лидери на Народната Революция. Другите, които ще получите, бяха нормални картички. Имаше и много стари кубински марки. Разказах на леличката на испански (доколкото това което мога да говоря е испански) как като дете съм имал абонамент за кубинските марки и са ми харесвали сериите с животни. Тя дотолкова се трогна, че подари на Юлианка една марка с куче, което наподобява нашето куче (което куче не беше с нас в Куба - специално уточнявам). Една традиция която виждам за първи път в Куба е леличката лично да ти лиже и залепя марките на картичките. Картичките се събират на ръка. И тук Кастро е едни голеееми гърди пред врага. В Щатите си играят да ги прехващат след като са пуснати. Тука, т.е. в Куба, нема лабаво, взима се, ксерографира се, прошнурова и пронумерова, и после ако Комисаря одобри след 2-3 месеца получателя бива ощастливен. Тарифата е народна - 75 сентавос, за справка картичка от Канада до "не САЩ" е 2.10 ... Плащате си за капитализма, скъпи приятели.
Сиренето не е без пари. А кубинските сирена са много добри, но за това по-нататък.
Като говорим за пронумероване и прошнуроване, почти целият хотелски персонал който не е пряк обслужващ, т.е. не е чистачка или барман, по цял ден пишеше нещо в некакви тефтери. Двойно счетоводство ли? Тия имат 200-рно. Демек знаят две и двеста.
В сладкарницата, т.е. магазина със сладки неща влязохме десет минути преди отпътуването. Голяма грешка. Юлиана или Жени, не помня вече кой, настояваше да си купи кубински млечен шоколад. Купиха си. Трите най-безсмислено профукани КУК-а в живота ми. Повечето БГ марципани от най-долно качество бият кубинския млечен шоколад със свалени ръце.
В магазина за алкохол и пури, и кафе влизахме многократно и внимателно обмисляхме какво точно да купим. Задачата е позната в класическата алгоритмична литература като "задача за раницата". Именно, задачата беше да изберем смислени продукти на стойност максимално близка отгоре на сумата 50.00 КУК-а, което е минимума за плащане с кредитна карта. Разбира се, плащането с кредитна карта не ви е като на село у Тундрата, ПИН без подпис ... Къде дават така. Подпис, па проверка на задграничния паспорт, па вписване у тефтеря, па издаване на бележка за пред митничаря ... Ясно беше, съгласно наставленията на Пацо, че се купуват две бутилки тъмен ром, Хавана Клуб. Той е най-добрият, казва експерта. Купихме си и кафе и даже три пури. В Куба не се приемат американски кредитни карти. Но като плащаш с канадска се умножава сумата по 1.03 защото ... всички международни транзакции билЕ в щатски долари. Съставителите на учебници по абсурдистика вероятно това го слагат още в предговора.
Купуваме, излизаме доволни от магазина и Жени я осенява ново вдъхновение:
- Абе, Мъри, ти забеляза ли, че в другите магазини е по една продавачка, а тука са две!?
При което мене ме осенява проникновение(то) за стюардесите, и за Балкантурист:
- Ами, това е за да не може да краднат съвсем баш нагло и директно.
Ако не докрай вярна, аналогия има, по соц-а най-трудно беше да се докопаш до алкохола и цигарите. В обектите на Балкантурист, става дума. Иначе дедо ми Марин си пушеше Слънце без филтър за 30 ст'инки на воля и без партийния секретар да го вика в Съвета.

Редно е да споменем и за лукса и обслужването в комплекса/курорта.
С пристигането ни настаниха в една стая, в която вонята на плесен и гнилоч беше толкова силна, че и човек с десетина бели дроба би бил намерен мъртъв не на сутринта, а още в малките часове. Възроптахме. Дадоха ни стая, в която мирисът на плесен и гнилоч се блендваше найсли (изконно БГ думи) с другите екзотични аромати, нещо като парфюм "Карибска есенна плесен", примерно.
На другия ден се оплакахме на нашата си агентка, от Сънуингс. Изправена пред перЕспективата да ни продаде три екскурзии до делфините, от всяка от която нейната комисионна е поне 20 КУК-а, тя скочи с голи гърди (голи не е вярно, просто изразно средство) на амбразурата, в случая на рецепцията да се бори за нашите права. Много интересен беше разговорът, от който разбирах или поне се заблуждавах че разбирам основното. Агентката се опитваше да убеди рецепционистката че ще умра пред тях до 4-5 минути, а рецепционистката спокойно й обясняваше че "вие много добре знаете, че има може би 3-4 стаи без плесен в целия хотел". Купон. Дадоха ни стая на третия етаж. Там вече се живееше. Потвърдиха се писанията на руските автори на ревюта, че стаите на първия етаж не стават и трябва да се иска от третия нагоре. Колхозниците може и да не разбират много от картошка, но знаят и кътните зъби на панелното строителство. Не си играх да се оплаквам от запушената вана, така или иначе и кенефа и бидето работеха безотказно На другата сутрин, обаче, приближавайки се към рецепцията за да си обменя КУК-ове получих следното утринно приветствие от рецепционистката: "Сега пък какво не е на ред в стаята ви, сеньор?" Предположих, че отговор от рода на "почти нищо" или друг правдив не би й свършил работа. Озъбих й се по най-красивия възможен начин: "Буенос Диас, сеньорита!" ))
Ташакът беше на предпоследния ден. Нашата стая беше с поглед към океана, но както виждате на снимките, всъщност се вижда само най-близката палма. Излизам си от стаята и срещу мен стоят чистачката и новопристигнала Машенька. Машеньката, те така или иначе всички знаят руски в целия свят, а и да не знаят са длъжни да знаят, директно ме пита, без да ме е виждала през живота си:
- А у вас комната с видом на океан?
- Да - отговарям ѝ аз - Вас кажется тоже обманули?
И бързо бягам за да оставя чистачката безпомощна да бъде изядена жива ))

Както е ясно от термина ол-инклузив, има бюфет с храна на корем.
На входа, който е и изход, стояха винаги една-две лелки, които те посрещаха със Здрасти и изпращаха с Буенос Диас след всяко ядене. Колко мило, мислех си аз с детската си душа, докато Жени не ме светна, че те всъщност гледат да не изнасяме посуда от заведението ))
Жалко, наистина, куфарите ни бяха почти празни, що пепелници можехме да изнесем. В Канада са кът, не се пуши по заведенията. Чувам и в БГ, моите съболезнования ))
Храната беше разочароваща, но имаше просветления. Примерно плодовете бяха пълен отврат, зелени, некачествени, ужас. Много тъжно. И за разлика от други страни, където може да излезеш на улицата и да си купиш (примерно в Арекипа беше така), тука няма къде. От друга страна на няколко пъти даваха и то добре сготвено заешко. Не съм виждал заешко в бюфет в Северна Америка, а не са много и ресторантите, които го предлагат. Имаше добри картофи, евала на кубинците за това. Имаше голямо разнообразие на десерти, но само крем-карамелът ставаше за ядене, Юлиана пък бичи сладолед цяла седмица. Какво да ги правиш, деца Не знам дали им крадат и солниците, но бяха чисто декоративни, в смисъл че ако човек при тоя начин на готвене пожелае или пък има нужда да си сложи още сол, явно не му е мил живота. Най-невероятният обичай беше, че на масите имаше само нож и вилица, а да вземеш лъжица си беше истинско приключение. Трябваше да повикаш един от келнерите, те са кубинци също, дават го изи, лежерно, айляк. Като дойде и му кажеш, че искаш лъжица, той отиваше да докладва на началник-смяната, че еди си кой господин иска лъжица, след което началник смяната отпускаше от специално шкафче лъжиците. Шкафчето, обаче, го държаха незаключено. Голяма грешка. Вместо да се забавлявам по гореописания начин, още с влизането ми в столовата/бюфета директно отивах да си взема три лъжици. Нямаше достатъчно бърз келнер да ме спре за една седмица. Съветът на Пацо беше: "Като ги видиш направо искай по три бири!" Точно така, защото ако си поискаш бира така или иначе чакаш 15 минути за нея, тя е максимум 150 милилитра, а след това 15-те минути текат не веднага, а след като си успял да повикаш келнер, който знае че ти е донесъл една бира, демек ... зАбрави. За тези от вас, които не обичат животинките, ще е изпитание да се храните при наличието на постоянно прелитащи, кацащи, цвъчещи и даже крадящи от невнимателните почиващи птици. Предимно врабчета, но после се появиха и едни косове, които са си страшни. Много се забавлявахме с това как едно китайче си беше взело торта, отиде за лъжичка и после мача между него и коса за тортата дълго беше Хикс (боевая ничья, Рус.) преди да се намеси бащата, дъртия китаяга. Има и котки, но те са като тези в Равда през 90-те, не ядат какво да е. Хвърляш й чисто заешко, тя го подушва, близва и те поглежда все едно: "Балканец, балък, котка не знае как се храни".
Брутално разредени и малки по размер (макар да няма никакво ограничение на бройката) бяха и коктейлите из баровете. Отделно в пластмасови чашки ... Руснаците му бяха намерили цаката. Отива на бара, носи си чаша (добре, че не си носеха манерки, поне аз не видях!) и безмълвно посочва до коя линия бармана следва да сипе чист ром. Незабавно и несимволично! Специално мохито-то беше огромно разочарование. Роденият и отрасъл в Северна Каролина Дерил МакДугълд може да сложи в най-малкото си джобче всички кубински мохито-аматьори от ол-инклузива. В "града" Варадеро не видяхме място, което да дава вид, че знаят да правят по-добри коктейли. Куба Либре-то няма как да се сбърка. Локалната кола блъскаше на босилек както казваше баба ми, но проблемът беше, че повечето барове ползваха кофти ром, т.е. не Хавана Клъб. Приятелите ни от необятната руска тайга уточняваха - с Хавана Клъб!
Тоест, както казах в началото - пролетарски експириънс.
Най-балкантуристката част от експириънса беше обаче в т.нар. а-ла-карт ресторанти.
Има на територията на комплекса няколко (в нашия случай 4) ресторанта. Там може да ходиш, но трябва да си направиш резервация. Резервацията се прави между 10 и 12 сутринта (губи се от плажааааааа!) и то всеки път на различно място в комплекса, и то за два дни, т.е. за днес и утре. Едни тефтери, добре че не трябваше паспорт и за тия резервации. Направо да си плуваш с паспорта в морето, ако ти потрябва.
Ресторантите бяха кубински, италиански, интернационален (виж по-горе) и един който така и не отвори за едната седмица, т.е. не го разбрахме какъв е. Въпреки различните менюта (руският там беше не забавен, а направо хумористичен), поти нищо не беше различно, т.е. винаги имаше шопска, мешЕна скара, малко по-добро вино от бюфета и сладолед фламбе, който биваше удавен в ром. Руснаците, ако беха умни, щеха да изяждат по четири-пет сладоледа, след което са готови директно за вечерята на другия ден, т.е. не могат да станат преди нея, дори да са от рода/овете на Илья Муромец и Кашчей Бессмертний взети заедно.
Положението със солта беше неконтролируемо, въпреки отчаяните опити на Жени да получи безсолни неща, т.е. неща с дози под 50% да речем от незабавната смъртоносна доза.
В кубинския ресторант, който беше на открито и чийто екстериор или интериор (вие си изберете) ннапомняше капанче по Черно море, но пък нямаха цаца(!), имаше котки на килограм, които се качваха по празните столове. Никоя не посмя да се качи съвсем на масата, но въпреки всичко отказваха на вид добре сготвено и безопасно за ядене дори от човек месо. После бедна била Куба. Аре ся!
Покажи ми бездомните си котки, да ти кажа колко си беден.
Италианският и интернационалният се различаваха само по това, че на стените в италианския беше изрисувана Венеция, а в интернационалния други държави.
Но, имаше голяма разлика между тези ресторанти и бюфета - персонално обслужване на нормално ниво и най-вече по-тиха и кондиционирана атмосфера. В бюфета можеше спокойно да си разредиш супата с пот.
Без даже да мърдаш много

Искам да обясня и надписа на фанелката, която си купих на летището. Фазите на (напиването с) рома:
2 чашки - Богат съм.
3 чашки - Готин съм.
5 чашки - Куршум не ме лови.
7 чашки - Невидим съм.
Тоест, всичките тия наблюдения, които споделям, са строго субективни и плод на ненужна трезвеност.

Следва да кажем и няколко думи за морето. Направо прекрасно. Подобно по чистота и прозрачност море съм виждал само веднъж, през август 2002 г. на Голфо ди Поликастро край Маратея, в Италия.

Старата испанска кула е една от малкото забележителности, наред с близко разположената до нея градска порта, през която и до ден днешен минава еднолентово шосе, т.е. големите автобуси спират и се разминават, както беше и в Южна Италия по съвсем други причини - курватурата на шосето.
Но безспорно много хитро са добавени към кулата металните образи на Дон Кихот и само магарето на Санчо Панса. Така и не разбрах защо го няма точно Санчо? Та нали точно той е народния герой, хитрец, тарикат, т.е. социалистическият кубинец. Редовият. Да са го откраднали цигани за скрап, едва ли.

Безспорно най-ярката случка беше последната сутрин. Слизаме в бюфета на закуска. Имаше една нажежена ламарина, на която един пич пържеше яйца, омлети, шунка, бекон, по желание на клиента. Е те това е а-ла-карт, а не шопска в три стаи с три различни вида тапети, но същата шопска. Пред мен руснак. Идва му реда. Готвача го пита:
- What do you want, sir?
Руснака прецизира:
- Омлет (йе-то е мяхько). Чиз, агурцъй и грибъй.
Кубинецът разпознава две думи, счита останалото за нечленоразделна реч, сипва омлета на ламарината, поръсва с кашкавал и с широка усмивка вежливо пита:
- What else did you want, sir?
Руснакът скача с триЕсе сантиметра, три октави и с гласа на Иля Муромец и Кашчей Бессмертний взети заедно прецизира наново:
- Ну, вот! Вот! Грибъй и агурцъй!

Аз лично смятам, че всеки човек има заложена в себе си прагова доза пролетариат/щина, която може да понесе без сериозни увреждания.

Нямам съмнение, че отдавна съм надминал вашата
Приятен ден или лека нощ, според часовата зона!

[Kpetrov]

WTF!!!
No offence but, това на какъв език е писано, нищо не разбрах!? Загатват се някакви неща за Куба дето висчки ги знаем, но реално нищо не разбрах накрая от 15 минути четене. Това приятелче да не е някакъв вид политико-журналист. Пише, като журналист - разбира му се, като на политик.
Всъщност май повече се говореше за руснаците отколкото за кубинците...

[ablood]

Загубил съм бройката колко пъти сме ходили в Куба, но поне 4 пъти сме били във Варадеро и българин не сме срещали.

[Chomsky]

А бе братле, аз толкова много букви на едно място като видях и ми се насълзиха очите

[Rall]

Mного добро! Изчетох го сутринта с кафето, мерси на Оптикс, че го сподели

[MrGeek]

WTF!!!

Нарича се чувство за хумор, другарю. Някои го имат, други не толкова.

[Marto]

Optics, това е страхотно!

Винаги съм имал едно наум за почивки в Куба, това само потвърди подозренията ми.

[optics]

Optics, това е страхотно!

Винаги съм имал едно наум за почивки в Куба, това само потвърди подозренията ми.

Той го е казал - пролетарщина !

[Bistra]

Xa-xa-xa
Знам си аз, че даже и свекървата е неподходящо да водя там (колкото и ефтинджос да искам да мина)

[kiro]

Авторът е е*аси мрънкалото. Събрал е всички възможни типове оплаквания, за които можете да прочетете в трипадвайзър, в едно голямо, уж хумористично нищо

И му препоръчвам да гледа този филм: 7 Days In Havana:
https://www.youtube.com/watch?v=wIowxny0Xjg"

Току виж е разбрал, че хората могат да бъдат бедни и щастливи, вместо нещастно прекарващи почивката си в хотелския басейн с пиещи и пикаещи канадци