носталгия

За това какъв е живота в Канада и какъв e смисъла да се имигрира.
Публикувай отговор
Аватар
Californian
Мнения: 853
Регистриран на: Сря Дек 30, 2009 5:23 pm
Местоположение: Texas --> Seattle, WA

Re: носталгия

Мнение от Californian »

IrinaV написа:Тук възпитанието е много различно от това в БГ - жените са много агресивни, а мъжете са пасивни. Няма значение как изглеждащ, защото един мъж може да те зяпа година и да не те доближи от страх, че ще го обвинищ в сексуален тормоз... А аз съм се напатила и от източно европейци и съм се научила да си чакам. Уви, има да си чакам...хахаха
Ми ето, виждам за 5 години си си понаучила как стоят нещата тук, вярно е това мъжете са "п***и" тук, по отношение на държането им с жените, това сме го обсъждали с Бистрето май. :)
Просто законите не само се спазват а и се преспазват а и по дефаут жените и децата са си протектед по тези земи, така, че правилно правят тези мъже, така съм и аз много внимавам с държанието си с жените, защото имат повече права от мъжете. ;)
Аватар
Bistra
Напуснал форума
Мнения: 8801
Регистриран на: Сря Яну 19, 2011 12:19 pm
Местоположение: Rive-Sud de Montréal

Re: носталгия

Мнение от Bistra »

Californian написа:Така, ще си освежи живота, че ако е карък човек най-много да се самоубие от някоя прихваната болест, трибуквена...
Заинтригува ме страшно! Би ли обяснил на една крайно безотговорна личност каква е трибуквената болест?...Стига сте ме трили, бре! ]:)
Няма нищо по-лесно за превземане от тукашен мъж, защото си чака. И така трябва! Аман от нахални източноевропейски дебили! Финесът отличава хората от животните, все пак...Обаче, Иринче, ме накацаха като подчертах, че средата трябва да е небългарска, виждаш ли? Ето, че излязох права. Ключът от палатката все пак е в смелостта. Въпросният човек не може да знае, че си привлечена от него, без да му го кажеш. А в България за 3 седмици трудно ще си намериш подходящия. Мама и тати са подкрепа, разбира се в живота, но са до време, за съжаление. Ама като си си купила билет, върви, зареди батериите и обратно по-смело! Не бъркай носталгия с депресия обаче! Искренно се надявам, че при теб е по-скоро първото, отколкото второто. Успех! :y:
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата") :)
Аватар
JoroF
Мнения: 796
Регистриран на: Нед Авг 10, 2003 12:51 pm
Местоположение: TORONTO-CANADA

Re: носталгия

Мнение от JoroF »

IrinaV написа:Здравейте,
Сигурна съм, че тук има хора, които са били в моята ситуация и имам нужда от съвет. От 5 години съм в Канада, сама съм. Бях голям ентусиаст като пристигнах, но сега съм изчерпана. Работех по магазини и ресторанти, най-накрая намерих работа по специалността си през 2011 и след година ме съкратиха. Тази година имах психоза 2 месеца - временно ментално заболяване. Психиатрите мислят, че е от самота и изолация, но все още не са убедени. Сега съм с диагноза депресия и наистина я усещам - нямам мотивация за нищичко. Другият месец пътувам за България и се чудя дали да не си остана там... Знам, че е трудно, но тук не ми е по-лесно. Като че ли имиграцията не е за всеки... Мислех да ходя в колеж, но ми липсва енергия и се чувствам стара, а съм само на 30...
Всеки съвет ще ми е от полза. Има ли хора, които след имиграция тук са се върнали в България и как се чувстват там?
Благодаря
Бе аз отдавна я четем тая тема ,ама нещо немах време да напишем .Иринке ,ужким имаш много приятели а си сама ,значи имаш грешните приятели или си нещо неконтактна,аз друго не виждам проблемата .Всичко е как сама си го направиш.Аз сьм от 10 години в Канада САМ и ич не ми е проблема ,много добре си се чуствам даже .Излизам си ,ходим си по заведения ,и разни други места ,имам да мислим за дете и родители в Бьлгария ,и време аз за депресии немам ,не мога да си го позволим .Депресиите са за возвишени хора като тебе ,за примитивни индивиди като мене не вьрват.
Иринке ,слушаи сега какво ти пее радиото,бате ти Жоро.Заеби ги какво ти говорат тука да ходиш по цьркви ,разни групи,книги да четеш,да бльскаш по фитнесите ,лошо нема у тия работи ,ама нема да ти помогнат .Наи доброто лекарство е секса ,возвишително и природно.Немаш ли редовно ебане ,ама качествено ,на твоита вьзраст ,че те наскачат секакви депресии.Жените в твоята вьзраст навлизат в сексуалния си апогеи,това сьм го чел по нета ,ма не помним кьде .
На 30 се чустваш стара ,е деда бех сега на твоита вьзраст .Аз сьм на 42 и имам партниорка на 25 и снея се чуствам като че сьм на 18 ,като мотор на ферари ,ама внимавам да не ми излетат буталата през аспуха и да угаснем на скорост ,както викат шофьорите .
Са слушаи какво ти пее радиото ,ходи си в Бьлгария ,виж се с родителите с приятели ,това е наи доброто ,карибите нема да ти избегат.
Аз средата на септември си заминавам за Бьлгария ,да се видим с родителите ,да видим дьщеря ми ,че е в една пубертетна вьзраст и вилнее/добро ми е детето/,приятели ,сьс сьученици и сьученички ще спретнеме другарска среща .Кога време да се депресирам ,нема
И заведения има за обикаляне ,неангажиран мьж с пари ,сметам дека не требе да ти обеснявам ,"оборотните брамчалки " като надушат такав и нема отьрване .Вече сьм си букнал две момиченца.Кажете кога да ме фане депресията ,сигурно нещо не е вред в мене .
Иринке ,още много неща исках да ти напишем ,ама докато пишех ги забравих ,че прощаваш.
THE LAST LINE OF DEFENSE
Аватар
JoroF
Мнения: 796
Регистриран на: Нед Авг 10, 2003 12:51 pm
Местоположение: TORONTO-CANADA

Re: носталгия

Мнение от JoroF »

Californian написа:
IrinaV написа:Тук възпитанието е много различно от това в БГ - жените са много агресивни, а мъжете са пасивни. Няма значение как изглеждащ, защото един мъж може да те зяпа година и да не те доближи от страх, че ще го обвинищ в сексуален тормоз... А аз съм се напатила и от източно европейци и съм се научила да си чакам. Уви, има да си чакам...хахаха
Ми ето, виждам за 5 години си си понаучила как стоят нещата тук, вярно е това мъжете са "п***и" тук, по отношение на държането им с жените, това сме го обсъждали с Бистрето май. :)
Просто законите не само се спазват а и се преспазват а и по дефаут жените и децата са си протектед по тези земи, така, че правилно правят тези мъже, така съм и аз много внимавам с държанието си с жените, защото имат повече права от мъжете. ;)
Калифорния ,пак се праиш на оборотен многознаико,и говориш в множествено число,ако себе си определяш за ***** ,не ме слагаи мене в тая работа ,аз сьм мьж с топки и какво кажем правим ,без да ми пука за последствията и цените които плащам за това
Доиде ли булката или тишина ,нищо не обаждаш от доста време .Лично аз не ти вервам грам на това което пишеш ,така си се поставил ,поне пред мене
THE LAST LINE OF DEFENSE
umeiko
Мнения: 466
Регистриран на: Чет Авг 09, 2012 8:52 pm

Re: носталгия

Мнение от umeiko »

Californian написа:
myhata II написа:Ирина да си доведеш половинка в Канада,аз това ти пожелавам,а другото са локуми ! :y:

Не, че нещо но това трудно ще стане.
Както казах в началото това е практиката за български мъже - или да си доведе жена от българия или да хване някое "цигане" разбирай от някоя страна от Мексико включая и надолу до Аржентина от третия свят, или пък от източна европа или пък азия.
Трудно ще видиш Българин с Американка, Канадка или друга от западна европа.
Просто си има расизъм това е, докато при мъжете от северна америка (без Мексико щото са си от третия свят и те )и западна европа той не е така силно изразен.

Ако жена не си намери мъж в Америка и Канада, то значи шанса да си намери качествен такъв в България е близък до нула, съжалявам но съм си такъв винаги си казвам реалната истина.

Ако беше мъж да важи написаното от теб, но в случая Бистрето е права - щом не може да си хване не българин(по мое мнение американците и канадците са с занижени изисквания за красота на жените) то българин ще и е още по-трудно да си намери.
Ще ве, знаеш ли колко е лесно :)
Аз хем съм женен, хем ми налитат........
Аватар
Chomsky
Мнения: 272
Регистриран на: Пон Сеп 08, 2008 1:35 pm

Re: носталгия

Мнение от Chomsky »

Виж какво Ирина, всеки лесно дава акъл ама никой не знае точно каква е ситуацията нали.
Според мен отиди си на по-дълга почивка при роднините, месец-два и виж как се чустваш. АКО нешата вървят на добре - слава на Бог кажи и стой там. Ако си тук, вземи извикай роднина да имаш покрай теб, че това не е шега работа. Трябва да има човек, на който да разчиташ.
Защо не вземеш да ходиш на църква? Мoже да ти се отрази по-добре от някаква група за подкрепа.
Поздрави
леко, не се нервирайте, че ще остареете бързо.
NightMartini
Мнения: 368
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 7:46 am

Re: носталгия

Мнение от NightMartini »

Привет Ирина
Ако това са симптомите, по-добре ми кажи – добре дошъл в отбора.
Често си говоря с една жена и едно дете. Преди години имах един сън, който беше на границата с реалното. Видях една жена с тъмна къдрева коса и едно дете, което безумно прилича на нея. Малко по-късно усетих присъствието си близо до тях. Разбрах че има история, която ни свързва. Малки жестове и движения показваха желание за близост. Това усещане владееше обстановката и ме караше да се усмихвам без основателна причина. Години след съня продължавам сред тълпата от хора да търся тази жена. Не съм егоист. Няма смисъл да печеля, ако няма с кого да споделя спечеленото. Само споделеното щастие може да запази сърцето цяло.
Преди време тук имаше една тема, в която написах това. Когато вечеряш сам е без значение дали вечеряш в Канада или в България. Просто самотата тежи еднакво навсякъде. Затова дилемата не е дали да останеш, или да се върнеш, а как да изпълниш дните с мисъл и приятна компания. Жоро е прав. Занимавал съм се със силови спортове. Това ангажира съзнанието ти, минаваш граници и предели на възможности само за да покажеш, че си достатъчно силен и нищо не може да застане на пътя ти. Затова е много важно да бъде ангажирано вниманието, да се поставят цели и след тяхното реализиране да се търсят нови такива.
За мен Канада никога не е била нито цел, нито мечта. Тук ме изпрати българския съд. Затова завиждам на хора, които пристигайки тук реализират мечтата си. И на мен ми е малко студено тук. И ми става още по-студено, когато видя как вниманието на всички е ангажирано с някакви глупави смартфони.
Липсват ми стария Несебър. Да виждам вечер небето пълно със звезди и да усещам морския бриз.
По темата мога да ти препоръчам 2 филма – A good year, Family man.
На една стена в болницата на Сен Жорм има този надпис:
Seul on peut aller plus rapide, mais ensemble on peut aller plus loin.
Ако имаш нужда от приятели ти подавам ръка. Можем да се разходим.
Аватар
Californian
Мнения: 853
Регистриран на: Сря Дек 30, 2009 5:23 pm
Местоположение: Texas --> Seattle, WA

Re: носталгия

Мнение от Californian »

Стига с депресиите по въпросите с носталгията:

http://www.karieri.bg/karieren_klub/suv ... eiat_a_ne/

:y: :y: :y:
Аватар
Independent
Мнения: 1723
Регистриран на: Пет Сеп 24, 2004 8:03 am
Местоположение: Montreal, QC

Re: носталгия

Мнение от Independent »

Californian написа:Стига с депресиите по въпросите с носталгията:

http://www.karieri.bg/karieren_klub/suv ... eiat_a_ne/

:y: :y: :y:
Избрани цитати от съчинението:
Кариери написа: работила около година в Glasgow City Council, Великобритания

в България просто беше лесно и имах подкрепата на близките си

има и хиляди начини да заобиколиш системата. Нещо, от което няма как да се възползваш в развита държава.

безгрижен живот в България
Какво ми се набива в очите:
Бачкала около година в публичната администрация (неясно на каква позиция), но се уморила.
Търси на баницата мекото, а мама и тате да помагат
Типични ориенталски мераци за заобикаляне на системата (на всички ни е ясно за какво иде реч)
В България "немаш грижи", особено ако има кой да прави туршия вместо тебе.
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
Аватар
Kan_Tangra
Мнения: 5866
Регистриран на: Пет Апр 02, 2004 2:40 am
Местоположение: България

Re: носталгия

Мнение от Kan_Tangra »

IrinaV написа:Тук възпитанието е много различно от това в БГ - жените са много агресивни, а мъжете са пасивни. Няма значение как изглеждащ, защото един мъж може да те зяпа година и да не те доближи от страх, че ще го обвинищ в сексуален тормоз... А аз съм се напатила и от източно европейци и съм се научила да си чакам. Уви, има да си чакам...хахаха
Забелязал съм, че когато опре до размисъл върху отношенията между половете, на жените им липсва доста самокритичност.
Лично наблюдение, ако една жена не я мързи, целеустремена е, тренира и се поддържа в приятен външен вид, няма да може да се оттърве от тълпи кандидати.
Ако обаче няма самокритичност, не отчита какво търсят мъжете и не е готова да жертва от себе си (мързел, дискомфорт, физическо натоварване), и само търси кусурите на мъжете, тогава "нейната работа" няма да стане.
Разбира се, обратното е също валидно. Ако един мъж не е самокритичен, и не се изправи пред недостатъците си, те ще продължават да му създават проблеми.

Разбира се, нямам предвид някаква фобия да си перфектен. Иска се баланс между това, което предлагаш и това, което изискваш. Ако очевидно след години "системата ти" не работи, налага се ре-калибриране. Т.е. променяш листа си с изисквания, променяш листа си с това, което предлагаш и така докато стане.
Лесно е, но изобщо не е ефективно да омаловажаваме исканията на отсрещния пол и да се държим твърдо само за нашите изисквания. Без да видим реално какво ние предлагаме като човеци.
Та, напиши си на един лист с 2 колони, едната "изисквания", другата твои качества, които предлагаш. Сложи си я някъде на скришно, осмисли я. А след 6 месеца направи нов лист.
Всеки проблем може да се раздроби на по-малки проблеми и да се търси решение на по-малките. Иначе понякога просто не става.
pumpy написа:
В момента на стола имам пациент по джапанки - ако щеш....
Температурата навън е минус 12 и вали сняг


ми той на две линии местния нейтив и по шнорхел може да ти седне на стола
Powered by bateto
newcomer
Мнения: 1598
Регистриран на: Чет Сеп 20, 2012 9:48 am

Re: носталгия

Мнение от newcomer »

Kan_Tangra написа:
IrinaV написа:Тук възпитанието е много различно от това в БГ - жените са много агресивни, а мъжете са пасивни. Няма значение как изглеждащ, защото един мъж може да те зяпа година и да не те доближи от страх, че ще го обвинищ в сексуален тормоз... А аз съм се напатила и от източно европейци и съм се научила да си чакам. Уви, има да си чакам...хахаха
Забелязал съм, че когато опре до размисъл върху отношенията между половете, на жените им липсва доста самокритичност.
Лично наблюдение, ако една жена не я мързи, целеустремена е, тренира и се поддържа в приятен външен вид, няма да може да се оттърве от тълпи кандидати.
Ако обаче няма самокритичност, не отчита какво търсят мъжете и не е готова да жертва от себе си (мързел, дискомфорт, физическо натоварване), и само търси кусурите на мъжете, тогава "нейната работа" няма да стане.
Разбира се, обратното е също валидно. Ако един мъж не е самокритичен, и не се изправи пред недостатъците си, те ще продължават да му създават проблеми.

Разбира се, нямам предвид някаква фобия да си перфектен. Иска се баланс между това, което предлагаш и това, което изискваш. Ако очевидно след години "системата ти" не работи, налага се ре-калибриране. Т.е. променяш листа си с изисквания, променяш листа си с това, което предлагаш и така докато стане.
Лесно е, но изобщо не е ефективно да омаловажаваме исканията на отсрещния пол и да се държим твърдо само за нашите изисквания. Без да видим реално какво ние предлагаме като човеци.
Та, напиши си на един лист с 2 колони, едната "изисквания", другата твои качества, които предлагаш. Сложи си я някъде на скришно, осмисли я. А след 6 месеца направи нов лист.
Всеки проблем може да се раздроби на по-малки проблеми и да се търси решение на по-малките. Иначе понякога просто не става.
май не си много от самокритичните щом още си ходиш ерген и няма с коя да намачкаш новата холна гарнитура :D
ре-калибрирай се. :lol:
Черната Бистра от Биг Форум БГканада и A-блъд от Лавал.
Рядка порода голи охлюви обитавща зелената тревна маса на северния и южния бряг.

От кога охлювите дават наклон на ястребите струва ли си да се лети?
Аватар
Bistra
Напуснал форума
Мнения: 8801
Регистриран на: Сря Яну 19, 2011 12:19 pm
Местоположение: Rive-Sud de Montréal

Re: носталгия

Мнение от Bistra »

Лелей, Tangra, какво я направи?! Да се променя за да я хареса някой друг??? :o
Е, те това е най-голямата грешка, която може да направи! И наистина може да я докара до депресия.
Ако има някой за когото трябва да се променя...то това е тя самата - за да се харесва.
Другите...кучета ги яли!
Все ще се намери някой, който да е на нейната вълна, а ако не се намери...Толкова по-зле за него! Обръщаш страницата и даваш напред! Животът е кратък и няма време за пропиляване. :y:
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата") :)
newcomer
Мнения: 1598
Регистриран на: Чет Сеп 20, 2012 9:48 am

Re: носталгия

Мнение от newcomer »

Bistra написа:Лелей, Tangra, какво я направи?! Да се променя за да я хареса някой друг??? :o
Е, те това е най-голямата грешка, която може да направи! И наистина може да я докара до депресия.
Ако има някой за когото трябва да се променя...то това е тя самата - за да се харесва.
Другите...кучета ги яли!
Все ще се намери някой, който да е на нейната вълна, а ако не се намери...Толкова по-зле за него! Обръщаш страницата и даваш напред! Животът е кратък и няма време за пропиляване. :y:

:y:
Черната Бистра от Биг Форум БГканада и A-блъд от Лавал.
Рядка порода голи охлюви обитавща зелената тревна маса на северния и южния бряг.

От кога охлювите дават наклон на ястребите струва ли си да се лети?
Аватар
Bistra
Напуснал форума
Мнения: 8801
Регистриран на: Сря Яну 19, 2011 12:19 pm
Местоположение: Rive-Sud de Montréal

Re: носталгия

Мнение от Bistra »

Ето нещо по въпроса от една чудесна книга. :)
"Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по този начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
-Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
-О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те.
- В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
-Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше над брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.-Каква хубава история! – рече Алхимикът.” /Алхимикът - Паулу Коелю/
Всъщност от цялото е важно само подчертаното.
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата") :)
IrinaV
Мнения: 29
Регистриран на: Вто Май 07, 2013 6:39 pm

Re: носталгия

Мнение от IrinaV »

Бистра, мерси за последните ти коментари относно самокритичността! :Р
Публикувай отговор